Марко — ‘един полезен служител’

В СБОРА в Антиохия неведнъж имало проблеми. Разногласието между апостол Павел и Варнава обаче било от различно естество. Те планирали мисионерско пътуване, но когато трябвало да решат кого да вземат със себе си, ‘помежду им възникнала разпра’. (Деян. 15:39) Двамата се разделили и тръгнали в различни посоки. Техният спор засягал трети мисионер — Марко.

Кой бил Марко? Защо двамата апостоли спорили заради него? Защо имали толкова силно мнение? Дали мнението им се променило? Какво можеш да научиш от Марко?

У дома в Йерусалим

Марко, който явно произхождал от богато юдейско семейство, израснал в Йерусалим. Първото нещо, което научаваме конкретно за него, е свързано с историята на ранния християнски сбор. Около 44 г., когато ангелът на Йехова по чудодеен начин освободил апостол Петър от затвора на Ирод Агрипа I Петър ‘отишъл в къщата на Мария, майката на Йоан, наречен още Марко, където се били събрали доста хора и се молели’.a (Деян. 12:1–12)

Изглежда, че сборът в Йерусалим използвал за събрания дома на майката на Марко. Фактът, че там се били събрали „доста хора“, показва, че къщата била голяма. Мария имала прислужница на име Рода, която отворила на Петър, когато той почукал „на вратичката в портата“. Тези подробности разкриват, че Мария била доста богата жена. И тъй като се казва, че къщата била нейна, а не на съпруга ѝ, е възможно тя да е била вдовица, а Марко да е бил все още сравнително млад. (Деян. 12:13)

Вероятно Марко бил сред онези, които се били събрали да се молят. Той трябва да е познавал добре учениците на Исус, както и други, които били свидетели на събитията от неговата служба. Всъщност може би Марко бил оскъдно облеченият млад човек, който последвал Исус при арестуването му, но избягал, когато се опитали да го хванат. (Мар. 14:51, 52)

Отговорности в сбора

Общуването със зрели християни несъмнено повлияло положително на Марко. Той израснал в духовно отношение и отговорните братя забелязали това. Павел и Варнава се заинтересували от него през 46 г., когато от Антиохия занесли „помощ на братята“ в Йерусалим заради настъпилия глад. Когато се върнали в Антиохия, те взели Марко със себе си. (Деян. 11:27–30; 12:25)

Ако четем по–повърхностно библейското повествование, може да си помислим, че между тези трима мъже нямало друга връзка, освен факта, че били духовни братя. Или може да си помислим, че Павел и Варнава взели Марко със себе си само заради способностите му. Но едно от писмата на Павел разкрива, че Марко бил братовчед на Варнава. (Кол. 4:10) Това може да ни помогне да разберем последвалите събития, свързани с Марко.

Около година по–късно светият дух насочил Павел и Варнава да предприемат мисионерско пътуване. Те тръгнали от Антиохия за Кипър. Йоан Марко отишъл с тях „като помощник“. (Деян. 13:2–5) Той може би трябвало да се грижи за ежедневните им нужди по време на пътуването, така че апостолите да могат да се съсредоточат върху духовните дейности.

Павел, Варнава и Марко проповядвали из целия Кипър, след което се отправили към Мала Азия. Там Йоан Марко взел решение, което разочаровало Павел. Библията казва, че когато пристигнали в Перга, ‘Йоан се отделил от тях и се върнал в Йерусалим’. (Деян. 13:13) Не е ясно защо той направил това.

Две години по–късно Павел, Варнава и Марко отново били в Антиохия. Двамата апостоли планирали второ мисионерско пътуване, за да укрепят братята, които били посетили при първото пътуване. Варнава искал да вземат със себе си братовчед му, а Павел не бил съгласен, защото предишния път Марко ги бил изоставил. Именно това довело до ситуацията, описана в началото на статията. Варнава взел Марко и отишъл да служи в Кипър, където бил роден, а Павел се отправил към Сирия. (Деян. 15:36–41) Ясно е, че Павел и Варнава гледали по различен начин на предишното решение на Марко.

Помиряване

Несъмнено Марко бил огорчен от случилото се, но въпреки това продължил да служи вярно. Единайсет или дванайсет години по–късно Марко отново е споменат в Библията във връзка с ранния християнски сбор. Къде? Където може би най–малко очакваш — заедно с Павел!

Докато бил в затвора в Рим през 60–61 г., Павел изпратил много писма, които днес са част от Свещеното писание. В писмото си до колосяните той писал: „Аристарх, който е затворен заедно с мене, ви изпраща своите поздрави, а също и Марко, братовчедът на Варнава (за когото получихте указания да го приемете сърдечно, ако дойде при вас) ... Само те се трудят заедно с мене за царството на Бога и именно те се оказаха укрепваща помощ за мене.“ (Кол. 4:10, 11)

Каква голяма промяна! Макар че по–рано Павел не одобрявал Марко, сега отново го смятал за ценен съработник. Явно Павел бил казал на колосяните, че Марко може да ги посети. В такъв случай той щял да отиде като представител на Павел.

