Въпреки изпитанията се дръж здраво за своята вяра!

„Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни.“ — ЯКОВ 1:2.

1. Въпреки какво хората на Йехова му служат с вяра и със „сърдечна радост“?

ХОРАТА на Йехова служат като негови Свидетели с вяра в него и със „сърдечна радост“. (Второзаконие 28:47; Исаия 43:10) Те правят това, макар че ги сполетяват много изпитания. Въпреки трудностите те черпят утеха от думите: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост [издръжливост — NW].“ — Яков 1:2, 3.

2. Какво се знае за писателя на писмото на Яков?

² Това изказване било написано около 62 г. от н.е. от ученика Яков, природен брат на Исус Христос. (Марко 6:3) Яков бил старейшина в йерусалимския сбор. Всъщност, той, Кифа (Петър) и Йоан ‘били считани за стълбове’ — силни, здраво основани поддръжници на сбора. (Галатяни 2:9) Когато въпросът за обрязването бил представен на „апостолите и старейшините“ („Верен“) през около 49 г. от н.е., Яков направил едно библейски обосновано предложение, което било прието от ръководното тяло през първи век. — Деяния 15:6–29.

3. Кои били някои от проблемите, с които се сблъсквали християните в първи век, и как можем ние да извлечем най–голяма полза от писмото на Яков?

³ Като проявяващ загриженост духовен пастир Яков ‘познавал състоянието на стадото’. (Притчи 27:23) Той знаел, че по това време християните били изправени пред големи изпитания. Мисленето на някои братя се нуждаело от пренагласа, защото те фаворизирали богатите. За редица от тях поклонението било просто формално. Някои навреждали с буйния си език. Разрушаващо влияние оказвал един светски дух и много хора не били нито търпеливи, нито с молитвена нагласа. Всъщност, определени християни били налегнати от духовна болест. Писмото на Яков разглежда подобни въпроси по укрепващ начин и неговият съвет е точно толкова практичен днес, колкото бил и през първи век. Ние ще извлечем голяма полза, ако разгледаме това писмо така, сякаш е написано лично до нас.a

Когато преживяваме изпитания

4. Как трябва да гледаме на изпитанията?

⁴ Яков ни показва как да гледаме на изпитанията. (Яков 1:1–4) Без да споменава своите роднински връзки с божия Син, той смирено се нарича „слуга на Бога и на Господа[ря] Исуса Христа“. Яков пише до ‘дванадесетте племена’ на духовния Израил, първоначално „пръснати“ поради преследване. (Деяния 8:1; 11:19; Галатяни 6:16; 1 Петър 1:1) Като християни ние също сме преследвани и се сблъскваме с „разни изпитни“. Но ако помним, че изпитанията, които сме издържали, укрепват нашата вяра, ще ‘считаме за голяма радост’, когато тези неща ни връхлитат. Ако запазим моралната си безкомпромисност спрямо Бога по време на изпитания, това ще ни донесе трайно щастие.

5. Какво могат да включват нашите изпитания, и какво става, когато ги издържаме успешно?

⁵ Част от нашите изпитания са проблемите, присъщи на човечеството. Например, може да ни измъчва недобро здраве. Днес Бог не извършва чудодейни изцеления, но той отговаря на молитвите ни за мъдростта и силата, които са ни нужни, за да се справяме с болестта. (Псалм 41:1–3) Ние понасяме страдания също и заради праведността, като преследвани Свидетели на Йехова. (2 Тимотей 3:12; 1 Петър 3:14) Когато успешно издържаме такива изпитания, нашата вяра бива доказана и придобива „изпитано качество“ (NW). И когато нашата вяра триумфира, това „произвежда твърдост [издръжливост — NW]“. Вярата, укрепена чрез изпитания, ще ни помогне да издържаме на бъдещи трудности.

6. Как ‘издръжливостта извършва делото си съвършено’, и какви практически мерки могат да се предприемат, когато сме подложени на изпитание?

⁶ „А твърдостта [издръжливостта — NW] — казва Яков — нека извърши делото си съвършено.“ Ако позволим едно изпитание да стигне до края си, без да използуваме небиблейски средства, за да го прекратим бързо, издръжливостта ще извърши своето ‘дело’ да ни направи съвършени като християни, на които не липсва вяра. Разбира се, ако едно изпитание разкрие някаква слабост, трябва да търсим помощта на Йехова, за да я превъзмогнем. А ако изпитанието е изкушение да извършим сексуална неморалност? Нека се молим за този проблем и след това да действуваме в съгласие с молитвите си. Може да е необходимо да сменим своята работа или да предприемем други мерки, за да запазим моралната си безкомпромисност спрямо Бога. — Битие 39:7–9; 1 Коринтяни 10:13.

