Любовта (агапе) — какво не е и какво е тя
„Прибавете на . . . братолюбието си любов.“ — 2 ПЕТЪР 1:5, 7.
1. (а) На кое качество Библията отдава превъзходство? (б) Кои четири гръцки думи често са превеждани като „любов“, и за коя се говори в 1 Йоан 4:8?
АКО има едно качество, или добродетел, на което божието Слово, Библията, отдава превъзходство, това е любовта. На гръцки, оригиналния език на Християнските писания, има четири думи, често превеждани като „любов“. Любовта, която ще разгледаме сега, не е тази на ѐрос (дума, която не се намира в Християнските гръцки писания), която се основава на сексуално привличане; нито е тази на сторгѐ, чувство, основано на кръвна връзка; нито пък е филѝа, сърдечна приятелска любов, основана на взаимно уважение, с която се занимахме в предишната статия. А това е ага̀пе — любовта, основана на принципи, за която може да се каже, че е синоним на самопожертвувателност, любовта, която апостол Йоан имал предвид, когато казал: „Бог е любов.“ — 1 Йоан 4:8.
2. Какво е било добре казано за любовта (ага̀пе)?
2 Относно тази любов (ага̀пе), професор Уилям Баркли казва в труда си New Testament Words [„Думите в Новия завет“]: „Агапе е свързана с ума: тя не е просто една емоция, която възниква непринудено в нашите сърца [какъвто може да бъде случаят с филѝа]; това е принцип, според който ние съзнателно живеем. Агапе е свързана предимно с волята. Тя е завоевание, победа и достижение. Нормално никой не обича своите врагове. Да обичаме враговете си е овладяване на всички наши естествени склонности и емоции. Тази ага̀пе . . . е в действителност силата да обичаме нещо, което не е обичливо, да обичаме хора, които не харесваме.“
3. Какво ударение поставили Исус Христос и Павел на любовта?
3 Да, сред нещата, които отличават чистото поклонение на Йехова Бог от всички други форми на поклонение, е наблягането на този вид любов. С основание Исус Христос назовал двете най–големи заповеди: „Първата е . . . ‘да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.’ А ето втората [подобна на нея] заповед: ‘Да възлюбиш ближния си като себе си.’ Друга заповед по–голяма от тия няма.“ (Марко 12:29–31) Апостол Павел поставил същото ударение на любовта в 13 глава на 1 Коринтяни. След като подчертал, че любовта е първостепенното и неотменно качество, той заключил с думите: „И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най–голяма от тях е любовта.“ (1 Коринтяни 13:13) Исус с основание казал, че любовта ще бъде отличителният белег на неговите последователи. — Йоан 13:35.
Неща, които любовта не е
4. Колко отрицателни и колко положителни аспекти на любовта отбелязва Павел в 1 Коринтяни 13:4–8?
4 Казва се, че е по–лесно да се обясни какво любовта не е, отколкото какво е. Има известна истина в това, тъй като в главата за любовта — 1 Коринтяни, 13 глава, — в стихове 4–8 апостол Павел споменава девет неща, които любовта не е, и седем, които тя е.
5. Какво е определението за „ревност“, и как тази дума е използувана в положителен смисъл в Писанията?
5 Първото нещо, което Павел казва, че любовта не е, е че тя „не е ревнива“ (NW). Това изисква малко пояснения, защото ревността има както положителни, така и отрицателни страни. Един речник определя „ревнив“ като „нетърпящ съперничество“ и като „изискващ изключителна преданост“. Затова Моисей заявил в Изход 34:14: „Защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Йехова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.“ В Изход 20:5 Йехова казва: „Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив.“ В подобен дух апостол Павел писал: „Ревнувам за вас с божествена ревност.“ — 2 Коринтяни 11:2.
6. Кои библейски примери показват защо любовта не е ревнива?
6 Но в повечето случаи „ревност“ има отрицателно значение, и по тази причина е изброена в делата на плътта в Галатяни 5:20. Да, такава ревност е егоистична и поражда омраза, а омразата е противоположното на любовта. Ревността накарала Каин толкова да намрази Авел, че да го убие, и тя накарала десетте братя по баща на Йосиф толкова да го намразят, че да искат да го премахнат. Любовта не завижда ревниво на другите за техните притежания или предимства, както ревниво завидял цар Ахаав на Навутей за лозето му. — 3 Царе 21:1–19.
7. (а) Кой случай показва, че Йехова е недоволен от превъзнасянето? (б) Защо любовта, дори и несъзнателно, не се превъзнася?
7 След това Павел ни казва, че любовта „не се превъзнася“. Превъзнасянето разкрива липса на любов, понеже то кара някой да се поставя над другите. На Йехова не са му приятни самохвалковци, както може да се види от начина, по който той смирил цар Навуходоносор, когато той се превъзнесъл. (Даниил 4:30–35) Превъзнасянето често се прави несъзнателно, поради това, че някой е прекалено доволен от собствените си постижения или притежания. Някои може да са склонни да се хвалят със своите успехи в християнската служба. Други са като старейшината, който не можал да се сдържи да не телефонира на своите приятели, за да им каже, че си е купил нов автомобил, на стойност почти 50 000 долара. Всичко това не е любещо, защото то представя самохвалкото като по–горен от онези, които го слушат.
