Вярата ни прави търпеливи и с молитвена нагласа
„Проявявайте търпение; укрепете сърцата си, защото присъствието на Господаря е наближило.“ — ЯКОВ 5:8, NW.
1. Защо трябва да размишляваме върху Яков 5:7, 8?
ДНЕС дългоочакваното ‘присъствие’ на Исус Христос е факт. (Матей 24:3–14) Повече от когато и да било преди онези, които изповядват, че имат вяра в Бога и в Христос, имат основание да размишляват върху тези думи на ученика Яков: „Проявявайте търпение, братя, до присъствието на Господаря. Ето! Земеделецът продължава да чака за скъпоценния плод на земята, проявявайки търпение относно него, докато не получи и ранния дъжд, и късния дъжд. Вие също проявявайте търпение; укрепете сърцата си, защото присъствието на Господаря е наближило.“ — Яков 5:7, 8, NW.
2. Кои били някои от проблемите, с които се сблъсквали хората, на които писал Яков?
2 Онези, до които Яков писал своето вдъхновено писмо, трябвало да проявяват търпение и да разрешават различни проблеми. Мнозина постъпвали по начин, противоположен на онова, което се очаквало от хора, изповядващи, че имат вяра в Бога. Например, било необходимо да се направи нещо относно определени желания, които се развили в нечии сърца. Необходимо било да се възстанови спокойствието сред тези ранни християни. Те имали нужда също така от напътствия относно това да бъдат търпеливи и с молитвена нагласа. Като разглеждаме онова, което Яков им казал, нека видим как ние можем да прилагаме неговите думи в живота си.
Погрешните желания са унищожителни
3. Какви били причините за борби в сбора, и какво можем да научим от това?
3 Сред някои от твърдящите, че са християни, нямало мир и погрешни желания били основната причина за тази ситуация. (Яков 4:1–3) Имало разцепления, породени от алчна завист, и някои хора съдели нелюбещо своите братя. Това ставало поради продължителния конфликт в техните телесни части, причиняван от желания за чувствени удоволствия. Ние самите може да имаме нужда да се молим за помощ да се противопоставим на плътските желания за престиж, власт и притежания, за да не направим нещо, което би нарушило мира на сбора. (Римляни 7:21–25; 1 Петър 2:11) Сред някои християни от първи век алчната завист се развила в един изпълнен с омраза, убийствен дух. Тъй като Бог не изпълнявал техните погрешни желания, те продължавали да се борят, стремейки се да постигнат своите цели. Ако ние изпитваме подобни погрешни желания, може да искаме, но да не получаваме, тъй като нашият свят Бог не отговаря на такива молитви. — Плачът на Йеремия 3:44; 3 Йоан 9, 10.
4. Защо Яков нарича някои хора „прелюбодейци“, и как трябва да ни въздействува това изказване?
4 Светски дух, завист и гордост съществували сред някои от ранните християни. (Яков 4:4–6) Яков нарекъл някои от тях „прелюбодейци“, защото били приятели на света и така се били провинили в духовно прелюбодейство. (Езекиил 16:15–19, 25–45) Несъмнено ние не искаме нашата нагласа, реч и действия да станат светски, защото това би ни направило врагове на Бога. Неговото Слово ни показва, че „склонността да се завижда“ (NW) е част от лошата нагласа, или ‘дух’, в грешните хора. (Битие 8:21; Числа 16:1–3; Псалм 106:16, 17; Еклисиаст 4:4) Затова ако съзнаваме, че трябва да се борим със завист, гордост или друга лоша нагласа, тогава нека търсим божията помощ чрез светия дух. Тази сила, давана чрез божията незаслужена милост, е по–мощна от „склонността да се завижда“. И докато Йехова се противопоставя на гордите, той ще ни даде своята незаслужена милост, ако се борим с грешните склонности.
5. На какви изисквания трябва да отговорим, за да се радваме на божията незаслужена милост?
5 Как можем да получим божията незаслужена милост? (Яков 4:7–10) За да се радваме на незаслужена милост от Йехова, ние трябва да сме му послушни, да приемаме неговите уредби и да се покоряваме на онова, което той иска. (Римляни 8:28) Ние трябва също така и да ‘се противим’ на Дявола, или ‘да застанем срещу’ него. Той ‘ще бяга от нас’, ако ние останем твърди като поддръжници на всемирното върховенство на Йехова. Ние имаме помощта на Исус, който възпира световните деятели на злото, така че нищо не може да ни причини трайна вреда. И винаги помни следното: Чрез молитва, послушание и вяра ние се приближаваме до Йехова и той се оказва близо до нас. — 2 Летописи 15:2.
