Йехова е мой помощник

Така щото дръзновено казваме: „Йехова е мой помощник; няма да се убоя. Какво може да ми стори човек?“ (ЕВРЕИ 13:6).

 1, 2. (а) Какво доверие към Йехова изразили Псалмистът и апостол Павел? (б) Какви въпроси възникват?

ЙЕХОВА БОГ е незчерпаем извор на помощ. Псалмистът, който знаел това от собствения си опит могъл да каже: „Йехова е откъм мене, няма да се убоя. Що може да ми стори човек“? (Псалм 118:6). Подобно чувство изразил апостол Павел, пишейки боговдъхновено писмо на християните от еврейски произход

² Очевидно е, че Павел цитирал по-горните думи на псалмиста, от гръцкия превод на Седемдестте, т.н. Септуагинта, за да каже на събратята по вяра следното: „Така щото дръзновено казваме: ,Йехова е мой помощник; няма да се убоя; какво ще ми стори човек‘“ (Евреи 13:6). Защо се изразил по такъв начин? Към какво сочи контекста?

Необходимост от помощта на Йехова

 3. (а) При какви обстоятелства се оказал Йехова Помощник на Павел? (б) Защо християните от еврейски произход имали нужда от помощта на Йехова?

³ Павел като самопожертвувателен свидетел имал доказателства, че Йехова му помага. Бог го подпомагал в различни трудности. Апостолът бил хвърлян в затвора и бит с камъни. Пътувайки като християнски Божий слуга, преживял корабокрушение и много други опасности. От личния си опит знаел какво е това труд, безсънни нощи, глад, жажда, даже и голота. „Освен другите неща, които не споменавам“, казва той, „има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките еклезии“ (2 Коринтяни 11:24–29). Той също се безпокоил за християните от еврейски произход. Дните на Ерусалим били преброени, а за еврейските братя и сестри на Павел в Юдея щели да дойдат сериозни изпитания на вярата (Даниил 9:24–27; Лука 21:5–24). Наистина, те имали нужда от помощта на Йехова.

 4. Какво основно увещание е представено в цялото Послание към Евреите?

⁴ В началото на писмото към християнските евреи Павел предупредил, че помощ от Бога щели да получат само тогава, ако слушат Божия Син, Исус Христос (Евреи 1:1, 2). Смисълът на това развива по-нататък. Подкрепява своите съвети с аргумента, че в пущинака израилтяните заради непослушанието си били наказани. Още повече това се отнасяло за християни от еврейски произход. Бог би ги наказал, ако те щели да пренебрегнат казаното от него посредством Христос, като отстъпнически се придържат към Мойсеевия закон, отменен вече чрез Исусовата жертва! (Евреи 12:24–27).

Братска любов в действие

 5, 6. (а) Още какви съвети са дадени в Посланието към Евреите? (б) Какво пише Павел за любовта?

⁵ В писмото към евреите, бъдещите наследници на небесното Царство получили съвети, как да подражават техния образец, Исус Христос, „да изпълняват святата служба благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание“, за да им помага Йехова (Евреи 12:1–4, 28, 29). Павел насърчил съвярващите си братя да се срещат редовно и да се „[поощряват] към любов и добри дела“ (Евреи 10:24, 25). После ги призовал: „Постоянствувайте в братолюбието“ (Евреи 13:1).

⁶ Исус изисква същата любов от своите последователи, когато казва: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34, 35). Това била „нова заповед“, защото изисквала повече, отколкото наредбата на Мойсеевия закон: „Да обичаш ближния си, както себе си“ (Левит 19:18). Именно „новата заповед“ изисквала нещо повече, отколкото човек да обича ближния си само както себе си. Тук става въпрос за самопожертвувателна любов, която скланя да отдадеш своя живот за другия. Този вид любов бил нагледно показан чрез Исусовия живот и неговата смърт. На този отличаващ белег се основава Тертулиан, когато се позовава на забележките на светските хора относно християните, пишейки: „,Виж‘ казват те, ,как те се обичат взаимно . . . и как един за друг е готов да умре‘“ (Аполоджи, глава XXXIX, 7).

