„Приближавайте се при Бога“

„Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той при вас.“ — ЯКОВ 4:8.

 1, 2. (а) С какво парадират често хората? (б) Какъв призив отправил Яков, и защо било необходимо това?

„БОГ е с нас.“ Тези думи са извезани на национални гербове и дори са украсявали униформи на войници. Надписът „На Бога уповаваме“ е гравиран върху безброй монети и банкноти от днешните пари. За хората е нещо обикновено да твърдят, че имат близки взаимоотношения с Бога. Въпреки това нима не си съгласен, че за да има човек такива взаимоотношения, се изисква много повече, отколкото само да говори или да парадира с това?

² Библията показва, че е възможно да имаме взаимоотношения с Бога. Но се изискват усилия. Дори за някои помазани християни в първи век било необходимо да укрепят своите взаимоотношения с Йехова Бог. Християнският надзорник Яков трябвало да предупреди някои хора относно плътските им склонности и загубата на духовна чистота. В своите наставления той включил и следния силен призив: „Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той при вас.“ (Яков 4:1–12) Какво имал предвид Яков с израза „приближавайте се“?

 3, 4. (а) Какво е било напомнено на читателите на Яков през първи век чрез израза „приближавайте се при Бога“? (б) Защо можем да бъдем уверени, че приближаването до Бога е възможно?

³ Яков използвал израз, който бил познат на много от неговите читатели през първи век. Моисеевият закон дал на свещениците конкретни напътствия за това как да се „приближават“ до Йехова в полза на неговия народ. (Изход 19:22) По този начин на читателите на Яков било напомнено, че приближаването до Йехова не е нещо, което може да се приеме за даденост. Йехова е най–великият владетел във вселената.

⁴ От друга страна, както отбелязва един изследовател на Библията, „този призив [в Яков 4:8] разкрива силен оптимизъм“. Яков знаел, че Йехова винаги любещо е подканял несъвършените хора да се приближават към него. (2 Летописи 15:2) Жертвата на Исус в по–пълен смисъл разкрила пътя за приближаване към Йехова. (Ефесяни 3:11, 12) Днес пътят за приближаване до Бога е отворен за милиони хора! Но как можем ние да извлечем полза от тази чудесна възможност? Ще разгледаме накратко три начина, по които можем да се приближаваме до Йехова Бог.

Продължавайте да ‘поемате познание’ за Бога

 5, 6. Как примерът на младия Самуил показва какво се включва в израза „да поемат познание“ за Бога?

⁵ Според Йоан 17:3, НС Исус казал: „Това означава вечен живот — те непрестанно да поемат познание за тебе, единственият истински Бог, и за онзи, когото ти изпрати, Исус Христос.“ Много преводи на този стих леко се различават от „Превод на новия свят“. Вместо да казват „да поемат познание“ за Бога, те просто предават глагола с „да зная“ за Бога или „да познавам“ Бога. Все пак много учени отбелязват, че смисълът на думата, използвана в езика на гръцкия оригинал, включва нещо повече — продължаващ процес, който може дори да доведе до лично познанство с другия.

⁶ Да се опознае Бога отблизо не било нещо ново в дните на Исус. В Еврейските писания, например, ние четем, че когато Самуил бил момче, той ‘още не познавал Господа’. (1 Царе 3:7) Дали това означава, че Самуил знаел много малко за своя Бог? Не. Неговите родители и свещениците го обучавали добре. Но еврейската дума, използвана в този стих, може, съгласно един учен, да бъде „използвана за най–близко познанство“. Самуил все още не познавал Йехова толкова отблизо, както по–късно, когато служел като негов говорител. Докато Самуил израствал, той искрено опознавал Йехова, достигайки до близки лични взаимоотношения с него. — 1 Царе 3:19, 20.

 7, 8. (а) Защо не трябва да се плашим от по–дълбоките учения на Библията? (б) Кои са някои дълбоки истини от Божието Слово, които би било добре да изучаваме?

