Готов ли си да чакаш търпеливо?

1, 2. а) Какво може да ни кара да питаме „Докога?“ б) Защо примерът на верните служители в древността може да ни насърчи?

ВЕРНИТЕ пророци Исаия и Авакум задали въпроса „Докога, Йехова?“. (Иса. 6:11; Авак. 1:2) В 13 псалм цар Давид четири пъти попитал „Докога?“. (Пс. 13:1, 2) Дори нашият Господар Исус Христос задал този въпрос, тъй като на хората около него им липсвала вяра. (Мат. 17:17) Затова не е изненадващо, че и ние понякога може да се питаме същото.

² Какво може да ни кара да питаме „Докога?“ Може би се сблъскваме с някаква несправедливост или трябва да понасяме трудностите, свързани с напреднала възраст, с болест или с живота в тези „особено тежки“ „последни дни“. (2 Тим. 3:1) Възможно е погрешното поведение на хората около нас да ни изтощава. Каквато и да е причината, е насърчително да знаем, че верните служители на Йехова в древността задавали същия въпрос, който може да измъчва и нас, и Йехова не ги осъдил за това.

 3. Какво може да ни помага да се справяме с трудностите?

³ Какво ще ни помага да се справяме с подобни трудности? Ученикът Яков бил вдъхновен да запише: „Братя, бъдете търпеливи до присъствието на Господаря.“ (Як. 5:7) Наистина всеки от нас се нуждае от търпение. Но как да проявяваме това богоугодно качество?

4, 5. а) Какво включва търпението? б) Какъв пример използвал ученикът Яков, за да онагледи един аспект на търпението? (Виж илюстрацията в началото.)

⁴ Според Библията търпението е част от плода на светия дух. Без помощта на Бога несъвършените хора не могат да са търпеливи в нужната степен. Това качество е дар от Бога и като го проявяваме, показваме, че обичаме както Йехова, така и другите. Нетърпението руши любовта помежду ни, а търпението я укрепва. (1 Кор. 13:4; Гал. 5:22) Търпението включва и други важни християнски качества. То например е тясно свързано с издръжливостта, която ни помага да се справяме с трудностите и същевременно да запазваме положителна нагласа. (Кол. 1:11; Як. 1:3, 4) Да сме търпеливи, може да означава и да понасяме проблемите, без да отвръщаме, оставайки твърди и непоколебими независимо от обстоятелствата. Освен това Библията ни подканя да сме готови да чакаме. Този аспект на търпението е подчертан в Яков 5:7, 8. (Прочети.)

⁵ Защо трябва да сме готови да чакаме Йехова да действа? Яков дал пример с един земеделец. Макар да работи усърдно при сеитбата, земеделецът няма контрол нито върху атмосферните условия, нито върху растежа на посевите. Той не може да ускори времето, а приема, че трябва търпеливо да чака „скъпоценния плод на земята“. По подобен начин, докато очакваме изпълнението на Божиите обещания, има множество фактори извън нашия контрол. (Мар. 13:32, 33; Деян. 1:7) Нужно е да чакаме търпеливо като земеделеца.

 6. Какво можем да научим от примера на пророк Михей?

⁶ Условията, с които трябва да се справяме днес, са подобни на условията в дните на пророк Михей. Той живял по време на управлението на злия цар Ахаз, когато навсякъде се ширела поквара. Всъщност хората били „готови да вършат зло, и то да го вършат добре“. (Прочети Михей 7:1–3.) Михей разбирал, че не може да промени положението. Какво обаче можел да направи? Той казал: „Но аз ще гледам към Йехова. Ще чакам търпеливо Бога на своето спасение. Моят Бог ще ме чуе.“ (Мих. 7:7) Като Михей и ние трябва да сме готови „да чакаме търпеливо“.

 7. Защо е нужно повече от това просто да чакаме Йехова да изпълни обещанията си?

