Разбирайки защо Месията трябвало да дойде

„Намерихме Месията.“ — ЙОАН 1:41.

 1. Какво смайващо изказване е записано в Библията, и кога било направено то?

ЕДИН евреин, на име Андрей, предал горното смайващо съобщение на брат си преди около 1950 години. Усещаш ли вълнението в думите му, записани от християнския апостол Йоан? Тази незабравима година била определена от един християнски историк, Лука, като „петнадесетата година от царуването на Тиверия Кесаря“. Петнадесетата година на Тиберий, т.е. откакто той бил провъзгласен за римски император, започнала през септември 28 г. от н.е. и свършила през септември 29 г. от н.е. — Лука 3:1–3, 21, 22; Йоан 1:32–35, 41.

 2. Как пророчеството на Даниил посочило 29 г. пр.н.е.?

² Годината на появяването на Месията била предсказана безпогрешно. Минали точно 483 години, откакто персийският цар Артаксеркс издал заповедта да се изгради наново Йерусалим, и това станало в 20–тата година на царуването му, 455 г. пр.н.е.a (Неемия 2:1–8) Пророк Даниил предсказал, че „от излизането на заповедта да се съгради изново Йерусалим, до княза Месия ще бъдат седем седмици и . . . шестдесет и две седмици“. (Даниил 9:25) Следователно един период от 7 + 62 = 69 пророчески седмици ще разделя тези две важни събития. Шестдесет и девет буквални седмици са равни на 483 дни. Съгласно пророческото правило „по един ден . . . за всяка година“, Месията трябвало да се появи 483 години след това, през 29 г. от н.е. — Езекиил 4:6.

 3. (а) Какво означава титлата „Месия“? (б) Какви пророчества трябвало да изпълни Месията?

³ Съвсем основателно през 29 г. от н.е. ‘народът очаквал’ Месията. (Лука 3:1, 15; „Бълг. превод на Библията от 1925 г.“) Титлата „Месия“ означава същото, каквото и „Христос“ на гръцки; и двете означават „помазаник“. (Йоан 1:41) Основният въпрос за много евреи бил: ‘Кого ще помаже Йехова Бог за цар, да управлява не само Израел, но и цялото човечество’? Посредством едно пророчество изборът сочел към потомък на Авраамовия пра–правнук Юда. Нещо повече, Месията трябвало да бъде наследник на престола на юдейския цар Давид и трябвало да бъде роден там, където бил роден и Давид — в град Витлеем. — Битие 17:5, 6; 49:10; Псалм 132:11; Даниил 7:13, 14; Михей 5:2; Йоан 7:42.

Безпогрешно идентифициране

 4, 5. (а) Какво се случило през изключително важната 29 г. от н.е.? (б) По какъв безпогрешен начин бил идентифициран онзи, който бил избран да бъде Месия?

⁴ Ето какво се случило през тази изключително важна 29 година от н.е.: „Божието слово дойде до Йоана, Захариевия син, в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете.“ (Лука 3:2, 3) Службата на Йоан подготвила покаялите се евреи да приемат скорошното идване на Месията. Нещо повече, Йехова дал знак на Йоан. Той трябвало да търси „онзи, над когото [ще види] да слиза духът и да почива върху него“. — Йоан 1:33.

⁵ След като кръстил Исус от Назарет, Йоан видял това помазване, което било извън всяко съмнение. Исус не бил помазан с миро, както неговия земен праотец Давид, но със светия дух на Йехова. (1 Царе 16:13; Деяния 10:38) В същото време гласът на самия Бог казал: „Този е възлюбеният ми син, в когото е благоволението ми.“ (Матей 3:16, 17) Както свидетелствувал по–късно Йоан: „Видях духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху него. И видях, и свидетелствувам, че тоя е божият Син.“ — Йоан 1:32, 34.

 6. Какъв добър пример оставили Андрей и Йоан за нас?

