Цени честта да се покланяш на Йехова във великия духовен храм

 1. Какво казва един ангел и как трябва да ни въздействат думите му?

АКО някой ангел ти говори, ще го слушаш ли внимателно? Всъщност днес един ангел говори „на всеки народ и племе, и език, и род“. Какво казва? „Бойте се от Бога и му отдайте слава ... Поклонете се на онзи, който направи небето и земята!“ (Откр. 14:6, 7) Йехова е единственият истински Бог, на когото всеки трябва да се покланя. Само колко благодарни можем да сме, че той ни е дал скъпоценната възможност да му се покланяме във великия му духовен храм!

 2. Какво е великият духовен храм на Йехова? (Виж също блока „Какво не е духовният храм“)

² Какво точно е духовният храм и къде се обяснява подробно? Великият духовен храм не е буквална сграда. Това е уредбата на Йехова за принасяне на приемливо поклонение въз основа на изкупителната жертва на Исус. Апостол Павел обяснил тази уредба в писмото си до християните от еврейски произход, които живеели в Юдея през първи век.b

3-4. Защо Павел се притеснявал за християните от еврейски произход в Юдея и как им помогнал?

³ Защо Павел написал писмото си до еврейските си събратя в Юдея? Вероятно поради две основни причини. Първо, за да ги насърчи. Повечето от тях били отраснали в юдейската религия и юдейските религиозни водачи може би им се подигравали, че са станали християни. Защо? Защото нямали величествен храм, в който да отиват за поклонение, олтар, на който да принасят жертви, нито свещеници, които да им служат. Това можело да обезсърчи Христовите ученици и да отслаби вярата им. (Евр. 2:1; 3:12, 14) Възможно е някои от тях дори да са се изкушавали да се върнат към юдаизма.

⁴ Второ, Павел казал, че тези християни не полагат усилия да разберат новите и по-дълбоки духовни истини, „твърдата храна“ от Божието Слово. (Евр. 5:11-14) Очевидно някои от тях все още се придържали към Моисеевия закон. Но Павел отбелязал, че жертвите, изисквани от Закона, не могат напълно да премахнат греховете. Затова Законът бил „отменен“. После апостолът посочил някои по-дълбоки истини. Той напомнил на събратята си, че имат „една по-добра надежда“ въз основа на Исусовата жертва, която наистина можела да им помогне „да се приближат до Бога“. (Евр. 7:18, 19)

 5. Какво е нужно да разберем от Писмото до евреите и защо?

⁵ Павел обяснил на еврейските си събратя защо настоящото им поклонение като християни далеч превъзхожда поклонението, което принасяли в миналото. Начинът, по който юдеите се покланяли на Бога, бил само „сянка на онова, което щяло да дойде, но самата действителност е Христос“. (Кол. 2:17) Сянката, която хвърля един предмет, е само основното му очертание, а не самият предмет. По подобен начин поклонението на юдеите в древността било само сянка на действителността, която щяла да дойде. Нужно е да разбираме уредбата, която Йехова е установил за прощаване на греховете ни, за да можем да му принасяме приемливо поклонение. Нека сега сравним „сянката“ (поклонението на юдеите в древността) с „действителността“ (поклонението на християните), както се обяснява в Евреи. Така ще разберем по-добре великия духовен храм и как ни засяга.

 6. Какво било предназначението на светия шатър?

⁶ Сянката. Като основа за обяснението си Павел използвал светия шатър, издигнат от Моисей през 1512 г. пр.н.е. (Виж схемата „Сянката — действителността“.) Светият шатър бил конструкция, която израилтяните носели със себе си, докато се местели от място на място. Те го използвали близо 500 години, докато не бил построен храм в Йерусалим. (Из. 25:8, 9; Чис. 9:22) Този „шатър на събранието“ бил основното място, на което израилтяните се обръщали към Бога и принасяли жертвите и поклонението си. (Из. 29:43-46) Но той представял нещо много по-велико, което „щяло да дойде“ за християните.

 7. Кога възникнал великият духовен храм?