⁷ Дали ти поемаш познание за Йехова, за да се запознаеш отблизо с него? За да правиш това, е необходимо ‘да формираш силно желание’ за духовната храна, която Бог осигурява. (1 Петър 2:2, НС) Не се задоволявай само с най–основното. Положи усилия да научиш някои от по–дълбоките библейски учения. (Евреи 5:12–14) Дали се плашиш от такива учения, като смяташ, че са прекалено трудни? Ако е така, спомни си, че Йехова е ‘Великият наставник’. (Исаия 30:20, НС) Той знае как да изявява дълбоките истини на несъвършените човешки умове. И може да благослови искрените ти усилия да разбереш какво те учи той. — Псалм 25:4.

⁸ Защо не провериш себе си относно някои от „дълбоките неща на Бога“? (1 Коринтяни 2:10, НС) Това не са безинтересни теми, които могат да се обсъждат само от теолози и духовници. Това са живи доктрини, чрез които можем да надникнем в ума и сърцето на нашия любещ Баща. Например, откупът, ‘свещената тайна’ и различните договори, които Йехова е използвал, за да благославя своя народ и да изпълнява своите цели — такива и много други подобни теми са приятни и удовлетворяващи за лично изследване и изучаване. — 1 Коринтяни 2:7, НС.

 9, 10. (а) Защо гордостта е опасна, и какво ще ни помогне да я избягваме? (б) Когато възприемаме познание от Йехова, защо трябва да се стремим да сме смирени?

⁹ Като растеш в познанието за дълбоките духовни истини, пази се от опасността, която може да дойде с познанието — гордостта. (1 Коринтяни 8:1) Гордостта е опасна, защото тя отчуждава хората от Бога. (Притчи 16:5; Яков 4:6) Помни, че нито един човек няма причина да се хвали със своето познание. За да онагледим това, нека разгледаме следните думи от въведението към една книга, която преценява неотдавнашния научен напредък на човечеството: „Колкото повече научаваме, толкова повече осъзнаваме колко малко знаем ... Всичко, което сме научили, е нищо в сравнение с това, което все още предстои да научим.“ Такава смиреност е освежаваща. И като става дума за най–голямата съвкупност от познание — познанието за Йехова Бог, — ние имаме дори по–голяма причина да продължаваме да проявяваме смирение. Защо?

¹⁰ Да обърнем внимание на някои библейски изявления относно Йехова. „Твърде дълбоки са мислите Ти.“ (Псалм 92:5) „Разумът [на Йехова] е безпределен.“ (Псалм 147:5) ‘Разумът [на Йехова] е неизследим.’ (Исаия 40:28) „О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога!“ (Римляни 11:33) Несъмнено никога няма да узнаем всичко, което може да се знае за Йехова. (Еклисиаст 3:11) Той ни е научил на много чудесни неща и въпреки това ние винаги ще имаме безкрайно много познание пред нас, от което да учим нови неща. Дали това ни изглежда както вълнуващо, така и смиряващо? Когато учим, нека винаги да използваме познанието си, за да се приближаваме до Йехова и да помагаме на другите да правят същото — никога, за да се издигаме над другите. — Матей 23:12; Лука 9:48.

Изразявай любовта си към Йехова

11, 12. (а) Как трябва да ни влияе познанието, което приемаме за Йехова? (б) Какво определя дали любовта, изпитвана към Бога, е истинска?

¹¹ Апостол Павел уместно прави връзка между познанието и любовта. Той писал: „За това аз продължавам да се моля вашата любов да може да изобилства все повече и повече с точно познание и пълна проницателност.“ (Филипяни 1:9, НС) Вместо да ни възгордява, всяка скъпоценна истина, която научаваме за Йехова и за неговите цели, трябва да увеличава любовта ни към нашия небесен Баща.

¹² Разбира се, мнозина, които твърдят, че обичат Бога, всъщност не го обичат. Те могат искрено да изпитват силните чувства, които изпълват сърцата им. Такива чувства са добри, дори са достойни за похвала, когато са в хармония с точното познание. Но тези хора не изпитват истинска любов към Бога. Защо не? Да обърнем внимание как Божието Слово определя тази любов: „Ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди.“ (1 Йоан 5:3) Любовта към Йехова е искрена, когато се изразява в послушни действия.

13. Как богоугодният страх ще ни помогне да покажем любовта си към Йехова?