⁷ Ако проявяваме вяра като Михей, ще чакаме Йехова с готовност. Ние не сме като затворник със смъртна присъда, който е принуден да чака и не копнее за деня на екзекуцията си. Само колко различно е нашето положение! Ние с готовност чакаме Йехова, защото знаем, че ще изпълни обещанието си да ни даде вечен живот в най–подходящия момент. Затова сме решени „да издържим докрай и да проявяваме дълготърпение с радост“. (Кол. 1:11, 12) Ако направим обратното — докато чакаме, да се оплакваме и мърморим, че Бог не действа достатъчно бързо, — няма да радваме Йехова. (Кол. 3:12)

 8. Като разглеждаме примера на верни мъже и жени в древността, на какво ще е добре да обърнем внимание?

⁸ Можем да укрепваме готовността си да чакаме, като си припомняме примера на верни мъже и жени в древността, които търпеливо чакали Йехова да изпълни обещанията си. (Рим. 15:4) Като разглеждаме примера им, ще е полезно да обърнем внимание колко дълго е трябвало да чакат, защо са били готови да чакат и какви благословии им е донесло търпението.

9, 10. Колко дълго Авраам и Сара трябвало да чакат Йехова?

⁹ Да помислим за примера на Авраам и Сара. Те са сред „онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията“. В Библията се посочва, че „след като проявил търпение“, „Авраам получил обещанието“, че Йехова ще го благослови и ще умножи потомството му. (Евр. 6:12, 15) Защо Авраам трябвало да прояви търпение? Просто казано, изпълнението на обещанието щяло да отнеме време. Договорът, който Йехова сключил с Авраам, влязъл в сила на 14 нисан 1943 г. пр.н.е., когато той заедно със Сара и семейството си преминал река Ефрат и влязъл в Обетованата земя. Авраам трябвало да чака 25 години, преди да се роди синът му Исаак през 1918 г. пр.н.е., и още 60 години, преди да се родят внуците му Исав и Яков през 1858 г. пр.н.е. (Евр. 11:9)

¹⁰ Колко земя наследил Авраам? В Библията се казва: „[Йехова] обаче не даде [на Авраам] никакво наследство в нея, нито дори една стъпка, но обеща да я даде като притежание на него и на потомството му след него, още докато той нямаше деца.“ (Деян. 7:5) Чак 430 години, след като Авраам преминал Ефрат, потомците му станали народ, който щял да наследи обещаната земя. (Из. 12:40–42; Гал. 3:17)

11. Защо Авраам бил готов да чака Йехова и на какви благословии ще се радва заради търпението си?

¹¹ Авраам бил готов да чака, защото търпението му се основавало на вярата му в Йехова. (Прочети Евреи 11:8–12.) Авраам чакал с радост, въпреки че не доживял да види пълното изпълнение на обещанието. Представи си колко ще е щастлив, когато бъде възкресен в рай на земята. Вероятно ще се изненада колко много говори Библията за него и потомците му.a Колко ли ще се вълнува да разбере своята важна роля в изпълнението на намерението на Йехова по отношение на обещаното потомство! Несъмнено ще е убеден, че дългото чакане си е заслужавало.

12, 13. Защо Йосиф се нуждаел от търпение и каква хубава нагласа проявявал?

¹² Йосиф, правнукът на Авраам, също чакал търпеливо. Той понесъл ужасни несправедливости. Първо, братята му го продали в робство, когато бил около 17 годишен. После лъжливо бил обвинен в опит за изнасилване на съпругата на господаря си и бил хвърлен в затвора и окован с вериги. (Бит. 39:11–20; Пс. 105:17, 18) Той постъпвал праведно, но изглеждало, че вместо да бъде благословен, бил наказан. След 13 години обаче изведнъж всичко се променило. Той бил освободен от затвора и станал втори по власт в Египет. (Бит. 41:14, 37–43; Деян. 7:9, 10)

¹³ Дали Йосиф се огорчил заради несправедливостите? Загубил ли доверие в своя Бог Йехова? Не! Какво му помогнало да чака търпеливо? Помогнала му вярата в Йехова. Той знаел, че Йехова държи нещата под контрол. Това личи от думите на Йосиф към братята му: „Не се страхувайте! Да не би аз да съм на мястото на Бога? Вие бяхте замислили зло против мене, но Бог го промени в добро, за да направи онова, което става днес, и да спаси живота на много хора.“ (Бит. 50:19, 20) В крайна сметка Йосиф разбрал, че чакането си е заслужавало.