⁷ Действителността. Светият шатър в древността бил „сянка на небесните неща“ и представял великия духовен храм на Йехова. Павел писал: „Този шатър служи като нагледен пример за определеното време, което вече настъпи.“ (Евр. 8:5; 9:9) Следователно по времето, когато апостолът писал на евреите, духовният храм вече съществувал. Той възникнал през 29 г., когато Исус бил покръстен, бил помазан със свети дух и започнал да служи като Божия „велик първосвещеник“ в духовния храм.c (Евр. 4:14; Деян. 10:37, 38)

8-9. Според Евреи 7:23-27 каква била разликата между първосвещениците в Израил и Великия първосвещеник, Исус Христос?

⁸ Сянката. Първосвещеникът бил упълномощен да представя хората пред Бога. Първият първосвещеник в Израил, Аарон, бил назначен от Йехова при тържественото откриване на светия шатър. Павел обаче обяснил: „Трябваше да има много свещеници, които да служат един след друг, понеже смъртта им пречеше да продължават службата си.“d (Прочети Евреи 7:23-27.) А и като несъвършени хора, тези първосвещеници трябвало да принасят жертви за собствените си грехове. Ето защо имало значителна разлика между израилските първосвещеници и Великия първосвещеник, Исус Христос.

⁹ Действителността. Като наш Първосвещеник, Исус Христос е „служител ... на истинския шатър, издигнат от Йехова, а не от човек“. (Евр. 8:1, 2) Павел обяснил, че Исус „живее вечно, така че няма приемник в службата си на свещеник“. Апостолът добавил, че Исус е „неопетнен, отделен от грешниците“ и че за разлика от първосвещениците в Израил „не трябва да принася ежедневно жертви“ за своите грехове. Сега нека помислим за разликата между олтара и жертвите в юдейската религия и тези в поклонението на истинските християни.

10. Към какво сочели жертвите, принасяни на медния олтар?

¹⁰ Сянката. Пред входа на светия шатър имало меден олтар, на който се принасяли животински жертви на Йехова. (Из. 27:1, 2; 40:29) Тези жертви обаче не можели да донесат пълна прошка на греховете на хората. (Евр. 10:1-4) Животинските жертви, които се принасяли постоянно в светия шатър, сочели към единствената жертва, която щяла напълно да изкупи човечеството от греха.

11. На какъв олтар Исус принесъл живота си в жертва? (Евреи 10:5-7, 10)

¹¹ Действителността. Исус знаел, че Йехова го е изпратил на земята да принесе живота си като изкупителна жертва за човечеството. (Мат. 20:28) Ето защо при покръстването си се предоставил да върши това, което Йехова иска. (Йоан 6:38; Гал. 1:4) Исус се пожертвал на символичен олтар, който представял „волята“ на Бога Синът му да жертва съвършения си човешки живот. Той принесъл живота си „веднъж завинаги“, за да изкупи, или покрие трайно, греховете на всеки, който проявява вяра в него. (Прочети Евреи 10:5-7, 10.) Сега нека разгледаме какво представяли вътрешните отделения на светия шатър.

12. Кой можел да влиза във всяко от отделенията на светия шатър?

¹² Сянката. Светият шатър и храмовете, които по-късно били построени в Йерусалим, били изградени по подобен модел. Имало две вътрешни отделения — „Святото“ и „Най-святото“, разделени с бродирана завеса. (Евр. 9:2-5; Из. 26:31-33) В Святото имало златен светилник, олтар за изгаряне на тамян и маса на представените хлябове. Само на „помазаните свещеници“ им било позволено да влизат там, за да изпълняват свещените си задължения. (Чис. 3:3, 7, 10) В Най-святото бил златният ковчег на договора, който представял присъствието на Йехова. (Из. 25:21, 22) Единствено на първосвещеника му било позволено да влиза зад завесата в Най-святото по време на ежегодния Ден на изкуплението. (Лев. 16:2, 17) Година след година той влизал там с кръв от животни, за да извърши изкупление за собствените си грехове и за греховете на целия народ. След време чрез светия си дух Йехова разкрил истинското значение на тези отделения на светия шатър.e (Евр. 9:6-8)

13. Какво представят Святото и Най-святото на светия шатър?

