‘Повикай стареите’

„Болен ли е някой измежду вас? Нека повика стареите на сбора при себе си.“ — ЯКОВ 5:14, NW.

 1, 2. (а) В каква опасна ситуация се намират сега служителите на Йехова, и как може да се почувствуват те? (б) Какви въпроси сега изискват отговор?

„НАСТАНАХА усилни времена“. Хората се държат егоистично, материалистично, горделиво, като често предизвикват смутове в тези „последни дни“. (2 Тимотей 3:1–5) Като християни, живеещи в сегашната порочна система на нещата, ние се оказваме застрашени от три големи опасности: Сатан Дявола, света на безбожното човечество и нашите собствени наследени грешни склонности. — Римляни 5:12; 1 Петър 5:8; 1 Йоан 5:19.

² Заплашени от тези опасности, понякога можем да се почувствуваме съкрушени. Тогава къде можем да намерим подкрепа, която да ни помогне да издържим вярно и предано? Към кого можем да се обърнем за напътствие, когато трябва да вземем решения относно своята християнска дейност и своето поклонение?

Помощ на разположение

 3. От кого можем да получим успокояваща увереност, и как?

³ Познанието, че Йехова е Изворът на нашата сила, ни дава успокояваща увереност. (2 Коринтяни 1:3, 4; Филипяни 4:13) Псалмистът Давид, който бил изпитал божията помощ, заявил: „Предай на [Йехова — NW] пътя си; и уповавай на него, и той ще извърши очакването ти.“ „Прехвърли бремето си на самия Йехова, и той самият ще те подкрепи. Той никога няма да позволи на праведния да се поклати.“ (Псалм 37:5; 55:22, NW) Колко благодарни можем да бъдем ние за тази подкрепа!

 4. Как и Петър, и Павел предлагат утеха?

⁴ Ние също така можем да извлечем утеха от познанието, че не сме сами, когато сме изправени пред изпитания и опасности. Апостол Петър подканил своите събратя християни: „Съпротивете се нему [на Сатан Дявола], стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се и понасят от братята ви в света.“ (1 Петър 5:9) Несъмнено всички християни искат да стоят твърди във вярата. Вярно е, че често може би се чувствуваме „угнетявани отвсякъде“, както се чувствувал и апостол Павел. Но той не бил ‘утеснен’. Подобно на него, ние може да бъдем смутени, „но не до отчаяние“. Дори ако сме преследвани, ние не сме „оставени“. Ако сме „повалени“, ние не сме „погубени“. И затова „ние не се обезсърчаваме“. Ние се стремим да „не гледаме на видимите, но на невидимите“ неща. (2 Коринтяни 4:8, 9, 16, 18) Как можем да правим това?

 5. Каква тройна подкрепа осигурява Йехова?

⁵ Йехова, който ‘слуша молитва’, осигурява тройна подкрепа. (Псалм 65:2; 1 Йоан 5:14) Първо, той предлага ръководство чрез своето вдъхновено Слово, Библията. (Псалм 119:105; 2 Тимотей 3:16) Второ, неговият свети дух ни упълномощава да вършим Неговата воля. (Сравни Деяния 4:29–31.) И трето, земната организация на Йехова е винаги готова да ни помогне. Какво трябва да направим, за да получим помощ?

„Дарове в човеци“

 6. Каква помощ осигурил Йехова при Тавера, и как?

⁶ Едно събитие, станало в дните на пророка Моисей, ни помага да оценим любещата загриженост на Йехова при осигуряването на помощ за Неговите служители. То се случило в местността, наречена Тавера, което означава „горене“, „пожар“, „пламък“. На това място в Синайската пустиня Бог направил да лумне огън срещу роптаещите израелтяни. „Разноплеменното множество“, което придружило хората на Израел при напускането на Египет, се присъединило към тях при изразяването на недоволство от осигурената по божествен начин храна. Разбирайки, че Бог е разгневен, и тъй като бил притиснат от товара на отговорността за народа и неговите нужди, Моисей извикал: „Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене. Ако постъпваш ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил твоето благоволение, за да не видя злочестината си.“ (Числа 11:1–15) Как отговорил Йехова? Той назначил „седемдесет мъже измежду израелевите старейшини“ и поставил духа си на тях, така че те да могат по подходящ начин да участвуват в управителната дейност заедно с Моисей. (Числа 11:16, 17, 24, 25) С назначаването на тези квалифицирани мъже, помощта станала по–достъпна за израелтяните и за ‘разноплеменното множество’. — Изход 12:38.

