Как да останем отделени от света?

 1. На какво наблегнал Исус през последната вечер от живота си като човек на земята?

ПРЕЗ последната вечер от живота си като човек на земята Исус изразил дълбока загриженост за бъдещото добруване на последователите си. Той дори казал в молитва към своя Баща: „Не те моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от Злия. Те не са част от света, както и аз не съм част от света.“ (Йоан 17:15, 16) В тази сърдечна молба личат както силната любов на Исус към последователите му, така и сериозността на думите му към някои от тях по–рано същата вечер: „Не сте част от света.“ (Йоан 15:19) Очевидно за Исус било много важно последователите му да са отделени от света!

 2. Какво е „светът“, за който говорел Исус?

² „Светът“, споменат от Исус, се отнася за всички хора, които са отчуждени от Бога, управлявани са от Сатана и са роби на егоистичния, горделив дух, произлизащ от него. (Йоан 14:30; Ефесяни 2:2; 1 Йоан 5:19) Всъщност „приятелството със света е вражда с Бога“. (Яков 4:4) Но как могат тези, които искат да останат в Божията любов, да бъдат в света и същевременно да са отделени от него? Ще разгледаме пет начина: 1) като остават лоялни на Божието Царство под управлението на Христос и неутрални по политическите въпроси, 2) като се противопоставят на духа на света, 3) като са скромни по отношение на облеклото и външния си вид, 4) като водят прост живот и 5) като носят духовните бойни доспехи.

 3. а) Как гледал Исус на политиката по онова време? б) Защо може да се каже, че помазаните последователи на Исус служат като посланици? (Включи и бел. под линия.)

³ Вместо да участва в политическите дела по онова време, Исус се съсредоточил върху проповядването за Божието Царство — бъдещото небесно управление, в което щял да бъде Цар. (Даниил 7:13, 14; Лука 4:43; 17:20, 21) Затова, когато бил пред римския управител Понтий Пилат, той могъл да каже: „Моето царство не е част от този свят.“ (Йоан 18:36) Неговите верни последователи подражават на примера му. Те са лоялни на Христос и Царството му и известяват на света за това Царство. (Матей 24:14) Апостол Павел писал: „Така че сме посланици, заместващи Христос ... Като заместници на Христос, ние умоляваме: ‘Помирете се с Бога!’“a (2 Коринтяни 5:20)

 4. Как всички истински християни показват своята лоялност към Божието Царство? (Виж блока „Неутралитетът на първите християни“.)

⁴ Тъй като представят чужд владетел или държава, посланиците не се месят във вътрешните работи на страните, в които служат. Те остават неутрални. Посланиците обаче защитават интересите на страната, която представят. Същото важи и за помазаните последователи на Христос, чието „гражданство е на небесата“. (Филипяни 3:20) Всъщност благодарение на пламенното си проповядване за Царството те са помогнали на милиони „други овце“ на Христос „да се помирят с Бога“. (Йоан 10:16; Матей 25:31–40) Тези „други овце“ служат като представители на Христос и подкрепят неговите помазани братя. Като едно обединено стадо, защитаващо интересите на месианското Царство, и двете групи запазват пълен неутралитет спрямо политическите дела на света. (Прочети Исаия 2:2–4.)

 5. По какво се различава християнският сбор от древния Израил и как се проявява тази разлика?

⁵ Лоялността към Христос не е единствената причина, поради която истинските християни са неутрални. За разлика от древния Израил, който населявал определена територия, дадена му от Бога, ние днес сме част от международно братство. (Матей 28:19; 1 Петър 2:9) Така че, ако подкрепим някоя от местните политически партии, няма да можем да проповядваме с чиста съвест за Божието Царство и ще изложим на опасност християнското си единство. (1 Коринтяни 1:10) Освен това по време на война бихме се изправили срещу свои братя по вяра, които ни е заповядано да обичаме. (Йоан 13:34, 35; 1 Йоан 3:10–12) Следователно Исус с основание казал на учениците си да оставят мечовете. И дори им заръчал да обичат враговете си. (Матей 5:44; 26:52; виж блока „Неутрален ли съм?“)

 6. Как отдаването ти на Бога влияе на отношенията ти с „императора“?