¹³ Богоугодният страх ни помага да се подчиняваме на Йехова. Това силно страхопочитание и дълбоко уважение към Йехова произлиза от приемането на познание за него, научаването за неговата безкрайна святост, слава, сила, справедливост, мъдрост и любов. Такъв страх е от решаващо значение, за да се приближаваме до Бога. Всъщност нека обърнем внимание какво се казва в Псалм 25:14: „Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят.“ Така че ако имаме здрав страх от това да не разгневим нашия любим небесен Баща, ние можем да се приближим до Него. Богоугодният страх ще ни помогне да се вслушаме в мъдрия съвет, записан в Притчи 3:6: „Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.“ Какво означава това?

14, 15. (а) Кои са някои решения, пред които сме изправени в ежедневния живот? (б) Как можем да вземаме решения по начин, който отразява богоугодния ни страх?

¹⁴ Трябва да вземаш големи или малки решения всеки ден. Например, за какво ще говориш с колегите си, със съучениците си, със съседите си? (Лука 6:45) Работиш ли усилно върху задачите, които имаш, или търсиш начин да се отървеш без много усилия? (Колосяни 3:23) Дали ще се сближаваш с онези, които не проявяват любов към Йехова или я проявяват в незначителна степен, или се стремиш да укрепиш взаимоотношенията си с хората, имащи духовна нагласа? (Притчи 13:20) Какво ще направиш, дори да е нещо малко, за да подкрепиш интересите на Божието Царство? (Матей 6:33) Ако библейските принципи, като тези, които са посочени тук, ръководят всекидневните ни решения, тогава наистина признаваме Йехова „във всичките си пътища“.

¹⁵ В действителност, при всяко решение, което вземаме, трябва да бъдем ръководени от тази мисъл: Какво би искал Йехова да направя? Каква линия на поведение най–много би му харесала? (Притчи 27:11) Проявяването на такъв богоугоден страх е чудесен начин да изразим любовта си към Йехова. Богоугодният страх ни подтиква също да се пазим чисти — духовно, морално и физически. Нека си спомним, че в същия стих, в който Яков подканил християните да се приближават до Йехова, той също увещава: „Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи.“ — Яков 4:8.

16. Като даваме на Йехова, какво няма никога да удовлетворим, но какво винаги ще постигаме с това?

¹⁶ Разбира се, изразяването на любовта ни към Йехова включва много повече от това да се въздържаме от злото. Любовта също ни подтиква да вършим каквото е правилно. Например, как реагираме на преливащата щедрост на Йехова? Яков писал: „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините.“ (Яков 1:17) Вярно е, че когато даваме на Йехова от нашите притежания, ние не го обогатяваме. Той и без това притежава всички добри неща. (Псалм 50:12) И когато даваме на Йехова времето и енергията си, ние не удовлетворяваме някаква нужда, която той иначе не би могъл да удовлетвори. Дори ако откажем да проповядваме добрата новина за Божието Царство, той може да накара камъните да извикат! Тогава защо да даваме на Йехова от нашите средства, време и енергия? Преди всичко защото по този начин ние изразяваме любовта си към него от цялото си сърце, душа, ум и сила. — Марко 12:29, 30.

17. Какво може да ни подтикне да даваме на Йехова на драго сърце?

¹⁷ Когато даваме на Йехова, трябва да правим това охотно, „защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце“. (2 Коринтяни 9:7) Принципът, записан във Второзаконие 16:17, може да ни помогне да даваме на драго сърце: „Всеки да дава по силата си, според благословението, което Господ, твоят Бог, ще ти е дал.“ Когато размишляваме колко щедър е бил Йехова към нас, ние изпитваме желание да му даваме изобилно. Такова даване радва сърцето му, подобно на начина, по който малък подарък от обичаното дете носи радост на родителя. Като изразяваме любовта си по този начин, това ще ни помогне да се приближаваме до Йехова.

Да изграждаме близки взаимоотношения чрез молитва

18. Защо си заслужава да размислим относно това как да подобрим качеството на молитвите си?

