Откликни на божиите обещания чрез проявяване на вяра

‘Подариха се [от Йехова Бог] скъпоценните нам и твърде големи обещания.’ — 2 ПЕТЪР 1:4.

 1. Кое ни дава възможност да проявяваме истинска вяра?

ЙЕХОВА иска да проявяваме вяра в неговите обещания. Но „не във всички има вяра“. (2 Солунци 3:2) Това качество е плод на божия свети дух, или дейна сила. (Галатяни 5:22, 23, „Синодален превод на Библията“, 1993 г.) Затова само онези, които са водени от духа на Йехова, могат да проявяват вяра.

 2. Какво определение дава апостол Павел за „вяра“?

² Но какво е вяра? Апостол Павел я нарича „ясното изявление на реалности, макар и те да не са видени“. Доказателствата за тези реалности, които не са видени, са толкова силни, че вярата се равнява на тях. За вярата се казва още, че е „увереното очакване на нещата, за които се надяваме“, защото тези, които притежават това качество, имат гаранцията, че всичко, което е обещано от Йехова Бог, е толкова сигурно, че все едно вече се е сбъднало. — Евреи 11:1, NW.

Вярата и обещанията на Йехова

 3. Какво ще изпитат помазаните християни, ако проявяват вяра?

³ За да угодим на Йехова, ние трябва да проявяваме вяра в неговите обещания. Апостол Петър показал това във второто си вдъхновено писмо, писано около 64 г. от н.е. Той изтъкнал, че ако неговите събратя помазани християни упражнявали вяра, те щели да видят изпълнението на божиите ‘скъпоценни и твърде големи обещания’. В резултат, те щели ‘да станат участници на божественото естество’ като сънаследници с Исус Христос в небесното Царство. С вяра и с помощта на Йехова Бог, те били избягали от робството на покварените светски навици и практики. (2 Петър 1:2–4) И помисли само! Онези, които упражняват истинска вяра, се радват на същата безценна свобода днес.

 4. Кои качества трябва да прибавим към своята вяра?

⁴ Вярата в обещанията на Йехова и благодарността за нашата дадена ни от Бога свобода трябва да ни подтикват да даваме най–доброто, на което сме способни, за да станем образцови християни. Петър казал: „Като принесете в отговор всякакво ревностно усилие, прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си познание, към познанието си самоконтрол, към самоконтрола си издръжливост, към издръжливостта си преданост към Бога, към предаността си към Бога братска обич, към братската си обич любов.“ (2 Петър 1:5–7, NW) По такъв начин Петър ни дава един списък, който ще е добре да запомним. Нека разгледаме по–отблизо тези качества.

Насъщни елементи на вярата

 5, 6. Какво е добродетелта, и как можем да я прибавим към своята вяра?

⁵ Петър казал, че добродетелта, познанието, самоконтролът, издръжливостта, предаността към Бога, братската обич и любовта трябва да бъдат прибавени едно към друго и към нашата вяра. Трябва да работим усилено, за да направим тези качества насъщни елементи на нашата вяра. Например, добродетелта не е качество, което проявяваме отделно от вярата. Лексикографът У. Е. Вайн посочва, че във 2 Петър 1:5 „добродетелта е присъединена като основно качество при проявяването на вяра“. Всяко едно от другите качества, споменати от Петър, също трябва да бъде елемент на нашата вяра.

⁶ Първо, ние трябва да прибавим добродетел към вярата си. Да бъдем добродетелни означава да вършим онова, което е добро в очите на Бога. За гръцката дума, преведена тук като „добродетел“, някои преводи използуват думата „доброта“. (New International Version [„Нова международна версия“]; The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“]; Today’s English Version [„Версия на днешен английски“]) Добродетелността ни кара да избягваме да вършим зло или да причиняваме вреда на своите ближни, човеците. (Псалм 97:10) Освен това тя подбужда към смели действия при вършенето на добро за духовната, физическата и емоционалната полза на другите.

 7. Защо трябва да прибавим познание към своята вяра и добродетел?

⁷ Защо Петър ни насърчава да прибавим познание към нашата вяра и добродетел? Изправяйки се пред нови предизвикателства спрямо вярата си, ние имаме нужда от познание, за да различим правилното от погрешното. (Евреи 5:14) Посредством изучаване на Библията и придобиване на опит в прилагането на божието Слово и в проявяването на практическа мъдрост в ежедневния живот, ние увеличаваме своето познание. Това на свой ред ни дава възможност да поддържаме вярата си и да продължаваме да вършим добродетелни неща, когато сме под изпитание. — Притчи 2:6–8; Яков 1:5–8.