14, 15. а) Какво е забележително относно търпението на Давид? б) Какво помогнало на Давид да чака търпеливо?

¹⁴ Цар Давид също понесъл много несправедливости. Въпреки че още като младеж бил помазан от Йехова за бъдещ цар на Израил, Давид трябвало да чака 15 години, преди да се възцари над собственото си племе. (2 Царе 2:3, 4) Известно време неправедният цар Саул преследвал Давид, за да го убие.b Затова Давид трябвало да живее като беглец — понякога в чужда страна или в пещери в пустинята. Дори след като Саул бил убит в битка, Давид трябвало да чака още седем години, за да стане цар на целия народ на Израил. (2 Царе 5:4, 5)

¹⁵ Защо Давид бил готов да чака търпеливо? Той отговаря в псалма, в който сам четири пъти попитал „Докога?“: „Уповавам се на твоята милост [„лоялна любов“, бел. под линия]. Нека сърцето ми се радва поради спасението, което ти изпращаш! Ще възхвалявам Йехова с песни, защото той ме възнаграждава.“ (Пс. 13:5, 6) Давид се уповавал на лоялната любов на Йехова. Той радостно очаквал избавлението си и размишлявал как Йехова го е възнаграждавал. Давид знаел, че чакането си заслужава.

16, 17. Как Йехова Бог и Исус Христос са чудесен пример по отношение на търпението?

¹⁶ Във връзка с търпението Йехова не очаква от нас нещо, което самият той не би направил. Той е най–добрият пример за търпение. (Прочети 2 Петър 3:9.) Йехова търпеливо чака хиляди години да бъде даден окончателен отговор на спорния въпрос, повдигнат в Едемската градина. Той очаква времето, когато името му ще бъде осветено напълно. Това ще донесе несравними благословии на онези, които „го чакат“. (Иса. 30:18)

¹⁷ Исус също бил готов да чака. Въпреки че останал верен до смърт на земята и представил стойността на изкупителната си жертва през 33 г., той трябвало да чака до 1914 г., за да започне да управлява. (Деян. 2:33–35; Евр. 10:12, 13) Враговете на Исус ще бъдат напълно унищожени чак в края на Хилядолетното му управление. (1 Кор. 15:25) Дотогава той трябва да чака още, но това несъмнено ще си заслужава.

18, 19. Какво ще ни помага да сме готови да чакаме търпеливо?

¹⁸ Без съмнение всеки от нас трябва да е готов да чака търпеливо. Какво ще ни помага? Моли се за Божия дух. Помни, че търпението е част от плода на духа. (Еф. 3:16; 6:18; 1 Сол. 5:17–19) Умолявай Йехова да ти помага да издържаш търпеливо.

¹⁹ Помни и какво помагало на Авраам, Йосиф и Давид да чакат търпеливо изпълнението на Божиите обещания. Помагала им вярата и упованието в Йехова. Те не мислели само за себе си и за личното си удобство. Като размишляваме колко добре се развили нещата за тях, ще бъдем насърчени и ние да проявяваме търпение.

20. На какво трябва да е решен всеки от нас?

²⁰ Въпреки че се сблъскваме с трудности и изпитания, ние сме решени да чакаме търпеливо. Вярно е, че понякога може да питаме „О, Йехова, докога?“. (Иса. 6:11) Но с укрепващата сила на Божия свети дух всеки от нас е готов да каже като Йеремия: „Йехова е моето наследство, затова ще го чакам търпеливо.“ (Плачът 3:21, 24)