6. Защо Яков нарича някои християни „грешни“?
6 Защо Яков нарича „грешни“ хора, които твърдят, че вярват в Бога? Защото те носели вината за „боеве“ и убийствена омраза — нагласа, която не е приемлива за християните. (Тит 3:3) Техните ‘ръце’, изпълнени с лоши дела, изисквали да бъдат очистени. Те също така имали нужда да очистят „сърцата“ си, седалището на техните подбуди. (Матей 15:18, 19) Тези „колебливи“ хора се клатушкали между приятелството с Бога и приятелството със света. Предупредени от техния лош пример, нека проявяваме непрекъсната бдителност, та такива неща да не доведат до крах нашата вяра. — Римляни 7:18–20.
7. Защо Яков казва на някои хора да ‘тъжат и да ридаят’?
7 Яков казва на своите читатели да ‘тъжат, ридаят и плачат’. Ако те проявят богоугодна печал, тя ще бъде доказателство за разкаяние. (2 Коринтяни 7:10, 11) Днес някои от онези, които казват, че имат вяра, търсят приятелство със света. Нима ако ние следваме такава линия на поведение, не трябва да ридаем относно своето състояние на духовна слабост и не трябва веднага да вземем мерки, за да поправим нещата? Предприемането на необходимите поправки и получаването на божията прошка ще породят чувство на ликуване, произтичащо от чиста съвест и от радостната перспектива за вечен живот. — Псалм 51:10–17; 1 Йоан 2:15–17.
Не се съдете помежду си
8, 9. Защо не бива да говорим един срещу друг, нито да се съдим помежду си?
8 Грешно е да злословим срещу събрат по вяра. (Яков 4:11, 12, „Верен“) Но някои хора са критични спрямо събратята си християни, вероятно поради това, че са праведни в собствените си очи, или поради това, че искат да издигнат себе си, като принизяват другите. (Псалм 50:20; Притчи 3:29) Гръцкият израз, преведен като ‘злословя’, показва враждебност и има смисъла на преувеличено или лъжливо обвинение. Това се равнява на отрицателно съдене на брата си. Как това означава ‘злословене и съдене на божия закон’? Книжниците и фарисеите ‘оставяли Божията заповед’ и съдели по свои собствени стандарти. (Марко 7:1–13) Подобно на това, ако ние осъдим някой брат, когото Йехова не би осъдил, няма ли да ‘съдим божия закон’ и грешно да показваме, че той не е точен? И като несправедливо критикуваме своя брат, няма да изпълняваме закона на любовта. — Римляни 13:8–10.
9 Нека помним следното: „Има само един Законодател и Съдия“ — Йехова. Неговият ‘закон е съвършен’, без недостатък. (Псалм 19:7; Исаия 33:22) Единствено Бог има правото да определя стандарти и правила за спасение. (Лука 12:5) Затова Яков пита: „Ти кой си, за да съдиш ближния?“ Не сме упълномощени да съдим и осъждаме другите. (Матей 7:1–5; Римляни 14:4, 10) Размисълът относно върховенството и непредубедеността на Бога и нашата собствена греховност трябва да ни помогне да се въздържаме от това да съдим другите, бидейки праведни в собствените си очи.
Избягвай самохвалната самоувереност
10. Защо трябва да имаме предвид Йехова в ежедневния си живот?
10 Ние винаги трябва да вземаме предвид Йехова и неговия закон. (Яков 4:13–17) Пренебрегвайки Бога, самохвалковците казват: „Днес или утре ще отидем в еди–кой си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим.“ Ако ‘събираме имот за себе си, и не богатеем в Бога’, животът ни може да свърши утре и може да нямаме възможност да служим на Йехова. (Лука 12:16–21) Както казва Яков, ние сме като „па̀ра, която се явява и после изчезва“. (1 Летописи 29:15) Само като проявяваме вяра в Йехова, можем да имаме надежда за трайна радост и вечен живот.
11. Какво означава това, че казваме „ако Йехова иска“?
11 Вместо самохвално да пренебрегваме Бога, трябва да заемем следната позиция: „Ако Йехова иска, ще живеем и ще направим това или онова.“ (NW) Думите „ако Йехова иска“ показват, че се опитваме да постъпваме в съгласие с неговата воля. Може да бъде необходимо да вършим бизнес, за да издържаме семейството си, може да пътуваме за дейността на Царството и други такива. Но нека не се хвалим. „Всяка такава хвалба е зло“, защото пренебрегва това, че сме зависими от Бога. — Псалм 37:5; Притчи 21:4; Йеремия 9:23, 24.
12. Какво се има предвид с думите в Яков 4:17?
