Постарай се да поставяш най–важните неща на първо място!
Тази вечер има събрание, но ти имаш работа. Кое ще поставиш на първо място?
ТИ СИ съпруг и баща. С наближаването на края на един дълъг и тежък работен ден мислите ти се насочват към събранието на сбора, запланувано за същата вечер. Ако след работа си тръгнеш веднага, ще имаш достатъчно време, за да вземеш душ, да се преоблечеш и да хапнеш набързо, преди да тръгнеш за събранието. Изведнъж се приближава твоят работодател и те моли да останеш да работиш извънредно. Обещава, че ще ти плати добре. Ти имаш нужда от парите.
Или ти си съпруга и майка. Докато приготвяш вечерята, погледът ти попада върху куп неизгладени дрехи, някои от които ще са необходими за следващия ден. Питаш се: ‘Ако тази вечер отида на събрание, кога ще имам време за гладене?’ След като наскоро си започнала работа на пълен работен ден, ти научаваш колко е трудно да се грижиш за домакинските задължения, като в същото време изкарваш прехраната.
Или ти си ученик. Бюрото в стаята ти е отрупано със задачи за домашна работа. Повечето от тях са били дадени преди известно време, но си ги отложил, а сега трябва да си готов с няколко наведнъж. Изкушаваш се да искаш разрешение от родителите си да не отидеш на събрание тази вечер, а да си останеш в къщи, за да свършиш с домашните.
Какво би поставил ти на първо място: допълнителната светска работа, гладенето, домашното или събранието на сбора? Какво означава в духовен смисъл да поставяш най–важните неща на първо място? Как Йехова гледа на това?
Кои неща трябва да са на първо място?
Скоро след като израилтяните получили Десетте заповеди, един човек бил видян да събира дърва на сабат. В Закона това било строго забранено. (Числа 15:32–34; Второзаконие 5:12–15) Как би преценил ти този случай? Дали би извинил човека, като твърдиш, че в края на краищата той не работел, за да поддържа луксозен начин на живот, но за да осигури необходимите за своето семейство неща? Дали би посочил, че през годината щяло да има много възможности за спазване на сабат и че една пропусната възможност, вероятно поради това, че този човек не планирал нещата предварително, би могла лесно да бъде простена?
Йехова гледал по–сериозно на този случай. Библията казва: „След време Йехова каза на Моисей: ‘Този човек непременно трябва да бъде убит.’“ (Числа 15:35, NW) Защо Йехова изпитвал толкова силни чувства относно направеното от този човек?
Хората разполагали с шест дена, през които да събират дърва, както и да се занимават с нуждите си във връзка с храната, облеклото и подслона. Седмият ден трябвало да бъде посветен на техните духовни нужди. Макар че не било погрешно да се събират дърва, било погрешно времето, което трябвало да бъде отделено за поклонение на Йехова, да се използува за събиране на дърва. Въпреки че християните не са под Моисеевия закон, нима този случай не ни дава поука относно правилното степенуване на нещата по важност днес? — Филипяни 1:10, NW.
След като преживели 40 години в пустинята, израилтяните се подготвяли да влязат в Обетованата земя. На някои им било омръзнало да ядат даваната от Бога манна в пустинята и несъмнено очаквали храната им да се промени. За да им помогне да имат правилна гледна точка, когато влизат в земята, в която „текат мляко и мед“, Йехова им напомнил: „Не само с хляб живее човек, но с всяко слово, което излиза из устата на Йехова, живее човек.“ — Изход 3:8; Второзаконие 8:3, NW.
Израилтяните трябвало да се трудят усилено за своите „мляко и мед“. Трябвало да побеждават войски, да строят къщи, да обработват ниви. Въпреки това Йехова казал на хората всеки ден да отделят време за размишляване върху духовните неща. Освен това те трябвало да отделят време да учат децата си на божиите пътища. Йехова казал: „И ти трябва да учиш на [моите заповеди] синовете си, така, че да говориш за тях, когато седиш в дома си и когато ходиш по пътя, и когато лягаш за сън и когато ставаш от сън.“ — Второзаконие 11:19, NW.
На всеки израилтянин и прозелит, живеещ в страната, било заповядано три пъти в годината да се явява пред Йехова. Като съзнавали, че цялото семейство може да извлече духовна полза от тези случаи, много глави на семейства организирали съпругите и децата им да ги придружават. Но кой щял да защищава домовете им и нивите им от врагове, докато семейството било на път? Йехова обещал: „Никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа [Йехова — NW], твоя Бог, три пъти през годината.“ (Изход 34:24) На израилтяните била необходима вяра, за да имат увереността, че ако поставят духовните интереси на първо място, няма да понесат загуба в материално отношение. Дали Йехова удържал на думата си? Няма съмнение в това!