⁶ Като истински християни, ние сме отдали живота си на Бога, а не на някой човек, човешка институция или държава. В 1 Коринтяни 6:19, 20 се казва: „Вие не принадлежите на себе си, защото сте купени скъпо.“ Затова, макар че дават на „императора“ каквото му се полага под формата на почит, данъци и относително подчинение, последователите на Исус дават „онова, което е на Бога“, на Бога. (Марко 12:17; Римляни 13:1–7) Тук се включват тяхното поклонение, всеотдайна любов и лоялно послушание. Ако е необходимо, те са готови да дадат и живота си за Бога. (Лука 4:8; 10:27; прочети Деяния 5:29; Римляни 14:8)

7, 8. Какво е „духът на света“ и как „действа“ в непокорните хора?

⁷ Друг начин, по който християните остават отделени от света, е, като се противопоставят на злия му дух. Апостол Павел писал: „Ние не получихме духа на света, но духа, който е от Бога.“ (1 Коринтяни 2:12) На ефесяните казал: „[Вие] следвахте преди ... този свят, според волята на този, който владее силата на въздуха — на духа, който сега действа в синовете на непослушанието.“ (Ефесяни 2:2, 3)

⁸ „Въздухът“, или духът, на този свят е невидимата движеща сила, която подтиква към непослушание спрямо Бога и подхранва „желанията на плътта“ и „желанията на очите“. (1 Йоан 2:16; 1 Тимотей 6:9, 10) „Силата“ на този дух се дължи на това, че той се харесва на грешната плът, влияе постоянно и неусетно и подобно на въздуха прониква навсякъде. Освен това той „действа“ в непокорните хора, като постепенно подхранва в тях неугодни на Бога качества като егоизъм, високомерие, алчни амбиции, дух на морална независимост и бунт. Просто казано, духът на света постепенно насажда чертите на Дявола в сърцата на хората. (Йоан 8:44; Деяния 13:10; 1 Йоан 3:8, 10)

 9. Как духът на света може да проникне в ума и сърцето ни?

⁹ Може ли духът на света да пусне корени и в твоя ум и сърце? Да, но само ако му позволиш, като намалиш бдителността си. (Прочети Притчи 4:23.) Неговото влияние често започва неусетно, може би чрез някои приятели, които изглеждат добри хора, но всъщност не обичат Йехова. (Притчи 13:20; 1 Коринтяни 15:33) Може също да поемеш този лош дух чрез неподходяща литература, порнографски или отстъпнически сайтове в интернет, спортове със силен съревнователен дух и навреждащи развлечения — всъщност чрез всеки или всичко, което е проводник на мисленето на Сатана или неговата система.

10. Как можем да се противопоставим на духа на света?

¹⁰ Как можем да се противопоставим на коварния дух на света и да останем в Божията любов? Само като се възползваме изцяло от духовните дарове, осигурявани от Йехова, и като се молим непрекъснато за светия дух. Йехова е много по–велик от Дявола и неговия порочен свят. (1 Йоан 4:4) Колко е важно тогава да стоим близо до него чрез молитвата!

11. Как духът на света оказва влияние върху стандартите за облеклото?

¹¹ Видим показател за духа, от който се води даден човек, са неговите дрехи, външен вид и лична хигиена. В редица страни стандартите за облеклото са западнали толкова много, че един водещ на телевизионно предаване с ирония отбеляза, че скоро проститутките няма да има какво да обличат. Според един вестник дори момичета, които още не са навлезли в юношеска възраст, се обличат в стил „много голотия, малко приличие“. Друга тенденция е хората да се обличат небрежно, което отразява както бунтовен дух, така и липса на достойнство и самоуважение.

12, 13. Какви принципи трябва да ни ръководят относно облеклото и външния вид?

