Дали едно общество без класи е наистина възможно?

ДЖОН АДАМС, който станал вторият президент на Съединените щати, бил един от подписалите историческата Декларация за независимост, която съдържа следните благородни думи: „Ние смятаме тези истини за очевидни — че всички хора са сътворени като равни.“ Въпреки това Джон Адамс явно изпитвал съмнения, че хората наистина са равни, защото писал: „Неравенствата на ума и тялото са така установени от Всемогъщия Бог в устройството на човешката природа, че нито изкуството, нито политиката могат някога да ги изравнят.“ За разлика от него английският историк Х. Г. Уелс успял да представи едно общество на социално и политическо равенство, основано на три неща: обща, но чиста и неосквернена световна религия, образование за всички и свят без въоръжени сили.

Досега историята не е постигнала мечтаното от Уелс общество на социално и политическо равенство. Хората са далеч от равенство, а класовите различия продължават да са преобладаваща характеристика на обществото. Донесли ли са такива класи някаква полза на обществото като цяло? Не. Класовите обществени системи разделят хората, като пораждат завист, омраза, душевна болка и много кръвопролития. Някогашната нагласа за превъзходството на белите в Африка, Австралия и Северна Америка донесе нещастие на хората с друг цвят на кожата, като например, тоталния геноцид на аборигените в „земята на ван Димен“ (днешна Тасмания). В Европа класифицирането на евреите като по–низши беше прелюдия към холокоста. Огромното богатство на аристокрацията и недоволството сред по–низшата и средната класа били фактори, които довели до френската революция от 18–и век и до болшевишката революция през 20–и век в Русия.

Един мъдър мъж от миналото писал: ‘Човек властва над човека за негова вреда.’ (Еклисиаст 8:9) Неговите думи са истина независимо дали управляващите са отделни личности, или цели класи. Когато една група от хора издига себе си над друга, неизбежно настъпват нещастия и страдания.

Пред Бога всички са равни

Дали на някои групи от хора е присъщо превъзходство над други групи? Не и в божиите очи. В Библията се казва: ‘Бог е направил от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята.’ (Деяния 17:26) Освен това Създателят „не лицеприятства пред първенци, нито почита богатия повече от сиромаха, понеже всички са дело на Неговите ръце“. (Йов 34:19) Всички хора са родствено свързани и пред Бога всички са родени равни.

Помни също, че когато човек умре, всички претенции, че превъзхожда другите, изчезват. Древните египтяни не вярвали в това. Когато един фараон умирал, те поставяли вещи с огромна стойност в неговия гроб, така че да може да им се радва, когато продължава да заема своята висока позиция в задгробния живот. Дали им се радвал той? Не. Голяма част от това богатство се оказвало в ръцете на иманяри, а много предмети, които не били откраднати, могат днес да бъдат видени в музеите.

Тъй като бил мъртъв, фараонът не могъл да използва всички онези скъпи вещи. В смъртта няма по–висши и по–низши класи, няма богатство, нито бедност. В Библията се казва: „Мъдрите умират, и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият ... Но човекът не пребъдва в чест; прилича на животните, които загиват.“ (Псалм 49:10, 12) Независимо дали сме царе, или роби, тези вдъхновени думи са в сила за всеки от нас: „Мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват ... Няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, гдето отиваш.“ — Еклисиаст 9:5, 10.

В очите на Бога ние всички сме родени равни и всички умираме равни в смъртта. Колко е безсмислено тогава една група от хора да бъде извисявана над друга през краткия ни живот!

Общество без класи — как?

Но има ли някаква надежда, че един ден хората ще живеят в общество, в което обществените класи няма да бъдат важни? Да. Преди почти 2000 години, когато Исус бил на земята, била положена основата за такова общество. Исус дал живота си като изкупителна жертва за всички вярващи хора, така че „да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“. — Йоан 3:16.

За да покаже, че никой от неговите последователи не трябва да издига себе си над събратята си по вяра, Исус казал: „Вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя. И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният. Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос. А по–големият между вас нека ви бъде служител. Но който възвишава себе си, ще се смири.“ (Матей 23:8–12) В очите на Бога всички истински ученици са равни във вярата.

