Да устоим срещу машинациите на Дявола

„Облечете Божието всеоръжие, за да устоите на машинациите [„хитростите“, „хитрите действия“ според Превод на Новия свят, издание за изучаване, забележка под линията] на Дявола“ (ЕФЕСЯНИ 6:11).

1. Как изпитанията на Исус потвърждават съществуванието на Сатана?

СЪЩЕСТВУВА ли наистина Сатана? Някои смятат, че с понятието „Сатан“ Библията означава само злото в хората. Те отричат съществуванието му като духовно същество. Но какво ни казва Светото Писание по този въпрос? Както се разбира от евангелията на Матей и Лука, Исус бил три пъти подложен на изпитание лично от Сатана и всеки път му се противопоставил, като цитирал текст от Писанията. Защо Исус му отвърнал с текстове от Еврейските Писания? Защото Сатана се обърнал към Исус с погрешно тълкуване на тези Писания, за да предразположи него, Божия Син и обещаното семе да сгреши (Матей 4:1–11; Лука 4:1–13).

2. Откъде знаем, че Исус не си е въобразил тези срещи със Сатана?

² Очевидно Исус като съвършен човек не си е въобразил тези срещи със Сатана (Евреи 4:15; 7:26). По–скоро той е имал тук работа с този, който е бил също и силата, криеща се зад змията в градината Едем: със своя някогашен брат, с един ангел, който дълго време преди това се е бил опълчил срещу Бога и сега се е опитвал да осуети изпълнението на пророчеството от Битие 3:15. Сатана искал да сломи безупречността на обещаното семе. Исус, който познавал хитрината на изкусителя, непоколебимо е отхвърлил неговите опити. Как реагирал Сатан? „Когато Дяволът изчерпи всяко изкушение, тогава се оттегли от него до друго, по–подходящо време.“ Несъмнено Исус положително не се е отказал от себе си, а от Сатана, който не успял, той го оставил, „и ето, ангели дойдоха и започнаха да му [на Исус] служат“ (Лука 4:13; Матей 4:11).

3. Какво казал един историк относно значението на съществуванието на Сатана в християнството?

³ Един историк разумно застъпил мнението: „Да се отрече съществуванието и централното значение на Дявола в християнството, противоречи на апостолското учение и на историческото развитие на християнското учение. Абсурдно е да се говори в християнско слово, което изключва Дявола, тъй като чрез такава друга дефиниция на християнството [т.е. без Дявола] то изгубва смисъла си. Ако Дяволът не съществува, тогава християнството още в началото в една централна точка е било фалшиво.a Това заключение представлява днес предизвикателство за всеки жив обитател на земята. Познаваш ли съществуванието на един невидим враг, който си е поставил за цел да подкопае Божия суверенитет и верността на хората като поданици?

Кой е Сатана наистина

4. Как едно съвършено духовно създание е станало Сатана?

⁴ Сатана е мощно духовно същество, което първоначално било създадено от Бога като ангел, като духовен син с правото на достъп до небесните преддверия на Йехова (Йов 1:6). Но Сатана използвал свободната си воля за съпротива против Бога. С хитрост той подвел Ева и чрез нея също и Адам към непослушност и довел смъртта над двамата (2 Коринтяни 11:3). По този начин е станал Сатан, което означава „противник“ — и също така е станал бунтовник, демон, убиец и лъжец (Йоан 8:44). Колко подходящо е указанието на Павел, че ‘Сатана сам приема винаги образа на ангел на светлината’, въпреки че при него се касае в действителност за „световен владетел на този мрак“ (2 Коринтяни 6:14; 11:14; Ефесяни 6:12). С това, че е подвел други ангели към бунт, той ги е извел от Божията светлина в своя собствен мрак. Той е станал „господар на този свят“. За да бъде господар, очевидно трябва да се касае за едно духовно същество ( Матей 9:34; 12:24–28; Йоан 16:11).

5. Колко ясно е идентифициран Сатана в Християнските гръцки писания?

⁵ Наистина в Еврейските писания Сатана почти не се споменава, но в Християнските гръцки писания е напълно разобличен — името Сатана се споменава 36 пъти и 33 пъти думата Дявол. Той също е обозначен и с други титли. Две от тях използва Йоан в Откровение 12:9: „И свален биде голямият змей — старовременната змия, която се нарича Дявол и Сатана, който мами цялата населена земя. “ (Виж също Матей 12:24–27; 2 Коринтяни 6:14, 15.).

6. Какво означава думата „Дявол“?