¹⁸ Моментите ни на лична молитва ни предоставят безценна възможност — време за личен, доверен разговор с нашия небесен Баща. (Филипяни 4:6) Тъй като молитвата е важно средство за приближаване до Бога, си заслужава да спрем и да размислим относно качеството на молитвите си. Не че те трябва да бъдат образец за красноречие и подреденост, но трябва да са искрени изрази, идващи от сърцето. Как можем да подобрим качеството на молитвите си?

19, 20. Защо да размишляваме, преди да се помолим, и кои са някои подходящи теми за подобен размисъл?

¹⁹ Можем да опитаме да размишляваме, преди да се помолим. Ако размишляваме достатъчно време предварително, можем да направим молитвите си конкретни и смислени, като така избягваме навика да повтаряме изречения, които звучат познато и изникват лесно в ума. (Притчи 15:28, 29) Може да ни помогне и това да обмислим някои от темите, които Исус споменал в своята молитва–образец, и тогава да преценим как тези неща се отнасят към собствените ни обстоятелства. (Матей 6:9–13) Например, можем да се запитаме каква скромна роля се надяваме да изиграем във вършенето на волята на Йехова тук на земята. Можем ли да изразим на Йехова нашето желание да сме му полезни, доколкото е възможно, и да молим за неговата помощ, за да изпълняваме каквито и назначения да ни бъдат възложени? Дали сме обременени от грижите за материалните ни потребности? За какви грехове се нуждаем от прошка и на кого трябва да прощаваме повече? Какви изкушения ни измъчват и разбираме ли колко крайно необходима ни е закрилата на Йехова в това отношение?

²⁰ В допълнение можем да размишляваме относно хората, които познаваме, които имат особена нужда от помощта на Йехова. (2 Коринтяни 1:11) При това да не забравяме да бъдем благодарни. Ако спрем и се замислим за това, сигурно ще разберем причините да благодарим на Йехова и всеки ден да възхваляваме неговата изобилна доброта. (Второзаконие 8:10; Лука 10:21) Като правим така, ще извлечем и допълнителна полза — това може да ни помогне да възприемем по–положителен, признателен възглед за живота.

21. Изучаването на какви библейски примери може да ни помогне да се приближим до Йехова в молитва?

²¹ Изучаването също може да помогне на молитвите ни. В Божието Слово са записани забележителни молитви на верни мъже и жени. Например, ако сме изправени пред труден проблем, който ни причинява известно безпокойство и дори застрашава нашето благополучие или това на близките ни, можем да прочетем отново молитвата на Яков относно срещата му с неговия брат Исав, който бил изпълнен с желание за отмъщение. (Битие 32:9–12) Или може да изучаваме молитвата, която казал цар Аса, когато войска от около един милион етиопци застрашавала Божия народ. (2 Летописи 14:11, 12) Ако сме обезпокоени от проблем, който може да донесе укор на доброто име на Йехова, тогава си заслужава да разгледаме молитвата на Илия пред поклонниците на Ваал на планината Кармил, както и молитвата на Неемия относно жалкото състояние на Йерусалим. (3 Царе 18:36, 37; Неемия 1:4–11) Четенето и размишляването върху такива молитви може да укрепи нашата вяра и да ни даде идеи как най–добре да се приближаваме до Йехова с грижите, които ни измъчват.

22. Кой е годишният текст за 2003 година, и какво можем да се запитваме от време на време през годината?

²² Ясно е, че няма по–голяма чест, нито по–извисена цел от това да следваме съвета на Яков ‘да се приближаваме до Бога’. (Яков 4:8) Нека да правим това, като израстваме в познанието си за Бога, като се стремим да изразяваме любовта си към него все повече и повече и като развиваме близки взаимоотношения с него в молитвите си. През 2003 година, докато пазим в ума си Яков 4:8 като годишен текст, нека продължаваме да се самоанализираме относно това дали наистина се приближаваме до Йехова. Какво да кажем за втората част на това изказване? В какъв смисъл Йехова ще се ‘приближава при нас’ и какви благословии ще ни донесе това? Следващата статия ще разгледа тези въпроси.

‘Той ще се приближава при вас’

„[Бог] не е далеч от всеки един от нас.“ — ДЕЯНИЯ 17:27.

