Не се отказвай от състезанието за живота!
„Нека бягаме с издръжливост в състезанието, което ни е определено.“ — ЕВРЕИ 12:1, NW.
1, 2. Какви забележителни събития вълнуват служителите на Йехова през тези последни дни?
ЖИВЕЕМ във вълнуващо и изпълнено с предизвикателства време. Преди повече от 80 години, през 1914 г., Исус беше възкачен на престола като Цар на божието небесно Царство. ‘Денят на Господаря’, а с него и „времето на края“ на тази система на нещата започна. (Откровение 1:10, NW; Даниил 12:9, NW) Оттогава насам състезанието на християните за живота придоби все по–нарастваща неотложност. Божиите служители напрягат всичките си сили, за да бъдат в крак с небесната колесница на Йехова, неговата небесна организация, която се движи непоколебимо, за да изпълни целите на Йехова. — Езекиил 1:4–28; 1 Коринтяни 9:24.
2 Дали хората на Бога намират радост, като ‘бягат в състезанието’ към вечен живот? Да! Те с вълнение наблюдаваха събирането на останалите от Исусовите братя и с радост съзнават, че окончателното подпечатване на останалите от 144 000 е наближило края си. (Откровение 7:3, 4) Освен това те с ликуване виждат как назначеният от Йехова Цар е протегнал сърпа си, за да ожъне „земната жетва“. (Откровение 14:15, 16) А само каква жетва е това! (Матей 9:37) Досега над пет милиона душѝ са събрани — „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици“. (Откровение 7:9) Никой не може да каже колко голямо ще стане накрая това множество, тъй като никой човек не може да го преброи.
3. Въпреки какви пречки ние трябва винаги да се стремим да развиваме радостен дух?
3 Наистина, Сатан се опитва да ни спъне или да ни накара да забавим темпото, когато ние се стремим да се забързаме в състезанието. (Откровение 12:17) И не е лесно да продължаваме да тичаме въпреки войните, глада, болестите и всички други трудности, които бележат времето на края. (Матей 24:3–9; Лука 21:11; 2 Тимотей 3:1–5) И все пак сърцата ни се радват, когато краят на състезанието наближава. Ние полагаме усилия да отразяваме духа, който Павел подканял събратята си християни по негово време да проявяват: „Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.“ — Филипяни 4:4.
4. Какъв дух бил проявен от християните във Филипи?
4 Няма съмнение, че християните, към които Павел насочил тези думи, намирали радост в своята вяра, защото Павел им казал: „Продължавайте да се радвате в Господаря.“ (Филипяни 3:1, NW) Филипяните били щедър, любещ сбор и служели с пламенност и ентусиазъм. (Филипяни 1:3–5; 4:10, 14–20) Но не всички християни от първи век проявявали такъв дух. Например, някои от християните от еврейски произход, до които Павел писал книгата Евреи, предизвиквали загриженост.
„Да внимаваме повече от обикновеното“
5. (а) Какъв дух имали християните от еврейски произход, когато бил основан първият християнски сбор? (б) Опиши духа на някои християни от еврейски произход във времето около 60 г. от н.е.
5 Първият християнски сбор в световната история бил съставен от юдеи по рождение и прозелити и бил основан в Йерусалим през 33 г. от н.е. Какъв дух проявявали неговите членове? Достатъчно е човек да прочете първите глави на книгата Деяния, за да научи за техния ентусиазъм и радост, дори и когато се сблъсквали с преследване. (Деяния 2:44–47; 4:32–34; 5:41; 6:7) Но десетилетията минавали, положението се променило и много християни от юдейски произход явно забавили темпото в състезанието за живота. Един справочник казва следното за това какво било тяхното положение през около 60 г. от н.е.: „Състояние на равнодушие и умора, на разочарование спрямо очакванията, на неизпълнени надежди, на умишлено бездействие и проява на липса на вяра в ежедневните неща. Те били християни, но не ценели кой знае колко славата на своето призоваване.“ Как помазани християни могли да стигнат до такова състояние? Един преглед на част от Павловото писмо до Евреите (писано около 61 г. от н.е.) ще ни помогне да отговорим на този въпрос. Този преглед ще помогне на всички нас днес да избегнем изпадането в такова състояние на духовна слабост.
6. Какви били някои разлики между поклонението по време на Закона на Моисей и поклонението, основано на вярата в Исус Христос?
