Гледната точка на Библията

Когато близките ни не споделят нашата вяра

ИЗЧИСЛЕНО е, че в света съществуват над 10 000 религии и секти. В една страна близо шестнайсет процента от хората на зряла възраст са сменили религията си в даден момент от своя живот. Затова не е чудно, че между роднини и приятели съществуват разногласия относно религиозните вярвания. Понякога това води до влошаване на взаимоотношенията. Така възниква въпросът: „Как християните трябва да се отнасят към близките си, които не споделят вярата им?“

Специални взаимоотношения

Разгледай, например, какво казва Библията относно специалните взаимоотношения между родителите и техните деца. В заповедта „почитай баща си и майка си“, записана в Изход 20:12, не е посочено ограничение на възрастта, в която тя да се спазва. Всъщност от начина, по който Исус обсъдил тази заповед в Матей 15:4–6, става ясно, че той говорел за почитта, която порасналите вече деца оказват на родителите си.

В библейската книга Притчи са записани предупреждения да не проявяваме неуважение спрямо родителите. В Притчи 23:22 се дава съветът да ‘не презираш майка си, когато остарее’. В Притчи 19:26 се съдържа ясното предупреждение, че „който опропастява баща си и пропъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор“.

От Писанието личи, че не трябва да пренебрегваме родителите си. Това, че те не приемат религията ни, не прекратява взаимоотношенията ни с тях. Тези библейски принципи важат също за взаимоотношенията с други кръвни роднини и с брачния партньор. Ясно е, че от морална гледна точка и според Писанието християните са длъжни да обичат роднините си.

Бъди разумен

Разбира се, Библията предупреждава относно лошите другари, каквито може да са някои кръвни роднини. (1 Коринтяни 15:33) В миналото много верни Божии служители отстоявали това, което е правилно, въпреки че родителите им не били съгласни. Очевидно синовете на Корей постъпили така. (Числа 16:32, 33; 26:10, 11) Истинските християни не трябва да правят компромис с вярата си, за да се харесат на другите, били те и роднини. (Деяния 5:29)

Понякога родителите или други близки силно се противопоставят на вярванията на някой християнин. Те дори могат да станат яростни противници на истинското християнство. В такива случаи християните предприемат разумни действия, за да запазят духовността си. Исус уместно казал: „Неприятели на човека ще бъдат домашните му. Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене.“ (Матей 10:36, 37)

В повечето случаи обаче християните не понасят силно противопоставяне от близките си. Техните роднини просто нямат същото разбиране на библейските учения. Светото Писание насърчава последователите на Христос да се отнасят „с кротост“ и „дълбоко уважение“ (НС) към невярващите. (2 Тимотей 2:25; 1 Петър 3:15) Библията уместно съветва: „Господният слуга не бива да е крамолник [да се кара — Ве], но трябва да бъде кротък към всичките.“ (2 Тимотей 2:24) Апостол Павел също съветвал християните „да не злословят никого, да не бъдат крамолници [свадливи — СИ], да бъдат нежни и да показват съвършена кротост към всичките човеци“. (Тит 3:2)

Общувай с тях и проявявай любов

В 1 Петър 2:12 е записано следното напътствие към християните: „Да живеете благоприлично между езичниците [невярващите], тъй щото ... да прославят Бога ..., понеже виждат добрите ви дела.“ Често близките, които не споделят нашите вярвания, виждат промените, които Библията прави в живота ни. Помни, че много хора, които не са проявявали интерес и дори са се противопоставяли на библейската истина, после променят мнението си. Може да минат много години, през които те внимателно да наблюдават доброто поведение на брачния си партньор или на детето си, преди да изследват причините за това. Когато хората не приемат библейските истини, нека това не е защото са били пренебрегвани от свой близък, който е християнин.

Разбира се, обстоятелствата се променят и някои християни се преместват далече от родителите си. Може да им е трудно да ги посещават толкова често, колкото биха искали. Но като пишем писма на близките си, обаждаме им се по телефона или редовно общуваме с тях по други начини, ще ги уверим в любовта си. Много хора, които не са истински християни, обичат родителите си и своите роднини и редовно общуват с тях, без значение коя религия изповядват те. Нима Свидетелите не трябва да правят много повече от това?

[Снимка на страница 19]

Като общуваш с близките си, ще ги увериш в своята любов