Нека да се държим здраво за скъпоценната си вяра!
„На вас, които . . . сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра.“ — 2 ПЕТЪР 1:1.
1. Какво казал Исус, за да предупреди своите апостоли, но как самонадеяно възразил Петър?
ВЕЧЕРТА преди смъртта си Исус казал, че всички негови апостоли ще го изоставят. Един от тях, Петър, самонадеяно възразил: „Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна.“ (Матей 26:33, „Верен“) Но Исус знаел друго. Затова той казал на Петър същата вечер: „Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.“ — Лука 22:32.
2. Какви действия от страна на Петър показали, че вярата му е слаба, въпреки неговата прекалена самоувереност?
2 Петър, който бил прекалено уверен в себе си въз основа на своята вяра, се отказал от Исус още същата вечер. Три пъти той отрекъл, че дори познава Христос! (Матей 26:69–75) Когато се ‘обърнал’, думите на неговия Учител — „утвърди братята си“ — трябва да са отеквали в ушите му силно и ясно. Останалите дни от живота на Петър били дълбоко повлияни от тази заповед, както личи от двете писма, които той написал и които са запазени в Библията.
Защо Петър написал своите писма
3. Защо Петър написал своето първо писмо?
3 Около 30 години след смъртта на Исус Петър написал своето първо писмо до братята си в Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния — области, които днес са част от северна и западна Турция. (1 Петър 1:1) Несъмнено сред онези, до които писал Петър, имало и някогашни юдеи, някои от които може би били станали християни на Петдесетница през 33 г. от н.е. (Деяния 2:1, 7–9) Много от тях били от езически произход и преживявали огнени изпитания от ръцете на своите противници. (1 Петър 1:6, 7; 2:12, 19, 20; 3:13–17; 4:12–14) Затова Петър писал до тези братя, за да ги насърчи. Целта му била да им помогне да получат „следствието на вярата си, спасението на душите си“. Затова в прощалните си нареждания той ги подканил: „Съпротивете се [на Дявола], стоейки твърди във вярата.“ — 1 Петър 1:9; 5:8–10.
4. Защо Петър написал своето второ писмо?
4 По–късно Петър писал второ писмо до тези християни. (2 Петър 3:1) Защо? Защото съществувала още по–голяма заплаха. Неморални хора се опитвали да пропагандират своето омърсяващо поведение сред вярващите и успели да заблудят неколцина! (2 Петър 2:1–3) Освен това Петър предупредил относно появата на присмехулници. В своето първо писмо той бил писал, че „краят на всичко е наближил“ и явно някои хора се присмивали на тази представа. (1 Петър 4:7; 2 Петър 3:3, 4) Нека изследваме второто писмо на Петър и да видим как то укрепило братята да останат твърди във вярата. В тази първа статия ще разгледаме 2 Петър, глава 1.
Целта на Глава 1
5. Как Петър подготвил своите читатели за обсъждане на проблемите?
5 Петър не започва веднага да се занимава със сериозните проблеми. Не, първо той подготвя обсъждането на тези проблеми, като засилва признателността на своите слушатели за онова, което те са получили, когато са станали християни. Той им напомня за прекрасните обещания на Бога и за надеждността на библейските пророчества. Той прави това, като казва за преобразяването, видението, което лично той бил получил, представящо Христос в царска власт. — Матей 17:1–8; 2 Петър 1:3, 4, 11, 16–21.
6, 7. (а) Какви поуки можем да си направим от встъплението на Петър към писмото му? (б) Ако ние даваме съвет, какво признание е полезно да направим понякога?
6 Можем ли да извлечем поука от встъплението на Петър? Нима съветите не се приемат по–лесно, когато най–напред заедно със слушателите направим преглед на великата надежда за Царството, която е скъпоценна за всички нас? А ако използуваме лично преживяване? Вероятно след смъртта на Исус Петър често е разказвал за това видение на Христос в царска слава. — Матей 17:9.
