Като кръстени християни, със стремеж да преследваме набожната преданост

‘Но ти, о човек Божий, преследвай със стремеж правда, набожна преданост’ (1 ТИМОТЕЙ 6:11).

 1. Как би отговорил на въпроса, кой е най-важният ден в твоя живот? Защо отговаряш така?

КОЙ е най-важният ден в твоя живот? Ако си кръстен свидетел на Йехова, несъмнено ще отговориш: „Денят, в който бях кръстен.“ Кръщението във всеки случай е много решителна крачка в твоя живот. То е външен израз на това, че си се отдал напълно и березервно на Йехова, за да вършиш неговата воля. Твоето кръщение отбелязва деня на твоята ординация, като служител на Йехова, на Всевишния Бог.

 2. (а) Как може да се онагледи, че кръщението не е последната крачка от твоя път като християнин? (б) Какви важни подготвителни крачки си направил преди кръщението?

² Но кръщението последната крачка ли е от твоя път като християнин? Напротив! Като онагледяване служи следното: В много страни сключването на брака означава край на времето за подготовка (и обикновено края на годежното време). Същевременно характеризира началото на съвместен живот като съпружеска двойка. Също и твоето кръщение е кулминационната точка на един подготвителен период време, в който ти си направил многобройни важни подготвителни крачки. Получил си познание за Бога и Христос (Йоан 17:3). Започнал си да упражняваш вяра в Йехова, истинския Бог, в Христос, твоя Спасител и в Библията, Божието Слово (Деяния на апостолите 4:12; 1 Солунци 2:13; Евреи 11:6). Доказал си тази вяра чрез това, че си се покаял и си се обърнал да следваш справедлив ход (Деяния на апостолите 3:19). След това си се решил, да се отдадеш на Йехова, за да вършиш неговата воля (Матей 16:24). Накрая си се кръстил (Матей 28:19, 20).

 3. (а) Как можем да докажем, че нашето кръщение отбелязва началото на живот на предана служба за Бога? (б) Какви въпроси възникват, и защо трябва да сме живо заинтересовани от отговорите на тези въпроси?

³ Твоето кръщение не е края, а началото на един живот на предана свята служба за Бога. Както се изразил един библейски учен, животът на един християнин не трябва да бъде „първоначално трепване, попреследвано от хроническа тежкоподвижност“. Как можеш да докажеш, че при твоето кръщение не се е касаело само за „първоначално трепване“? Като през целия си живот със стремеж преследваш набожна преданост? Но какво е набожна преданост? Защо трябва да я преследваме със стремеж? Как можеш изцяло да я развиеш в твоя живот? Трябва живо да се интересуваме от отговорите на тези въпроси, защото ако искаме да преживеем наближаващия съдебен ден на Йехова, трябва да бъдем личности, които се разпознават по „дела на набожна преданост“ (2 Петър 3:11, 12).

Значението на набожна преданост

 4. Към какво подканваше апостол Павел Тимотея и какво е верно за Тимотей?

⁴ Някъде между 61 и 64 г.н.е., апостол Павел написа първото си вдъхновено писмо до християнския ученик Тимотей. След описанието на опасностите, към които може да доведе алчността за пари, Павел писа: „Но ти, о човек Божий, бягай от тези неща. Но преследвай със стремеж . . . набожна преданост“ (1 Тимотей 6:9–11). Интересно е, че Тимотей тогава бил може би в началото на 30-та си година. Той вече бе придружавал апостол Павел при дълги пътувания и бе получил правото, да назначава надзорници и помощник–слуги (Деяния на апостолите 16:3; 1 Тимотей 5:22). При все това, Павел караше този предан и кръстен зрял християнин, със стремеж да преследва набожна преданост.

 5. Какво означава изразът „набожна преданост“?

⁵ Какво искаше да каже Павел с израза „набожна преданост“? Съответната дума на оригиналния гръцки език (ойсѐбеиа) може да се предаде буквално с „благо–обожавам“. Относно значението ѝ можем да четем: „,ойсѐбеиа‘ се появява в съвременните писания обикновено в смисъл, който сочи върху лична религиозна преданост, . . . но нейната обща употреба в гръцкия народен език в римско време беше ,лоялност‘. . . . За християни ойсѐбеиа е най-висшата форма на преданост спрямо Бога“ (Ниджъл Тернер, Christian Words). Така, както се употребява този израз в Библията, той означава обожаване или преданост с лоялност лично спрямо Йехова Бог.