6 Християните от еврейски произход били излезли от юдаизма — една система, която твърдяла, че се подчинява на Закона, даден от Йехова чрез Моисей. Изглежда, че този Закон продължил да привлича много християни от юдейски произход, може би защото векове наред той бил единственият начин за обръщане към Йехова и представлявал забележителна система на поклонение, със свещеничество, редовни жертви и известен в целия свят храм в Йерусалим. Християнството е различно. То изисква духовно зрение, като това, което притежавал Моисей, който ‘гледал неотклонно към плащането на [все още бъдещата] награда’ и ‘продължил непоколебимо, сякаш виждал Онзи, който е невидим’. (Евреи 11:26, 27, NW) На много от християните от юдейски произход явно им липсвало такова духовно зрение. Те куцукали по пътя, вместо да тичат целенасочено.
7. Как системата, от която сме излезли, може да повлияе върху начина, по който бягаме в състезанието за живота?
7 Дали и днес съществува нещо подобно? Несъмнено условията днес не са съвсем същите. Но християните излизат от една система на нещата, която е много горда с постиженията си. Светът предлага вълнуващи възможности, но в същото време отправя и обременяващи изисквания към хората. В добавка на това много от нас живеят в страни, където скептицизмът е често срещан и където хората подхождат към нещата с егоистичната, себелюбива нагласа ‘първо аз’. Ако ние позволим да бъдем повлияни от една такава система, ‘очите на сърцето ни’ лесно биха могли да помътнеят. (Ефесяни 1:18) Как бихме могли да бягаме добре в състезанието за живота, ако не можем да виждаме ясно къде отиваме?
8. Кои са някои отношения, в които християнството превъзхожда поклонението от времето на Закона?
8 За да подбуди християните от юдейски произход, Павел им напомнил за превъзходството, което християнската система имала над Моисеевия закон. Наистина, когато народът на физическия Израил бил народ на Йехова по времето на Закона, Йехова му говорел чрез вдъхновени пророци. Но днес — казва Павел — той говори „чрез един Син, когото той определи за наследник на всички неща и чрез когото направи системите на нещата“. (Евреи 1:2, NW) Освен това Исус е по–велик от всичките царе от линията на Давид, неговите „партньори“ (NW). Той е по–висш дори и от ангелите. — Евреи 1:5, 6, 9.
9. Защо ние, като християните от юдейски произход по времето на Павел, трябва да „внимаваме повече от обикновеното“ относно онова, което казва Йехова?
9 Затова Павел наставлявал християните от юдейски произход: „Необходимо е ние да внимаваме повече от обикновеното относно нещата, които сме чули, за да не се отклоняваме никога.“ (Евреи 2:1, NW) Макар че да научиш за Христос било прекрасна благословия, било необходимо нещо повече. Те трябвало да внимават сериозно в божието Слово, за да противодействуват на влиянието на юдейския свят, който ги заобикалял. Ние също трябва да „внимаваме повече от обикновеното“ относно това, което Йехова казва, като се има предвид постоянната пропаганда, с която ни затрупва този свят. Това означава да развием добри навици за изучаване и да поддържаме една добра програма за четене на Библията. Както казва Павел по–нататък в писмото си до Евреите, това означава също да бъдем редовно на събранията и редовно да известяваме за своята вяра на другите. (Евреи 10:23–25) Тези дейности ще ни помогнат да останем духовно будни, за да не изгубим от погледа си нашата славна надежда. Ако изпълним ума си с мислите на Йехова, няма да бъдем превъзмогнати или извадени от равновесие от каквото и да било, което този свят може да ни причини. — Псалм 1:1–3; Притчи 3:1–6.
„Продължавайте да се подбуждате един друг“
10. (а) Какво може да се случи на онзи, който не внимава повече от обикновеното относно Словото на Йехова? (б) Как можем ние ‘да продължаваме да се подбуждаме един друг’?
10 Ако не внимаваме добре в духовните неща, е много възможно божиите обещания да започнат да ни изглеждат нереални. Това се случило дори в първи век, когато сборовете били съставени изцяло от помазани християни и някои от апостолите все още били живи. Павел предупредил Евреите: „Пазете се, братя, от страх да не би у някого от вас да се развие зло сърце, на което да липсва вяра, поради отклоняване от живия Бог; но продължавайте да се подбуждате един друг всеки ден, докато още ще може да се казва ‘днес’, от страх някой от вас да не закоравее под влиянието на измамливата сила на греха.“ (Евреи 3:12, 13, NW) Изразът на Павел „пазете се“ подчертава необходимостта да бъдем нащрек. Заплашва ни опасност! Липса на вяра — ‘грях’ — може да се развие в сърцата ни и вместо да се приближим към Бога, може да се отклоним от него. (Яков 4:8) Павел ни напомня ‘да продължаваме да се подбуждаме един друг’. Ние имаме нужда от топлината на братското общуване. „Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, и се противи на всеки здрав разум.“ (Притчи 18:1) Необходимостта от такова общуване подтиква християните днес да бъдат редовни в посещаването на събранията на сбора и конгресите.