⁶ В Откровението тук се появява гръцката дума диаболос, преведена с „Дявол“. Според елиниста Й. Х. Тауер тя означава „клеветник, фалшив обвинител“. (Сравни 1 Тимотей 3:11; 2 Тимотей 3:3, Kingdom Interlinear Translation.) В. Е. Уайн означава Дявола като „най–лукавият враг на Бога и на хората“.b

7. Защо може Сатана да съсредоточи своите усилия върху народа на Йехова?

⁷ Големият противник не е бездеен (1 Петър 5:8). Може би затова се казва на английски: „Дяволът има работа за безделни ръце.“ Той си е поставил за цел да поквари всички истински християни (2 Тимотей 3:12). И по съвсем проста причина се е съсредоточил изключително върху народа на Йехова — останалия свят и без това е в неговата власт (1 Йоан 5:19). Съвременният свят е свят на Сатана. Той е неговият господар и бог, все едно дали хората искат да вярват на това или не (Йоан 12:31; 2 Коринтяни 4:4). Затова си служи с всевъзможни хитри и лукави нападения и изкушения, за да поквари служителите на Йехова, било то единично или като цяло. Нека да разгледаме по какъв начин подхожда (Марко 4:14, 15; Лука 8:12).

Лукавите и хитри действия на Сатана

8. С какво предимство евентуално може да излезе Сатана срещу нас?

⁸ Сатана е могъл да изучава манталитета на хората дълго време и да проучи човешката природа с всичките нейни вродени и придобити слабости. Той умее сръчно да използва нашите слабости и нашата суетност. Какво означава, когато твоят враг знае слабостите ти, а ти сам не ги познаваш? Тогава си въоръжен лошо за отбрана, понеже не съзнаваш слабите места в твоето духовно снаряжение (1 Коринтяни 10:12; Евреи 12:12, 13). Колко подходящи са думите на един шотландски писател, който казал: „О, да би имало сила, която да ни даде дарбата да се видим така, както ни виждат други! Много грешки ще ни бъдат спестени.“

9. Какви трагични последствия може да има това, ако ние не се подложим сами на подробна проверка и не се променим?

⁹ Искаме ли да се видим така, както другите ни виждат — преди всичко както Бог или Сатана ни виждат? Това изисква да направим честна проверка на себе си и да се оценим сами, както и готовността да се променим. Човек много лесно може да измами себе си (Яков 1:23, 24). Как само багателизираме понякога нашите деяния, само за да оправдаеме себе си! (Сравни 1 Самуилова [бълг. 1 Царете] 15:13–15, 20, 21, 24.) Колко лесно е да се каже: „Никой не е съвършен!“ И точно това знае Сатана и използва нашата несъвършеност (2 Самуилова [бълг. 2 Царете] 11:2–27). Колко е жалко, ако едва в средна възраст разберем, че поради деспотично, студено и нелюбезно държание спрямо другите и то с години наред сме останали без приятели и че сме допринесли малко или почти нищо за щастието на други! Сатана може би по рафиниран начин ни е ръководил в живота и въз основа на нашата несъвършеност ни е направил слепи. Ние не сме познали истинското същество на Христовото умонастроение: любов, съчувствие и доброта (1 Йоан 4:8, 11, 20).

10. Какви въпроси можем да си поставим и защо?

¹⁰ Следователно трябва сами да се изпитваме, за да можем да се противопоставим на Сатана. Имаш ли някаква слабост, която Сатана би могъл да използва или я използва вече? Имаш ли силна жажда за значимост? Трябва ли да бъдеш винаги пръв? Гордост ли е твоята вътрешна подбуда за действие? Твоята личност изопачена ли е поради ревност, завист и сребролюбие? Чувстваш ли се постоянно засегнат? Отнасяш ли се към другите студено и цинично? Или си свръхчувствителен, когато някой се обърне към тебе със съвет или критика? Реагираш ли безволно, когато ти се дава съвет, или пък го отхвърляш? Ако познаваме себе си, можем да премахнем такива проблеми при условие, че сме смирени. В противен случай предлагаме на Сатана едно уязвимо място (1 Тимотей 3:6, 7; Евреи 12:7, 11; 1 Петър 5:6–8).

11. По какъв коварен начин би могъл Сатана да се опита да подкопае нашето духовно умонастроение?

¹¹ Сатана може по хитър и коварен начин да подкопае също и нашето духовно настроение. Може би се дразним от известен начин на постъпка в еклезията или в организацията. Често ние не познаваме всичките факти и може да стане така, че да извадим прибързани заключения. При отслабнало отношение към Йехова крачката към отрицателно мислене и съмнение в истината е много малка. Някои може би търсят по този начин оправдание, за да се измъкнат от някои задължения, които истината изисква. При това Сатана им дава готовността към нелоялност и измяна в сърцето. Скоро те стават жертва на отцепничество и Противникът се радва (Лука 22:3–6; Йоан 13:2, 27; 2 Йоан 9–11).