¹³ Действителността. Малък брой Христови ученици са помазани със свети дух и се радват на специални отношения с Йехова. Те наброяват 144 000 души и ще служат като свещеници в небесата с Исус. (Откр. 1:6; 14:1) Святото отделение на светия шатър представя тяхното състояние на родени от духа синове на Бога, докато са на земята. (Рим. 8:15-17) Най-святото представя небесата, където обитава Йехова. „Завесата“, отделяща Святото от Най-святото, е човешкото тяло на Исус, което било пречка той да влезе в небесата като Великия първосвещеник на духовния храм. Като принесъл човешкото си тяло в жертва за човечеството, Исус открил пред всички помазани християни възможността за небесен живот. Те също трябва да се откажат от човешките си тела, за да получат небесната си награда. (Евр. 10:19, 20; 1 Кор. 15:50) След възкресението си Исус влязъл в Най-святото на духовния храм, където накрая към него ще се присъединят и всички помазани.

14. Според Евреи 9:12, 24-26 по какво уредбата на Йехова за духовния храм превъзхожда поклонението на израилтяните в древността?

¹⁴ Ясно виждаме превъзходството на уредбата на Йехова за чисто поклонение въз основа на изкупителната жертва на Исус Христос и на службата му като свещеник. Първосвещеникът в Израил влизал с кръв от животински жертви в направеното от човек Най-свято отделение, а Исус влязъл „в самите небеса“, възможно най-святото място, за да застане пред лицето на Йехова. Там той представил стойността на съвършения си човешки живот за нас, „за да премахне греха, като принесе себе си в жертва“. (Прочети Евреи 9:12, 24-26.) Жертвата на Исус премахва греховете напълно и завинаги. Както предстои да научим, независимо дали имаме небесна, или земна надежда, всички можем да се покланяме на Йехова в духовния му храм.

15. Кой служел в двора на светия шатър?

¹⁵ Сянката. Светият шатър имал двор — заградено открито пространство, където свещениците изпълнявали задълженията си. В двора се намирал големият меден олтар за приноса за изгаряне, а също и меден съд с вода, с която свещениците се миели, преди да изпълняват святата си служба. (Из. 30:17-20; 40:6-8) В храмовете, построени по-късно, имало също външен двор, в който можели да идват за поклонение хора, които не били свещеници.

16. Кой служи във всеки от дворовете на духовния храм?

¹⁶ Действителността. Преди да започнат службата си като свещеници с Исус в небесата, помазаните му братя, които все още са на земята, вярно служат в земния вътрешен двор на духовния храм. Големият съд за миене е важно напомняне за тях, както и за всички християни, да останат морално и духовно чисти. Къде тогава принася поклонение „голямото множество“, което лоялно подкрепя Христовите помазани братя? Апостол Йоан видял тези хора „да стоят пред престола“ на Бога и „да му принасят свята служба денем и нощем в неговия храм“. Те правят това тук на земята във външния двор на духовния храм. (Откр. 7:9, 13-15) Само колко ценим честта да имаме място в уредбата на Йехова за чисто поклонение!

17. Какви жертви можем да принасяме на Йехова?

¹⁷ Днес всички християни имат честта да принасят жертви на Йехова, като използват времето, силите и средствата си в подкрепа на интересите на Божието Царство. Както апостол Павел казал на християните от еврейски произход, можем „винаги да принасяме на Бога жертва на възхвала, плода на устните, които изявяват пред другите неговото име“. (Евр. 13:15) Можем да покажем, че ценим честта да се покланяме на Йехова, като даваме най-доброто от себе си в службата за него.

18. Според Евреи 10:22-25 какво не бива да пренебрегваме и какво не бива да забравяме?

¹⁸ Прочети Евреи 10:22-25. Към края на писмото си до евреите Павел споменава различни аспекти на поклонението ни, които никога не бива да пренебрегваме. Някои от тях са да се молим на Йехова, да изявяваме своята надежда пред всички, да се събираме със сбора и да се насърчаваме взаимно „и то още повече, като виждаме, че денят [на Йехова] наближава“. Към края на книгата Откровение един ангел заявил два пъти за наблягане: „Поклони се на Бога!“ (Откр. 19:10; 22:9) Нека никога не забравяме дълбоките духовни истини за великия духовен храм на Йехова и честта, която имаме, да се покланяме на нашия велик Бог!