Издръжливост, която печели победата

„Вие имате нужда от издръжливост, та след като сте изпълнили волята на Бога, да можете да получите изпълнението на обещанието.“ — ЕВРЕИ 10:36, NW.

 1. Защо издръжливостта е задължителна за всеки, който служи на Йехова Бог днес?

ТОЗИ свят изцяло лежи в силата на един бунтовен бог. Невидимият владетел на света, Сатан Дяволът, съсредоточава всичките си усилия, за да се противопоставя на Йехова и да се бори срещу реабилитацията чрез месианското Царство на всемирното върховенство на Йехова. Поради това всеки, който отдаде себе си на Бога и застане на Негова страна в спора за върховенството, неизбежно ще изпитва постоянната съпротива на този свят. (Йоан 15:18–20; 1 Йоан 5:19) Затова всеки един от нас трябва да напрегне сили, за да издържи, докато този свят претърпи тотално поражение при Армагедон. За да бъдем сред победоносните божии хора, които побеждават света чрез вярата и лоялността си, ние трябва да издържим неотклонно до края. (1 Йоан 5:4) Как можем да направим това?

 2, 3. Защо може да се каже, че Йехова Бог и Исус Христос са най–големите примери на издръжливост?

² На първо място можем да потърсим насърчение от два изключителни примера на издръжливост. Кои са те? Единият е Исус Христос, „първородният преди всяко създание“, който вярно издъ̀ржа в служба на Бога, откакто е бил създаден в неизвестен момент в миналото. Със своето постоянство във вярна служба на Бога, Исус станал пример за всички интелигентни създания, които били създадени впоследствие в небесата и на земята. (Колосяни 1:15, 16) Но все пак, най–големият пример за издръжливост е Йехова Бог, който толкова дълго издъ̀ржа бунта срещу всемирното си върховенство и ще продължи да прави това, докато предприеме действия и разреши спора за върховенството окончателно.

³ Йехова проявил образцова издръжливост по отношение на въпроси, отнасящи се до достойнството му и до най–съкровените му лични чувства. Той се въздържал при сблъсъка с голяма провокация, въздържал се и да предприеме действия срещу онези, които го хулят — включително и срещу Сатан Дявола. Ние сме благодарни за издръжливостта и милосърдието на Бога. Без тях не бихме се радвали дори и на най–кратко съществуване. Да, наистина Йехова Бог се отличил несравнимо със своята издръжливост.

 4, 5. (а) Как примерът на Павел за грънчаря ни показва божията издръжливост и милосърдие? (б) Как божието милосърдие няма да се окаже проявено напразно?

⁴ Апостол Павел подчертава както издръжливостта, така и милосърдието на Бога, като казва: „Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част — съд за непочтена употреба? А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева си и да изяви силата си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева си, приготвени за погибел, и е търпял, за да изяви богатството на славата си над съдовете, предмети на милостта си, които е приготвил отнапред за слава — над нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?“ — Римляни 9:21–24.

⁵ Както показват тези думи, през настоящия период на издръжливост Йехова продължава в осъществяването на славната си цел и проявява милосърдие спрямо определени човешки съдове. Той подготвя тези съдове за вечна слава и така нанася поражение на порочните цели на своя голям противник, Сатан Дявола, и на всички онези от кохортите на Сатан. Не всички хора са се оказали съдове на гнева, заслужаващи погибел. Това говори добре за търпеливата издръжливост на Всемогъщия Бог. Неговото милосърдие няма да е напразно. То ще има за резултат (1) едно славно царско семейство в небесата начело с Исус Христос, възлюбения Син на Йехова, и (2) един възстановен и усъвършенствуван род от човешки създания в райска земя, всички те — наследници на вечен живот.

Издръжливост до края

 6. (а) Защо християните не могат да избегнат изпитанието за издръжливост? (б) Какво обозначава обикновено гръцката дума за „издръжливост“?