Молбата за мъдрост

7. Как можем да бъдем подпомогнати, за да се справяме с изпитанията?

⁷ Яков ни показва какво да правим, ако не знаем как да се справяме с дадено изпитание. (Яков 1:5–8) Йехова няма да ни укори за това, че ни липсва мъдрост и че се молим за нея с вяра. Той ще ни помогне да гледаме правилно на изпитанието и да го издържим. Може библейски текстове да ни бъдат припомнени от наши събратя по вяра или по време на изучаване на Библията. Събития, насочени чрез божието ръководство, може да ни помогнат да видим как трябва да постъпим. Може да бъдем ръководени от божия дух. (Лука 11:13) За да се радваме на тези блага, ние трябва да се държим близо до Бога и до неговия народ. — Притчи 18:1.

8. Защо този, който се съмнява, няма да получи нищо от Йехова?

⁸ Йехова ни дава мъдрост, за да се справяме с изпитанията, ако ‘просим с вяра, без да се съмняваме ни най–малко’. Онзи, който се съмнява, „прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете“ без посока. Ако сме толкова нестабилни в духовно отношение, ‘да не мислим, че ще получим нещо от Господа [Йехова — NW]’. Нека не бъдем ‘колебливи’ и ‘непостоянни’ в молитвата или в други отношения. Вместо това нека вярваме в Йехова, Източника на мъдростта. — Притчи 3:5, 6.

Богати и бедни могат да ликуват

9. Защо имаме причини за ликуване като поклонници на Йехова?

⁹ Дори и ако бедността е едно от нашите изпитания, нека помним, че както богатите, така и бедните християни могат да ликуват. (Яков 1:9–11) Преди да станат последователи на Исус, повечето помазани християни имали малко в материално отношение и били презирани от света. (1 Коринтяни 1:26) Но те биха могли да ликуват относно своето ‘въздигане’ до позицията на наследници на Царството. (Римляни 8:16, 17) И обратното, богатите хора, които преди били почитани, ‘се смирили’ като последователи на Христос, тъй като светът започнал да ги презира. (Йоан 7:47–52; 12:42, 43) Но като служители на Йехова, всички ние можем да ликуваме, защото светското богатство и високото положение не представляват нищо в сравнение с духовното богатство, на което се радваме ние. И колко благодарни сме само, че сред нас няма място за гордост, породена от положението в обществото! — Притчи 10:22; Деяния 10:34, 35.

10. Как един християнин трябва да гледа на материалното богатство?

¹⁰ Яков ни помага да разберем, че животът ни не произтича от богатство и светски постижения. Както красотата на едно цвете не може да му помогне да не умре в ‘изсушителната’ горещина на слънцето, така и имотът на богатия човек не може да удължи живота му. (Псалм 49:6–9; Матей 6:27) Той може да умре, докато следва „пътищата си“, вероятно някъде по работа. Затова важното е да сме ‘богати в Бога’ и да правим всичко, което е по силите ни, за да подпомагаме интересите на Царството. — Лука 12:13–21; Матей 6:33; 1 Тимотей 6:17–19.

Щастливи са онези, които издържат изпитания

11. Какви перспективи има пред онези, които се държат здраво за вярата си, когато се сблъскват с изпитания?

¹¹ Богати или бедни, ние можем да бъдем щастливи само ако издържаме своите изпитания. (Яков 1:12–15) Ако ние издържаме изпитанията с непокътната вяра, можем да бъдем щастливи, защото да вършиш онова, което е правилно в очите на Бога, донася радост. Като се придържат към вярата си дори до смърт, заченатите с духа християни получават ‘венеца на живота’ — безсмъртие в небесата. (Откровение 2:10; 1 Коринтяни 15:50) Ако имаме земна надежда и запазим своята вяра в Бога, ние можем да очакваме вечен живот на една райска земя. (Лука 23:43; Римляни 6:23) Колко е добър Йехова към всички, които проявяват вяра в него!

12. Защо, когато имаме проблеми, не трябва да казваме: „Бог ме изкушава“?

¹² Дали е възможно Йехова сам да ни подлага на изпитание чрез проблеми? Не, ние не бива да казваме: „Бог ме изкушава.“ Йехова не се опитва да ни накара да извършим грях, но несъмнено иска да ни помогне и да ни даде силата, необходима за издържането на изпитания, ако останем непоколебими във вярата. (Филипяни 4:13) Бог е свят и затова не ни поставя в обстоятелства, които биха отслабили нашето съпротивление спрямо греха. Ако ние сами се поставим в несвята ситуация и извършим някакъв грях, не бива да обвиняваме него, защото „Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава“. Макар че Йехова може да позволи дадено изпитание да ни дисциплинира за наше добро, той не ни изпитва със зло намерение. (Евреи 12:7–11) Сатан може да ни изкушава да извършим зло, но Бог може да ни избави от тази зла личност. — Матей 6:13.