12. (а) Към какво са били подтикнати някои от Сатана? (б) Как Сатана е вмъкнал много в примката на неморалността?

¹² Други биват подтикнати от Сатана не само към тежки грехове, от които следва отнемане на общността, а дори към опит чрез лъжи и измама да заблудят старейшините в еклезията. Както Анания и Сапфира, така и те си въобразяват, че могат да измамят ангелите и Божия свят дух (Деяния на апостолите 5:1–10). В последните години хиляди са попаднали в поставената от Сатана примка на неморалността. Дяволът знае колко силно е половото влечение на човека и чрез неговата световна система набляга особено много на сексуалния живот, да, извратява и изопачава неговата роля (Числа 25:1–3). Така, неженени християни биха могли да бъдат подтикнати към блудство или други погрешни сексуални действия (Притчи 7:6–23). Ако женени християни заблудят сърцето и мислите си, това може лесно да ги доведе до измамнически действия и до изневяра на съпружеския партньор, комуто са обещали верност (1 Коринтяни 6:18; 7:1–5; Евреи 13:4).

13. (а) Как телевизионните предавания биха могли да повлияят на нашето мислене? (б) Как можем да се противопоставим на такива влияния?

¹³ Ние живеем в един свят, в който лъжата и измамата, гневът и насилието са на дневен ред. Сатаната си служи в изобилие със съобщителните средства, за да предлага на всички изопаченото умонастроение. В телевизионни серии или т.нар. сапунени опери се показват атрактивни личности, които са заплетени в мрежата на взаимни измами. Ако се повлияем от такива мисли, възможно е скоро да извършим „малки“ грехове — а това е само една малка крачка към „по–големи“ грехове. Сатанските коварни примки лесно намират място в нашите мисли. Как можем да устоим на такива влияния? Павел съветва, ‘никога да не даваме място за Дявола’. Това означава също, да бдим, кой влиза чрез телевизията в нашето жилище. Не би ли трябвало да мразим нахлуването на насилни, неморални и гнусни хора, тъй като това би означавало замърсяване на нашето жилище? (Ефесяни 4:23–32).

Как можем да устоим на Сатана и да останем верни на Йехова?

14. Каква двойна решителност е необходима, за да устоим на Сатана и каква е предпоставката за това?

¹⁴ Как можем да запазим като несъвършени хора нашата безупречност, след като се намираме пред такъв мощен, свръхчовешки враг? Ключът за разрешение на проблема се намира в думите на Яков: „И тъй, покорявайте се на Бога; но противете се на Дявола и той ще бяга от вас“ (Яков 4:7). Нека обърнем внимание, че Яков съветва към две неща. Докато се противопоставяме на Дявола и неговата воля, трябва да се подчиним на Божията воля. Това изисква да обичаме Божията воля и да мразим волята на Сатана (Римляни 12:9). Затова Яков е казал: „Приближавайте се към Бога и той ще се приближава към вас. Измивайте ръцете си, вие грешници, и очиствайте сърцата си, вие колебливи“ (Яков 4:8). Да, в нашето противопоставяне срещу Сатана няма място за колебливост и нерешителност. Не можем да си позволим да поставим нашата безупречност на риск, като търсим да разберем докъде можем да стигнем до граничната линия към злото. Трябва изцяло да мразим злото (Псалм 97:10).

15. Защо е неизбежно „Божието всеоръжие“? Онагледи го.

¹⁵ Превъзходен съвет да устоим на Сатана намираме в Ефесяни, глава 6–та. Как можем според думите на Павел да устоим на сатанските „козни“ [т.е. „тайни, зли, коварни замисли“ Бълг. тълковен речник], „машинации“ или „хитрости“? (Ефесяни 6:11, според Българския синодален превод на Библията 1982 г., Ерусалимската Библия и Бълг. превод на Библията от 1932 г.) Апостолът ни съветва: „Облечете се в Божието всеоръжие“. Изразът „всеоръжие“ не позволява никакво занемаряващо държание в християнското ни мислене и действие, така както един римски войник не е могъл да си позволи да покаже небрежност при подготовката си за битка. Какво би се случило с един войник, който е облекъл съоръжението си, но е забравил щита и шлема си? Той би могъл да мисли: „Щитът е така голям и шлемът така тежък. Много ми са тежки. Всъщност нямам нужда от тях.“ Нека си представим: римски войник въоръжен за битка, но без най–важните за неговата защита части! (Ефесяни 6:16, 17).