⁶ С такава прекрасна надежда пред себе си, ние трябва постоянно да чуваме звънтенето на подкрепящите Исусови думи: „Но който устои до край, той ще бъде спасен.“ (Матей 24:13) Да положим добро начало по пътя на християнското си ученичество е важно. Но онова, което има значение в крайна сметка, е как ще издържим, колко добре ще завършим пътя. Апостол Павел подчертал това с думите: „Вие имате нужда от издръжливост, та след като сте изпълнили волята на Бога, да можете да получите изпълнението на обещанието.“ (Евреи 10:36, NW) Гръцката дума, преведена тук „издръжливост“ е хипомонѐ. Тя обикновено изразява смела, твърда или търпелива издръжливост, която не губи надежда при сблъсък с пречки, преследване, изпитания или изкушения. Ако се надяваме да спечелим накрая спасение, ние трябва да предоставим себе си на изпитание на издръжливостта, като част от необходимата подготовка за това спасение.

 7. Каква заблуда трябва да избягваме и чий пример ще ни помогне да издържим?

⁷ Ние не бива да се заблуждаваме със себеугодната идея, че ще преминем това изпитание набързо. Йехова не пожалил себе си, за да може спорът за всемирното върховенство и за лоялността на човека да получи категоричен отговор. Той издържал неприятни неща, макар че можел да ги премахне незабавно. Исус Христос също бил образец за издръжливост. (1 Петър 2:21; сравни Римляни 15:3–5.) С тези блестящи примери пред себе си, несъмнено ние също искаме да издържим чак до края. — Евреи 12:2, 3.

Необходимо качество

 8. Какво качество, което е необходимо за всички нас, проявил апостол Павел?

⁸ Нито един служител на Бога, още от най–ранни времена, не е бил освободен от необходимостта да покаже лоялността си чрез издръжливост. Много известни личности в библейската история, които останали верни до смърт и доказали, че са годни за вечен живот в небесата, трябвало да докажат своята непоколебимост. Например, бившият фарисей, Савел от Тарс, казал на Коринтяните: „Не съм бил по–долен от тия превъзходни апостоли, ако и да съм нищо. Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение [издръжливост — NW], чрез знамения, чудеса и велики дела.“ (2 Коринтяни 12:11, 12) Въпреки бремето на работата, Павел ценял своята служба толкова високо, че издържал много неща и искрено се опитвал да не донесе укор върху нея. — 2 Коринтяни 6:3, 4, 9.

 9. (а) Как помазаният остатък показал издръжливост и с какъв резултат? (б) Какво ни служи като стимул да продължаваме във вярната служба на Бога?

⁹ В по–съвременната история, помазаните християни, които служели на Бога преди Първата световна война, знаели, че 1914 г. ще отбележи края на времената на езичниците и много от тях очаквали, че ще получат небесното си възнаграждение през тази паметна година. Но това не се случило. Както показват фактите сега, те получили в добавка още десетки години. През това неочаквано продължение на земния им живот, те били пречистени с ръката на Йехова Бог. (Захария 13:9; Малахия 3:2, 3) Продължителната издръжливост имала за резултат тяхното подобряване. Като служители на Йехова, те изпитали радостта да бъдат определени като люде за неговото име. (Исаия 43:10–12; Деяния 15:14) Днес, преминали през две световни войни и множество по– малки конфликти, те биват развълнувани от това, че са подпомогнати в разпространяването на добрата новина от едно нарастващо множество от други овце, което наброява сега над четири милиона. Духовният рай, на който се наслаждават те, се разпростря върху цялата земя, чак до най–отдалечените океански острови. Това привилегировано отношение, за което ние колкото по–дълго живеем, изпитваме все по–голяма признателност, послужи като стимул да продължаваме вярно в службата на Бога, докато волята и целта на Йехова бъдат изцяло постигнати.

10. От какво имаме нужда редовно, за да не отслабнем в издръжливостта?

¹⁰ Тъй като нашето възнаграждение зависи от нашата непоколебимост, ние постоянно имаме нужда от подкрепа по отношение на този важен въпрос. (1 Коринтяни 15:58; Колосяни 1:23) За да няма отслабване сред народа на Йехова, ние трябва редовно да бъдем насърчавани да се държим здраво за истината и за скъпоценната привилегия да разпространяваме истината, точно както новообразуваните сборове през първи век били подкрепяни от повторните посещения на Павел и Варнава. (Деяния 14:21, 22) Нека бъдем твърдо решени, както казва апостол Йоан, истината да пребъдва в нас и да „бъде с нас довека“. — 2 Йоан 2.

