Дали Исус би могъл да има вяра в Бога?

Дилема, пред която са изправени привържениците на троицата

„КАК би могъл Исус да има вяра? Той е Бог; той знае и вижда всичко, без да трябва да се осланя на някой друг. Та нали вярата се състои точно в уповаването на другиго и в признаването на онова, което не се вижда; следователно, това, че Исус–Бог би могъл да има вяра, е изключено.“

Според френския теолог Жак Гийе, това е преобладаващото мнение в католицизма. Дали това обяснение те изненадва? Може би си мислил, че щом като Исус е пример за християните във всичко, той трябва да бъде също и образец на вяра. Ако си мислил така, ти не си взел предвид догмата на псевдохристиянството за троицата.

Въпросът за вярата на Исус наистина е загадка за католическите, протестантските и православните теолози, които вярват в троицата като „основното тайнство на християнската вяра и християнския живот“.a Но не всички отричат вярата на Исус — Жак Гийе потвърждава, че „не е възможно да не се признае, че Исус е имал вяра“, макар Гийе да признава, че в светлината на доктрината за троицата, това е „парадокс“.

Френският йезуит Жан Гало — а подобно на него и повечето теолози — е категоричен, като казва, че бидейки „истински Бог и истински човек, . . . Христос не може да вярва сам в себе си“. „Вярата се състои във вярване в някой друг, не във вярване в себе си“ — отбелязва периодичното издание La Civiltà Cattolica [„Ла Чивилта католика“]. В такъв случай онова, което пречи за признаването на вярата на Исус, е догмата за троицата, тъй като двете идеи ясно си противоречат една на друга.

„Евангелията никъде не говорят за вярата на Исус“ — казват теолозите. Всъщност термините, използувани в Християнските гръцки писания пистѐво (вярвам, имам вяра) и пѝстис (вяра), обикновено се отнасят за вярата на учениците в Бога или в Христос, а не за вярата на Исус в неговия небесен Баща. Трябва ли тогава да направим заключението, че божият Син не е имал вяра? Какво можем да разберем от онова, което той вършел и говорел? Какво казват Писанията?

Молитви без вяра?

Исус бил човек на молитвата. Той се молел при всеки случай — когато бил покръстен (Лука 3:21); през цялата нощ преди да избере своите 12 апостоли (Лука 6:12, 13); и преди своето чудодейно преобразяване на планината, когато бил с апостолите Петър, Йоан и Яков (Лука 9:28, 29). Той се молел, когато един от учениците поискал от него: „Научи ни да се молим“ и той ги научил на молитвата на Господаря („Отче наш“). (Лука 11:1–4; Матей 6:9–13) Той се молел сам и продължително рано сутрин (Марко 1:35–39); привечер, на една планина, след като отпратил своите ученици (Марко 6:45, 46); заедно със своите ученици и за своите ученици (Лука 22:32; Йоан 17:1–26). Да, молитвата била важна част в живота на Исус.

Той се молел преди да извърши чудеса, например, преди да възкреси своя приятел Лазар: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.“ (Йоан 11:41, 42) Увереността, че неговият Баща ще отговори на тази молитва, показва силата на вярата му. Тази връзка между молитвата към Бога и вярата в Него е очевидна от онова, което Христос казал на учениците: „Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили.“ — Марко 11:24.

Ако Исус не е имал вяра, защо се е молел на Бога? Небиблейското учение на псевдохристиянството за троицата — че Исус бил едновременно и човек, и Бог — замъглява посланието на Библията. То пречи на хората да разберат простотата и силата на Библията. Кого призовавал човекът Исус? Себе си ли? Дали той не бил наясно, че е Бог? И ако той бил Бог и знаел това, защо се молел?

Молитвите на Исус през последния ден от неговия земен живот ни дават дори още по–дълбоко прозрение относно твърдата му вяра в неговия небесен Баща. Показвайки надежда и уверено очакване, той се молел: „И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.“ — Йоан 17:5.

Като знаел, че най–трудните му изпитания и че смъртта му предстоят, в нощта, когато бил в Гетсиманската градина на Маслиновата планина, той ‘захванал да скърби и да тъгува’, и казал: „Душата Ми е прескърбна до смърт.“ (Матей 26:36–38) Тогава паднал на колене и се помолил: „Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.“ След това ‘Му се явил ангел от небето и Го укрепявал’. Бог чул неговата молитва. Поради напрегнатостта на Исусовите чувства и тежкото му изпитание, ‘потта Му станала като големи капки кръв, които капели на земята’. — Лука 22:42–44.

Какво показват страданията на Исус, неговата нужда да бъде укрепван и неговите молби? „Едно нещо е сигурно — пише Жак Гийе, — Исус се е молел и молитвата е съществена част от неговия живот и от неговите действия. Той се молел, както се молят хората, и той се молел за хората. Но човешките молитви са немислими без вяра. Дали молитвите на Исус биха били възможни без вяра?“

Увиснал на мъченическия стълб малко преди своята смърт, Исус извикал със силен глас, цитирайки един псалм на Давид. И тогава, с вяра, със силен глас, той изказал една последна молба: „Отче в Твоите ръце предавам духа Си.“ (Лука 23:46; Матей 27:46) Един италиански превод, направен от представители на различни вероизповедания — Parola del Signore [„Парола дел Синьоре“], казва, че Исус ‘предал своя живот’ на Бащата.

