„Изпитвайте себе си“

„Проверявайте дали сте във вярата, изпитвайте себе си.“ — 2 КОРИНТЯНИ 13:5, НС.

1, 2. (а) Как неувереността относно вярванията ни може да ни повлияе? (б) Каква ситуация през първи век в Коринт може да е накарала някои християни да се колебаят как да ходят по пътя на истината?

ЕДИН човек пътува и стига до кръстопът. Понеже не е сигурен кой път ще го отведе до целта му, той моли минувачите да го упътят, но получава противоречива информация. Объркан, той не може да продължи пътуването си. Ако изпитваме съмнения относно вярванията си, резултатът може да бъде подобен. Такава неувереност може да попречи на способността ни да вземаме решения, като ни накара да се колебаем по кой път да поемем.

² През първи век възникнала ситуация, която може да е повлияла по подобен начин на някои християни от сбора в Коринт. „Превъзходни апостоли“ поставяли под съмнение авторитета на апостол Павел, като казвали: „Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.“ (2 Коринтяни 10:7–12; 11:5, 6) Подобно мнение може да е накарало някои християни от сбора в Коринт да се колебаят как да ходят по пътя на истината.

3, 4. Защо трябва да прилагаме съвета на Павел към коринтяните?

³ Павел основал сбора в Коринт през 50 г., по време на първото си посещение там. Той останал в Коринт ‘година и шест месеца, като ги поучавал в Божието слово’. Всъщност ‘мнозина от коринтяните, като слушали, вярвали и се кръщавали’. (Деяния 18:5–11) Павел бил силно заинтересуван за духовното благополучие на своите братя в Коринт. Нещо повече, коринтяните писали на Павел да им даде съвет по определени въпроси. (1 Коринтяни 7:1) Затова той им дал чудесни съвети.

⁴ Павел писал: „Проверявайте дали сте във вярата, изпитвайте себе си.“ (2 Коринтяни 13:5, НС) Прилагайки този съвет, братята в Коринт щели да се предпазят от колебания относно пътя, по който да ходят. Този съвет може да помогне и на нас днес. Но как можем да следваме думите на Павел? Как да проверяваме дали сме във вярата? И какво означава да изпитваме себе си?

„Проверявайте дали сте във вярата“

5, 6. С какъв стандарт разполагаме, за да проверяваме дали сме във вярата, и защо той е най–добрият стандарт?

⁵ Обикновено при една проверка се изследва дали даден предмет или лице отговаря на някаква определена мярка или стандарт. В този случай това, което се проверява, не е вярата ни — съвкупността от вярвания, които сме приели, а личността ни. За тази цел разполагаме със съвършен стандарт. В една песен на псалмиста Давид се казва: „Законът Господен е съвършен, възвръща душата; изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия; повеленията Господни са прави, веселят сърцето; заповедта Господна е светла, просвещава очите.“ (Псалм 19:7, 8) В Библията са записани съвършените закони на Йехова и неговите правдиви повеления, достойните му за доверие напомняния и светлите, или чисти заповеди. Посланието, което те съдържат, е най–точният стандарт за проверка.

⁶ Относно вдъхновеното от Бога послание апостол Павел казал: „Божието слово е живо, деятелно, по–остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.“ (Евреи 4:12) Да, Божието Слово може да провери сърцето ни, тоест каква е нашата вътрешна личност. Как можем да направим това „остро“ и въздействащо послание живо за нас? Псалмистът съвсем ясно показал как може да стане това. Той пял: „Блажен оня човек, който ... се наслаждава в закона на Господа, и в Неговия закон се поучава ден и нощ.“ (Псалм 1:1, 2) „Законът на Господа [на Йехова — НС]“ се намира в Божието записано Слово, Библията. Трябва да ни е приятно, когато четем Словото на Йехова. Да, ние трябва да отделяме време, за да се поучаваме в него или да размишляваме върху прочетеното. Когато правим това, трябва да изследваме себе си, да проверяваме какви сме според записаното там.

 7. Какъв е основният начин, по който проверяваме дали сме във вярата?

⁷ Следователно главният начин, по който проверяваме дали сме във вярата, е да четем Божието Слово, да размишляваме молитвено върху него и да изследваме дали поведението ни съответства на наученото. Можем да сме радостни, че имаме на разположение голяма помощ за разбирането на Божието Слово.

 8. Как изданията от „верния и разумен слуга“ ни помагат да проверяваме дали сме във вярата?