Да чакаме с непоколебима издръжливост

11. Какво явно е божие правило за неговите служители, и как това личи от примера на Йосиф?

¹¹ Необходимо е време, за да може изпитанието, което ни засяга, да бъде завършено. (Яков 1:2–4) „Чакай! Чакай! Чакай!“ е сякаш божието правило относно неговите служители от древни времена, когато те били подлагани на изпитание относно решимостта им да продължават във вярата. Но чакането в крайна сметка винаги се оказвало възнаграждаващо за тези верни служители. Йосиф, например, трябвало да чака 13 години като роб и затворник, но това преживяване пречистило личността му. — Псалм 105:17–19.

12, 13. (а) Как Авраам се явява пример на вярна издръжливост? (б) По какъв начин вярата и издръжливостта на Авраам са издигнати като образец за нас?

¹² Авраам бил вече 75–годишен, когато Бог го извикал да излезе от Ур Халдейски и да отиде в Обетованата земя. Той бил около 125–годишен, когато получил обвързаното с клетва потвърждение на божието обещание — което станало веднага след като Авраам показал силата на вярата си, стигайки до там да принесе в жертва своя възлюбен син Исаак и спирайки едва когато ангелът на Йехова задържал ръката му и попречил на жертвоприношението. (Битие 22:1–18) Петдесет години било дълго време за Авраам да чака като странник в чужда земя, но той издържал и още петдесет години, докато умрял на 175–годишна възраст. През цялото това време Авраам бил верен свидетел и пророк на Йехова Бог. — Псалм 105:9–15.

¹³ Вярата и издръжливостта на Авраам са издигнати като образец пред всички служители на Бога, които искат да получат обещаните благословии чрез Исус Христос, Семето на Авраам. (Евреи 11:8–10, 17–19) За него четем в Евреи 6:11–15: „И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай; да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения. Защото когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по–голям да се закълне, закле се в себе си, казвайки: ‘Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.’ И така, Авраам като устоя, получи обещаното.“

14. Защо не бива да смятаме, че изпитанието на издръжливостта ни е безкрайно и наградата — илюзорна?

¹⁴ Помазаният остатък е видял да изминат вече 77 години от края на времената на езичниците през 1914 г., когато някои негови членове очакваха прославянето на истинския християнски сбор в небесата. Ние не знаем колко още ще трябва да чака остатъкът. Трябва ли тогава да се разколебаем и да мислим, че чакането е безкрайно и че наградата е една непостижима илюзорна цел? Не! Това по никакъв начин няма да защити върховенството на Бога или да прослави името му. В очите на света тогава той не би имал основания да ни удостои с победата и произтичащата от нея награда на вечния живот. Независимо от продължителността на времето, членовете на помазания остатък заедно с техните верни, прилични на овце съобщници, са решени да чакат Йехова да предприеме действия в определеното от него време. Проявявайки такова образцово постоянство, те следват пътя на Авраам. — Римляни 8:23–25.

15. (а) Какъв е нашият девиз, и през какви преживявания Бог ни подкрепи победоносно? (б) Каква подкана от страна на Павел остава в сила и за наше време?

¹⁵ Следователно, девизът си остава — непоколебима издръжливост във вършенето на волята на Бога. (Римляни 2:6, 7) В миналото той ни пренесе през сурови изпитания, включително затвори и концентрационни лагери, и то ни пренесе триумфиращо, прославяйки своето име и цел.a През времето, което все още остава до края на нашето изпитание, Йехова ще продължава да прави същото. Подканата на Павел остава в сила и в наши дни: „Защото на вас ви трябва търпение с постоянство и издръжливост, за да можете да извършите и изцяло да осъществите волята на Бога, и така да получите и да отнесете с вас и да се радвате напълно на онова, което е обещано.“ — Евреи 10:36, The Amplified Bible [„Пространна Библия“]; Римляни 8:37.