¹² Като служители на Йехова, ние с основание искаме да изглеждаме добре, което означава, че облеклото ни трябва да е спретнато, чисто, с вкус и подходящо за случая. Нашият външен вид трябва по всяко време да излъчва „скромност и здравомислие“, които заедно с „добри дела“ са подходящи за всички мъже и жени, „които твърдят, че почитат Бога“. Разбира се, основната ни цел не е да привличаме вниманието върху себе си, а „да останем в Божията любов“. (1 Тимотей 2:9, 10; Юда 21) Да, ние искаме най–красивото ни украшение да бъде „скритата в сърцето личност“, която е много ценна в очите на Бога. (1 Петър 3:3, 4)

¹³ Не забравяй също, че начинът, по който се обличаме, и външният ни вид могат да повлияят на възгледа на другите хора за истинското поклонение. Когато е използвана по отношение на морала, гръцката дума, преведена като „скромност“, изразява мисълта за почит и уважение към чувствата или мнението на другите. Следователно за нас съвестта на другите трябва да е по–важна от онова, което смятаме за свое право. Най–вече искаме да донесем слава на Йехова и на неговия народ и да препоръчаме себе си като Божии служители, вършейки „всичко, за да прославяме Бога“. (1 Коринтяни 4:9; 10:31; 2 Коринтяни 6:3, 4; 7:1)

14. Какви въпроси трябва да си зададем във връзка с външния вид и личната хигиена?

¹⁴ Нашето облекло, външен вид и чистота са още по–важни, когато участваме в проповедната служба или присъстваме на християнско събрание. Запитай се: „Външният ми вид и личната ми хигиена привличат ли ненужно вниманието върху мене? Смущават ли другите? Смятам ли, че правата ми в тези области са по–важни от това да отговарям на изискванията да изпълнявам задачи в сбора?“ (Псалм 68:6; Филипяни 4:5; 1 Петър 5:6)

15. Защо Божието Слово не дава списък с правила за облеклото, външния вид и личната хигиена?

¹⁵ Библията не дава на християните списък с правила за облеклото, външния вид и личната хигиена. Йехова няма желание да ни лишава от свободата на избор или от възможността да използваме мисловните си способности. Напротив, той иска да израснем като зрели личности, които разсъждават върху библейските принципи и които „чрез използване са обучили своите способности за разбиране, така че да различават кое е правилно и кое е погрешно“. (Евреи 5:14) Най–вече той иска да бъдем ръководени от любов — любов към Бога и към ближния. (Прочети Марко 12:30, 31.) В тези граници има възможност за голямо разнообразие в облеклото и външния вид. Доказателство за това може да се види в пъстроцветно облечените, радостни множества на народа на Йехова по цялата земя.

16. Как духът на света противоречи на онова, което поучавал Исус, и какви въпроси трябва да си зададем?

¹⁶ Духът на света е измамлив и подтиква милиони хора да търсят щастие в парите и материалните притежания. Но Исус казал: „Дори и когато човек има голямо богатство, животът му не произтича от нещата, които притежава.“ (Лука 12:15) Макар че не одобрявал аскетизма, или крайното лишение, Исус поучавал, че животът и истинското щастие принадлежат на онези, които „осъзнават духовните си нужди“, и на онези, които водят прост живот, съсредоточен върху духовните неща. (Матей 5:3; 6:22) Запитай се: „Наистина ли вярвам в това, което поучавал Исус, или съм повлиян от „бащата на лъжата“? (Йоан 8:44) Какво разкриват моите думи, цели, приоритети и начин на живот?“ (Лука 6:45; 21:34–36; 2 Йоан 6)

17. Изброй някои от благословиите, на които се радват хората, водещи прост живот.

¹⁷ Исус казал: „Мъдростта доказва, че е праведна чрез делата си.“ (Матей 11:19) Да разгледаме само някои от благословиите, на които се радват хората, водещи прост живот. Те намират истинско освежение в службата за Царството. (Матей 11:29, 30) Избягват ненужните тревоги и така си спестяват много болка. (Прочети 1 Тимотей 6:9, 10.) Като се задоволяват с най–необходимото за живота, те имат повече време за семейството си и за християнските си братя. Такива хора спят по–добре. (Еклисиаст 5:12) Те изпитват повече щастие, понеже дават каквото могат и както могат. (Деяния 20:35) Освен това „изобилстват с надежда“ и се радват на вътрешен мир и удовлетворение. (Римляни 15:13; Матей 6:31, 32) Тези благословии са наистина безценни!