 8. Какво е самоконтрол, и как е свързан той с издръжливостта?

⁸ За да си помогнем в посрещането на изпитанията с вяра, към нашето познание трябва да прибавим самоконтрол. Гръцката дума за „самоконтрол“ изразява способността да владеем себе си. Този плод на божия дух ни помага да проявяваме сдържаност в мисленето си, в думите си и в поведението си. Като постоянствуваме в проявяването на самоконтрол, ние прибавяме към него издръжливост. Гръцката дума за „издръжливост“ означава смела непоколебимост, а не печално понасяне на неизбежни трудности. Заради предстоящата му радост Исус издържал мъченически стълб. (Евреи 12:2, NW) Дадената от Бога сила, съчетана с издръжливост, укрепва нашата вяра и ни помага да се радваме в изпитанията, да се противопоставяме на изкушенията и да не допускаме компромис, когато биваме преследвани. — Филипяни 4:13.

 9. (а) Какво е преданост към Бога? (б) Защо трябва да прибавим братска обич към своята преданост към Бога? (в) Как можем да прибавим любов към своята братска обич?

⁹ Към своята издръжливост ние трябва да прибавим преданост към Бога — почит, поклонение и служба на Йехова. Нашата вяра расте, като практикуваме преданост към Бога и виждаме как Йехова се отнася със своя народ. Но за да се проявим като угодни на Бога, ние трябва да имаме братска обич. В края на краищата, „който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял“. (1 Йоан 4:20) Нашите сърца трябва да ни накарат да покажем истинска привързаност към другите служители на Йехова и по всяко време да сме загрижени за тяхното благополучие. (Яков 2:14–17) Но защо ни се казва да прибавим любов към нашата братска обич? Очевидно Петър е имал предвид, че трябва да проявяваме любов към цялото човечество, не само към нашите братя. Тази любов бива проявявана особено чрез проповядването на добрата новина и духовното подпомагане на другите. — Матей 24:14; 28:19, 20.

Контрастиращи последствия

10. (а) Как ще действуваме, ако към нашата вяра бъдат прибавени добродетел, познание, самоконтрол, издържливост, преданост към Бога, братска привързаност и любов? (б) Какво става, ако на някой, който твърди че е християнин, липсват тези качества?

¹⁰ Ако прибавим добродетел, познание, самоконтрол, издръжливост, преданост към Бога, братска обич и любов към нашата вяра, ние ще мислим, ще говорим и ще действуваме по одобрените от Бога начини. Противоположно на това, ако някой, който твърди, че е християнин, не успява да проявява тези качества, той става духовно сляп. Той ‘затваря очите си’ за светлината от Бога и забравя, че е бил очистен от миналите грехове. (2 Петър 1:8–10, NW; 2:20–22) Нека никога да не постъпваме по този начин, за да не загубим вяра в божиите обещания.

11. Какво можем с основание да очакваме от верните помазани християни?

¹¹ Преданите помазани християни имат вяра в обещанията на Йехова и полагат усилия да направят сигурно това, че ги е повикал и избрал. Независимо от всякакви препъващи камъни по техния път, от тях можем да очакваме да проявяват богоугодни качества. На верните и предани помазани християни ‘се дава голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос’ чрез тяхното възкресение за духовен живот в небето. — 2 Петър 1:11.

12. Как трябва да разбираме думите от 2 Петър 1:12–15?

¹² Петър разбрал, че скоро ще умре, и очаквал да получи по–късно възкресение за небесен живот. Но докато все още бил жив „в тая телесна хижа“ — неговото човешко тяло, — той се опитвал да гради вяра в събратята си християни и да ги подбужда, като им напомнял за нещата, необходими за божието благоволение. След като Петър ги напуснел заради смъртта, духовните му братя и сестри можели да укрепват своята вяра, като си припомняли неговите думи. — 2 Петър 1:12–15.

Вяра в пророческото слово

13. Как Бог осигурил укрепващо вярата доказателство относно идването на Христос?