16. Защо не трябва да гледаме на отдаването си на Йехова като на нещо ограничено във времето, или пък с някакви резерви?

¹⁶ Докато Йехова Бог има работа за нас сред този порочен свят, дотогава, следвайки примера на Исус, ние искаме да участвуваме в тази работа, докато тя бъде привършена. (Йоан 17:4) Нашето отдаване на Йехова не е основано на разбирането, че ще му служим за малко време и след това ще дойде Армагедон. Нашето отдаване е завинаги. Работата, която Бог има за нас, няма да свърши с битката на Армагедон. Но ние можем да видим грандиозните неща, които ще дойдат след тази велика война, само след като свършим работата, която трябва да се осъществи преди Армагедон. Тогава в добавка на щастливата привилегия да продължаваме да вършим божията работа, ние ще бъдем възнаградени с дългоочакваните благословии, които той е обещал. — Римляни 8:32.

Любовта към Бога ни помага да издържим

17, 18. (а) Какво ще ни помогне във време на трудности да издържим, имайки одобрението на Бога? (б) Какво ще ни помогне да спечелим победата, и какво не казваме за времето, което остава?

¹⁷ Може би в момент, когато сме притиснати от проблеми, ще се запитаме: ‘Как можем да издържаме повече?’ Какъв е отговорът? Като обичаме Бога с цялото си сърце, ум, душа и сила. „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася; не се гордее. Всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.“ (1 Коринтяни 13:4, 7, 8) Ако не издържим от любов към Бога, нашата издръжливост няма никаква стойност. Но ако издържим бремето заради нашата преданост към Йехова, тогава нашата издръжливост ще има за резултат задълбочаването на нашата любов към него. Любовта към Бога, неговия Баща, дала възможност на Исус да издържи. (Йоан 14:30, 31; Евреи 12:2) Ако нашата истинска подбуда е любовта ни към Бога, нашия Баща, тогава какво може да ни се случи, та да не можем да издържим?

¹⁸ Нашата непоколебима любов към Йехова Бог ни даде възможност да удържим победата си над света през това най–критично време на изпитание. И Йехова, чрез Исус Христос, ще продължава да ни дава нужната помощ, независимо от това колко дълго още ще бъде позволено на тази стара система на нещата да съществува. (1 Петър 5:10) Разбира се, ние не искаме да предсказваме колко още време остава, и не посочваме никаква конкретна дата. Ние оставяме това на великия Разпоредител на времето, Йехова Бог. — Псалм 31:15.

19, 20. (а) Как трябва да гледаме на всеки отминаващ ден, през който издържаме? (б) Какво неразумно нещо искаме да избегнем и защо?

¹⁹ Но поколението, за което беше предсказано, че ще види и преживее „завършека на системата на нещата“, вече е в доста напреднала възраст. (Матей 24:3, 32–35, NW) Затова нека никога не забравяме, че всеки ден, в който устояваме, означава един ден по–малко за Сатан и демоните му, през който те ще замърсяват вселената със самото си съществуване, и един ден по–близко до времето, когато Йехова няма повече да издържа съществуването на ‘съдовете на гнева, приготвени за погибел’. (Римляни 9:22) Скоро, след като дълготърпението на Йехова приключи, той ще излее яростта си върху безбожните мъже и жени. Така той ще разкрие божественото си неодобрение на техния начин на поведение, макар че им е позволил да съществуват през целия този период от време.

²⁰ Най–неразумното би било да прекратим любещите си усилия да спечелим славната награда, която ни е обещана чрез Исус Христос. Напротив, ние сме решени да продължаваме вярно като свидетели за Йехова в това жизнено важно време, когато Йехова се готви да реабилитира себе си като Върховен владетел.

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

◻ Защо не можем да избегнем изпитанието на издръжливостта ни?

◻ Каква заблуда искаме да избегнем?

◻ Какво е необходимо, за да избегнем отслабването на издръжливостта ни?

◻ Какъв е нашият девиз?

◻ Какво ще ни помогне да издържим във време на трудности?

[Снимка на страница 22]

Божиите хора, като тези свидетели в Порт–ъф–Спейн, Тринидат, винаги са имали желанието да чакат на Йехова