 6. Как християнин доказва своята набожна преданост?

⁶ Но набожната преданост не е просто едно чувство на страхопочитание. Както „вярата без дела е мъртва“, така е и с Божията преданост; Тя трябва да намери израз в живота ни (Яков 2:26). Уйлям Барклей пише в своя труд Понятия на новия Завет: „Но [ойсѐбеиа и сродни думи] не изразяват само чувство на страхопочитание и почтителност, а включват също една, подобаваща на това страхопочитание Божия служба и живот с дейно покорство.“ Ойсѐбеиа се дефинира също като „много практично съзнание за Бога във всички области на живота“ (Михаел Грийн, The Second Epistle General of Peter and the General Epistle of Jude). Следователно християнин трябва да докаже своята лична свързаност с Йехова чрез неговия начин на живот (1 Тимотей 2:2; 2 Петър 3:11).

Необходимо е усърдно старание

 7. Какво искаше да каже Павел, когато подкани Тимотей — въпреки, че беше кръстен — да ‘преследва със стремеж’ набожна преданост?

⁷ Но какво означава да развиеш и разкриеш набожна преданост? Достатъчно ли е само да се кръстиш? Помисли, Тимотей, въпреки, че беше кръстен, беше подканен: „преследвай със стремеж . . . [буквално; „гонѝ непрестанно“] . . . набожната преданост“ (1 Тимотей 6:11, Кингдъм интърлиниър транслейшън ъф де грик скрипчъс).a Очевидно Павел не искаше да каже, че на младия Тимотей е липсвала набожна преданост, а му напомни настоятелно необходимостта, непрестанно да я преследва със стремеж — сериозно и усърдно. (Сравни Филипяни 3:14). Той трябваше да я преследва през целия си живот. Както всички други християни, така и Тимотей също можеше да напредва в разкриването на набожна преданост.

 8. Как показа Петър, че един отдаден на Бога, кръстен християнин трябва да се старае усърдно да преследва набожна преданост?

⁸ Един отдаден на Бога, кръстен християнин трябва усърдно да се старае, със стремеж да преследва набожната преданост. На кръстени християни, които имаха изгледи, да станат „участници на божественото естество“, апостол Петър писа: „Да, тъкмо поради това, положете всяко сериозно старание и прибавете към вашата вяра добродетел, към вашата добродетел познание, към вашето познание себеобуздание, към вашето себеобуздание издържливост, към вашата издържливост набожна преданост“ (2 Петър 1:4–6). За да се представим за кръщение, очевидно се нуждаем от вяра. Но след кръщението не трябва така да се каже, да се оставим да бъдем тласкани насам натам и да се задоволим само с едно привиден християнизъм, а трябва, докато напредваме в християнския начин на живот, да развиваме непрестанно други превъзходни качества, като набожна преданост, които могат да бъдат прибавени към нашата вяра. Това изисква непрестанно, както казва Петър, сериозно старание.

 9.(а)  Как гръцката дума за „прибавяне“ онагледява размера на необходимото усилие за развиване на набожна преданост? (б) Към какво ни подканва Петър?

⁹ Гръцката дума (епихорегѐо), която Петър употребява за „прибавям“ има интересен произход и онагледява размера на изискваното усърдие. Произхожда от едно съществително име (хорего̀с), което означава буквално „ръководител на хор“. Така бил наричан някой, който покривал всички разноски за снаряжението и разработването на един хор. Хората, които се заемали с тази отговорност, го правели доброволно и от любов към техния град и те покривали разноските от собствения си джоб. Гордостта на тези мъже се състояла в изразходването на много пари, за да се грижат за всичко, което е необходимо за едно разкошно представление. Така съответната дума придобила значение на „богато грижене, прибавяне.“ (Сравни 2 Петър 1:11.) Петър ни подканва, не само да прибавим известен размер на Божия преданост, а взима повод върху най-големия израз на това ценно качество.