 1, 2. (а) Когато гледаме звездното небе, какъв въпрос можем да зададем относно Създателя? (б) Как Библията ни уверява, че хората съвсем не са маловажни в очите на Йехова?

ДАЛИ някога си гледал звездното небе в ясна нощ и си бил изпълнен с възхищение? Огромният брой звезди и обширното пространство вдъхват страхопочитание. В тази необятна вселена земята е просто една точица. Дали това означава, че Създателят, ‘Всевишният над цялата земя’, е твърде възвишен, за да се интересува от хората, или е твърде далечен и недостижим, за да го познават? — Псалм 83:18.

² Библията ни уверява, че хората съвсем не са маловажни в очите на Йехова. В действителност Божието Слово ни насърчава да Го търсим, като казва: ‘Той не е далеч от всеки един от нас.’ (Деяния 17:27; 1 Летописи 28:9) Наистина, ако предприемем стъпки, за да се приближим до Бога, той ще отвърне на усилията ни. По какъв начин? Думите на нашия годишен текст за 2003 година дават следния насърчителен отговор: ‘Той ще се приближава при вас.’ (Яков 4:8) Нека обсъдим някои чудесни благословии, които Йехова излива върху онези, които се приближават до него.

Личен подарък от Йехова

 3. Какъв подарък дава Йехова на тези, които се приближават до него?

³ На първо място, служителите на Йехова притежават един скъпоценен дар, който той е запазил за своя народ. Всичката власт, богатство и образование, които предлага тази система на нещата, не могат да се сравнят с този дар. Това е личен подарък, който Йехова дава само на онези, които са близо до него. Какъв е този подарък? Божието Слово отговаря: „Ако ... отправяш глас към проницателността, ако продължаваш да я търсиш, както се търси сребро и както се търсят скрити съкровища, продължаваш да я търсиш, тогава ще разбереш страха от Йехова и ще намериш самото познание за Бога. Защото Йехова е този, който дава мъдрост.“ (Притчи 2:3–6, НС) Представи си само — несъвършените хора могат да намерят „самото познание за Бога“! Този дар — познанието, което се намира в Божието Слово — е сравнен със „скрити съкровища“. Защо?

 4, 5. Защо „самото познание за Бога“ може да бъде сравнено със „скрити съкровища“? Обясни.

⁴ Първо, защото познанието за Бога има голяма стойност. Една от неговите скъпоценни благословии е перспективата за вечен живот. (Йоан 17:3) Но това познание обогатява живота ни още сега. Например, в резултат на нашето старателно изучаване на Божието Слово ние сме разбрали отговорите на такива важни въпроси, като: Кое е Божието име? (Псалм 83:18) Какво е действителното състояние на мъртвите? (Еклисиаст 9:5, 10) Каква е целта на Бога за земята и човечеството? (Исаия 45:18) Ние разбрахме също, че най–добрият начин на живот е да прилагаме мъдрите съвети на Библията. (Исаия 30:20, 21; 48:17, 18) Така имаме ясно ръководство, което ни помага да се справяме с тревогите на живота и да следваме линия на поведение, която допринася за истинско щастие и задоволство. Преди всичко нашето изучаване на Божието Слово ни дава възможност да опознаем чудесните качества на Йехова и да се приближаваме до него. Какво би могло да бъде по–ценно от близки взаимоотношения с Йехова, основани на „самото познание за Бога“?

⁵ Има и друга причина защо познанието за Бога може да бъде сравнено със „скрити съкровища“. Подобно на много други съкровища, то е сравнително рядко срещано в този свят. От шест милиарда жители на земята около шест милиона поклонници на Йехова, или около 1 на 1000, са открили „самото познание за Бога“. За да онагледим колко рядка привилегия е да познаваш истината от Божието Слово, нека разгледаме само един библейски въпрос: Какво става с хората при смъртта? От Писанията знаем, че душата умира и мъртвите не съзнават нищо. (Езекиил 18:4) Но въпреки това, фалшивото вярване, че нещо вътре в човека продължава да живее след смъртта, е прието от повечето религии в света. То е основна част от религиите на т.нар. християнство. Среща се често и в будизма, джайнизма, индуизма, исляма, сикхизма, даоизма, шинтоизма и юдаизма. Помисли само — милиарди хора са заблудени от това фалшиво учение!