18. Как Библията описва нашия враг, неговите методи и характера на борбата ни?

¹⁸ Онези, които остават в Божията любов, са духовно защитени от Сатана, който иска да отнеме на християните не само щастието, но и вечния живот. (1 Петър 5:8) Павел казал: „Водим борба не срещу кръв и плът, но срещу правителствата, срещу властите, срещу световните владетели на тъмнината, срещу злите духовни сили в небесните места.“ (Ефесяни 6:12) Гръцката дума, преведена като „борба“, подсказва, че битката, която водим, не е от разстояние — сякаш сме скрити в някой бункер, — но е подобна на ръкопашен бой. Освен това думите „правителства“, „власти“ и „световни владетели“ показват, че атаките от духовната област са много добре организирани и целенасочени.

19. Опиши духовните бойни доспехи на християните.

¹⁹ Но въпреки човешките слабости и ограничения можем да победим. Как? Като вземем „пълните бойни доспехи от Бога“. (Ефесяни 6:13) Описанието на тези доспехи в Ефесяни 6:14–18 гласи: „Стойте непоколебимо, препашете кръста си с истина, сложете нагръдника на праведността и обуйте краката си с готовността да проповядвате добрата новина на мира. Но най–вече вземете големия щит на вярата, с който ще можете да угасите всички горящи стрели на Злия. Освен това вземете шлема на спасението [тоест надеждата за спасение] и меча на духа — Божието слово, като с всякаква молитва и молба се молите чрез духа при всяка възможност.“

20. По какво се различаваме от буквалните войници?

²⁰ Тъй като са осигурени от Бога, тези духовни доспехи ще ни предпазват, стига, разбира се, да ги носим по всяко време. За разлика от буквалните войници, които може да имат дълги почивки между битките, християните са в непрекъсната борба на живот и смърт, която няма да спре, докато Бог не унищожи света на Сатана и не хвърли в бездната всички зли духове. (Откровение 12:17; 20:1–3) Затова, ако се бориш със слабости или погрешни желания, не се отказвай, защото всички ние трябва „да бием с юмруци тялото си“, за да останем верни на Йехова. (1 Коринтяни 9:27) Всъщност трябва да се притесняваме, ако не водим такава борба.

21. Единствено как можем да победим в духовната война, която водим?

²¹ Освен това ние не можем да спечелим битката със собствени сили. Затова Павел ни напомня за необходимостта да се молим на Йехова „чрез духа при всяка възможност“. В същото време трябва да слушаме Йехова, като изучаваме Словото му и при всеки удобен случай общуваме със събратята си, с които „воюваме заедно“, защото не сме сами в тази битка! (Филимон 2; Евреи 10:24, 25) Онези, които са верни във всички тези области, не само ще бъдат победители, но и ще успеят да защитят вярата си, когато е подложена на изпитание.

22, 23. а) Защо трябва винаги да сме готови да защитим вярата си и какви въпроси трябва да си зададем? б) Кой въпрос ще бъде разгледан в следващата глава?

²² Исус казал: „Понеже не сте част от света, ... светът ви мрази.“ (Йоан 15:19) Така че християните трябва винаги да са готови да защитят вярата си, като го правят с мекота и уважение. (Прочети 1 Петър 3:15.) Запитай се: „Разбирам ли защо Свидетелите на Йехова понякога заемат позиция, която е противоположна на общоприетото мнение? Когато аз трябва да заема такава позиция, убеден ли съм напълно в истинността на онова, което казват Библията и „верният роб“? (Матей 24:45; Йоан 17:17) Когато трябва да постъпя така, както е правилно в очите на Йехова, дали не само съм готов да бъда различен от останалите, но и се гордея, че съм различен?“ (Псалм 34:2; Матей 10:32, 33)

²³ Често обаче нашето желание да останем отделени от света е подложено на изпитание по не толкова забележими начини. Например, както беше споменато по–рано, Дяволът се опитва да подмами служителите на Йехова в света посредством развлеченията. Как тогава можем да избираме ползотворни развлечения, чрез които да се освежим и да запазим съвестта си чиста? Този въпрос ще бъде разгледан в следващата глава.