10, 11. (а) Защо развитието и разкриването на набожна преданост предпоставя усилия? (б) Как можем да спечелим борбата?

¹⁰ Всъщност защо е необходимо такова усилие, ако искаме да развием и разкрием набожна преданост? Ние трябва да се борим с грешната ни плът. Тъй като „наклонностите на човешкото сърце са зли още от младините му“, не е лесно да се води живот на покорство спрямо Бога (Битие 8:21; Римляни 7:21–23). „Всички, които в задружие с Христос Исус, искат да живеят в Божия преданост, ще бъдат също преследвани“, писа апостол Павел (2 Тимотей 3:12). Да, християнин, който иска да се хареса на Бога, трябва да се различава от света. Той има други мащаби и други цели от тях. Това предизвиква, както каза Исус предупредително, омразата на злия свят (Йоан 15:19; 1 Петър 4:4).

¹¹ Въпреки това, можем да спечелим борбата, защото „Йехова знае да спаси от изпитание хора с набожна преданост“ (2 Петър 2:9). Но ние трябва да правим това, което е необходимо от наша страна, като непрестанно преследваме със стремеж набожна преданост.

Да развием набожна преданост

12. Какво е необходимо, както показва Петър, за да развием набожна преданост в по-пълен размер?

¹² Но как можем да развием набожна преданост в по-пълен размер? Апостол Петър ни дава едно указание. Според 2 Петър 1:5, 6, при изброяване на качествата, които трябва да прибавим към нашата вяра, той поставя познанието пред набожната преданост. Преди това в същата глава казва: „Неговата божествена сила ни е подарила, чрез точното познание на този, който ни е призовал, всичко, което се отнася за живот и набожна преданост“ (2 Петър 1:3). Следователно Петър свързва набожната преданост с точно познание за Йехова.

13. Защо е неизбежно точно познание, ако искаме да развием набожна преданост?

¹³ Да, без точно познание е невъзможно да развием набожна преданост. Защо? Да помним, че нашата набожна преданост се отнася лично за Йехова и че тя се изразява чрез начина ни на живот. Следователно, точно познание за Йехова е неизбежно, тъй като означава, да се запознаем лично и точно с Йехова и да познаваме неговите качества и пътища. Тя включва също и старанието ни да го подражаваме (Ефесяни 5:1). Колкото повече знаем за Йехова и колкото по-добре отразяваме неговите качества в нашия живот, толкова по-добре го познаваме (2 Коринтяни 3:18; сравни 1 Йоан 2:3–6). Това от своя страна води до по-дълбоко ценене на неговите ценни качества, по-пълен размер на набожна преданост.

14. Какво трябва да включи нашата програма за изучаване на Библията, ако искаме да получим точно познание, и защо?

¹⁴ Как се придобива това точно познание? Съкратен метод няма. За да получим точно познание, трябва усърдно да изучаваме Божието Слово и библейски публикации. Това лично изучаване трябва да включва също редовно четене на Библията, както например предвижда плана във връзка с теократичната школа за проповедна служба (Псалм 1:2). Библията е дар от Йехова. Това, което правим във връзка с личното ни изучаване на Библията, показва, как цениме този дар. Какво издават твоите лични навици на изучаване, относно дълбочината на твоето ценене за мерките, които Йехова е взел за укрепване на нашата вяра? (Псалм 119:97).

15, 16. (а) Какво може да ни помогне да развием духовен апетит за лично изучаване на Библията? (б) Какво трябва да правим при четене на Божието Слово, за да доведе личното ни изучаване към развитие на набожна преданост?

¹⁵ Съгласни сме, че на някои трудно се отдава четене и изучаване. Но ако се стараем, с време можем да развием духовен апетит за лично изучаване на Библията (1 Петър 2:2). Ако ти размислиш върху всичко това, което Йехова е направил, сега прави и още ще направи за тебе, сърцето ти ще те подтиква да го опознаеш колкото се може по-добре (Псалм 25:4).