11, 12. Защо не трябва да се задоволяваме само с познаването на основните християнски учения?
11 По–нататък в своето писмо Павел дава следното ценно напътствие: „Макар че, като се има предвид времето, вече трябва да сте учители, вие отново имате нужда някой да ви учи от началото на основните неща от светите слова на Бога; и сте станали такива, които имат нужда от мляко, а не от твърда храна. . . . Твърдата храна е за зрелите хора, за тези, които чрез употреба са обучили своите възприемателни способности, та да различават както правилното, така и погрешното.“ (Евреи 5:12–14, NW) Явно някои християни от юдейски произход не напредвали в разбирането си. Те били мудни в приемането на увеличената светлина относно Закона и обрязването. (Деяния 15:27–29; Галатяни 2:11–14; 6:12, 13) Някои може би още ценели такива традиционни обичаи като ежеседмичния сабат и тържествения ежегоден Ден на изкуплението. — Колосяни 2:16, 17; Евреи 9:1–14.
12 Затова Павел казва: „Сега, след като вече сме оставили зад себе си началното учение за Христос, нека напредваме усърдно към зрялост.“ (Евреи 6:1, NW) Един маратонец, който внимава добре относно своето хранене, ще има повече сили да издържи дългото, изтощително състезание. Подобно на това и един християнин, който внимава добре относно духовното хранене — като не се ограничава само с основните, ‘начални учения’, — ще има повече сили да остане в състезанието и да го завърши. (Сравни 2 Тимотей 4:7.) Това означава да развием интерес към „широчината и дължината, височината и дълбочината“ на истината, като така напредваме към зрялост. — Ефесяни 3:18.
„Вие имате нужда от издръжливост“
13. Как християните от еврейски произход били проявявали вярата си в миналото?
13 Във времето, последвало Петдесетница през 33 г. от н.е., християните от юдейски произход останали твърди въпреки жестокото преследване. (Деяния 8:1) Може би Павел имал това предвид, като писал: „Продължавайте да помните предишните дни, в които, след като бяхте просветени, издържахте голяма борба и страдания.“ (Евреи 10:32, NW) Тази вярна издръжливост проявила тяхната любов към Бога и им дала свобода на изказа пред него. (1 Йоан 4:17) Павел ги подканя да не отхвърлят тази свобода на изказа поради липса на вяра. Той ги подканя: „Вие имате нужда от издръжливост, та след като сте изпълнили волята на Бога, да можете да получите изпълнението на обещанието. Защото още ‘много малко’ и ‘онзи, който идва, ще дойде и няма да се забави’.“ — Евреи 10:35–37, NW.
14. Какви факти трябва да ни помагат да издържаме и след като сме служили много години на Йехова?
14 Как стои въпросът с нас днес? Повечето от нас бяха пламенни, когато за пръв път научихме християнската истина. Дали все още притежаваме тази пламенност? Или сме ‘оставили първата си любов’? (Откровение 2:4) Дали сме поохладнели, може би дори сме се поразочаровали или сме се уморили да чакаме Армагедон? Но спри за миг и се замисли. Истината е не по–малко прекрасна от преди. Исус продължава да е нашият Цар. Ние все така се надяваме да имаме вечен живот на една райска земя и все така имаме своите взаимоотношения с Йехова. И недей да забравяш: „Онзи, който идва, ще дойде и няма да се забави.“
15. Как, подобно на Исус, някои християни са издържали жестоко преследване?
15 Следователно думите на Павел, записани в Евреи 12:1, 2, NW, са много уместни: „Нека също отхвърлим всяка тежест и греха [липсата на вяра], който лесно ни оплита, и нека бягаме с издръжливост в състезанието, което ни е определено, като не отклоняваме погледа си от Исус, главния деятел и усъвършенствувател на вярата ни. Защото за радостта, която му предстоеше, той издържа мъченически стълб, презирайки срама, и седна отдясно на престола на Бога.“ Много неща са издържали божиите служители в тези последни дни. Като Исус, който бил верен чак до мъчителна смърт, някои наши братя и сестри са издържали вярно най–жестоко преследване — затворнически лагери, мъчения, изнасилвания и дори смърт. (1 Петър 2:21) Нима сърцето ни не се изпълва с любов към тях, когато мислим за тяхната морална безкомпромисност?