⁸ Йехова осигурява поучения и напътствия чрез изданията от „верния и разумен слуга“, които обясняват Писанието. (Матей 24:45) Да вземем за пример блока в края на всяка глава в книгата „Приближавай се до Йехова“a, озаглавен „Въпроси за размисъл“. Само каква чудесна възможност за размисъл осигурява тази особеност на книгата! Многото различни теми, обсъждани в нашите списания „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, също ни помагат да проверяваме дали сме във вярата. Една християнка каза следното относно статиите върху книгата Притчи, отпечатани неотдавна в издания на „Стражева кула“: „Смятам, че тези статии са много полезни. Те ми помагат да изследвам дали речта, поведението и нагласата ми наистина отговарят на праведните стандарти на Йехова.“

9, 10. Кои мерки от Йехова ни помагат да проверяваме дали сме във вярата?

⁹ Освен това получаваме много напътствия и голямо насърчение на нашите събрания и конгреси. Това са част от духовните мерки, осигурявани от Йехова за онези, за които Исаия пророкувал: „В последните дни хълмът на дома Господен ще се утвърди по–високо от всичките хълмове, и ще се издигне над бърдата; и всичките народи ще се стекат на него. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен ... Той ще ни научи на пътищата Си, и ние ще ходим в пътеките Му.“ (Исаия 2:2, 3) Несъмнено е благословия да получаваме такива напътствия за пътищата на Йехова.

¹⁰ Не бива да забравяме и съветите, давани от онези, които проявяват духовни качества, включително християнските старейшини. Относно тях Библията казва: „Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните [които проявявате духовни качества — НС], поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.“ (Галатяни 6:1) Само колко благодарни трябва да сме, че ни е осигурена помощ, за да се поправяме!

11. Какво се изисква, за да проверяваме дали сме във вярата?

¹¹ Нашите издания, християнските събрания, назначените мъже — всички те са чудесни дарове от Йехова. Но за да проверяваме дали сме във вярата, трябва да си правим самоанализ. Затова когато четем изданията ни или слушаме напътствия, основани на Библията, трябва да се запитаме: „Дали това се отнася за мене? Дали правя това? Дали се придържам към съвкупността от християнски вярвания?“ Нашата нагласа спрямо информацията, която получаваме посредством тези мерки, също оказва влияние върху духовното ни състояние. Библията казва: „Естественият [физическият — НС] човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост ... Но духовният човек изпитва всичко.“ (1 Коринтяни 2:14, 15) Нима не трябва да се стремим да проявяваме признателност и да имаме духовен възглед за онова, което четем в нашите книги, списания и в другите издания, както и за онова, което чуваме на християнските събрания и от старейшините?

„Изпитвайте себе си“

12. Какво означава да изпитваме себе си?

¹² За да изпитваме себе си, трябва да си правим самопреценка. Да, ние може да сме в истината, но до каква степен живеем според нея? Да изпитваме себе си означава да доказваме, че сме зрели личности и че проявяваме искрена признателност за духовните мерки.

13. Какво служи като доказателство за зрелостта ни според Евреи 5:14?

¹³ Какво доказателство за християнска зрялост да търсим в себе си? Апостол Павел писал: „Твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си [своите способности за разбиране — НС] да разпознават доброто и злото.“ (Евреи 5:14) Като обучаваме своите способности за разбиране, доказваме, че сме зрели християни. Точно както един спортист трябва да тренира определени мускули от тялото си, като повтаря едни и същи упражнения, преди да може да достигне върхови постижения в своя спорт, така и ние трябва чрез използване да развиваме способностите си за разбиране, като прилагаме библейските принципи.

14, 15. Защо трябва да полагаме старателни усилия, за да изучаваме по–дълбоките неща от Божието Слово?