⁶ С тези думи Йоан Кръстител предано запознал учениците си с Исус, наричайки го още „Агнеца божий, който взима върху си греха на света“. (Йоан 1:29, „Бълг. превод на Библията от 1925 г.“) Двама от учениците откликнали бързо. След като прекарали един ден в присъствието на Исус, те били напълно убедени. Единият се казвал Андрей, той усърдно започнал да търси брат си Симон Петър, за да му каже за Месията. За другия се смята, че бил Йоан, Заведеевият син, който станал любимият апостол на Исус. След като свидетелствувал за Исус около 70 години, същият Йоан бил подтикнат да запише горната информация за наша полза. Не те ли вълнува неговият пример, както и този на Андрей? Имаш ли същото силно желание — като тях, и като другите „апостоли на Агнето“ — да провъзгласяваш вълнуващите истини за Месията? — Откровение 1:9; 21:14; Йоан 1:35–41; Деяния 5:40–42.

Помазан като Цар и Първосвещеник

 7. Защо Исус не можел да служи като свещеник в Йерусалимския храм?

⁷ Роден сред еврейския народ, Исус бил „под закона“. (Галатяни 4:4) Следователно, тъй като произхождал от племето на Юда, той не можел да служи като свещеник в земния храм на Йехова, чиито свещеници били потомци на Аарон от племето на Леви. „Нашият [Господар] произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници“ — напомнил на събратята си християни апостол Павел. — Евреи 7:14.

 8. Какво предначертавал земният храм на Йехова?

⁸ Апостол Йоан писал: „Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.“ (Йоан 1:6–9) При покръстването на Исус сякаш започнал да съществува един голям духовен храм, където имало един духовен първосвещеник, в състояние да спаси човечеството от пленничеството на Сатановия свят на духовен мрак. — Евреи 8:1–5; 9:24.

 9, 10. (а) Какво се имало предвид с Исусовите думи „Жертва и принос не си поискал“ и „приготвил си ми тяло“? (б) Какво мислел за това самият Исус?

⁹ Исус се молел по времето на своето покръстване. Библията предава някои от изпълнените със значение негови думи, както по–късно били цитирани от апостол Павел: „‘Жертва и принос не си поискал, но приготвил си ми тяло. Всеизгаряния и приноси за грях не са ти угодни.’ Тогава рекох: ‘Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за мене) да изпълня твоята воля, о Боже.’“ — Евреи 10:5–7; Лука 3:21.

¹⁰ Така Исус приложил за себе си пророчеството в Псалм 40:6–8, което предсказало намерението на Йехова да прекрати жертвоприношенията на животни, извършвани от свещениците от типа на Аарон в Йерусалимския храм. На Йехова не му били ‘угодни’ тези жертвоприношения, в смисъл, че те били само предварителни, непълни и не били в състояние да изкупят изцяло човешкия грях. Затова Йехова приготвил съвършено човешко тяло за Исусовата жертва. Бог пренесъл живота на своя небесен син в утробата на една юдейска девица. Така Исус се родил неопетнен от греха на Адам. Той бил съвършен човешки син на Бога, чийто живот щял да изкупи греха на човечеството. (Лука 1:30–35) Както предсказал Псалм 40:8, Исус желаел от все сърце да върши волята на Баща си. „С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги.“ — Евреи 10:10, 11.

11. Какво пророчество изпълнила смъртта на Месията, и как тя направила „да престанат жертвите“?

¹¹ Жертвата на Исусовия човешки живот веднъж завинаги прекратила необходимостта от допълнителни жертви в храма в Йерусалим. Нещо повече, смъртта му била в деня на Пасхата през 33 г. от н.е. Това било около три и половина години след неговото покръстване. Тези три и половина години са равни на половин пророческа седмица. (Числа 14:34) Така че нещата се случили точно както Даниил бил предсказал относно посичането на Месията: „А в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът.“ (Даниил 9:26, 27) Въпреки че свещеничеството в Йерусалим функционирало, докато храмът бил разрушен през 70 г. от н.е., жертвите, които свещениците принасяли през тези години, престанали да имат каквато и да било стойност, тъй като били сменени от превъзхождащата ги Исусова жертва. — Матей 23:37, 38.

12. Как Исусовото свещеничество превъзхожда Аароновото?

¹² Аарон бил първият от дългата поредица израелски първосвещеници. След като бил помазан със свято миро, той трябвало да чака в скинията седем дни, преди да бъде упълномощен да служи като първосвещеник. (Левит 8:12, 33) По подобен начин Исус също имал период на изчакване, преди да бъде упълномощен да се застъпи за човечеството. Това било времето от неговото помазване като първосвещеник до възкресението му. Но за разлика от Аарон, безсмъртният Син на Бога няма нужда от приемници и служи и като свещеник, и като цар, „според Мелхиседековия чин“. — Псалм 110:1–4; Битие 14:18–20; Евреи 6:20; 7:1–3, 11–17, 23–25.