 6, 7. (а) Само кой може да намери „самото познание за Бога“? (б) Какъв пример показва, че Йехова ни е благословил с прозрение, което убягва на много „от мъдрите и разумните“?

⁶ Защо повечето хора не са намерили „самото познание за Бога“? Защото човек не може напълно да схване значението на Словото на Бога без Негова помощ. Спомни си, че това познание е дар. Йехова го дава само на тези, които са готови да търсят неговото Слово с искреност и смирение. Те може да не са „мъдри според човеците“. (1 Коринтяни 1:26) Много от тях може дори да бъдат смятани за „неграмотни и неучени“ според светските стандарти. (Деяния 4:13) Но това не е от значение. Йехова ни възнаграждава със „самото познание за Бога“ заради качествата, които намира в сърцето ни.

⁷ Да разгледаме един пример. Много учени от т.нар. християнство са писали обширни коментари за Библията. Такива справочни издания може да обясняват исторически факти, значението на еврейски и гръцки думи и други неща. Дали с цялата си ученост тези изследователи наистина са намерили „самото познание за Бога“? Дали те ясно разбират темата на Библията — реабилитирането на върховенството на Йехова посредством Неговото небесно Царство? Дали знаят, че Йехова Бог не е част от троица? За разлика от тях ние имаме точно познание по тези въпроси. Защо? Йехова ни е дал прозрение за духовните истини, което убягва на много „от мъдрите и разумните“. (Матей 11:25) Само как Йехова благославя онези, които са близо до него!

„Йехова закриля всички, които го обичат“

 8, 9. (а) Как Давид описал друга благословия за онези, които са близо до Йехова? (б) Защо истинските християни се нуждаят от Божията закрила?

⁸ Онези, които са близо до Йехова, се радват и на друга благословия — неговата закрила. Псалмистът Давид, който имал много трудности и проблеми, писал: „Йехова е близо до всички, които го призовават, до всички, които го призовават с истина. Той ще изпълни желанието на онези, които се боят от него, ще чуе вика им за помощ и ще ги спаси. Йехова закриля всички, които го обичат.“ (Псалм 145:18–20, НС) Да, Йехова е близо до онези, които го обичат, и затова може бързо да се отзове на виковете им за помощ.

⁹ Защо се нуждаем от Божията закрила? В допълнение на това, че изпитваме последствията от живота в тези „кризисни времена, трудни за справяне“, истинските християни са специална мишена на главния противник на Йехова, Сатан Дяволът. (2 Тимотей 3:1, НС) Този коварен враг е решен ‘да ни погълне’. (1 Петър 5:8) Сатан ни преследва, притиска и ни изкушава. Той също наблюдава за нагласи на ума и на сърцето, които може да използва. Той си поставя за цел да отслаби вярата ни и да разруши духовността ни. (Откровение 12:12, 17) Щом като трябва да се борим с такъв силен враг, нима не е окуражаващо да знаем, че „Йехова закриля всички, които го обичат“?

10. (а) Как Йехова закриля своя народ? (б) Коя защита е по–важна, и защо?

¹⁰ Но как Йехова закриля народа си? Обещанието за защита не ни гарантира безпроблемен живот в тази система, нито означава, че Той е задължен да върши чудеса в наша полза. Въпреки това Йехова осигурява физическа закрила за своя народ като цяло. Та нали той никога не би допуснал Дяволът да премахне истинските поклонници от земята! (2 Петър 2:9) Йехова ни защитава най–вече духовно. Той ни осигурява всичко необходимо, за да издържаме изпитания и да запазим взаимоотношенията си с него. В крайна сметка духовната защита е по–важна. Защо? Докато имаме взаимоотношения с Йехова, нищо — дори смъртта — не може трайно да ни навреди. — Матей 10:28.

11. Какви мерки е осигурил Йехова за духовната защита на своя народ?

