Бог не е бавен относно своето обещание

„Докога, о Йехова, трябва да викам за помощ, а ти не чуваш?“ Това са думите на еврейския пророк Авакум, който живял през седми век пр.н.е. Но те ни звучат познато, нали? Такава е човешката природа — да искаме да имаме нещата, за които силно копнеем, веднага, или възможно най⁠–​скоро. И това важи особено за нашия век на незабавно задоволяване на желанията. — Авакум 1:2, NW.

През първи век имало хора, които явно смятали, че е трябвало Бог да изпълни обещанията си по⁠–​скоро. Те станали толкова нетърпеливи, че дори смятали, че Бог се бави или закъснява. Затова апостол Петър трябвало да им напомни, че божият възглед за времето е съвсем различен от нашия. Петър пише: „Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.“ — 2 Петър 3:8.

Според този начин на изчисляване на времето един 80–годишен човек е живял само около два ча́са, а цялата история на човечеството е продължила само около шест дни. Когато гледаме на нещата от тази гледна точка, можем по⁠–​лесно да разберем начина на постъпване на Бога към нас.

Бог обаче не е безразличен към времето. Напротив, той държи точна сметка за него. (Деяния 1:7) Затова Петър продължава, като казва: „Йехова не е бавен относно своето обещание, както някои хора смятат това за бавене, но е търпелив с вас, защото не желае някой да бъде унищожен, а иска всички да стигнат до разкаяние.“ (2 Петър 3:9, NW) За разлика от хората Бог не се чувствува принуден да прави нещата така, сякаш времето му изтича. Като ‘Цар на вечността’ той има великолепен поглед върху нещата и може да определи кога в потока на времето Неговите действия ще бъдат от най⁠–​голяма полза за всички, които са повлияни от тях. — 1 Тимотей 1:17, NW.

След като обяснява причината за това, което изглеждало като бавене от страна на Бога, Петър отправя следното предупреждение: „Денят на Йехова ще дойде като крадец.“ Тоест, денят за равносметка ще дойде точно тогава, когато хората не го очакват. След това, в следващите стихове Петър посочва чудесната перспектива за онези, които проявяват „свято поведение и дела на богоугодна преданост“ — че те могат да преживеят и да живеят в обещаните от Бога „ново небе и нова земя“. — 2 Петър 3:10–13, NW.

Това трябва да ни накара да бъдем още по⁠–​признателни, че божият съд все още не е започнал. Благодарение на търпението на Бога е възможно да узнаем целта Му и да поправим живота си така, че да получим обещаните от Него благословии. Нима не трябва да смятаме „дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение“, както ни убеждава Петър? (2 Петър 3:15) Има обаче и друг фактор, свързан с божието търпение.

Грехът трябва да стигне до края си

Като изследваме отношенията на Бога с човечеството в миналото, забелязваме, че той често въздържал своята присъда, докато нямало вече никаква надежда за подобрение. Във връзка с присъдата на Бога над ханаанците, например, той посочил на Авраам техните грехове много време предварително. Но времето за изпълнението на неговата присъда не било дошло. Защо не? Библията казва: „Защото беззаконието на аморейците [ханаанците] не е още стигнало до върха си.“ Или както се казва в превода Knox [„Нокс“]: „Злото на аморейците не е достигнало до края си.“ — Битие 15:16.a

Четиристотин години по⁠–​късно обаче, божията присъда била изпълнена и потомците на Авраам, израилтяните, превзели страната. Малцина от ханаанците, като Раав и гаваонците, били спасени — поради своята нагласа и действия, — но повечето достигнали крайна степен на нечистота, както се разкрива от съвременните археологически разкопки. Те извършвали фалическо поклонение, храмова проституция и жертвоприношения на деца. В изданието Halley’s Bible Handbook [„Наръчник към Библията на Халей“] се казва: „Археолозите, които копаят руините на ханаанските градове, се чудят, че Бог не ги е унищожил по⁠–​рано, отколкото го е направил.“ Накрая ‘грехът на ханаанците стигнал предела си’; злото им достигнало ‘своя връх’. Никой няма основания да осъжда Бога, че е бил несправедлив, когато е позволил земята да бъде изчистена, като пощадил онези, които били проявили правилна нагласа.