 7, 8. (а) Как Йехова осигурил „дарове във вид на човеци“ в древния Израел? (б) Какво приложение на Псалм 68:18 направил Павел през първи век?

⁷ След като израелтяните прекарали много години в Обетованата земя, Йехова възлязъл във фигуративен смисъл на Сионската планина и направил Йерусалим столица на едно имащо значението на предобраз царство, с Давид за цар. Възхвалявайки Йехова, „Всесилния“, Давид издига гласа си в песен: „Възлязъл си нависоко; отвел си пленници; взел си дарове във вид на човеци.“ (Псалм 68:14, 18, NW) Наистина, мъже, пленени по време на превземането на Обетованата земя, станали помощници на левитите при изпълняването на задълженията им. — Ездра 8:20.

⁸ През първи век от н.е. християнският апостол Павел обърнал внимание на пророческото изпълнение на думите на псалмиста. Павел писал: „На всеки един от нас беше дадена незаслужена милост, според както Христос отмери свободния дар. Поради което той казва: ‘Когато се възкачи нависоко, той отведе пленници; той даде дарове в човеци’. И така, какво друго може да означава изразът ‘той възлезе’, освен това, че той също и е слязъл в по–ниски области, тоест, на земята? Той самият, който е слязъл, е същият, който е възлязъл далеч над всички небеса, за да може да придаде цялост на всички неща.“ (Ефесяни 4:7–10, NW) Кой е този „той самият“? Не някой друг, а представителят на Йехова, по–големият Давид и месианският Цар — Исус Христос. Той е този, когото Бог възкресил и ‘превъзвишил’. — Филипяни 2:5–11.

 9. (а) Кои били даровете в човеци през първи век? (б) Кои са съвременните дарове в човеци?

⁹ Кои са тогава тези „дарове в човеци“ (или „състоящи се от човеци“)? Павел обяснява, че главният Представител на Бога „даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите“. (Ефесяни 4:11, 12) Всички Христови последователи, които са служили като апостоли, пророци, евангелизатори, пастири и учители, са правели това под теократично ръководство. (Лука 6:12–16; Деяния 8:12; 11:27, 28; 15:22; 1 Петър 5:1–3) В наше време духовно подготвени старейшини, назначени от светия дух, служат като надзорници в около 70 000 сбора на Свидетелите на Йехова по целия свят. Те са нашите дарове в човеци. (Деяния 20:28) Тъй като целосветското разширяване на проповедната дейност на Царството продължава с бързи темпове, все повече и повече братя ‘се стремят’ към повече отговорности и поемат задълженията, свързани със „службата на надзорник“. (1 Тимотей 3:1, NW) След като бъдат назначени, те също стават „дарове в човеци“.

10. Как описанието на Исаия за „князете“ съответствува на ролята на християнските старейшини днес?

¹⁰ Тези християнски старейшини, или дарове в човеци, отговарят на описанието, което пророк Исаия направил, когато предсказал ролята на „князете“ — управителите по времето на властта на Царството. Всеки от тях трябва да бъде „като заслон от вятър и като прибежище от буря, като водни потоци на сухо място, като сянка от голяма канара в изтощена земя“. (Исаия 32:1, 2, „Български превод на Библията“, 1874 г.) Това разкрива колко подкрепящ трябва да бъде любещият надзор на тези назначени мъже. Как можеш ти да извлечеш най–пълна полза от това?

Поемане на инициативата

11. Как можем да получим помощ, когато сме духовно потиснати?

