„Преди всичко имайте усърдна любов помежду си“

„Краят на всичко е наближил ... Преди всичко имайте усърдна любов помежду си.“ — 1 ПЕТЪР 4:7, 8.

ИСУС съзнавал, че последните няколко часа от живота му, които ще прекара със своите апостоли, са много ценни. Знаел какво им предстои. Те трябвало да извършат огромна дейност, но щели да бъдат мразени и преследвани, както бил и самият той. (Йоан 15:18–20) През тази последна нощ заедно той неведнъж им напомнял за необходимостта ‘да се обичат един друг’ (НС). (Йоан 13:34, 35; 15:12, 13, 17)

² Апостол Петър, който също присъствал там, разбрал колко е важно това напомняне. След години, когато писал на християните малко преди разрушаването на Йерусалим, Петър наблегнал на важността на любовта. Той ги съветвал: „Краят на всичко е наближил ... Преди всичко имайте усърдна любов помежду си.“ (1 Петър 4:7, 8) Думите на Петър имат огромно значение за онези, които живеят през „последните дни“ на настоящата система. (2 Тимотей 3:1) А какво представлява „усърдната любов“? Защо е важно да изпитваме такава любов към другите? Как можем да я проявяваме?

Какво е „усърдната любов“?

³ Много хора гледат на любовта като на чувство, което се проявява естествено. Но Петър не говорел за каквато и да е любов, а за любовта в най–висшата ѝ форма. Думата „любов“ в 1 Петър 4:8 е превод на гръцката дума ага̀пи. Тя означава неегоистична любов, която се ръководи от принципи. В една енциклопедия се казва: „Любовта ага̀пи може да бъде направлявана, защото не е просто емоция, а съзнателно решение, водещо към действие.“ Тъй като имаме естествена склонност към егоизъм, са ни нужни напомняния, за да проявяваме любов един към друг, при това по начини, които са в съгласие с Божиите принципи. (Битие 8:21; Римляни 5:12)

⁴ Това не означава, че трябва да се обичаме само по задължение. Любовта ага̀пи не е лишена от топлота и чувство. Петър казал, че трябва да ‘имаме усърдна любов помежду си’.a Този вид любов изисква усилия. Относно гръцката дума, преведена като „усърдна“, един учен казва: „Тя изобразява обтегнатите мускули на един спортист, който напряга сетни сили в края на състезанието.“

⁵ Следователно любовта ни не бива да се ограничава само до вършенето на неща, които са лесни за нас, или да обхваща само определени хора. Християнската любов изисква ‘да разширим’ сърцето си, като проявяваме любов дори тогава, когато ни е трудно да направим това. (2 Коринтяни 6:11–13) Ясно е, че е необходимо да развиваме този вид любов точно както един спортист трябва да се упражнява и да усъвършенства уменията си. Изключително важно е да проявяваме такава любов помежду си. Защо? Има поне три причини за това.

⁷ Второ, особено важно е в днешно време да се обичаме един друг повече и да помагаме на братята си в нужда, защото „краят на всичко е наближил“. (1 Петър 4:7) Живеем в „усилни времена“. (2 Тимотей 3:1) Условията в света, природните бедствия и противопоставянето ни причиняват много проблеми. Когато сме в трудни обстоятелства, трябва да се държим възможно най–близо един до друг. Силната любов ще ни обединява и ще ни подтиква да ‘се грижим един за друг’. (1 Коринтяни 12:25, 26)

⁸ Трето, трябва да се обичаме, защото не искаме да ‘даваме място на дявола’, така че той да се възползва от нас. (Ефесяни 4:27) Сатан дебне да използва несъвършенствата на нашите събратя — техните слабости, недостатъци и грешки — като спънки за нас. Възможно ли е някаква необмислена забележка или нелюбезна постъпка от страна на някой събрат да ни накара да се отдръпнем от сбора? (Притчи 12:18) Не, ако изпитваме силна любов един към друг! Тази любов ни помага да запазваме мира помежду си и да служим обединено на Бога „рамо до рамо“. (Софония 3:9, НС)

¹³ Любовта ни подтиква да не обръщаме внимание на грешките на другите. Припомни си, че когато подканил читателите си да ‘имат усърдна любов помежду си’, Петър споменал и причината, поради която това е толкова важно: „Защото любовта покрива множество грехове.“ (1 Петър 4:8) Да ‘покриваш’ греховете не означава да прикриваш сериозни грехове. Тези неща е правилно да се съобщават на отговорните братя в сбора, които ще се занимаят с тях. (Левит 5:1; Притчи 29:24) Би било изключително нелюбещо — и небиблейско, — ако позволяваме на някой, който върши сериозен грях, да продължава да наранява или да измъчва невинни хора. (1 Коринтяни 5:9–13)

¹⁴ В повечето случаи грешките и недостатъците на събратята ни по вяра са дребни и незначителни. Всички ние понякога грешим с думите или с действията си, разочароваме се един от друг или дори се нараняваме. (Яков 3:2) Трябва ли да разказваме на другите за нечии грешки? Такава постъпка само ще допринесе за конфликти в сбора. (Ефесяни 4:1–3) Ако се ръководим от любов, няма да ‘разсяваме’, или да разпространяваме, грешката на своя събрат. (Псалм 50:20) Точно както мазилката и боята покриват неравностите и недостатъците на една стена, така и любовта покрива несъвършенствата на другите. (Притчи 17:9)