13. Какво може да се случи, ако не отхвърлим някое погрешно желание?

¹³ Ние трябва да имаме молитвена нагласа, защото дадена ситуация може да събуди погрешно желание, което да ни накара да съгрешим. Яков казва: „Който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст.“ Ние не можем да обвиняваме Бога за нашия грях, ако сме оставили сърцето ни да обмисля някое грешно желание. Ако не отхвърлим грешното желание, ‘то зачева’, бива подхранвано в сърцето и „ражда грях“. Когато грехът бъде извършен, той „ражда смърт“. Явно ние трябва да пазим сърцето си и да отхвърляме грешните склонности. (Притчи 4:23) Каин бил предупреден, че грехът щял да го превъзмогне, но не му се съпротивил. (Битие 4:4–8) Тогава какво да правим, ако сме започнали да следваме небиблейска линия на поведение? Няма съмнение, че трябва да бъдем благодарни, ако християнските старейшини се опитат да ни поправят, за да не съгрешим против Бога. — Галатяни 6:1.

Бог — Източникът на всички добри неща

14. В какъв смисъл може да се каже, че божиите дарове са ‘съвършени’?

¹⁴ Трябва да помним, че Йехова е Източникът не на изпитанията, а на добрите неща. (Яков 1:16–18) Яков се обръща към своите събратя по вяра с думите „любезни мои братя“ и показва, че Бог дава „всяко дадено добро и всеки съвършен дар“. Духовните и материални дарове на Йехова са ‘съвършени’ или цели, не им липсва нищо. Те идват „от горе“, от божието място на обитаване в небесата. (3 Царе 8:39) Йехова е ‘Баща на небесните светлини’ (NW) — слънцето, луната и звездите. Освен това той ни дава духовна светлина и истина. (Псалм 43:3; Йеремия 31:35; 2 Коринтяни 4:6) За разлика от слънцето, което прави сенките да се променят, като се движи, и е в своя зенит само по пладне, Бог винаги е в най–високата си точка в осигуряването на добри неща. Той несъмнено ще ни подготви да издържим изпитанията, ако се възползуваме напълно от духовните дарове, осигурявани чрез неговото Слово и ‘верния и разумен слуга’. — Матей 24:45.

15. Кой е един от най–хубавите дарове на Йехова?

¹⁵ Кой е един от най–хубавите дарове на Бога? Раждането на духовни синове чрез светия дух, в съдействие с добрата новина, или „словото на истината“. Тези, които преживяват духовно раждане, са „един вид пръв плод“, избрани измежду човечеството, за да бъдат небесно „царство и свещеници“. (Откровение 5:10; Ефесяни 1:13, 14) Яков може би е мислел за първите плодове от ечемичената реколта, принесени на 16 нисан — датата, на която Исус бил възкресен, и за принасянето на двата хляба от житно брашно в деня на Петдесетница, когато бил излян светият дух. (Левит 23:4–11, 15–17) В такъв случай Исус бил първият плод, а неговите сънаследници „един вид пръв плод“. А ако ние имаме земна надежда? Като помним това, то ще ни помогне да се държим здраво за своята вяра в Дарителя на „всяко дадено добро“, който е направил възможен вечния живот под управлението на Царството.

Бъди ‘изпълнител на словото’

16. Защо трябва да ‘сме бързи относно слушането, но бавни относно говоренето и гнева’?

¹⁶ Ние трябва да бъдем „изпълнители на словото“, независимо от това дали точно в момента преживяваме изпитание на своята вяра, или не. (Яков 1:19–25) Трябва да бъдем ‘бързи да слушаме’ божието слово, да бъдем послушни негови изпълнители. (Йоан 8:47) От друга страна, нека бъдем ‘бавни да говорим’, като внимателно претегляме своите думи. (Притчи 15:28; 16:23) Яков може би ни подканя да не бъдем прекалено бързи в това да казваме, че изпитанията ни идват от Бога. Освен това сме наставлявани също да бъдем ‘бавни да се гневим, защото човешкият гняв не върши Божията правда’. Ако се ядосаме от това, което е казал някой друг, нека ‘забавим темпото’, за да избегнем даването на отмъстителен отговор. (Ефесяни 4:26, 27) Гневният дух, който може да ни причини проблеми и да стане изпитание за другите, не може да произведе онова, което вярата в нашия праведен Бог изисква от нас. Освен това, ако ‘показваме голямо благоразумие’, няма да ‘се гневим скоро’ и нашите братя и сестри ще бъдат привлечени към нас. — Притчи 14:29.

17. Какво се постига, като се премахне злото от сърцето и ума?