¹¹ Давещият се инстинктивно вика за помощ. Тогава няма място за колебание. Когато става въпрос за живот и смърт, никой не се нуждае от подтикване, за да потърси помощ. Нима цар Давид не търсел многократно помощ от Йехова? (Псалм 3:4; 4:1; 5:1–3; 17:1, 6; 34:6, 17–19; 39:12) Когато сме духовно зле, може би затъващи в отчаяние, ние също се обръщаме към Йехова в молитва и настоятелно го умоляваме да ни води със своя свети дух. (Псалм 55:22; Филипяни 4:6, 7) Ние търсим утеха от Библията. (Римляни 15:4) Ние се обръщаме за справка към християнските публикации на Дружество „Стражева кула“, и там търсим практичен съвет. Това често ни дава възможност да разрешим собствените си проблеми. Но ако изглежда, че трудностите ще ни превъзмогнат, можем също да потърсим съвета на назначените старейшини на сбора. Всъщност, може да има случаи, когато наистина имаме нужда да ‘повикаме стареите’. Защо да викаме християнските старейшини? Как могат те да помогнат на онези, които се нуждаят от духовна помощ?

12–14. (а) Какви разумни действия ще предприеме някой, който е болен? (б) Според Яков 5:14, какво биват посъветвани да направят „болните“ християни? (в) За какъв вид болест се говори в Яков 5:14, и защо отговаряш така?

¹² Когато се разболеем, ние си налагаме почивка, за да дадем възможност на възстановителните сили на организма да действуват. Но ако болестта ни не си отива, ние постъпваме разумно и търсим квалифицирана медицинска помощ. Нима не трябва да правим същото и когато отслабнем духовно?

¹³ Забележи какво ни съветва ученикът Яков в това отношение. Той казва: „Болен ли е някой измежду вас? Нека повика стареите на сбора при себе си, и нека те се помолят над него, помазвайки го с благоуханно масло в името на Йехова.“ (Яков 5:14, NW) За какъв вид болест говори Яков? Някои коментатори на Библията стигат до извода, че става дума за физическо заболяване, аргументирайки се с това, че мазането с масло било разпространена медицинска практика по онова време. (Лука 10:34) Те също смятат, че Яков е имал предвид чудодейно премахване на болест чрез дара на изцеляването. Какво обаче ни сочи контекстът?

¹⁴ „Доброто разположение на духа“ е противопоставено на ‘страдания от злото’. Това показва, че тук Яков обсъжда духовна болест. (Яков 5:13, NW) Не лекари, и не дори онези, които притежавали чудодейният дар на изцеляването, а стареите [старейшините — King James Version („Версия на крал Яков“)] на сбора трябвало да бъдат извикани. И какво трябвало да направят те? Яков казал: „Нека се помолят над него . . . И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца.“ (Яков 5:14, 15; сравни Псалм 119:9–16.) Окончателно доказателство за това, че Яков говори за духовно заболяване, е фактът, че той насърчава изповядването на греховете във връзка с оздравяването, което е очаквано с надежда. Той пише: „Изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете.“ Ако сериозен грях е причината за нечия духовна болест, може да се очаква, че болният ще се възстанови, само ако откликне положително на подканата, основана на божието Слово, ако се разкае и се отвърне от грешната си линия на поведение. — Яков 5:16; Деяния 3:19.

15. Какви действия са препоръчани в Яков 5:13, 14?

¹⁵ Трябва да се отбележи още нещо в съвета, който дава Яков. Когато страда от злото, християнинът трябва да „се моли“. Ако е в добро разположение на духа, „нека пее хваления“. Всяка ситуация — независимо от това дали човек страда от зло, или е в добро разположение на духа, — изисква действие. От една страна е необходима молитва, от друга — радостни възгласи. Тогава какво можем да очакваме, когато Яков пита: „Болен ли е някой от вас?“ Отново той препоръчва положителни действия, да, поемане на инициативата, като казва: „Нека да повика стареите на сбора при себе си.“ — Псалм 50:15; Ефесяни 5:19; Колосяни 3:16.

Как помагат „стареите“

16, 17. Как стареите ни помагат да прилагаме библейските принципи?