13. (а) Каква сериозна отговорност падала върху първосвещеника на Израел? (б) Как Исус Христос поел върху плещите си още по–голяма отговорност?

¹³ В древния Израел основната отговорност за правилността на религиозните учения падала върху първосвещеника. (Левит 10:8–11; Малахия 2:7) Съответно на това Исус известил праведните изисквания на Йехова за всички, които искат да наследят Царството и вечен живот. (Матей 6:9, 10, 33; 7:28, 29; 11:12; 25:34, 46) Когато бил в синагогата в Назарет, Исус прочел и приложил спрямо себе си пророчеството: „Духът на [Йехова] е на мене, защото ме е помазал да благовестявам.“ По–късно, след като прекарал известно време в Капернаум, той казал: „И на другите градове трябва да благовестя божието Царство, понеже за това съм изпратен.“ (Лука 4:18, 19, 43; Исаия 61:1, 2) Исус също така обучил 70 от своите последователи да разширят тази проповядваща Царството дейност и предсказал, че те ще вършат дело, по–голямо от онова, което той самият вършил. (Лука 10:1–9; Йоан 14:12) Това поставило основата за световна библейско–образователна кампания, която Исус щял да ръководи чрез „верния и разумен слуга“, състоящ се от помазаните му последователи. — Матей 24:45–47; 28:19, 20.

Главен защитник на върховенството на Йехова

14. (а) Защо израелският първосвещеник влизал в Пресветото на ежегодния Ден на Изкуплението? (б) Какво било представено чрез благоуханния тамян?

¹⁴ Най–важната причина, поради която божият Син дошъл на земята, не била да спаси човечеството. Той трябвало да разреши клеветническите спорни въпроси, повдигнати от Сатан по отношение върховенството на Йехова. Можем да получим повече прозрение по въпроса, ако размислим върху израелския Ден на Изкуплението, когато първосвещеникът трябвало да влезе в Пресветото няколко пъти. Първият път той внасял благоуханен тамян, който бил изсипван върху кадилница с жар. (Левит 16:12–16) Това добре представя какво трябвало да прави на земята духовният първосвещеник, преди да се възнесе на небето, за да застане пред Йехова със стойността на човешката си жертва.b (Евреи 9:24) Както показва употребата на тамян, Исусовият път на вярност бил белязан от искрени молитви, от пламенност по отношение на истинското поклонение и от дълбока любов към Йехова. (Псалм 141:2; Марк 1:35; Йоан 2:13–17; 12:27, 28; 14:30, 31; Евреи 5:7) Исус успял да запази неопетнена лоялност, изложен на всякакви коварни изкушения, присмех и злонамерено преследване, трупани върху него от Сатан и неговите агенти. — Притчи 27:11; Матей 22:15–18; Марко 14:60–65; 15:16–32; Лука 4:13, 29; Йоан 8:44, 59.

15. Как можем да покажем благодарността си към Йехова за това, че ни е осигурил такъв превъзходен първосвещеник? (Евреи 10:21–26)

¹⁵ За реабилитиране върховенството на Йехова, Исус бил възнаграден с възкресение за безсмъртен живот в небето. Колко благодарни трябва да сме на Йехова, за това че ни е осигурил такъв превъзходен първосвещеник! „И тъй, като имаме велик първосвещеник Исуса, божия Син, който е преминал до най–високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.“ (Евреи 4:14) Имаш ли искрено желание да следваш Исусовия пример на лоялност, независимо от това какво може да стори Дяволът? Ако е така, можеш да разчиташ на помощ и можеш да успееш. Защото на разположение е най–добрата възможна помощ. „Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме един, който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.“ — Евреи 4:15, 16; 5:7–10; Филипяни 4:13; 1 Йоан 2:1, 2.

Необходимостта от корекция

16. Какви очаквания имали ранните ученици на Месията по отношение на неговото царско управление?

