Какво трябва да знаеш за ревността
КАКВО е ревност? Това е силно чувство, което може да накара човек да се чувствува разтревожен, тъжен или ядосан. Можем да изпитваме ревност, когато изглежда, че някой има по–голям от нашия успех в работата. Или можем да изпитваме ревност, когато някой приятел получава по–голяма похвала, отколкото получаваме ние. Но дали винаги е лошо да си ревнив?
Хората, обзети от ревност, са склонни да бъдат подозрителни към евентуални съперници. В древния Израил цар Саул бил пример за това. Отначало той обичал своя оръженосец, Давид, като дори го повишил да бъде предводител на армията. (1 Царе 16:21; 18:5) След това един ден цар Саул чул една жена да възхвалява Давид с думите: „Саул порази хилядите си, а Давид десетките си хиляди.“ (1 Царе 18:7) Саул не трябвало да допуска това да засегне добрите му взаимоотношения с Давид. Но той се обидил. „От същия ден и нататък Саул гледаше на Давида с лошо око.“ — 1 Царе 18:9.
Един ревнив човек може да не желае да навреди на другия. Той (или тя) може само да бъде засегнат от успеха на някой приятел и да желае да притежава същите качества или да живее в същите обстоятелства. От друга страна, завистта е особено отрицателна форма на ревността. Един завистлив човек може тайно да въздържа доброто от този, който предизвиква неговата ревност, или може да иска някакво зло да сполети този човек. Понякога завистливият човек не може да прикрива чувствата си. Той може да стигне дотам, че да навреди открито на другия, точно както цар Саул се опитвал да убие Давид. Неведнъж Саул хвърлял копие, като се опитвал ‘да закове Давида до стената’. — 1 Царе 18:11; 19:10.
‘Но аз не съм ревнив човек’ — може да кажеш ти. Да, ревността може да не ръководи живота ти. До известна степен обаче всички ние сме засегнати от ревността — от своите собствени ревниви чувства и от чувствата на другите. Макар бързо да забелязваме ревността в другите, в себе си може да я виждаме твърде бавно.
„Склонност към завист“
Записаното за грешната същност на човека, както е разкрито в божието Слово, Библията, често посочва грехове от завист. Спомняш ли си разказа за Каин и Авел? Тези двама синове на Адам и Ева принесли жертви на Бога. Авел направил това, защото бил човек на вярата. (Евреи 11:4) Той вярвал в това, че Бог може да изпълни своята велика цел за земята. (Битие 1:28; 3:15; Евреи 11:1) Авел вярвал и в това, че Бог ще възнагради верните хора с живот в идващия земен рай. (Евреи 11:6) Затова Бог показал, че жертвата на Авел му е угодна. Ако Каин наистина обичал брат си, щял да бъде щастлив, че Бог благословил Авел. Вместо това Каин ‘се огорчил твърде много’. — Битие 4:5.
Бог подканил Каин да прави добро, така че и той да може да получи благословия. После Бог го предупредил: „Ако не се обърнеш към правенето на добро, грехът се е свил на кълбо на прага и теб дебне; и дали ти от своя страна ще съумееш да го овладееш?“ (Битие 4:7, NW) За съжаление Каин не овладял своя изпълнен с ревност гняв. И той го подтикнал да убие своя праведен брат. (1 Йоан 3:12) Оттогава борби и войни са отнели живота на стотици милиони хора. „Някои от основните причини за войните може да бъдат желание за повече земя, желание за по–голямо богатство, желание за по–голяма власт или желание за сигурност“ — обяснява The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“].
Истинските християни не участвуват в тези световни войни. (Йоан 17:16) За съжаление обаче, понякога отделни християни се замесват в словесни борби. Ако други членове на сбора вземат страна, тези борби могат да се превърнат във вредни словесни войни. „Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас?“ — попитал своите братя по вяра библейският писател Яков. (Яков 4:1) Той отговорил на този въпрос, като разобличил тяхната материалистична алчност, и добавил: „Вие продължавате . . . да сте алчни“, или „ревниви“. (Яков 4:2, NW [бел. под линия]) Да, материализмът може да доведе до алчност и до ревност спрямо онези, които изглежда се радват на по–добро положение. Поради тази причина Яков предупредил относно човешката „склонност към завист“. — Яков 4:5, NW.
Каква полза има от това да анализираме причините за ревност? Това може да ни помогне да бъдем честни и да допринасяме за по–добри взаимоотношения с другите. Може също да ни помогне да бъдем по–разбиращи, толерантни и прощаващи. Но най–вече това подчертава отчаяната нужда на човека от любещата мярка на Бога за спасение и избавление от грешните човешки склонности. — Римляни 7:24, 25.
Свят без грешна ревност
От човешка гледна точка свят без грешна ревност може да звучи невъзможно. Писателят Ром Ландау признал: „Мъдростта, събрана през епохите, заедно с всичко онова, което философи . . . и психолози са казали на тази тема, не предлага никакво ръководство на човека, измъчван от ревност. . . . Дали някой лекар някога е излекувал ревнив човек от ревност?“
Но божието Слово дава надеждата, че ще бъде постигнат съвършен човешки живот в един нов свят, където никой никога повече няма да бъде измъчван от безбожна ревност или завист. Освен това мирът в този нов свят няма да бъде нарушаван от хора, които проявяват такива порочни черти. — Галатяни 5:19–21; 2 Петър 3:13.
Но не всяка ревност е погрешна. Всъщност Библията казва, че Йехова „е ревнив Бог“. (Изход 34:14) Какво означава това? И какво казва Библията относно ревността, която е уместна? В същото време — как може човек да превъзмогне ревността, която е неуместна? Виж следващите статии.