Дали преди години Павел бил твърде критичен спрямо Марко? Дали Марко си бил извлякъл поука от необходимото поправяне? Възможно е и двете неща отчасти да са били верни, но какъвто и да бил случаят, помиряването им е доказателство, че и двамата били зрели личности. Те загърбили миналото и отново започнали да работят заедно. Какъв чудесен пример за всекиго от нас, който е имал разногласия със свой събрат!

Марко и неговите пътувания

Като четеш за различните пътувания на Марко, разбираш, че той пътувал много. Той бил от Йерусалим, отишъл в Антиохия и оттам отплавал за Кипър и Перга. След това отишъл в Рим. Оттам Павел искал да го изпрати в Колоса. Но това не било всичко!

Апостол Петър написал първото си писмо между 62 и 64 г. В него той казал: „Онази, която е във Вавилон, ... ви изпраща поздрави, а също и Марко, моят син.“ (1 Пет. 5:13) Така разбираме, че Марко отишъл във Вавилон, за да служи заедно с апостола, който години преди това посещавал християнските събрания в дома на майка му.

Когато през 65 г. бил за втори път в затвора в Рим, Павел писал на Тимотей да дойде от Ефес и добавил: „Вземи Марко и го доведи със себе си.“ (2 Тим. 4:11) Следователно по това време Марко бил в Ефес и несъмнено откликнал на молбата на Павел да се върне в Рим с Тимотей. В онези дни не било никак лесно да се пътува, но Марко с готовност правел това.

Друга голяма привилегия

Марко се радвал на привилегията да напише едно от евангелията под вдъхновение от Йехова. Макар че във второто евангелие никъде не се споменава кой го е написал, според най–ранните сведения това бил Марко, който записал каквото чул от Петър. Всъщност Петър бил свидетел на почти всички събития, описани от Марко.

Изследователите на Евангелието според Марко смятат, че той го е написал за читатели от езически произход, тъй като осигурява полезни обяснения за някои юдейски обичаи. (Мар. 7:3; 14:12; 15:42) Той посочва значението на арамейски изрази, които неюдейските читатели иначе не биха разбрали. (Мар. 3:17; 5:41; 7:11, 34; 15:22, 34) Марко използва много латински понятия и дори обяснява някои широко употребявани гръцки думи с помощта на латинските им еквиваленти. Той посочва стойността на юдейските монети в римски парични единици. (Мар. 12:42, бел. под линия) Всичко това изглежда е в съгласие с възприетия отдавна възглед, че Марко е написал евангелието си в Рим.

„[Той] ми е полезен за службата“

Написването на евангелието не било единственото, което Марко извършил в Рим. Припомни си какво казал Павел на Тимотей: „Вземи Марко и го доведи със себе си.“ Павел обяснява защо помолил за това: „Защото [той] ми е полезен за службата.“ (2 Тим. 4:11)

От хронологическа гледна точка, това е последният път, при който Марко е споменат в Библията и от който научаваме нещо важно за него. Никъде в описанието на службата му той не е наречен апостол, водач или пророк. Марко бил служител, тоест някой, който се грижи за другите и е на тяхно разположение. И точно тогава, малко преди смъртта си, Павел със сигурност щял да има полза от подкрепата на Марко.

Когато съберем откъслечната информация, с която разполагаме за Марко, получаваме образа на човек, който пламенно разпространявал добрата новина в различни части на света и се радвал да служи на другите. Само какви чудесни привилегии получил Марко, тъй като не се поддал на обезсърчението!

Подобно на Марко и ние днес, като служители на Бога, показваме същата решимост да проповядваме добрата новина за Царството. Както Марко, някои от нас са в състояние да се преместят в други райони, дори в чужбина, за да проповядват добрата новина. Макар че за повечето от нас това вероятно няма да е възможно, всички ние можем да подражаваме на Марко в друго важно отношение. Точно както той полагал изключителни усилия да служи на християнските си братя, така и ние сме готови да полагаме усилия, за да помагаме по практични начини на другите в сбора да служат на Бога. Като постъпваме така, можем да сме сигурни, че ще продължаваме да получаваме благословията на Йехова. (Пр. 3:27; 10:22; Гал. 6:2)

[Бележка под линия]

[Карта/Снимка на страници 8, 9]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Някои от градовете, които Марко посетил

Рим

Ефес

Колоса

Перга

Антиохия (сирийска)

Кипър

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

Йерусалим

Вавилон