Да не гледаме към „нещата зад себе си“

„Никой, който вече е сложил ръката си на ралото, но гледа към нещата зад себе си, не е подходящ за царството на Бога.“ (ЛУКА 9:62)

КАК ЩЕ ОТГОВОРИШ?

Защо трябва ‘да помним жената на Лот’?

Върху какви три неща не бива да съсредоточаваме мислите си?

Как можем да бъдем в крак с организацията на Йехова?

 1. Какво предупреждение дал Исус, и какъв въпрос възниква?

„ПОМНЕТЕ жената на Лот.“ (Лука 17:32) Това предупреждение, дадено от Исус Христос преди почти 2000 години, днес е по–важно от когато и да било преди. Но какво имал предвид Исус с тези силни думи? Неговите слушатели юдеи не се нуждаели от допълнително обяснение. Те знаели какво се било случило с жената на Лот. Докато бягала със семейството си от Содом, тя непокорно погледнала назад и се превърнала в стълб от сол. (Прочети Битие 19:17, 26.)

 2. Защо жената на Лот може да е погледнала назад, и какво ѝ струвало нейното непослушание?

² Защо жената на Лот погледнала назад? Дали ѝ било любопитно да научи какво се случва там? Дали се обърнала, защото вярата ѝ била слаба? Или по–скоро гледала с желание към всички неща, които оставила в Содом? (Лука 17:31) Каквато и да била причината, тя заплатила с живота си за непослушанието си. Само помисли — тя умряла в същия ден като извратените жители на Содом и Гомор. Не е чудно, че Исус казал „Помнете жената на Лот“!

 3. Как Исус подчертал, че не бива да гледаме назад, образно казано?

³ Ние също живеем във време, в което е важно да не гледаме назад, образно казано. Исус подчертал тази мисъл, когато отговорил на един мъж, който попитал дали може да се върне да се сбогува със семейството си, преди да стане негов ученик. Исус му казал: „Никой, който вече е сложил ръката си на ралото, но гледа към нещата зад себе си, не е подходящ за царството на Бога.“ (Лука 9:62) Дали като отговорил така, Исус постъпил грубо или неразумно? Не, тъй като знаел, че молбата на мъжа била просто извинение да избяга от отговорност. Исус казал, че човек, който проявява такава нагласа, сякаш „гледа към нещата зад себе си“. Има ли значение дали човекът, който оре, поглежда назад само за миг, или оставя ралото и се обръща? И при двата случая той се разсейва и това влияе зле на работата му.

 4. Върху какво трябва да съсредоточаваме погледа си?

⁴ Вместо да насочваме вниманието си към миналото, трябва да съсредоточаваме погледа си върху онова, което предстои. Тази мисъл е ясно изразена в Притчи 4:25, където се казва: „Нека очите ти гледат право напред и лъчистият ти поглед бъде насочен право пред тебе.“

 5. Поради каква причина не бива да гледаме към нещата зад себе си?

⁵ Имаме основателна причина да не гледаме към нещата зад себе си. Каква е тя? Живеем в „последните дни“. (2 Тим. 3:1) Скоро ще станем свидетели на унищожението не просто на два порочни града, а на цялата световна система. Какво ще ни помогне да избегнем с нас да се случи нещо подобно на случилото се с жената на Лот? Като начало е нужно да определим кои са някои от нещата зад нас, към които може да се изкушим да гледаме. (2 Кор. 2:11) Затова нека обсъдим някои от тях и как можем да се предпазим да не се съсредоточаваме върху такива неща.

„ДОБРОТО СТАРО ВРЕМЕ“

 6. В какъв смисъл нашата памет не винаги е надеждна?

⁶ Една сериозна опасност е изопаченият възглед за т.нар. добро старо време. Нашата памет не винаги е надеждна. Може несъзнателно да омаловажаваме проблемите, които сме имали в миналото, и в същото време да преувеличаваме радостните моменти, като така нещата започват да изглеждат далеч по–добри, отколкото всъщност са били. Този изкривен възглед може да ни накара да жадуваме за „доброто старо време“. Но Библията ни предупреждава: „Не казвай ‘Защо предишните дни бяха по–добри от сегашните?’, тъй като не е мъдро да питаш това.“ (Екл. 7:10) Защо този начин на мислене е толкова опасен?

7–9. (а) Какво се случило с израилтяните в Египет? (б) Какви причини за радост имали израилтяните? (в) Защо израилтяните започнали да недоволстват и да мърморят?