 7. Как се изразила християнската любов след празника на Петдесятница през 33 г.н.е.?

⁷ Братската любов между учениците на Исус особено ясно се изразила след деня на Петдесятница, през 33 г.н.е. За да може на новокръстените съвярващи, дошли оталеч в Ерусалим, да се даде възможност за по-дълго пребиваване в този град и по-добро познание на Божието намерение относно спасението посредством Христос, „всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго“ (Деяния на апостолите 2:43–47; 4:32–37).

 8. Какво доказва, че сред Свидетелите на Йехова цари днес братска любов?

⁸ Такава братска любов също можем да срещнем днес между Свидетелите на Йехова. Например след Втората световна война ги подбудила към провеждане на специална и навременна помощна кампания. Свидетелите от Канада, Швейцария, Швеция, САЩ и други страни предоставили дрехи и пари за купуване на храна за съвярващите в страните, разрушени от военните действия, такива като Австрия, Англия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Италия, Китай, Норвегия, Полша, Румъния, Унгария, Филипините, Финландия, Франция, Холандия и Чехословакия. Подобни примери можем да дадем повече, понеже в по-късно време Божиите служители оказвали такава любов на християните, пострадали от земетресенията в Мексико и Перу, от циклоните в Ямайка и от други катаклизми в различните райони на света. В тези и много други ситуации, народът на Йехова показал, че „[постоянствува] в братолюбието“.

Да бъдем гостоприемни

 9. (а) За кое божествено качество се говори в Евреи 13:2? (б) Как някои без да знаят „приели гостоприемно ангели“?

⁹ Павел изредил след това следващото качество, забележимо сред последователите на Христос, които „[служат] благоугодни на Бога с благоговение и страхопочитание“, и на които Йехова е помощник. Той насърчава: „Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят са приели на гости ангели“ (Евреи 13:2). Кой ги приел „без да знае?“ Например патриархът Авраам, когото веднъж посетили трима ангели (Битие 18:1–22). Когато двама от тях заминали, неговия племенник Лот ги поканил като чужди пришълци в своя дом в Содом. Преди обаче да се оттеглят за почивка, къщата на Лот заобиколили мъже, „млади и стари“. Поискали от стопанина да им предостави гостите, спрямо които имали нечисти намерения. Но Лот решително отказал. Макар че отначалото не знаел това, той приел под своя покрив ангели, които впоследствие спасили от смърт него и неговите дъщери, когато „Йехова изля върху Содом и Гомор сяра и огън . . . от небето“ (Битие 19:1–26).

10. Какви благословии получават гостоприемните християни?

¹⁰ Християните, които оказват гостоприемство, получават много благословии. Чуват подкрепяващи преживявания и пребивават в наистина добра среда. Гаий бил похвален за това, че охотно приемал събратята ’и то чужденци‘. Подобното правят и много съвременни свидетели на Йехова, когато приемат пътуващите надзорници (3 Йоан 1, 5, 8). Гостоприемство се изисква от назначените старейшини (1 Тимотей 3:3; Тит 1:7, 8). Нека също да подчертаем, че Исус обещал благословиите на Царството на тези, сравнени с овце хора, които щели да оказват гостоприемство и да правят добро на помазаните му „братя“ (Матей 25:34–40).

Не забравяй преследваните

11. Защо било уместно припомнянето от Евреи 13:3?

¹¹ Който иска да му помага Йехова и желае да „[служи] благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание“, той не може да забравя съвярващите, които понасят страдания. Павел дори знаел на какви изпитания биват изложени християните. Известно време преди това учениците били разпръснати поради преследването, и сега бил освободен от затвора неговия съработник Тимотей (Евреи 13:23; Деяния на апостолите 11:19–21). Християнските мисионери, които подкрепявали съществуващите еклезии или основавали нови, се намирали непрекъснато в пътувания. Понеже много от тези братя и сестри били от езически произход, някои от еврейските християни са могли да се грижат недостатъчно за техните нужди. На место е било тогава припомнянето: „Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, и тези, които лошо се третират, тъй като и вие самите все още сте в тяло“ (Евреи 13:3).

12. Как можем да последваме съвета, да помним за съвярващите, които биват преследвани и малтретирани?