¹³ Сам Бог дал укрепващо вярата доказателство за сигурността на идването на Исус „със сила и голяма слава“. (Матей 24:30; 2 Петър 1:16–18) Без каквито и да е доказателства, езическите свещеници разказвали фалшиви истории за своите богове, докато Петър, Яков и Йоан били очевидци на Христовото великолепие в преобразяването. (Матей 17:1–5) Те го видели възвеличен и чули собствения глас на Бога, който потвърдил, че Исус е Неговият възлюбен син. Това потвърждение и сияйната външност, която била дадена тогава на Христос, било удостояването му с чест и слава. Поради това божествено видение, Петър нарекъл мястото, което вероятно било на склона на Ермон, „светата планина“. — Сравни Изход 3:4, 5.

14. Как преобразяването на Исус трябва да влияе на нашата вяра?

¹⁴ Как преобразяването на Исус трябва да влияе на нашата вяра? Петър казал: „И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.“ (2 Петър 1:19) „Пророческото слово“ очевидно включвало не само пророчествата от Еврейските писания за Месията, но също изказването на Исус, че ще дойде „със сила и голяма слава“. Как словото ‘повече се потвърдило’ чрез преобразяването? Това събитие потвърдило пророческото слово за славното идване на Христос в царска власт.

15. Какво се включва в това да обръщаме внимание на пророческото слово?

¹⁵ За да укрепим вярата си, ние трябва да обръщаме внимание на пророческото слово. Тук се включва изучаването на това слово, обсъждането му на християнските събрания и прилагането на неговите напътствия. (Яков 1:22–27) Ние трябва да го оставим да бъде „светило, което свети в тъмно място“, осветявайки нашите сърца. (Ефесяни 1:18, NW) Само тогава то ще ни води, докато „зорницата“, или „светлата утринна звезда“, Исус Христос, разкрие себе си в слава. (Откровение 22:16) Това разкриване ще означава унищожение за безверните и благословии за онези, които проявяват вяра. — 2 Солунци 1:6–10.

16. Защо можем да имаме вяра, че всички пророчески обещания в божието Слово ще бъдат изпълнени?

¹⁶ Божиите пророци не били просто проницателни мъже, които правели мъдри предсказания, тъй като Петър казал: „Никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.“ (2 Петър 1:20, 21) Например Давид казал: „Духът на Господа говори чрез мене.“ (2 Царе 23:1, 2) А Павел писал: „Всичкото писание е боговдъхновено.“ (2 Тимотей 3:16) Тъй като пророците на Бога били вдъхновени посредством неговия дух, ние можем да имаме вяра, че всички обещания в неговото Слово ще бъдат изпълнени.

Те имали вяра в божиите обещания

17. Кое обещание било основа за вярата на Авел?

¹⁷ Обещанията на Йехова били основа за вярата на „голям облак“ от неговите предхристиянски свидетели. (Евреи 11:1–12:1) Например Авел имал вяра в божието обещание за „семе“, което ще порази „змията“ в главата. Имало доказателства за изпълнението на божията присъда върху родителите на Авел. Извън Едем, Адам и неговото семейство яли хляб с пот на лицата си, понеже земята, която била проклета, раждала тръни и бодили. Подобно на това Авел забелязал желанието на Ева към нейния съпруг и видял, че Адам я владеел. Тя със сигурност е говорила за тегобите на бременността си. И входът на градината Едем бил пазен от херувимите и пламенния меч. (Битие 3:14–19, 24, „Синодален превод на Библията“, 1993 г.) Всичко това били онези „убеждения“, които уверили Авел, че избавлението ще дойде чрез обещаното Семе. Действувайки с вяра, Авел принесъл на Бога жертва, която доказала, че е с по–голяма стойност от тази на Каин. — Евреи 11:1, 4.

18, 19. По какви начини Авраам и Сара проявили вяра?

¹⁸ Патриарсите Авраам, Исаак и Яков също имали вяра в обещанията на Йехова. Авраам проявил вяра в обещанието на Бога, че всички народи на земята ще се благославят чрез него, и че на неговото потомство ще бъде дадена земя. (Битие 12:1–9; 15:18–21) Неговият син Исаак и внукът му Яков били „наследниците заедно с него на същото обещание“. С вяра Авраам ‘се заселил в обещаната земя’ и очаквал „града, който има вечни основи“ — божието небесно Царство, — под чието управление той щял да бъде възкресен за живот на земята. (Евреи 11:8–10) Имаш ли и ти подобна вяра?