⁷ Да разгледаме какво се случило с израилтяните в дните на Моисей. Въпреки че в Египет първоначално към тях се отнасяли като към гости, след смъртта на Йосиф египтяните ‘поставили над тях надзиратели, които да ги потискат и да ги принуждават да вършат тежка работа’. (Из. 1:11) Накрая Божият народ бил подложен на геноцид, когато фараонът се опитал да ограничи неговия брой. (Из. 1:15, 16, 22) Не е чудно, че Йехова казал на Моисей: „Видях страданията на моя народ, който е в Египет. Чух стенанията им поради онези, които ги принуждават да работят, и знам как се измъчват.“ (Из. 3:7)

⁸ Можеш ли да си представиш радостта, която изпитвали израилтяните, докато излизали от страната на робството като свободни хора? По забележителен начин те станали свидетели на силата на Йехова, когато той нанесъл десет бедствия върху надменния фараон и неговия народ. (Прочети Изход 6:1, 6, 7.) Всъщност египтяните не само позволили на израилтяните да си тръгнат свободни, но ги подканяли да напуснат земята им, като им дали толкова много злато и сребро, че може да се каже, че Божият народ ‘обрал египтяните’. (Из. 12:33–36) Израилтяните се зарадвали още повече, когато видели унищожението на фараона и неговата войска в Червено море. (Из. 14:30, 31) Само колко укрепващо за вярата им трябва да е било да наблюдават тези вълнуващи събития!

⁹ Колкото и да е невероятно, само кратко след своето чудодейно избавление същите тези хора започнали да недоволстват и да мърморят. За какво? За храна! Те били недоволни от онова, което Йехова им осигурявал, и се оплаквали: „О, колко добре си спомняме рибата, която ядяхме даром в Египет, и краставиците, дините, праза, лука и чесъна! А сега душите ни са изсъхнали. Очите ни не виждат нищо друго освен тази манна!“ (Чис. 11:5, 6) Техният възглед се изкривил толкова много, че те дори искали да се върнат в земята на робството си! (Чис. 14:2–4) Израилтяните гледали към нещата зад себе си и изгубили благоволението на Йехова. (Чис. 11:10)

10. Каква поука можем да извлечем от примера на израилтяните?

¹⁰ Каква е поуката за нас днес? Когато се сблъскваме с трудности и проблеми, нека не се съсредоточаваме върху привидно положителните неща от миналото — може би дори преди да сме научили истината. Въпреки че не е погрешно да размишляваме върху поуките, които сме извлекли от минали преживявания, или да пазим скъпи спомени, е нужно да имаме уравновесен, реалистичен възглед за миналото. В противен случай може да се съсредоточим върху недоволството си от настоящите обстоятелства и да се изкушим да се върнем към предишния си начин на живот. (Прочети 2 Петър 2:20–22.)

ЖЕРТВИ, КОИТО СМЕ НАПРАВИЛИ В МИНАЛОТО

11. Как някои гледат на жертвите, които са направили в миналото?

¹¹ Тъжно е да отбележим, че някои си спомнят за жертви, които са направили в миналото, и гледат на тях като на пропуснати възможности. Може би си имал възможности за по–високо образование, известност или финансова сигурност, но си решил да не се възползваш от тях. Много от нашите братя и сестри са се отказали от доходоносни длъжности в областта на бизнеса, развлеченията, образованието или спорта. Но оттогава е минало време, а краят все още не е дошъл. Дали си фантазираш какво щеше да стане, ако не беше направил тези жертви? Ако е така, ‘помни жената на Лот’!

12. Как Павел гледал на нещата, които оставил зад себе си?

¹² Апостол Павел се отказал от много неща, за да стане последовател на Христос. (Флп. 3:4–6) Как гледал на нещата, които оставил зад себе си? Той ни казва: „Каквото и да бях придобил, заради Христос го сметнах за загуба.“ Какво имал предвид с тези думи? Той продължава: „Смятам всичко това за загуба заради скъпоценното познание за моя Господар Христос Исус. Заради него се отказах от всичко и смятам всичко това за купчина смет, та да мога да придобия Христос.“a (Флп. 3:7, 8) Точно както някой хвърля боклук и по–късно не съжалява за загубата, Павел не съжалявал за никоя от възможностите в света, които оставил зад себе си. Той вече не мислел, че те имат стойност.

13, 14. Как можем да следваме примера на Павел?

¹³ Какво ще ти помогне, ако усетиш, че започваш да мислиш все повече за т.нар. пропуснати възможности? Следвай примера на Павел, като мислиш за стойността на онова, което имаш сега. Например си развил скъпоценни взаимоотношения с Йехова и си придобил добро име пред него. (Евр. 6:10) Какви материални притежания, които светът предлага, биха могли да се сравнят с духовните благословии, на които се радваш сега и на които ще се радваш в бъдеще? (Прочети Марко 10:28–30.)

¹⁴ След това Павел споменал нещо, което ще ни помага да продължаваме да служим на Йехова вярно. Той писал, че ‘забравя нещата зад себе си и се насочва към нещата пред себе си’. (Флп. 3:13) Обърни внимание, че Павел наблегнал на две важни стъпки. Първо, трябва да забравим нещата, които сме оставили зад себе си, и да не губим ценно време и сили, като сме прекалено загрижени за тях. Второ, подобно на бегач, който вижда финала, трябва да се насочваме напред, съсредоточени върху онова, което ни очаква.