16, 17. (а) С какви предизвикателства пред своята вяра трябва да се справят повечето християни? (б) Помненето на какво ще ни помогне да продължаваме да бягаме в състезанието за живота?
16 За повечето християни обаче важат по–нататъшните думи на Павел: „Като водите своята борба против греха, вие все още не сте се съпротивлявали чак до кръв.“ (Евреи 12:4, NW) И все пак в тази система пътят на истината не е лек за никой от нас. Някои биват обезкуражени от „противопоставящите се думи на грешниците“, които срещат в светската си работа или в училище, като издържат подигравки или отхвърлят натиска да съгрешат. (Евреи 12:3, NW) Силни изкушения подронват решимостта на някои хора да поддържат божиите високи стандарти. (Евреи 13:4, 5) Отстъпници нарушават духовното равновесие на неколцина, които слушат отровната им пропаганда. (Евреи 13:9) Междуличностни проблеми лишават други от радост. Прекаленото наблягане на развлеченията и на дейностите през свободното време отслабва духовно някои християни. И повечето изпитват натиска на проблемите, произтичащи от живота в тази система на нещата.
17 Наистина, нито една от тези ситуации не представлява ‘съпротива чак до кръв’. Пък и за някои от тях може да се види, че са резултат от погрешни решения, които ние самите сме взели. Но всичко това представлява предизвикателство към нашата вяра. Затова ние трябва непрестанно да гледаме към Исусовия великолепен пример на издръжливост. Нека никога не забравяме колко прекрасна е нашата надежда. Нека никога не губим увереността си, че Йехова „възнаграждава тия, които го търсят“. (Евреи 11:6) Тогава ще имаме духовната сила да продължаваме да тичаме в състезанието за живота.
Ние можем да издържим
18, 19. Какви исторически събития сочат, че християните от еврейски произход, които били в Йерусалим, са се вслушали във вдъхновените напътствия на Павел?
18 Как християните от юдейски произход откликнали на писмото на Павел? Около шест години след като било написано писмото до Евреите, Юдея била във война. През 66 г. от н.е. римските войски обсадили Йерусалим, изпълнявайки Исусовите думи: „А когато видите Йерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му.“ (Лука 21:20) Но заради християните, които щели да бъдат в Йерусалим по това време, Исус казал: „Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са всред града, нека да излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него.“ (Лука 21:21) Следователно войната с Рим представлявала изпитание — дали тези християни от юдейски произход ще напуснат Йерусалим, центъра на юдейското поклонение и мястото на славния храм?
19 Внезапно и без никаква известна причина римляните се оттеглили. Вероятно религиозните юдеи сметнали това за доказателство, че Бог защищава техния свят град. А християните? Историята ни казва, че те избягали. И тогава, през 70 г. от н.е., римляните се върнали и унищожили напълно Йерусалим, като погубили ужасяващо много хора. ‘Денят на Йехова’, предсказан от Йоил, бил дошъл над Йерусалим. Но верните християни вече не били там. Те ‘се избавили невредими’. — Йоил 2:30–32, NW; Деяния 2:16–21.
20. Към какво трябва да ни подтикне познанието, че великият ‘ден на Йехова’ е близо?
20 Днес знаем, че скоро друг велик ‘ден на Йехова’ ще връхлети цялата тази система на нещата. (Йоил 3:12–14, NW) Не знаем кога ще дойде този ден. Но божието Слово ни уверява, че той непременно ще дойде! Йехова казва, че той няма да закъснее. (Авакум 2:3; 2 Петър 3:9, 10) Затова нека „внимаваме повече от обикновеното относно нещата, които сме чули“. Избягвай липсата на вяра, „греха, който лесно ни оплита“. Бъди решен да издържиш толкова дълго, колкото е необходимо. Помни, че великата, подобна на колесница небесна организация на Йехова се движи напред. Тя ще изпълни целта си. Затова нека всички ние продължаваме да бягаме и да не се отказваме от състезанието за живота!
Спомняш ли си?
◻ Вслушването в каква подкана на Павел към Филипяните ще ни помогне да издържим в състезанието за живота?
◻ Какво ще ни помогне да се противопоставим на тенденцията този свят да ни отвлича вниманието?
◻ Как можем да си помогнем един на друг да издържим в състезанието?
◻ Кои са някои неща, които биха могли да накарат един християнин да забави темпото?
◻ Как примерът на Исус ни помага да издържим?
[Снимка на страници 8, 9]
Християните, подобно на бегачите, не бива да позволяват нищо да отвлича вниманието им
[Снимка на страница 10]
Нищо не може да попречи на великата небесна колесница на Йехова да постигне божията цел