Евреи 4:12 | „Божието слово е живо, деятелно“

„Словото на Бога е живо и оказва силно въздействие, и е по-остро от всеки двуостър меч, прониква дълбоко и разделя душата и духа, ставите и костния мозък, и изследва мислите и намеренията на сърцето.“ (Евреи 4:12, „Превод на новия свят“)

„Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.“ (Евреи 4:12, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.)

Божието послание към човечеството, записано в Библията, има силата да разкрива истинските ни мисли и подбуди. То може също да променя хората към по-добро.

„Словото на Бога е живо.“ Изразът „словото на Бога“ се отнася за неговите обещания, тоест неговото намерение, което е записано в Библията.a Важен аспект на това намерение е послушните хора да живеят вечно на земята в истински мир и единство. (Битие 1:28; Псалм 37:29; Откровение 21:3, 4)

В какъв смисъл словото на Бога е живо? Например то оказва голямо въздействие върху хората, които го приемат, понеже им дава надежда и цел в живота. (Второзаконие 30:14; 32:47) Словото му е живо и защото живият Бог продължава да прави каквото е нужно, за да изпълни докрай обещанията си. (Йоан 5:17) За разлика от хората той не дава обещания, за които после забравя или осъзнава, че не може да изпълни. (Числа 23:19) Словото му „няма да се върне при [него], без да се е изпълнило“. (Исаия 55:10, 11)

„Словото на Бога ... оказва силно въздействие.“ Изразът „оказва силно въздействие“ може да се предаде и като „има сила“, „действено е“ или „постига целта, с която е изречено“. Следователно всичко, което Йеховаb Бог казва или обещава, със сигурност ще се изпълни. (Псалм 135:6; Исаия 46:10) Всъщност той може да изпълни обещанията си по начини, които далеч надминават очакванията ни. (Ефесяни 3:20)c

Словото на Бога „оказва силно въздействие“ и като помага на хората, които го ценят, да правят положителни промени в личността си и в живота си. Божиите учения стават част от тях и влияят на мисленето и целите им и на начина им на живот. (Римляни 12:2; Ефесяни 4:24) В този смисъл „словото на Бога ... действа“ в онези, които го приемат като Божие слово. (1 Солунци 2:13)

„Словото на Бога ... е по-остро от всеки двуостър меч.“ В какъв смисъл? То може да стигне до сърцето — до човека, който сме отвътре — по начин, по който никое човешко учение не може. Това е добре описано в следващата част на Евреи 4:12.

„Словото на Бога ... разделя душата и духа, ставите и костния мозък.“ В Библията думата „душа“ може да се отнася за това какви сме отвън, докато „дух“ — за това какви сме в действителност отвътре. (Галатяни 6:18) Образно казано „словото на Бога“ прониква чак до „костния мозък“, тоест до най-дълбоките ни мисли и чувства. Като разкриват каква личност сме отвътре, където хората не могат да надникнат, ученията на Йехова могат да ни подтикнат да се променим. Това носи радост както на Създателя ни, така и на нас.

„Словото на Бога ... изследва мислите и намеренията на сърцето.“ Начинът, по който човек реагира на Божието слово, може да разкрие неговите мисли и дори истинските му намерения и подбуди, които влияят на действията му. Например, ако откликне положително, като направи нужните промени в живота си, той показва, че е смирен и искрен и иска да радва своя Създател. От друга страна, ако търси недостатъци в Божието слово, това може да разкрие лоши черти в него, като неуместна гордост или егоизъм. Такъв човек може да се опитва да оправдава поведение, което Бог не одобрява. (Йеремия 17:9; Римляни 1:24-27)

В един библейски справочник се казва, че словото на Бога „може да достигне до най-съкровеното кътче в нас“. Няма част от личността ни, която Бог да не може да види и която словото му да не може да разкрие. Както пише в Евреи 4:13, „всичко е голо и открито“ пред очите „на онзи, на когото ще даваме сметка“.

Боговдъхновеното Писмо до евреите е написано около 61 г. от апостол Павел до християните от юдейски произход в Йерусалим и Юдея.

В 3 и 4 глава Павел подчертава как примерът на израилтяните в древността служи като предупреждение за християните. (Евреи 3:8-12; 4:11) Йехова обещал да избави израилтяните от робство и да ги заведе в земя, където „да живеят в безопасност“. (Второзаконие 12:9, 10) Но израилтяните, които напуснали Египет, многократно показвали липса на вяра в Божиите обещания и отново и отново нарушавали заповедите му. В резултат на това те не били „допуснати в [Божията] почивка“ и нямали мирни отношения с Бога. Вместо това умрели в пустинята. Въпреки че наследили Обетованата земя, с времето потомците им също спрели да слушат Йехова. В крайна сметка това им струвало скъпо. (Неемия 9:29, 30; Псалм 95:9-11; Лука 13:34, 35)

Павел обяснява, че християните трябва да се поучат от лошия пример на неверните израилтяни. За разлика от тях ние можем да влезем в Божията почивка, като спазваме словото му и имаме пълно доверие в обещанията му. (Евреи 4:1-3, 11)

Гледай този кратък видеоклип за обобщение на Писмото до евреите.