Подобна картина намираме в дните на Ной. Въпреки факта, че хората преди Потопа били зли, Бог милостиво решил, че те ще продължат да живеят още 120 години. През част от това време Ной служил като ‘проповедник на правдата’. (2 Петър 2:5) С течение на времето злото на хората явно стигнало връхната си точка. „Бог видя земята; и ето, тя бе развратена, защото всяка твар се обхождаше развратно на земята.“ (Битие 6:3, 12) ‘Техният грях бил стигнал до края си’; с времето техните грешни склонности стигнали краен предел. Когато Бог предприел действия, те били напълно основателни. Само осем души се оказали праведни в очите на Бога и той ги спасил.

Същият образец се вижда в начина, по който Бог постъпвал с Израил. Въпреки че делата им били неверни и покварени, Бог бил търпелив към тях стотици години. В повествованието се казва: „Господ . . . ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си . . . Но те . . . презираха словата на Господа и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление.“ (2 Летописи 36:15, 16) Хората били достигнали дотам, че вече нямало възможност за подобрение. Само Йеремия и неколцина други можели да бъдат спасени. Не можело Бог да бъде наречен несправедлив, когато накрая изпълнил присъда над останалите.

Настъпва времето Бог да действува

От тези примери можем да видим, че Бог въздържа присъдата над настоящата система на нещата само докато назрее времето за това. Това се изразява в заповедта, дадена на изпратения от Бога символичен екзекутор: „‘Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.’ И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.“ Обърни внимание на това, че злото на хората ‘е узряло’, тоест, стигнало е дотам, че вече няма възможност за подобрение. Когато Бог изпълни присъдата си, няма да има никакво съмнение, че неговата намеса е основателна. — Откровение 14:18, 19.

Като имаме предвид казаното по⁠–​горе, е ясно, че божията присъда срещу света трябва да е наближила, защото светът е придобил характеристиките, които давали основание за присъдата на Бога в миналото. Накъдето и да погледнем, земята е изпълнена с насилие, точно както била преди Потопа в дните на Ной. Нагласата на хората става все по⁠–​подобна на описаната в Битие 6:5: „Всичко, което мислите на сърцето [на човека] въображаваха, беше постоянно само зло.“ Дори сериозните грехове, които довели до божията присъда срещу ханаанците, са нещо често срещано днес.

Особено от Първата световна война насам хората преживяват ужасяващи промени. Те виждат земята подгизнала от кръвта на милиони. Войни, геноцид, тероризъм, престъпност и беззаконие върлуват навсякъде. Глад, болести и неморалност разтърсват нашата планета. Всички доказателства показват, че днес ние живеем сред това зло поколение, за което Исус казал: „Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.“ (Матей 24:34) Днес светът ‘достигна предела на своя грях’. „Гроздовете на земното лозе“ са узрели за прибирането на реколтата.

Време да действуваш

На апостол Йоан било казано, че с приближаването на времето за съда ще има два вида узряване. От една страна, „който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист“. Но от друга страна „праведният нека върши и занапред правда, и светият нека бъде и занапред свят“. (Откровение 22:10, 11) Второто посочено събитие е свързано със световната библейска образователна работа, водена от Свидетелите на Йехова. Целта на тази работа е да учи хората на това, което Бог изисква от тях, така че да могат да бъдат счетени за достойни да получат вечен живот. Днес тази дейност достига до 233 страни чрез около 87 000 сбора.

Бог не е бавен. Той търпеливо е оставил на отделните хора времето, което им е необходимо, за да ‘облекат новата личност’, за да са в съгласие с неговите обещания. (Ефесяни 4:24, NW) Днес Бог все още чака въпреки постоянното влошаване на условията в света. Свидетелите на Йехова по света в разумни граници правят всичко, което е по силите им, за да споделят със своите ближни познанието, което води до вечен живот. (Йоан 17:3, 17) За щастие всяка година около 300 000 души откликват и биват покръстени.

Като имаме предвид вечния живот, сега е време не за чакане, но за действие. Защото много скоро ще видим изпълнението на обещанието на Исус: „Всеки, който е жив и проявява вяра в мен, изобщо няма да умре.“ — Йоан 11:26, NW.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 6]

На екзекутора, изпратен от Бога, било казано да хвърли сърпа си, когато гроздето на земята узрее

[Снимка на страница 7]

Свидетелите на Йехова по целия свят помагат на хората да придобият позицията, необходима за вечните благословии на Бога