12 Явно, за да завърши изказването си относно самоувереността и хваленето, Яков казва: „Ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.“ Всеки християнин трябва смирено да признае, че е зависим от Бога. Ако не направи това, „грях е нему“. Разбира се, същият принцип важи и за всяко невършене на онова, което вярата в Бога изисква от нас. — Лука 12:47, 48.
Предупреждение относно богатите
13. Какво казва Яков относно хората, които злоупотребяват с богатството си?
13 Тъй като някои от ранните християни придобили материалистична нагласа или се възхищавали на богатите, Яков отправя строги думи относно някои богаташи. (Яков 5:1–6) Хората от света, които използували богатството си по погрешен начин, щели да ‘плачат и ридаят поради бедствията, които щели да дойдат върху тях’, когато Бог щял да им въздаде според делата им. По онова време богатството на много хора се състояло главно от такива неща като дрехи, зърно и вино. (Йоил 2:19; Матей 11:8) Някои от тези неща могат да изгният или да бъдат „изядени от молци“, но Яков обръща внимание не толкова на нетрайността на богатството, колкото на неговата безполезност. Ако трупаме злато и сребро, те — макар че не ръждясват — биха били точно толкова лишени от стойност, колкото и онези неща, които ръждясват. „Ръждата“ показва, че материалното богатство не е използувано по добър начин. Затова всички ние трябва да помним, че е „като огън“ онова, което хората са ‘събрали в последните дни’, когато божият гняв идва върху уповаващите на материалните си притежания. Тъй като живеем във „времето на края“, тези думи имат специално значение за нас. — Даниил 12:4, NW; Римляни 2:5.
14. Как постъпват често богатите, и какво трябва да правим относно това?
14 Богатите често мамят жетварите, чиито задържани заплати ‘викат’ за възмездие. (Сравни Битие 4:9, 10.) Богатите хора в света ‘живеят разкошно’. Затъвайки в прекомерни плътски удоволствия, те развиват угоени, безчувствени сърца и ще продължават да са такива дори и в ‘деня’ на своето клане. Те ‘осъждат и убиват праведния’. Яков пита: „Той не ви ли се противопоставя?“ (NW) Друг възможен вариант на този текст обаче е — „праведния; той не ви се противопоставя“. Но във всички случаи не бива да бъдем пристрастни спрямо богатите. Трябва да държим духовните интереси на първо място в живота. — Матей 6:25–33.
Вярата ни помага да проявяваме търпение
15, 16. Защо е толкова важно да проявяваме търпение?
15 След думите относно богатите потисници от света Яков насърчава потиснатите християни да проявяват търпение. (Яков 5:7, 8) Ако вярващите понасят трудностите си търпеливо, верността им ще бъде възнаградена по време на Христовото присъствие, когато техните потисници ще бъдат осъдени. (Матей 24:37–41) Тези ранни християни трябвало да бъдат като земеделеца, който търпеливо чака за ранния есенен дъжд, когато може да сее, и за късния пролетен дъжд, който донася плод. (Йоил 2:23) Ние също трябва да проявяваме търпение и да укрепим сърцата си, особено защото „присъствието на Господаря“ (NW) Исус Христос е тук!
16 Защо трябва да бъдем търпеливи? (Яков 5:9–12) Търпението ни помага да не роптаем и въздишаме, когато събратята по вяра ни ядосват. Ако ‘роптаем един против друг’ с лош дух, ще бъдем осъдени от Съдията Исус Христос. (Йоан 5:22) Тъй като сега неговото ‘присъствие’ е започнало и той „стои пред вратите“, нека подпомагаме мира, като сме търпеливи с нашите братя, които се сблъскват с много изпитания на вярата. Нашата собствена вяра бива укрепена, когато си спомним, че Бог възнаградил Йов, защото той търпеливо издържал своите изпитания. (Йов 42:10–17) Ако проявяваме вяра и търпение, ще видим, че „Господ [Йехова — NW] е много жалостив и милостив“. — Михей 7:18, 19.
17. Защо Яков казва: „Не се кълнете“?
17 Ако не сме търпеливи, можем да злоупотребим с езика си, когато сме под напрежение. Например, можем прибързано да дадем някакъв обет. „Не се кълнете“ — казва Яков, предупреждавайки относно прибързаното даване на клетва. Постоянните утвърдителни изказвания, придружени с клетви, също изглеждат лицемерни. Затова ние трябва просто да говорим истината, като нашето ‘да’ означава ‘да’ и нашето ‘не’ — ‘не’. (Матей 5:33–37) Разбира се, Яков не твърди тук, че е погрешно човек да положи клетва относно казването на истината в съда.
Вярата и нашите молитви
18. При какви обстоятелства трябва да ‘се молим’ и да ‘пеем хваления’?