8. (а) Какво е отношението на Йехова към гордите? (б) Защо любовта не се държи по този начин?
8 След това ни се казва, че любовта „не се гордее“. Някой, който се гордее, или е високомерен, нелюбещо издига себе си над другите. Такава умствена нагласа е изключително неразумна, защото „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ (Яков 4:6) Любовта действува по точно противоположен начин; тя смята другите за по–горни. Павел писал във Филипяни 2:2, 3: „Направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени. Не правете нищо от партизанство или от тщестлавие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по–горен от себе си.“ Такава умствена нагласа прави другите да се чувствуват добре, докато високомерният човек, поради заядливостта си кара другите да се чувствуват неудобно.
9. Защо любовта не постъпва безобразно?
9 По–нататък Павел казва, че любовта „не безобразничи“. Речникът определя „безобразен“ като „груб, неприличен или нарушаващ обноските или морала“. Някой, който се държи безобразно (нелюбещо), не зачита чувствата на другите. Много версии на Библията превеждат гръцката дума като „груб“. Такъв човек ненавижда онова, което се смята за добро и благоприлично. Разбира се, любеща загриженост за другите ще означава избягване на всички неща, които са груби или безобразни, неща, които обиждат и дори могат да шокират някого.
Други неща, които любовта не е
10. По какъв начин любовта не търси своето?
10 След това ни се казва, че любовта „не търси своето“, тоест, когато стои въпросът дали да се предпочетат нашите лични интереси, или интересите на другите. На едно друго място апостолът заявява: „Никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него.“ (Ефесяни 5:29) Но когато нашите интереси се преплитат с други интереси, и не са засегнати други библейски принципи, ние трябва да направим така, както постъпил Авраам с Лот — любещо да предостави избора на другия човек. — Битие 13:8–11.
11. Какво означава това, че любовта не се раздразнява?
11 Също така любовта не бърза да се обижда. Така Павел ни казва, че любовта „не се раздразнява“. Тя не е прекалено чувствителна. Тя упражнява самоконтрол. Особено женените хора трябва да вземат прѝсърце този съвет, като се предпазват от нетърпеливо повишаване на гласа или викане един на друг. Има условия, при които е лесно човек да бъде раздразнен, и затова Павел сметнал за необходимо да посъветва Тимотей: „А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив“ — да, да не се раздразнява, — а „с кротост да увещава противниците“. — 2 Тимотей 2:24, 25.
12. (а) По какъв начин любовта не държи сметка за зло? (б) Защо не е мъдро да държим сметка за зло?
12 Продължавайки с нещата, които любовта не е, Павел съветва: „Любовта . . . не държи сметка за зло.“ Това не означава, че любовта не обръща внимание на злото. Исус показал как трябва да се справяме със ситуации, когато сме сериозно обидени. (Матей 18:15–17) Но любовта не ни позволява да продължаваме да сме обидени, да таим огорчение. Да не държим сметка за зло означава да бъдем прощаващи, и да забравим, след като проблемът е бил разрешен по библейски начин. Да, не мъчи себе си и не се съсипвай, като прехвърляш в ума си отново и отново някоя обида, държейки сметка за зло!
13. Какво означава да не се радваме на неправдата, и защо любовта не прави това?
13 Нещо повече, казано ни е, че любовта „не се радва на неправдата“. Светът се радва на неправдата, както може да се види от популярността на изпълнените с насилие и порнография литература, филми и телевизионни програми. Цялата тази радост е егоистична, незачитаща божиите праведни принципи или добруването на другите. Цялата тази егоистична радост е сеене за плътта, и в определеното време ще пожъне тление от плътта. — Галатяни 6:8.
14. Защо може с увереност да се каже, че любовта никога не отпада?
14 Сега последното нещо, което любовта не прави: „Любовта никога не отпада.“ Една причина, поради която любовта никога не отпада, или не свършва, е защото Бог е любов, и той е ‘вечният Цар’. (1 Тимотей 1:17) В Римляни 8:38, 39 ние биваме уверѐни, че любовта на Йехова към нас никога не ще отпадне: „Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.“ Също, любовта никога не отпада, защото никога не е безпомощна. Любовта може да се справи с всяка ситуация, с всяко предизвикателство.
Неща, които любовта е
15. Защо между положителните аспекти на любовта на първо място Павел поставя дълготърпението?
15 Стигайки сега до положителната страна, до нещата, които любовта е, Павел започва: „Любовта дълго търпи.“ Вече беше казано, че не може да има християнско братство без дълготърпение, тоест, без проява на търпелива толерантност един към друг. Това е така, защото всички ние сме несъвършени и нашето несъвършенство и недостатъци са изпитание за другите. Не е чудно, че Павел поставя този аспект на първо място, изброявайки нещата, които любовта е!
16. По какви начини членовете на едно семейство могат да проявят милост един към друг?