¹⁶ Но, ако личното ти библейско изучаване трябва да доведе до развиване на набожна преданост, тогава целта не трябва да бъде само овладяване на известно количество материал или да се напълни ума с информации. Когато четеш в Божието Слово по-скоро трябва да си вземеш време, да размисляш върху прочетеното и да се запиташ например: „Какво научавам от това относно любвеобилните качества и пътища на Йехова? Как мога в това отношение още повече да наподобавам Йехова?“

17. (а) Какво научаваме от книгата на Осия за милосърдието на Йехова? (б) Как трябва да се отрази върху нас размислянето върху милосърдието на Йехова?

¹⁷ Да разгледаме един пример: Преди известно време в рамките на библейската програма на теократичната школа за проповедна служба, четохме книгата на Осия. След като сме я прочели, бихме могли да се запитаме: „Какво научавам от нея за Йехова като личност, за неговите качества и пътища?“ Начинът, по който по-късни библейски писатели употребявали тази книга, показва, че можем да научим много за любвеобилното милосърдие на Йехова. (Сравни Матей 9:13 с Осия 6:6; Римляни 9:22–26 с Осия 1:10 и 2:21–23.) Готовността на Йехова да окаже милост на Израел, беше онагледена чрез отношението на Осия спрямо неговата жена Гомер (Осия 1:2; 3:1–5). Въпреки, че в Израел надделяваха кръвопролития, кражба, блудство и идолопоклонство, ‘Йехова говореше на народа по сърцето му’ (Осия 2:13, 14; 4:2). Йехова не беше задължен да им окаже такова милосърдие, но той го правеше от „собствена, свободна воля“, при условие, че израилтяните проявят покаяние от сърце и се откажат от техния погрешен начин на действие (Осия 14:4; сравни Осия 3:3). Ако така размисляш върху извънредното милосърдие на Йехова, твоето сърце ще бъде стимулирано и личната ти връзка с Йехова ще укрепне.

18. Какво би могъл да се запиташ, след като си размислил върху изтъкнатото милосърдие на Йехова в книгата на Осия?

¹⁸ Но необходимо е още повече. „Щастливи са милосърдните, защото ще им се окаже милосърдие“, каза Исус (Матей 5:7). Ето защо, ако си размислил върху изтъкнатото в книгата на Осия милосърдие на Йехова, би могъл да се запиташ: „Как бих могъл да подражавам на милосърдието на Йехова в отношенията ми към други? Прощавам ли ‘с веселост’, ако сестра или брат, който е сгрешил спрямо мене или ме е обидил, ме помоли за прошка?“ (Римляни 12:8; Ефесяни 4:32). Ако ти служиш в еклезията като старейшина, би могъл да се запиташ: „Как бих могъл при разглеждане на правни въпроси още по-добре да подражавам на Йехова, който, ,е готов да прости’, особено когато един злодеец прояви искрено, сърдечно покаяние?“ (Псалм 86:5; Притчи 28:13). „На какво трябва да внимавам, за да имам основание за оказване на милосърдие?“ (Сравни Осия 5:4 и 7:14).

19, 20. Какво ще последва, ако ти провеждаш основно библейско изучаване? (б) Каква друга помощ има за развитие на набожна преданост?

¹⁹ Колко резултатно ще бъде твоето библейско изучаване, ако подхождаш така основно! Сърцето ще прелива от благодарност за ценните качества на Йехова. И чрез твоето постоянно усилие, да подражаваш на тези качества в твоя живот, твоята лична връзка с Йехова ще укрепне. Така ти ще можеш, като отдаден, кръстен служител на Йехова, със стремеж да преследваш набожна преданост (1 Тимотей 6:11).

²⁰ Друга помощ за развиване на това ценно качество, се намира в Исус Христос, съвършеният пример на набожна преданост. Как чрез преследване примера на Исус може да ти се помогне, както да развиеш, така също и да разкриеш набожна преданост? Този и подобни въпроси ще бъдат разгледани в преследващата статия.

[Бележки под линия]

Какво би отговорил?

◼ Защо кръщението не е последната крачка в твоя път като християнин?

◼ Какво означава „набожна преданост“, и как може да се докаже?

◼ Защо е необходимо усърдно усилие, за да се развие набожна преданост?

◼ Как можем да развием набожна преданост в по-пълен размер?