Дали ранните християни гледали на себе си като на равни? Онези, които разбирали смисъла на ученията на Христос, правели това. Те гледали един на друг като на равни във вярата и проявявали това, като се наричали братя помежду си. (Филимон 1, 7, 20) Никой не бил насърчаван да гледа на себе си като на по–добър от другите. Разгледай, например, смирения начин, по който Петър описал себе си в своето второ писмо: „Симон Петър, слуга и апостол Исус Христов, на вас, които ... сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра.“ (2 Петър 1:1) Петър бил наставляван лично от Исус и като апостол притежавал важна и отговорна позиция. И въпреки това той се смятал за слуга и оценявал, че другите християни притежавали същите привилегии като него по отношение на вярата.

Някои могат да кажат, че идеалът за равенство противоречи на факта, че в предхристиянски времена Бог избрал Израил за свой специален народ. (Изход 19:5, 6) Те може да твърдят, че това е пример за расово превъзходство, но всъщност не е така. Истина е, че израилтяните, като потомци на Авраам, се радвали на специални взаимоотношения с Бога и били използвани като канал за божествени откровения. (Римляни 3:1, 2) Но целта на това не била да се издигнат израилтяните на пиедестал. Не, целта била да ‘бъдат благословени всичките народи’. — Битие 22:18; Галатяни 3:8.

Оказало се, че повечето от израилтяните не подражавали на вярата на своя праотец Авраам. Те били неверни и отхвърлили Исус като Месията. Поради това Бог ги отхвърлил. (Матей 21:43) Но смирените хора не загубили обещаните благословии. На Петдесетница през 33 г. бил роден християнският сбор. Тази организация от християни, които били помазани със светия дух, била наречена ‘божият Израил’ и се оказала каналът, чрез който тези благословии щели да дойдат. — Галатяни 6:16.

Някои от членовете на този сбор се нуждаели от обучение по въпроса за равенството. Например, ученикът Яков напътствал онези, които се отнасяли към богатите християни с по–голяма почит отколкото към по–бедните. (Яков 2:1–4) Това било неправилно. Апостол Павел посочил, че езичниците изобщо не били по–низши от християните от еврейски произход и християнките изобщо не били по–лоши от мъжете. Той писал: „Всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.“ — Галатяни 3:26–28.

Един народ без класи днес

Свидетелите на Йехова днес се стараят да живеят според принципите от Писанията. Те осъзнават, че обществените класи нямат значение в очите на Бога. Оттук следва, че Свидетелите не се делят на духовенство и миряни и не са разделени според цвят на кожата или богатство. Въпреки че някои от тях може да са богати, те не се съсредоточават върху „тщеславието на живота“, защото осъзнават, че такива неща са преходни. (1 Йоан 2:15–17) Вместо това всички са обединени в поклонението си към Върховния владетел Йехова Бог.

Всеки един от тях приема отговорността да взема участие в дейността по проповядване на добрата новина за Царството на своите ближни. Като Исус те оказват почит на потиснатите и пренебрегваните, посещавайки ги в домовете им, като им предлагат да изучават божието Слово. Онези със скромна позиция в живота работят рамо до рамо с онези, на които някои хора може би гледат като на по–горна класа. Духовните качества са това, което се цени, а не обществената класа. Както в първи век, всички са братя и сестри във вярата.

Равенството позволява различия

Разбира се, равенство не означава пълно еднообразие. Мъже и жени, стари и млади са представени в тази християнска организация, която обхваща хора от много, много различен расов, езиков, народностен и икономически произход. Като личности те имат различни умствени и физически способности. Но тези разлики не правят някои хора по–висши, а други по–низши. По–скоро такива особености имат за резултат едно възхитително разнообразие. Тези християни осъзнават, че всеки талант е дар от Бога и няма причина за чувства на превъзходство.

Класовите различия са последица от опита на човека да управлява сам себе си, вместо да следва божието ръководство. Скоро божието Царство ще поеме ежедневното управление над тази земя и ще сложи край на създадените от човека класови различия, заедно с всички други неща, които са причинявали страдание през вековете. Тогава в буквален смисъл „кротките ще наследят земята“. (Псалм 37:11) Всички причини за гордост относно нечие предполагаемо превъзходство ще бъдат отминали. Няма да се допусне никога повече обществени класи да разделят човешкото братство по целия свят.

[Текст в блока на страница 5]

Създателят ‘не почита богатия повече от сиромаха, понеже всички са дело на Неговите ръце’. — Йов 34:19.

[Снимка на страница 6]

Свидетелите на Йехова оказват почит на своите ближни

[Снимки на страница 7]

Духовните качества са това, което се цени сред истинските християни