16 Павел заявява, че любовта също е „милостива“. Това означава, че любовта е услужлива, внимателна, загрижена за другите. Милостта се проявява и в големите, и в малките неща. Добрият самарянин несъмнено проявил милост към човека, който бил причакан от разбойници. (Лука 10:30–37) Любовта се наслаждава, когато казва „моля“. Да кажеш „Подай хляба!“ е заповед. Ако започнеш с „моля“, това превръща израза в молба. Съпрузите са милостиви към своите съпруги, когато следват съвета в 1 Петър 3:7: „Вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по–слаб съсъд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви.“ Съпругите са милостиви към своите съпрузи, когато проявяват „дълбоко уважение“ към тях. (Ефесяни 5:33, NW) Бащите са милостиви към своите деца, когато следват съвета в Ефесяни 6:4: „Бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господне.“
17. Кои са двата начина, по които любовта се радва с истината?
17 Любовта не се радва на неправдата, а „се радва заедно с истината“. Любовта и истината вървят ръка за ръка — Бог е любов, и в същото време той е ‘Богът на истината’. (Псалм 31:5) Любовта се радва, виждайки истината да триумфира над лъжата и да я разобличава; това е една от причините за голямото нарастване на броя на поклонниците на Йехова днес. А щом като истината е в контраст с неправедността, може да се каже, също, че любовта се радва на праведността. Любовта се радва на триумфа на праведността, както са призовани да се радват поклонниците на Йехова при падането на Вавилон Велики. — Откровение 18:20.
18. В какъв смисъл любовта всичко премълчава?
18 Павел също ни казва, че любовта „всичко премълчава“. Както показва Kingdom Interlinear [„Подреден превод на Царството“], мисълта тук е, че любовта покрива всички неща. Тя не ‘разсява клеветата’ срещу някой брат, както са склонни да правят лошите хора. (Псалм 50:20; Притчи 10:12; 17:9) Да, мисълта тук е същата, както в 1 Петър 4:8: „Любовта покрива множество грехове.“ Разбира се, предаността ще предпазва всеки от прикриване на тежки грехове срещу Йехова и срещу християнския сбор.
19. По какъв начин любовта на всичко хваща вяра?
19 Любовта „на всичко хваща вяра“. Любовта е положителна, не отрицателна. Това не означава, че любовта е наивна. Тя не бърза да вярва на сензационни изявления. Но за да стигне дотам да има вяра в Бога, човек трябва да има желание да вярва. Така че любовта не е скептична, прекалено критична. Тя не се противопоставя на вярата, както прави това атеистът, който догматично заявява, че няма Бог, нито е като агностика, който догматично твърди, че просто е невъзможно да знаем откъде сме дошли, защо сме тук и какво ще бъде бъдещето. Божието Слово ни дава увереност по отношение на всички тези неща. Любовта също е готова да вярва, защото тя се доверява, не е прекалено подозрителна.
20. Как любовта е свързана с надеждата?
20 По–нататък апостол Павел ни уверява, че любовта „на всичко се надява“. Тъй като любовта е положителна, не отрицателна, тя има твърда надежда за всичко, което е обещано в божието Слово. Казано ни е: „Който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.“ (1 Коринтяни 9:10) И, както любовта е доверчива, тя също така е изпълнена с надежда, като винаги се надява за най–доброто.
21. Какво библейско уверение е налице относно това, че любовта всичко търпи?
21 Накрая ние биваме уверени, че любовта „всичко търпи“. Тя е в състояние да го направи, поради това, което апостол Павел ни казва в 1 Коринтяни 10:13: „Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.“ Любовта ще ни накара да погледнем към многото примери в Писанията на божии служители, които са издържали, най–главен от които е Исус Христос, както ни е припомнено в Евреи 12:2, 3.
22. Като деца на Бога, какво превъзхождащо качество трябва да сме загрижени да проявяваме?
22 Наистина, любовта (ага̀пе) е превъзхождащо качество, което ние като християни, като Свидетели на Йехова, трябва да култивираме — както с оглед на това, което тя не е, така и с оглед на това, което тя е. Като деца на Бога, нека винаги сме загрижени за проявяването на този плод на божия дух. Да правиш това означава да бъдеш подобен на Бога, защото, помни — „Бог е любов“.
Спомняш ли си?
◻ Как Исус Христос и Павел посочват превъзходството на любовта?
◻ В какъв смисъл любовта не е ревнива?
◻ Как любовта „всичко премълчава“?
◻ Защо може да се каже, че любовта никога не отпада?
◻ По какви два начина любовта се радва с истината?
[Блок на страница 45]
ЛЮБОВТА (АГА́ПЕ)
Какво не е Какво е
1. Не е ревнива 1. Дълго търпи
2. Не се превъзнася 2. Милостива
3. Не се гордее 3. Радва се с истината
4. Не безобразничи 4. Всичко премълчава
5. Не търси своето 5. На всичко хваща вяра
6. Не се раздразнява 6. На всичко се надява
7. Не държи сметка за зло 7. Всичко търпи
8. Не се радва на неправдата
9. Никога не отпада
[Снимки на страница 42]
Йехова смирил Навуходоносор за това, че се превъзнесъл