¹⁶ Понякога за нас е трудно да разберем как да приложим библейските принципи спрямо личните си обстоятелства. Тук християнските старейшини могат да се окажат безценен източник на помощ. Например, те се молят над духовно болния човек и ‘го помазват с благоуханно масло в името на Йехова’, като умело прилагат облекчаващите напътствия на божието Слово. Така старейшините могат да допринесат много за нашето духовно оздравяване. (Псалм 141:5) Често онова, от което имаме нужда, е просто потвърждение, че разсъждаваме по правилен начин. Обсъждането на въпроса с един опитен християнски старейшина ще укрепи решимостта ни да постъпим правилно. — Притчи 27:17.

¹⁷ Когато са извикани на посещение, християнските старейшини трябва да ‘говорят утешително на потиснатите души’ (NW). Също така те ще ‘поддържат слабите и ще бъдат търпеливи към всички’. (1 Солунци 5:14) Такива близки, разбиращи взаимоотношения между „стареите“ и „слабите“ увеличават вероятността за едно пълно възстановяване на духовното здраве.

Лична отговорност и молитва

18, 19. Каква роля играят християнските старейшини във връзка с Галатяни 6:2, 5?

¹⁸ Християнските старейшини трябва да носят своите задължения спрямо стадото на Бога. Те трябва да подкрѐпят другите. Например, Павел казал: „Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен. Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.“ Апостолът писал още: „Всеки има да носи своя си товар.“ — Галатяни 6:1, 2, 5.

¹⁹ Как можем да носим теготите си един на друг и въпреки това да носим своя си товар? Разгадката се крие в разликата в значението на гръцките думи, преведени като „теготи“ и „товар“. Ако един християнин попадне в духовно затруднение, което е много тягостно за него, старейшините и другите събратя християни ще го подпомогнат, като по този начин му помагат да носи своите „теготи“. Но от този човек се очаква сам да носи своя „товар“ от отговорност пред Бога.a Старейшините с радост носят „теготите“ на своите братя чрез насърчение, библейски съвет и молитва. Но старейшините не отнемат нашия личен „товар“ от духовна отговорност. — Римляни 15:1.

20. Защо не бива да се пренебрегва молитвата?

²⁰ Молитвата е нещо много необходимо, и не бива да бъде пренебрегвана. Но много духовно болни християни имат трудности с молитвата. Какво се цели, когато старейшините принасят молитва на вяра заради някой духовно боледуващ човек? „[Йехова — NW] ще го привдигне“, като че ще го извади от унинието, и ще го укрепи да следва линията на истината и праведността. Един духовно болен християнин може да има погрешна нагласа, но не е задължително да е извършил някакъв сериозен грях, защото Яков казва: „И ако е извършил грехове, ще му се простят.“ Библейското напътствие от страна на старейшините, съчетано с искрена молитва, понякога подтиква духовно слабия човек да изповяда сериозни грехове, които може да е извършил, и да прояви разкайващ се дух. Това на свой ред предизвиква прошка от страна на Бога. — Яков 5:15, 16.

21. (а) Защо някои християни не са склонни да повикат стареите? (б) Какво ще бъде разгледано в следващата статия?

²¹ Изправени пред предизвикателството да се грижат за множеството нови хора, идващи в християнския сбор, съвестните стареи имат много работа относно осигуряването на адекватен надзор. Наистина, тези дарове в човеци са чудесна мярка от Йехова, която ни помага да издържим в тези усилни времена. Но въпреки това някои християни се въздържат да търсят тяхната помощ, смятайки, че тези братя са прекалено заети или претоварени с проблеми. Следващата статия ще ни помогне да разберем, че тези мъже се радват да оказват помощ, защото те охотно служат като подпастири в християнския сбор.

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

◻ Каква тройна подкрепа осигурява Йехова, когато имаме нужда от помощ?

◻ Кои са съвременните дарове в човеци?

◻ Кога трябва да повикаме стареите?

◻ Каква помощ можем да очакваме от християнските старейшини?

[Снимка на страница 15]

Дали ти се радваш на духовната полза от молитвата, библейското изучаване и помощта от страна на християнските старейшини?