¹² Евреите „не само [състрадавали] с ония, които бяха в окови“, но не бивали да забравят тези верни съвярващи — било от еврейски, било от езически произход (Евреи 10:34). А как стои въпроса при нас? Как можем да покажем, че помним за християните, които се срещат с презрение и са малтретирани? Понякога можем да пишем писма до правителствата, забраняващи проповядването на Царството и по този начин да подкрепяме нашите братя, затваряни заради вярата им. Трябва да ги споменаваме особено в молитвите, по възможност дори по имена. Техните преследвания ни въздействуват дълбоко, но Йехова чува нашите горещи молитви за тях (Псалм 65:2; Ефесяни 6:17–20). По този начин можем да им помагаме и да ги насърчаваме, бъдейки като че ли в същите окови, макар че не пребиваваме с тях в една килия. Родените от духа християни несъмнено съчувствуват на потисканите помазаници. (Сравни 1 Коринтяни 12:19–26). Също така са загрижени за своите съдружници, имащи земна надежда, които понасят много страдания от ръцете на преследвачите. Такова чувство на братска привързаност е съвесм естествено, защото всички живеем ‘още в човешки тела’ и като обожатели на Йехова вероятно още ще срещаме трудности и страдания (1 Петър 5:6–11).

Брачният съюз трябва да е на почит

13. За какво става въпрос в изказването на апостол Павел в Евреи 13:4?

¹³ Следването на Христос и „[служене] благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание“, трябва да въздействува на нашето отношение към другите в различните области от живота. След припомнянето на християните, че „и сами [те са] все още в тяло“, Павел повдигнал въпроса за един съюз, даващ възможност за оказване на дължими отношения от телесна или физическа страна (Евреи 13:3). Написал на братята от еврейски произход: „Бракът нека бъде на почит у всички и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците“ (Евреи 13:4). Колко подходящ бил този съвет, имайки предвид разхлабените нрави в Римската империя. Днешните християни също трябва да го помнят, имайки предвид низките светски критерии, а също и факта, че всяка година се изключват хиляди лица поради неморалност.

14. Защо може да се каже, че бракът е почитаем съюз?

¹⁴ Едни от тези, които не са имали дължимото уважение към брачния съюз по времето на Павел били Есеняните. Повече от тях живеели в целибат, подобно както и днес някои духовници, грешно считайки го за по-свято от брачния съюз. Междувременно, от думите на апостола, отправени към еврейските християни, ясно се вижда, че брачният съюз е нещо почтено. Дълбока почит към семейството произлиза от думите на Ноемин към нейните, останали вдовици, снахи Рут и Орфа: „[Йехова] да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си“ (Рут 1:9). Самият Павел предупредил в друго послание, че „в последните времена някои ще отстъпят от вярата . . . като забраняват жененето“ (1 Тимотей 4:1–5).

15. Към кого се отнасят определенията: блудници и прелюбодейци, намиращи се в Евреи 13:4 и как ще съди Бог такива хора?

¹⁵ Евреите били някога подчинени на Закона; затова след влизането в новия съюз знаели заповедта: „не прелюбодействувай“ (Изход 20:14). Но живеели в неморален свят. Затова предупреждението: „нека бъде . . . леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците“, наистина им било необходимо. Към блудниците принадлежат лица, неомъжени или неженени, имащи телесни сношения. Определението прелюбодеец има по-тесен смисъл на думата и се отнася към този, който осквернява собственото си легло чрез телесно съжителство с лице, което не е негов законен партньор. Тъй като непоказващите покаяние прелюбодейци и блудници ги чака неблагоприятната Божия присъда, те не ще се намерят нито в небесния Нов Ерусалим, нито ще получат вечен живот на Земята под властта на Царството (Откровение 21:1, 2, 8; 1 Коринтяни 6:9, 10). Няма нищо лошо в интимни отношения между мъжа и жената, обаче предупреждението от оскверняване на брачното легло, трябва да въздържа християнските съпрузи от практики, с които биха могли да осквернят своето съжителство. (Виж Стражева кула, български, 1 юни 1984 г. стр. 28–32).