¹⁴ Но преди да обучаваме способностите си за разбиране, първо трябва да придобием познание. За тази цел е много важно старателното лично изучаване. Когато редовно изучаваме Библията, особено по–дълбоките неща от Божието Слово, нашите способности за разбиране се подобряват. През годините бяха обсъждани много теми в „Стражева кула“ относно дълбоките неща. Как откликваме, когато виждаме статии, които разглеждат по–дълбоки истини? Дали сме склонни да ги подминем само защото съдържат „някои неща мъчни за разбиране“? (2 Петър 3:16) Напротив, ние полагаме допълнителни усилия, за да разберем казаното в тях. (Ефесяни 3:18)

¹⁵ Но какво да правим, ако ни е трудно да изучаваме? Необходимо е да полагаме усилия, за да придобиваме и да развиваме желание за изучаване.b (1 Петър 2:2) За да израстваме към зрялост, се изисква да се научим да се храним с твърда храна, по–дълбоките истини от Божието Слово. Без това способностите ни за разбиране със сигурност ще останат ограничени. Но за да доказваме зрелостта си, е нужно нещо повече от това да придобиваме способности за разбиране. Ние трябва да прилагаме познанието, което получаваме чрез старателното лично изучаване, в ежедневния си живот.

16, 17. Какъв съвет дава ученикът Яков относно това да сме „изпълнители на словото“?

¹⁶ Нашите прояви на признателност за истината — делата на вярата, също доказват какви сме. Като използва една силна словесна илюстрация, за да опише тази част от самопреценката, ученикът Яков казва: „Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе. Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.“ (Яков 1:22–25)

¹⁷ Всъщност Яков казва: „Огледай се в огледалото на Божието Слово и си направи самопреценка. Постоянствай в това и внимателно изследвай себе си в светлината на прочетеното от Божието слово. След това не забравяй веднага какво си видял. Направи необходимите промени.“ Понякога може да е предизвикателство да следваме този съвет.

18. Защо е предизвикателство да следваме съвета на Яков?

¹⁸ Да разгледаме например изискването да участваме в проповедната дейност за Царството. Павел писал: „Със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“ (Римляни 10:10) За да правим с устата си изповед, или изявление пред всички, водещо до спасение, са необходими редица промени. За повечето от нас не е лесно да участват в проповедната служба. А за да бъдем пламенни и да поставяме тази дейност на полагащото ѝ се място в живота ни, са необходими още повече промени и жертви. (Матей 6:33) Но след като сме станали изпълнители на тази възложена ни от Бога задача, ние сме щастливи, защото тя носи възхвала на Йехова. Дали тогава можем да кажем, че сме пламенни проповедници за Царството?

19. Какво трябва да обхващат делата ни на вяра?

¹⁹ Какво трябва да обхващат делата ни на вяра? Павел казва: „Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.“ (Филипяни 4:9) Ние доказваме какви сме, като прилагаме онова, което научаваме, приемаме, чуваме и виждаме — всичко, което се включва в това да сме отдадени на Бога служители и ученици на Христос. Йехова ни наставлява посредством пророк Исаия: „Тоя е пътят, ходете по него.“ (Исаия 30:21)

20. Кои хора са голяма благословия за сбора?

²⁰ Мъжете и жените, които старателно изучават Божието Слово, които пламенно проповядват добрата новина, които са безупречни в своята морална безкомпромисност и които лоялно подкрепят Царството, са голяма благословия за сбора. Тяхното присъствие придава стабилност на сбора, в който служат. Те са от голяма помощ за сбора, най–вече защото има толкова много нови хора, които се нуждаят от внимание. Когато вземем присърце съвета на Павел ‘да проверяваме дали сме във вярата, да изпитваме себе си’, и ние можем да оказваме положително влияние на другите.

Изпитвай наслада, като вършиш Божията воля

21, 22. Как можем да изпитваме наслада от вършенето на Божията воля?

²¹ Давид, който бил цар на древния Израил, пял: „Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.“ (Псалм 40:8) Давид изпитвал наслада от вършенето на Божията воля. Защо? Защото законът на Йехова бил в неговото сърце. Давид не се колебаел по кой път да ходи.

²² Когато Божието Слово е дълбоко в сърцето ни, няма да се колебаем по кой път да ходим. Ще изпитваме наслада от вършенето на Божията воля. Затова нека ‘да напрягаме всичките си сили’, като служим на Йехова от цяло сърце. (Лука 13:24, НС)

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Как можем да проверяваме дали сме във вярата?

• Какво се има предвид с това да изпитваме себе си?

• Как доказваме, че сме зрели християни?

• Как нашите дела на вяра ни помагат да преценим какви сме?

[Снимка на страница 23]

Знаеш ли кой е главният начин, по който да провериш дали си във вярата?

[Снимка на страница 24]

Ние доказваме, че сме зрели християни, като използваме способностите си за разбиране

[Снимки на страница 25]

Ние доказваме какви сме, като не сме забравящи ‘слушатели, а изпълнители на словото’