¹⁹ Жената на Авраам, Сара, била около 90–годишна, и отдавна била преминала възрастта за раждане на деца, когато проявила вяра в обещанието на Бога, и ѝ била дадена възможност „да зачне“ и да роди Исаак. Така от 100–годишния Авраам, който бил „замъртвял“, що се отнася до възпроизводството, в крайна сметка ‘се народило множество, колкото небесните звезди’. — Евреи 11:11, 12; Битие 17:15–17; 18:11; 21:1–7.

20. Макар че патриарсите не видели цялостното изпълнение на божиите обещания към тях, какво направили те?

²⁰ Верните патриарси умрели, без да видят цялостното изпълнение на божиите обещания към тях. И все пак, те ‘видели [обещаните неща] и ги поздравили отдалеч, като изповядали, че са чужденци и пришелци на земята’. Минали поколения, преди Обетованата земя да стане притежание на Авраамовото потомство. Обаче през целия си живот боящите се от Бога патриарси проявявали вяра в обещанията на Йехова. Тъй като никога не загубили вярата си, те скоро ще бъдат възкресени за живот в земното владение на ‘града’, който Бог е приготвил за тях — Месианското Царство. (Евреи 11:13–16) По подобен начин вярата може да пази и нас верни на Йехова, макар и да не виждаме непосредственото изпълнение на всички негови чудесни обещания. Нашата вяра също така ще ни подтикне да се подчиняваме на Бога, както се подчинявал Авраам. И както той предал духовно наследство на своето потомство, така и ние можем да помогнем на своите деца да проявяват вяра в скъпоценните обещания на Йехова. — Евреи 11:17–21.

Вярата е жизненонеобходима на християните

21. За да бъдем приемливи за Бога днес, какво трябва да се включва в нашето проявяване на вяра?

²¹ Разбира се, вярата е нещо много повече от увереността в изпълнението на обещанията на Йехова. През цялата човешка история за онези, които са искали да получат одобрението на Бога, е било необходимо да проявяват вяра в него по различни начини. Павел посочил, че „без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.“ (Евреи 11:6) За да бъде приемлив за Йехова днес, човек трябва да проявява вяра в Исус Христос и в изкупителната жертва, която Бог осигурил чрез него. (Римляни 5:8; Галатяни 2:15, 16) Или както самият Исус казал: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.“ — Йоан 3:16, 36.

22. Изпълнението на кое обещание ще се осъществи от месианското Царство?

²² Исус играе жизненоважна роля в изпълнението на божиите обещания относно Царството, за което се молят християните. (Исаия 9:6, 7; Даниил 7:13, 14; Матей 6:9, 10) Както посочил Петър, преобразяването доказало пророческото Слово относно идването на Исус в царска сила и слава. Месианското Царство ще донесе изпълнението и на друго обещание на Бога, тъй като Петър писал: „А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.“ (2 Петър 3:13) Подобно пророчество било изпълнено, когато през 537 г. пр.н.е. еврейските изгнаници във Вавилон били върнати в родната им земя под едно правителство, на което управител бил Зоровавел, а Исус, Йоседековият син — първосвещеник. (Исаия 65:17) Но Петър посочил едно бъдещо време, когато „ново небе“ — небесното Месианско Царство — ще управлява над „нова земя“ — едно праведно човешко общество, което ще живее на тази планета. — Сравни Псалм 96:1.

23. Какви въпроси относно добродетелта ще разгледаме по–нататък?

²³ Като верни служители на Йехова и последователи на неговия възлюбен Син, Исус Христос, ние жадуваме за обещания от Бога нов свят. Ние знаем, че той е близо, и вярваме, че всички скъпоценни обещания на Йехова ще бъдат изпълнени. За да ходим приемливо пред нашия Бог, ние трябва да укрепваме своята вяра, като прибавяме към нея добродетел, познание, самоконтрол, издръжливост, преданост към Бога, братска привързаност и любов.a Тук може да бъде зададен въпросът: Как можем да проявяваме добродетел? И как това, че сме добродетелни, ще бъде от полза за нас и за другите, особено за нашите християнски другари, които са откликнали на обещанията на Бога чрез проявяване на вяра?

[Бележка под линия]

Какви са твоите отговори?

◻ Какво определение може да се даде за „вяра“?

◻ Според 2 Петър 1:5–7, какви качества трябва да бъдат прибавени към нашата вяра?

◻ Как трябва да влияе на нашата вяра преобразяването на Исус?

◻ Какви примери на вяра били дадени от Авел, Авраам, Сара и други личности от древни времена?

[Снимка на страница 5]

Знаеш ли как преобразяването на Исус може да повлияе на вярата на човека?