¹⁷ Ние несъмнено трябва да отхвърлим „всяка нечистота“ — всяко нещо, което отвращава Бога и подпомага гнева. Освен това ние трябва да отхвърлим ‘преливащата се злоба’. Всички ние трябва да изчистим от живота си всяка нечистота на плътта или духа. (2 Коринтяни 7:1; 1 Петър 1:14–16; 1 Йоан 1:9) Премахването на злото от сърцето и ума ни помогна да ‘приемем с кротост всаденото слово’ на истината. (Деяния 17:11, 12) Независимо от това колко време сме християни, ние трябва да продължаваме да позволяваме библейската истина да бъде внедрявана в нас. Защо? Защото чрез божия дух внедреното слово произвежда „новата личност“, която ще стигне до спасение. — Ефесяни 4:20–24, NW.

18. Как човек, който е само „слушател на словото“, се различава от онзи, който е и негов изпълнител?

¹⁸ Как показваме, че това слово е нашият водач? Като сме послушни „изпълнители на словото, а не само слушатели“. (Лука 11:28) ‘Изпълнителите’ притежават вяра, която произвежда такива дела, като например пламенна дейност в християнската служба и редовно участие в събранията на божия народ. (Римляни 10:14, 15; Евреи 10:24, 25) Онзи, който само слуша словото, „прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото“. Той поглежда, след това си отива и забравя какво може да е необходимо, за да поправи външния си вид. Като „изпълнители на словото“ ние старателно изучаваме божия ‘съвършен закон’, който включва всичко, което Той изисква от нас, и му се подчиняваме. Свободата, на която се радваме по този начин, е точно обратното на робството на греха и смъртта, защото води до живот. Затова нека ‘постоянствуваме в съвършения закон’, като непрекъснато го изследваме и му се подчиняваме. Та помисли само! Като ‘деятелни изпълнители, а не забравливи слушатели’ ние имаме радостта, идваща от божието благоволение. — Псалм 19:7–11.

Нещо много повече, отколкото участници във формално поклонение

19, 20. (а) Според Яков 1:26, 27, какво изисква от нас чистото поклонение? (б) Кои са някои примери на неопетнено поклонение?

¹⁹ Ако искаме да се радваме на божието благоволение, трябва да помним, че истинското поклонение не е просто нещо формално. (Яков 1:26, 27) Може би смятаме, че сме приемливи, ‘бидейки формални поклонници’ (NW) на Йехова, но това, което наистина е от значение, е как той оценява всеки един от нас. (1 Коринтяни 4:4) Един сериозен недостатък може да бъде ‘необуздаването на езика’. Ще заблуждаваме себе си, мислейки, че Бог одобрява нашето поклонение, ако злословим по адрес на другите, лъжем или злоупотребяваме с езика по други начини. (Левит 19:16; Ефесяни 4:25) Несъмнено ние не искаме нашата ‘форма на поклонение’ да бъде „напразна“ (NW) и неприемлива за Бога поради каквато и да било причина.

²⁰ Макар че Яков не посочва всички аспекти на чистото поклонение, той казва, че в него се включва ‘пригледването на сираците и вдовиците в неволята им’. (Галатяни 2:10; 6:10; 1 Йоан 3:18) Християнският сбор проявява специален интерес относно осигуряването на вдовиците. (Деяния 6:1–6; 1 Тимотей 5:8–10) Тъй като Бог е Защитник на вдовицата и сирачето, нека му съдействуваме, като правим каквото можем, за да им помогнем духовно и материално. (Второзаконие 10:17, 18) Чистото поклонение означава също така ‘да пазиш себе си неопетнен от света’, от неправедното човешко общество, лежащо в силата на Сатан. (Йоан 17:16; 1 Йоан 5:19) Затова нека се пазим чисти от безбожното поведение на света, за да можем да прославяме Йехова и да бъдем полезни в неговата служба. — 2 Тимотей 2:20–22.

21. Какви по–нататъшни въпроси заслужават нашето внимание във връзка с писмото на Яков?

²¹ Наставленията на Яков, които разгледахме досега, трябва да ни помогнат да издържим изпитания и да се държим здраво за вярата си. Те трябва да засилят нашата признателност спрямо любещия Дарител на добри неща. Думите на Яков ни помагат да имаме чисто поклонение. Към какво още насочва той нашето внимание? Какви по–нататъшни стъпки можем да предприемем ние, за да покажем, че имаме истинска вяра в Йехова?

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

◻ Какво ще ни помогне да издържаме изпитания?

◻ Защо християните могат да ликуват въпреки изпитанията?

◻ Как можем да бъдем изпълнители на словото?

◻ Какво включва чистото поклонение?

[Снимка на страница 9]

Когато си подложен на изпитание, проявявай вяра в силата на Йехова да отговаря на молитви

[Снимки на страница 10]

‘Изпълнителите на словото’ възвестяват божието Царство по целия свят