¹¹ Йехова е взел много мерки за духовната закрила на онези, които са близо до него. Чрез своето Слово, Библията, той дава мъдрост, за да можем успешно да се справяме с различни изпитания. (Яков 1:2–5) Прилагането на съветите, които се намират в Писанията, само по себе си е защита. В допълнение Йехова дава „Светия Дух на ония, които искат от Него“. (Лука 11:13) Този дух е най–могъщата сила във вселената, така че той безспорно може да ни подготви да посрещнем успешно всяко изпитание или изкушение, което може да ни сполети. Посредством Исус Йехова осигурява „дарове в човеци“. (Ефесяни 4:8, НС) Тези духовно годни мъже се стремят да отразяват искреното състрадание на Йехова, докато помагат на верните поклонници. — Яков 5:14, 15.

12, 13. (а) По какви начини Йехова ни снабдява с духовна храна навреме? (б) Какво чувстваш относно уредбите на Йехова за нашето духовно благополучие?

¹² Йехова осигурява и нещо друго, за да ни предпази — духовна храна навреме. (Матей 24:45) Чрез печатните издания, включително и списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, а също и чрез събранията и конгресите Йехова ни снабдява с каквото ни е необходимо, когато ни е необходимо. Можеш ли да си спомниш някакъв случай, когато си чул нещо на християнско събрание или на конгрес, което е докоснало сърцето ти и те е укрепило или успокоило? Дали си чел някоя статия в посочените по–горе списания и си почувствал, че това е било написано точно за тебе?

¹³ Едно от най–резултатните оръжия на Сатан е обезсърчението и ние не сме застраховани срещу неговото действие. Той добре знае, че когато продължава повече време, унинието може да ограби силата ни, дори да ни направи уязвими. (Притчи 24:10) Тъй като Сатан се опитва да използва отрицателните чувства, ние се нуждаем от помощ. Списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ от време на време публикуват статии, които ни помагат да се борим с обезсърчението. Една християнка написала относно една такава статия: „Чета статията почти всеки ден и сълзите ми още се стичат. Пазя я до леглото си, за да бъде с мене, когато съм потисната. С помощта на статии като тази мога да почувствам как закрилящата ръка на Йехова ме прегръща.“a Нима не сме благодарни на Йехова за това, че ни снабдява с духовна храна навреме? Нека помним, че неговите уредби за духовно благополучие са доказателство, че той е близо до нас и ни е поставил под своята защита и грижа.

Достъп до Онзи, ‘Който слуша молитва’

14, 15. (а) Каква лична благословия е дарил Йехова на тези, които са близо до него? (б) Защо това, че ни е даден свободен достъп до Йехова в молитва, е забележителна привилегия?

¹⁴ Дали някога си забелязвал, че когато хората придобият сила и власт, те често стават по–малко достъпни за подчинените си? Какво да кажем тогава за Йехова Бог? Дали той е твърде отдалечен, за да се интересува от молбите на обикновените хора, отправени към него? Напротив! Дарът на молитвата е друга благословия, която Йехова дарява на тези, които са близо до него. Да имаме свободен достъп до този, ‘Който слуша молитва’, е наистина забележителна привилегия. (Псалм 65:2) Защо?

¹⁵ Да онагледим с пример. Изпълнителният директор на една голяма фирма има множество задължения. Той решава коя работа ще свърши лично и коя ще възложи на други. По подобен начин Върховният владетел на вселената има правото да определя до каква степен ще участва лично в дадена работа и коя ще възложи. Да разгледаме всичко, което Йехова е възложил на своя любим Син, Исус. На Сина била дадена „власт да извършва съд“. (Йоан 5:27, Ве) Ангелите му ‘се покорили’. (1 Петър 3:22) Могъщият свети дух на Йехова бил даден на разположение на Исус, за да му помогне да води своите ученици на земята. (Йоан 15:26; 16:7) Затова Исус могъл да каже: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.“ (Матей 28:18) Но когато става дума за молитвите ни, Йехова е избрал да ги изслушва лично. Ето защо Библията ни насочва да отправяме молитвите си само към Йехова, правейки това в името на Исус. — Псалм 69:13; Йоан 14:6, 13.

16. Защо можем да бъдем уверени, че Йехова наистина слуша молитвите ни?