18 Молитвата трябва да играе основна роля в нашия живот, ако искаме да контролираме речта си, да проявяваме търпение и да поддържаме здрава вяра в Бога. (Яков 5:13–20) Ние трябва да ‘се молим постоянно’ (NW), особено когато сме под изпитание. Ако сме весели, нека пеем „хваления“, както направили Исус и неговите апостоли, когато той учредил Възпоменанието на своята смърт. (Марко 14:26) Понякога можем да сме изпълнени с такава благодарност към Бога, че да пеем възхвали дори в сърцето си. (1 Коринтяни 14:15; Ефесяни 5:19) А каква радост е да възхваляваме Йехова с песни на християнските събрания!
19. Какво трябва да направим, ако се разболеем духовно, и защо трябва да предприемем такава стъпка?
19 Може би няма да ни се пее, когато боледуваме духовно, вероятно поради погрешно поведение или нередовно хранене на трапезата на Йехова. Ако сме в това състояние, нека смирено повикаме старейшините, за да могат те да ‘се помолят над нас’. (Притчи 15:29) Те и ще ни „помажат с масло в Господното име“. Като изцеляващо масло върху рана, техните утешителни думи и библейски съвети ще помогнат да се облекчат депресии, съмнения, страхове. ‘Молитвата, която е с вяра, ще ни избави’, ако бъде подкрепена от нашата собствена вяра. Ако старейшините установят, че духовното ни заболяване е причинено от сериозен грях, любезно ще ни помогнат да си изясним грешката и ще се опитат да ни помогнат. (Псалм 141:5) И ако се разкайваме, можем да имаме вяра, че Бог ще чуе техните молитви и ще ни прости.
20. Защо трябва да изповядаме греховете си и да се молим един за друг?
20 Това открито ‘изповядване на греховете един на друг’ трябва да послужи като спирачка за по–нататъшния грях. То трябва да насърчи взаимно състрадание, качество, което ще ни подтикне да ‘се молим един за друг’. Можем да имаме вяра, че това ще е полезно, защото молитвата „на праведния“ — на онзи, който проявява вяра и е смятан за праведен от Бога, — постига много при Йехова. (1 Петър 3:12) Пророк Илия имал слабости като нашите, но молитвите му били резултатни. Той се помолил и три и половина години не валял дъжд. Когато се помолил отново, завалял дъжд. — 3 Царе 17:1; 18:1, 42–45; Лука 4:25.
21. Какво може да успеем да направим, ако един събрат християнин „заблуди от истината“?
21 А ако някой член на сбора „заблуди от истината“, като се отклони от правилното учение и поведение? Може би ще успеем да го върнем от грешката му чрез библейски напътствия, молитва и друга помощ. Ако успеем, това ще го задържи под действието на Христовия откуп и ще го спаси от духовна смърт и осъждане на унищожение. Като помогнем на съгрешилия, ние покриваме много от неговите грехове. Когато порицаният грешник се обърне от погрешния си път, разкае се и потърси прошка, ще се радваме, че сме работили относно покриването на неговите грехове. — Псалм 32:1, 2; Юда 22, 23.
Нещо за всички нас
22, 23. Как трябва да ни въздействуват думите на Яков?
22 Ясно е, че писмото на Яков съдържа нещо полезно за всички нас. То ни показва как да посрещаме изпитанията, съветва ни да не допускаме фаворизиране и ни подканя да участвуваме в праведни дела. Яков ни подканя да държим под контрол езика си, да отхвърлим светските влияния и да подпомагаме мира. Освен това неговите думи трябва да ни направят търпеливи и с молитвена нагласа.
23 Вярно е, че първоначално писмото на Яков било изпратено до ранните помазани християни. Но всички ние трябва да позволим на неговите съвети да ни помогнат да се държим здраво за вярата си. Думите на Яков могат да укрепят вярата, която да ни подбуди към решителни действия в божията служба. Това божествено вдъхновено писмо изгражда трайна вяра, която ни прави търпеливи Свидетели на Йехова с молитвена нагласа, днес, по време на „присъствието на Господаря“ Исус Христос.
Как би отговорил?
◻ Защо някои ранни християни трябвало да променят своите нагласа и поведение?
◻ Какво предупреждение отправя Яков към богатите?
◻ Защо трябва да проявяваме търпение?
◻ Защо трябва да се молим редовно?
[Информация за източника на снимката на страница 19]
Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.
[Снимка на страница 23]
Някои ранни християни трябвало да бъдат по–търпеливи със събратята си по вяра
[Снимка на страница 24]
Християните трябва да бъдат търпеливи, любещи, с молитвена нагласа