Продължавайте да търсите първо Царството
Исус учел своите последователи да поставят духовните ценности пред всичко друго. В Проповедта на планината той посъветвал своите слушатели: „Никога не се безпокойте и не казвайте ‘Какво ще ядем?’, или ‘Какво ще пием?’, или ‘Какво ще облечем?’ . . . Продължавайте да търсите първо царството и Неговата праведност, и всички тези други [необходими материални] неща ще ви бъдат прибавени.“ (Матей 6:31, 33, NW) Скоро след смъртта на Исус новопокръстените християни последвали този съвет. Много от тях били юдеи или юдейски прозелити, които били отишли в Йерусалим за чествуването на празника Петдесетница през 33 г. от н.е. Докато били там, се случило нещо неочаквано. Те чули и приели добрата новина за Исус Христос. Тъй като искали да научат повече за своята новооткрита вяра, те останали в Йерусалим. Провизиите им намалели, но материалните удобства били от второстепенна важност. Те били намерили Месията! Християнските им братя споделили с тях материалните неща, които имали, така че всички да могат да продължават „да се посвещават на учението на апостолите и . . . на молитви“. — Деяния 2:42, NW.
След време някои християни пренебрегнали необходимостта от редовното общуване на събранията. (Евреи 10:23–25) Може би развили материалистична нагласа, като пренебрегвали духовните въпроси, докато се опитвали да осигурят финансова сигурност за себе си и своите семейства. След като подканил братята си да не изоставят събранията, апостол Павел писал: „Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: ‘Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя.’“ — Евреи 13:5.
Съветът на Павел се оказал много навременен. Около пет години след като Павел писал своето писмо до Евреите, римската армия на Цестий Гал обкръжила Йерусалим. Верните християни си спомнили предупреждението на Исус: „Когато видите [това] . . . , който е на къщния покрив, да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея; и който е на нива, да не се връща назад да вземе дрехата си.“ (Марко 13:14–16) Те знаели, че дали ще преживеят зависело не от стабилността на тяхната работа или от стойността на техните материални притежания, но от тяхното подчинение на напътствията на Исус. На онези, които откликнали на съвета на Павел и поставили духовните интереси на първо място, несъмнено им било по–лесно да оставят зад себе си дома, работата, дрехите и личните вещи, към които били привързани, и да бягат в планините, отколкото на онези, които не се били освободили от любовта към парите.
Как някои хора днес поставят най–важните неща на първо място
Верните християни днес ценят редовното общуване със своите братя и много от тях правят жертви, за да присъствуват на събранията. На някои места единствената работа, която е на разположение, е работата на смени. Един брат предлага да замества своите колеги през вечерите в съботните дни, които много хора в неговото общество предпочитат да използуват за почивка, ако те на свой ред работят в неговата смяна през вечерите, когато има събрание. Други братя, които работят на смени, посещават събранията на някой съседен сбор, ако работата им пречи да посещават събранията на своя сбор. По този начин те почти никога не пропускат събрание. Една новозаинтересувана жена в Канада бързо осъзнала колко са важни Теократичното училище за проповедна служба и Събранието за службата, но работният ѝ график ѝ пречел да присъствува. Затова тя платила на една колежка да поеме нейната смяна, така че да може да бъде свободна, за да присъствува на тези важни събрания.
Много хора, които страдат от хронични заболявания, рядко пропускат събрание. Те слушат програмата в дома си чрез телефонна връзка или на запис на касета, когато не могат да присъствуват в Залата на Царството. Те проявяват достойна за похвала признателност за духовните мерки, които Йехова взема чрез своя ‘верен и разумен слуга’! (Матей 24:45) Християните, които се грижат за своите възрастни родители, наистина са много благодарни, когато някой брат или сестра предложи да остане с родителите, така че те да могат да присъствуват на събранието на сбора.
Планирай предварително!
Родителите, които съзнават собствените си духовни нужди, помагат на децата си да ценят християнските събрания. Като основно правило те очакват от децата си да подготвят домашните си според определения план, вместо да позволяват на задачите да се натрупват. През дните, когато вечерта има събрание, децата подготвят домашните си колкото се може по–скоро, след като се приберат у дома от училище. Не се позволява на хоби или други дейности да пречат на събранията на сбора.
Дали ти като съпруг и баща поставяш присъствието на събранията на първо място? Дали ти като съпруга и майка се опитваш да планираш своите задължения така, че да оставяш време за събранията? Дали ти като юноша съобразяваш домашните си задачи със събранията, или съобразяваш събранията с домашните задачи?
Събранието на сбора е любеща мярка от Йехова. Трябва да се полагат всякакви усилия, за да участвуваме в тази уредба. Йехова ще те благослови богато, ако поставяш най–важните неща на първо място!