¹⁶ Дали Йехова наистина слуша молитвите ни? Ако той би бил безразличен или безучастен, нямаше да ни подканя да ‘постоянстваме в молитва’ или да му възлагаме своите грижи и тревоги. (Римляни 12:12; Псалм 55:22; 1 Петър 5:7) Верните служители в библейски времена били напълно уверени, че Йехова слуша молитва. (1 Йоан 5:14) Така псалмистът Давид казал: „[Йехова] ще чуе гласа ми.“ (Псалм 55:17) Ние също имаме всички основания да бъдем уверени, че Йехова е близо, готов да слуша всяка наша мисъл и грижа.

Йехова възнаграждава своите служители

17, 18. (а) Какво чувства Йехова относно вярната служба на своите интелигентни създания? (б) Обясни как Притчи 19:17 показва, че милостивите ни дела не остават незабелязани от Йехова.

¹⁷ Позицията на Йехова като Върховен владетел не зависи по никакъв начин от това, което хората може да правят или отказват да правят. Въпреки това Йехова е Бог, който е готов да изразява благодарност. В действителност той цени високо вярната служба на своите интелигентни създания. (Псалм 147:11) Така че това е друг аспект на ползата, на която се наслаждават онези, които са близо до Йехова — той възнаграждава служителите си. — Евреи 11:6.

¹⁸ Библията показва ясно, че Йехова цени това, което вършат неговите поклонници. Например, ние четем: „[Този,] който показва милост към сиромаха, заема Господу, и Той ще му въздаде за благодеянието му.“ (Притчи 19:17) Милостивото и внимателно отношение на Йехова към онеправданите е отразено в Моисеевия закон. (Левит 14:21; 19:15) Какво чувства Йехова, когато подражаваме на неговата милост в отношенията си с онеправданите хора? Когато даваме на онеправданите, без да очакваме нищо в отплата, Йехова гледа на това като заем, който му даваме. Йехова обещава да плати този дълг с благоволение и благословии. (Притчи 10:22; Матей 6:3, 4; Лука 14:12–14) Да, когато проявяваме състрадание към събрат по вяра, който е в нужда, това докосва сърцето на Йехова. Колко благодарни сме да знаем, че милостивите ни дела не остават незабелязани от нашия небесен Баща! — Матей 5:7.

19. (а) Защо можем да сме уверени, че Йехова цени това, което вършим в дейността по проповядването и правенето на ученици? (б) Как Йехова възнаграждава делата на служба, отдадени в подкрепа на неговото Царство?

¹⁹ Йехова особено цени това, което правим за неговото Царство. Когато се приближаваме до Йехова, е нормално да желаем да използваме своето време, енергия и средства, за да участваме колкото е възможно по–пълно в дейността по проповядването за Царството и правенето на ученици. (Матей 28:19, 20) Понякога може да чувстваме, че вършим малко. Несъвършеното ни сърце може дори да ни кара да се чудим дали Йехова е доволен от нашите усилия. (1 Йоан 3:19, 20) Но Йехова цени високо всеки дар — независимо колко е малък, — който произлиза от сърце, подтиквано от любов. (Марко 12:41–44) Библията ни уверява: „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име.“ (Евреи 6:10) Да, Йехова помни и възнаграждава дори най–малкото дело на служба, отдадена в подкрепа на неговото Царство. В допълнение на богатите духовни благословии днес, можем да гледаме напред към радостта от живота в идващия нов свят, където Йехова щедро ще отвори ръката си и ще удовлетвори праведните желания на всички, които са близо до него! — Псалм 145:16; 2 Петър 3:13.

20. Как през 2003 година можем да пазим в ума си думите на годишния ни текст, и с какъв резултат?

²⁰ През 2003 година нека се питаме дали полагаме постоянни усилия да се приближаваме до своя небесен Баща. Ако това е така, можем да бъдем сигурни, че той ще ни отговори, както е обещал. Та нали „Бог ... не може да лъже“. (Тит 1:2, НС) Ако се приближаваш до него, той ще се приближава до тебе. (Яков 4:8) С какъв резултат? Богати благословии сега и перспектива да се приближаваш все повече до Йехова през вечността!

[Бележки под линия]