Задоволяване с това, което имаме понастоящем

16, 17. Какво е написано в Евреи 13:5 и защо на християните от еврейски произход им бил необходим този съвет?

¹⁶ Следването на нашия образец и „[служене] на Бога благоугодно и с благоговение и страхопочитание“, както и упованието, че Йехова ще ни помогне, ще бъде за нас извор на задоволство. От време на време можем да почувствуваме изкушение да се ангажираме в материални стремежи. Обаче, християните не могат да се поддават на такива неща. На евреите било казано: „Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: ,Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя‘“ (Евреи 13:5). Защо им бил необходим този съвет?

¹⁷ Причина на загриженост за материални неща би могъл да бъде факта, че еврейските християни помнили „големия глад“ по времето на Клавдий (41 до 54 г.н.е.). Гладът бил толкова голям, че братята от другаде им пратили помощ (Деяния на апостолите 11:28, 29). Както произлиза от писмата на еврейския историк Йосиф Флавий, бедствието траяло три или повече години и причинило болезнена немотия в Юдея и Ерусалим (Антикуитиес ъф де джиус, XX, 2, 5; 5, 2).

18. Какво можем да се научим от съвета, намиращ се в Евреи 13:5?

¹⁸ Можем ли да се научим нещо от това? Разбира се. Независимо от това, колко непоносим би бил нашия недостиг, не бива да обичаме парите или да бъдем крайно обезпокоени за тях. Вместо със страх да се безпокоим за материалните неща, а дори и да попадаме в алчност, трябва да се „[задоволяваме] с това що [имаме]“. Исус казал: „Но първо търсете Царството и . . . [Божията] правда, а всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:25–34). Посочил, че трябва да се стараем да ‘[богатеем] в Бога’, защото ‘[нашият живот] не се състои в изобилието на имота’ (Лука 12:13–21). Ако любовта към парите застраши нашето духовно предразположение, нека се ползуваме от съвета на Павел от Посланието към Евреите, помнейки, че „Божията преданост със задоволство е голяма печалба“ (1 Тимотей 6:6–8).

Уповавай се на Йехова

19. В какво уверил Йехова Исус Навиев и как трябва това да подействува на нас?

¹⁹ Като последователи на Христос, които желаят да „[служат] благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание“, не можем да се уповаваме на парите, а на нашия небесен Баща, чиято помощ за нас е просто необходима. Независимо от срещаните трудности, трябва да се уповаваме на неговото осигуряване: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“ (Евреи 13:5). Павел употребил тук думите, които Бог отправил към Исус Навиев: „Няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя“ (Исус Навиев 1:5: виж Второзаконие 31:6, 8). Йехова не отстъпил от Исус Навиев и не ще отстъпи и от нас, ако се уповаваме на него.

20. (а) Как гласи годишният текст за 1990 година? (б) Какво трябва да продължаваме да правим неустрашимо?

²⁰ За несъмнената Божия помощ напомня на Свидетелите на Йехова годишния текст за 1990 година: „Дръзновено казваме: ,Йехова е мой помощник.‘“ Взет е от Посланието към Евреите 13:6, където Павел, употребявайки думите на псалмиста, написал на християните от еврейски произход: „ . . . така щото дръзновено казваме: ,Йехова е мой пощник; няма да се убоя. Какво може да ми стори човек?‘“ (Псалм 118:6). Макар че Бог допуска да ни сполетят преследвания, няма да се боим, защото хората не са в състояние да направят повече от това, което Бог допуска (Псалм 27:1). Дори и ако запазването на чистотата изисква да заплатим с живота си, имаме надежда на възкресение (Деяния на апостолите 24:15). Да продължаваме да следваме нашия образец, „[служейки] благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание“ и уповавйки се, че Йехова е нашият помощник.

Какво би отговорил?

◼ Защо християните от еврейски произход, особено се нуждаели от помощта на Йехова?

◼ Как народът на Йехова „трае в братска любов“?

◼ Защо трябва да бъдем гостоприемни?

◼ Как можем да докажем, че помним братята, понасящи преследавне?

◼ Защо трябва да държим в почит брачния съюз?