15. Каква полза ще имаме, когато размишляваме върху примерите на верни служители на Бога?

¹⁵ Когато размишляваме върху примерите на верни служители на Бога от миналото и днес, ще бъдем подтикнати да продължаваме напред, вместо да гледаме към нещата зад себе си. Например, ако Авраам и Сара бяха продължили да мислят за Ур, „щяха да намерят възможност да се върнат“. (Евр. 11:13–15) Но те не се върнали. Първия път, когато напуснал Египет, Моисей оставил там много повече от когото и да било от другите израилтяни, които напуснали Египет по–късно. Но в Библията не се споменава да е съжалявал за нещо. Вместо това в нея се казва, че той ‘сметнал укора, който понесъл като помазаник, за богатство, превъзхождащо съкровищата на Египет, понеже погледът му бил устремен към наградата’. (Евр. 11:26)

ОТРИЦАТЕЛНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ ОТ МИНАЛОТО

16. Какво влияние може да ни оказват минали преживявания?

¹⁶ Но не всички преживявания от миналото може да ни се струват положителни. Възможно е да ни измъчват мисли за минали грехове или грешки, които сме допуснали. (Пс. 51:3) Може би все още чувстваме болката от строг съвет, който сме получили. (Евр. 12:11) Несправедливости, било то действителни или въображаеми, може да терзаят ума ни. (Пс. 55:2) Какво можем да направим, за да сме сигурни, че не позволяваме на такива преживявания да ни накарат да се съсредоточим върху нещата, които сме оставили зад себе си? Да разгледаме три примера.

17. (а) Защо Павел описал себе си като „по–незначителен и от най–незначителния измежду светите личности“? (б) Какво помогнало на Павел да не бъде превъзмогнат от отрицателни мисли?

¹⁷ Минали грешки. Апостол Павел описал себе си като „по–незначителен и от най–незначителния измежду светите личности“. (Еф. 3:8) Защо мислел така? „Понеже преследвах сбора на Бога“ — казал той. (1 Кор. 15:9) Представяш ли си как трябва да се е чувствал Павел, когато се е срещал с християни, които преди бил преследвал? Но вместо да позволи на отрицателните мисли да го превъзмогнат и да го спрат, Павел се съсредоточил върху незаслужената милост, която била проявена към него. (1 Тим. 1:12–16) Благодарността, която изпитвал в резултат на това, го подтиквала да продължава със службата си. Предишното му грешно поведение било сред миналите неща, които Павел бил решен да забрави. Ако и ние също се съсредоточаваме върху милостта, оказана ни от Йехова, силите ни няма да се изчерпят поради ненужно безпокойство за минали преживявания, които не можем да променим. Вместо това ще можем да използваме силите си за дейността, която ни е възложена сега.

18. (а) Какво може да се случи, ако си припомняме с негодувание някой съвет, който сме получили? (б) Как можем да следваме думите на Соломон относно приемането на съвет?

¹⁸ Болезнен съвет. Какво да кажем, ако имаме склонността да си припомняме с негодувание някой съвет, който сме получили? Това може да е не само болезнено, но и изтощително, и да ни накара ‘да унием’. (Евр. 12:5) Независимо дали омаловажаваме съвета, като го отхвърляме, или униваме, защото го приемаме и след това се предаваме, резултатът е същият — не позволяваме на съвета да ни донесе полза и да ни подобри. Колко по–мъдро би било да следваме думите на Соломон: „Дръж здраво поуката, не я оставяй. Пази я, защото тя е животът ти.“ (Пр. 4:13) Подобно на шофьор, който спазва пътните знаци и така не се отклонява от пътя, нека да приемаме съветите, да ги прилагаме и да продължаваме напред. (Пр. 4:26, 27; прочети Евреи 12:12, 13.)

19. Как можем да подражаваме на вярата на Авакум и Йеремия?

¹⁹ Несправедливости — действителни или въображаеми. Понякога може да се чувстваме като пророк Авакум, който викал към Йехова за справедливост, тъй като не разбирал защо той позволява да се случват някои нечестни неща. (Авак. 1:2, 3) Колко важно е да подражаваме на вярата на този пророк, който казал: „Аз пак ще ликувам заради Йехова и ще се радвам заради Бога на спасението си.“ (Авак. 3:18) Подобно на Йеремия от древността, ако ‘чакаме търпеливо’ с пълна вяра в Йехова, Богът на справедливостта, можем да бъдем уверени, че всички несправедливости ще бъдат поправени в подходящото време. (Плачът 3:19–24)

20. Как можем да докажем, че ‘помним жената на Лот’?

²⁰ Живеем във вълнуващи времена. Случват се чудесни събития и ни предстоят още. Нека всеки от нас бъде в крак с организацията на Йехова. Нека следваме библейския съвет да гледаме напред, а не към нещата зад себе си. По този начин ще докажем, че ‘помним жената на Лот’!

[Бележка под линия]