16. (а) Как можем да подражаваме на Исус при употребата на нашия „меч“? (б) Как можем да се пазим от „огнените стрели“ на Сатана и с какъв резултат?

¹⁶ Да си представим също един войник без меч. „Мечът на духа“ е превъзходно отбранително оръжие, защото служи за отблъскване на оръжията, които Сатана отправя срещу един християнин. Трябва винаги да държим в готовност нашия „меч“. Това ще можем да направим, когато не занемарим нашето лично изучаване на Библията и изучаването на Библията със семейството. Но преди всичко този меч, т.е. „Божието Слово“, ни служи като нападателно оръжие. Исус го използвал и за двете неща (Матей 4:6, 7, 10; 22:41–46). Ние също трябва да го правим. Нашето разбиране на истината трябва непрестанно да расте. Не можем да запазим духовното си настроение, ако останем при това, което сме научили в първите месеци или години в истината. Ако не стимулираме ума си в духовно отношение, ще се замъгли духовното ни зрение. Ще се отпуснем в истинското обожаване на Йехова и ще отслабнем духовно. Също няма да бъдем в състояние да устоим на нападенията от роднини, приятели, познати и отцепници, които се изказват пренебрежително относно нашите възгледи на вяра. Бог ще ни запази от Дявола и неговите „огнени стрели“, ако запазим „Божието всеоръжие“ (Исаия 35:3, 4).

17, 18. Против кого се борим и как може да надвием?

¹⁷ Павел подчертал опасността свързана с тази християнска борба, като писал: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу сили и власти, срещу владетеля над този мрачен свят, срещу духовете на злото в небесните места“ (Ефесяни 6:12, превода на Вилкенс). Как можем като слаби хора да устоим на Сатана и да спечелим такава неравна борба? Пак казва Павел: „Затова облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и след като основно извършите всички неща, да устоите“ (Ефесяни 6:13). От особено значение са думите „като основно извършите всички неща“. Те също изключват всякаква колебливост или отклонение от християнското ни мислене и действие (1 Йоан 2:15–17).

¹⁸ Затова нека да стоим здраво в истината, да обичаме справедливостта на Йехова, да проповядваме благовестието за Царството и със силна вяра здраво да държим за спасението, уповавайки се на Божието Слово като наша главна опора (Ефесяни 6:14–17). Да не забравяме, че Бог се грижи за нас и че ще ни помогне да триумфираме над изпитанията и грижите, които се появят в сатанската система. Нека всички да съблюдаваме следните думи: „Бъдете трезвени, бъдете бдителни. Вашият противник, Дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки някого да погълне.“ Да, „съпротивете му се, стоейки твърди във вярата“ (1 Петър 5:6–9).

19. (а) Какви други предварително взети мерки трябва да използваме, за да можем да се съпротивим на Сатана? (б) Какво ще стане на края със Сатана?

¹⁹ Да запомним, какво Павел добавил към „всеоръжието“ като неизбежно изискване, като казал: „ . . . като продължавате да се молите в духа с всякакъв вид молитва и гореща молитва по всяко време, бидейки бодри при това с неуморно постоянство и гореща молитва за всичките светии“ (Ефесяни 6:18). Нашият невидим враг е толкова мощен, че е необходимо „всякакъв вид молитва и гореща молитва“. Колко горещи и различни по вид трябва да бъдат нашите молитви! Ние на всяка цена трябва изцяло да се предоставим на Йехова, ако искаме да спечелим борбата и да запазим нашата безупречност. Само той може да ни даде „силата, която надвишава нормалното“, сила, която ни дава възможност да устоим на нашия безмилостен противник. Каква утеха е да знаем, че нашият противник скоро ще бъде хвърлен в бездната и накрая завинаги унищожен! (2 Коринтяни 4:7; Откровение 20:1–3, 10).

[Бележка под линия]

Знаеш ли отговора?

◻ Откъде знаем, че Сатана е истинска личност?

◻ Защо другите имена и титли на Сатана са подходящи?

◻ Каква проверка на себе си би могла да ни помогне да устоим на коварните нападения на Сатана?

◻ Какъв съвет може да ни помогне да запазим надмощие над Сатан и защо?

[Снимка на страница 27]

Една от възможностите да се съпротивим на влиянието на Сатана се състои в това, да отворим себе си, да бъдем готови за помощ и пълни с любов

[Снимка на страница 28]

Трябва да внимаваме да не действаме като Анания и Сапфира, които отстъпили на Сатана

[Снимка на страница 29]

За да издържим на сатанските огнени стрели, в никакъв случай не трябва да се отказваме от нашето духовно всеоръжие