Жак Гийе коментира: „Като ни показват разпъването на Христос, отправените към неговия Баща думи от псалмите на Израил, писателите на Евангелията ни убеждават, че този вик, викът на единородния Син, един вик на силна болка, вик на пълно доверие, е вик на вяра, викът на умиране с вяра.“

Изправени пред това ясно и драматично доказателство на вяра, някои теолози се опитват да направят разлика между вяра и „доверие“. Но такава разлика не е базирана върху Писанията.

И какво точно разкриват тежките изпитания, които Исус издържал, за неговата вяра?

‘Усъвършенствувателят на вярата ни’ усъвършенствуван

В 11–ата глава на своето писмо до Евреите апостол Павел споменава големия облак от верни мъже и жени от предхристиянски времена. Той завършва, като насочва вниманието към най–големия и съвършен пример на вяра: „Не отклоняваме погледа си от Исус, главния деятел и усъвършенствувател на вярата ни. Защото за радостта, която му предстоеше, той издържа мъченически стълб, презирайки срама . . . Вглеждайте се внимателно в онзи, който издържа противопоставящи се думи на грешниците, говорещи срещу собствения си интерес, та да не се уморите и откажете в душите си.“ — Евреи 12:1–3, NW.

Повечето теолози казват, че този стих не говори за „личната вяра на Исус“, но по–скоро за неговата роля като „начинател или основател на вяра“. Гръцкият термин телиотѐс, който се среща в този израз, се отнася за някой, който усъвършенствува, който осъществява или завършва нещо. Като „усъвършенствувател“, Исус довел вярата до един завършек в смисъл, че неговото идване на земята било изпълнение на библейски пророчества и така създало една по–здрава основа за вяра. Но дали това означава, че той не е имал вяра?

Откъсите от писмото до Евреите, които можеш да видиш в блока на страница 31, не оставят никакво съмнение. Исус бил усъвършенствуван чрез своите страдания и своето послушание. Въпреки че вече бил съвършен човек, неговите преживявания го усъвършенствували и го направили завършен във всички неща, дори във вярата, за да стане напълно подходящ за Първосвещеник за спасението на истинските християни. Той се молел на своя Баща „със силен вик и със сълзи“, той бил „верен“ на Бога и имал ‘богоугоден страх’ (NW). (Евреи 3:1, 2; 5:7–9) Той бил „изпитан във всяко отношение“ точно „като нас“ — казва Евреи 4:15 (NW), т.е. като всеки верен християнин, чиято вяра бива подложена на „разни изпитни“. (Яков 1:2, 3) Дали е разумно да вярваме, че Исус би могъл да бъде поставен на изпитание „като“ своите последователи, без да бъде изпитан в своята вяра, както те биват изпитани?

Молбите, послушанието, страданията, изпитанията, верността и богоугодният страх свидетелствуват за завършената вяра на Исус. Те показват, че той станал „усъвършенствувател на вярата ни“, едва след като бил направен съвършен в собствената си вяра. Ясно е, че той не бил Богът–Син, както твърди доктрината за троицата. — 1 Йоан 5:5.

Дали той не вярвал в божието Слово?

Доктрината за троицата така влияе на мисленето на теолозите, че те стигат до крайния възглед, който твърди, че Исус „не може да вярва в божието Слово и неговото послание“, защото „като самото Слово на Бога, той може само да възвестява това слово“. — Анджело Амато, Gesù il Signore [„Джезу ил Синьоре“], с църковното разрешение за печата.

Но за какво наистина говори това, че Исус постоянно се позовавал на Писанията? Когато бил изкушаван, той три пъти цитирал от Писанията. Третият Исусов отговор казал на Сатан, че Исус се покланял единствено на Бога. (Матей 4:4, 7, 10) В няколко случая Исус споменал пророчества, които приложил спрямо себе си, проявявайки вяра в тяхното изпълнение. (Марко 14:21, 27; Лука 18:31–33; 22:37; сравни Лука 9:22; 24:44–46.) От това изследване трябва да направим заключението, че Исус познавал Писанията, вдъхновени от неговия Баща, спазвал ги с вяра и имал пълно доверие в изпълнението на пророчествата, които предсказвали неговите изпитания, страдания, смърт и възкресение.

Исус — образецът на вяра, на който трябва да подражаваме

Исус трябвал да се сражава в битката за вярата докрай, за да остане предан на своя Баща и да ‘победи света’. (Йоан 16:33) Без вяра е невъзможно да се постигне такава победа. (Евреи 11:6; 1 Йоан 5:4) Поради тази победоносна вяра, той бил пример за своите верни последователи. Той със сигурност имал вяра в истинския Бог.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 31]

Исус, ‘усъвършенствувателят’, усъвършенствуван

Евреи 2:10: „Беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.“

Евреи 2:17, 18: „Трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете. Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен [изпитан — NW], може и на изкушаваните да помага.“

Евреи 3:2, „Верен“: „Който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.“

Евреи 4:15, NW: „Ние имаме за първосвещеник не такъв, който не може да съчувствува на нашите слабости, а такъв, който е бил изпитан във всяко отношение като нас, но без грях.“

Евреи 5:7–9: „Тоя Христос в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си [богоугодния си страх — NW], ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение.“