¹⁶ Андрей и Йоан бързо разпознали истинския Месия, но те и другите ученици имали да научат много неща. (Йоан 16:12, 13) Подобно на много религиозни евреи по онова време, те хранели надеждата, че месианското Царство ще започне да управлява още тогава и ще избави народа на Израел и столицата Йерусалим от господството на езичниците. (Лука 2:38; 3:15; 19:11; 23:51; 24:21) Но каква трайна полза би донесло това на грешното човечество?

17, 18. Защо Исус казал притчата за „някой благородник“?

¹⁷ За да може да премахне греха и смъртта от своите бъдещи поданици на Царството, необходимо било първо Месията да бъде посечен като жертвено агне. (Йоан 1:29; Исаия 53:7, 12) Когато Исус предсказал как ще стане това и как той ще бъде възкресен, Петър откликнал: „Бог да ти се смили, [Господарю]; това никак няма да стане с тебе“. (Матей 16:21, 22) Исус знаел, че учениците му ‘не разбират думата’. — Марко 9:31, 32; сравни Матей 17:22, 23.

¹⁸ По време на последното си пътуване до Йерусалим Исус се изказал дори още по–ясно. (Матей 20:18, 19) Той показал също голямата полза, която щяла да донесе неговата смърт, казвайки: „Човешкият Син . . . дойде . . . да даде живота си откуп за мнозина.“ (Матей 20:28) Погрешни очаквания попречили на учениците му да разберат това. Лука записал: „[Той] беше близо до Йерусалим и те си мислеха, че божието Царство щеше веднага да се яви.“ За да коригира мисленето им, Исус казал една притча, в която сравнил себе си с „някой благородник“, който първо трябвало да отиде „в далечна страна да получи за себе си царска власт“. (Лука 19:11, 12) Тази „страна“ била небето, където се възнесъл Исус след смъртта и възкресението си.

19. (а) Какви погрешни очаквания изразили Исусовите ученици след възкресението му? (б) Какви промени в отношенията на Бога с хората настъпили на Петдесетница 33 г. от н.е.? (Евреи 8:7–9, 13)

¹⁹ Но точно преди възнасянето на Исус, учениците го попитали: „[Господарю], сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?“ (Деяния 1:6) Дали Исус се отказал от тях, защото го питали за това? Не, той им обяснил, че още не му било дошло времето и че те трябвало да се заемат с важната работа по свидетелствуването за истинския Месия. (Деяния 1:7, 8) Скоро договорните отношения на Бога с физическия Израел щели да престанат. Затова бъдещото месианско Царство нямало да бъде възвърнато на този неверен земен народ. Исус казал на своите юдейски противници: „Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му.“ (Матей 21:43) Десет дни след като Исус се възнесъл в небето, този народ бил роден. Върху 120 от учениците на Исус бил излят свети дух и така те били помазани да бъдат божии „светии“ и „сънаследници с Христа“ в идващото месианско Царство. — Даниил 7:13, 14, 18; Римляни 1:7; 8:1, 16, 17; Деяния 2:1–4; Галатяни 6:15, 16.

20. Какво правели верните християни от първия век, независимо от това, че имали някои погрешни очаквания?

²⁰ Дори и след своето помазване християните от първи век имали погрешни очаквания. (2 Солунци 2:1, 2) Но вместо да се превърнат в предаващи се при най–малката трудност, мърморещи недоволници, те скромно приели корекцията. Като получили сила от божия свети дух, те радостно приели задачата да свидетелствуват и ‘да научат всичките народи’. — Матей 28:19, 20; Деяния 1:8; Колосяни 1:23.

21. Какви въпроси ще бъдат разгледани в следващата ни статия?

²¹ А какво се случило в нашия 20–и век? Дали служителите на Йехова очаквали установяването на месианското Царство на Йехова? И дали, подобно на техните предшественици от първи век, те имали нужда по някакъв начин да получат корекция на очакванията си?

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

◻ Какво означава титлата „Месия“?

◻ Какво събитие от голямо значение се случило през 29 г. от н.е.?

◻ Как Месията направил „в половината на седмицата . . . да престанат жертвите“?

◻ Каква отговорност поел на плещите си Исус, откакто бил помазан?

◻ Каква била основната цел на първото идване на Месията, и как трябва да ни въздействува това?

[Снимка на страница 11]

Първото влизане на първосвещеника в Пресветото предначертавало идването на нещо по–важно, отколкото спасението на човечеството