7 Не забравяй също, че най–вероятно по времето, когато Петър писал второто си писмо, евангелието на Матей и писмото на апостол Павел до Галатяните вече били широко разпространени. Така че сигурно човешките недостатъци на Петър, както и вярната му служба били добре известни сред неговите съвременници. (Матей 16:21–23; Галатяни 2:11–14) Това обаче не му попречило в свободата на изказа. Наистина, то може да е направило писмото му по–привлекателно за онези, които съзнавали собствените си слабости. Тогава, когато помагаме на хора, имащи проблеми, нима няма да бъде резултатно да признаем, че ние също не сме застраховани от грешки? — Римляни 3:23; Галатяни 6:1.
Укрепващ поздрав
8. В какъв смисъл вероятно използувал Петър думата „вяра“?
8 Да разгледаме сега поздрава на Петър. Той веднага засяга темата за вярата, като се обръща към читателите си като към „вас, които . . . сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра“. (2 Петър 1:1) Тук изразът „вяра“ вероятно означава „твърдо убеждение“ и се отнася до съвкупността от християнски вярвания или учения, която понякога бива наричана в Писанията „истината“. (Галатяни 5:7; 2 Петър 2:2; 2 Йоан 1) Думата „вяра“ често се използува по–скоро в този смисъл, отколкото в общия смисъл на доверие или увереност в някого или в нещо. — Деяния 6:7; 2 Коринтяни 13:5; Галатяни 6:10; Ефесяни 4:5; Юда 3.
9. Защо поздравите на Петър трябва да са прозвучали особено сърдечно на християните от езически произход?
9 Поздравът на Петър трябва да е прозвучал особено топло на читателите от езически произход. Юдеите нямали отношения с езичниците и дори ги презирали, и предубедеността спрямо езичниците продължавала да съществува дори и сред юдеите, които били станали християни. (Лука 10:29–37; Йоан 4:9; Деяния 10:28) Но Петър, който бил юдей по рождение и апостол на Исус Христос, казал, че неговите читатели — от юдейски и от езически произход — споделяли една и съща вяра и се радвали на еднаква привилегия с него.
10. Какви поуки можем да направим от поздрава на Петър?
10 Помисли за поуките, които можем да научим днес от поздрава на Петър. Бог не е предубеден; той не предпочита една раса или народност пред друга. (Деяния 10:34, 35; 11:1, 17; 15:3–9) Както поучавал самият Исус, всички християни са братя и никой от нас не бива да се чувствува по–горен от другия. Освен това поздравът на Петър подчертава, че ние всички наистина сме целосветско братство, което ‘е получило еднаква вяра’ — вярата, която са имали Петър и неговите събратя апостоли. — Матей 23:8; 1 Петър 5:9.
Познанието и божиите обещания
11. На какви жизненоважни неща набляга Петър след поздрава?
11 След поздрава си Петър пише: „Нека незаслужената милост и мирът се умножат за вас.“ Как трябва да се умножат за нас незаслужената милост и мирът? „Чрез едно точно познание за Бога и за Исус, нашия Господар“ — отговаря Петър. После казва: „Божествена[та] сила ни е дала щедро всички неща, които се отнасят за живота и предаността към Бога.“ Но как получаваме ние тези жизненонеобходими неща? „Чрез точното познание за онзи, който ни призова чрез слава и добродетел.“ Така Петър два пъти подчертава, че едно точно познание за Бога и за неговия Син е необходимо. — 2 Петър 1:2, 3, NW; Йоан 17:3.
12. (а) Защо Петър набляга на това колко е важно точното познание? (б) Какво трябва да сме направили първо, за да се радваме на божиите обещания?
12 ‘Лъжливите учители’, за които Петър предупреждава в глава 2, използуват „гибелни ереси“, за да измамят християните. Така те се опитват да ги съблазнят обратно в неморалността, от която те са били избавени. Резултатите са катастрофални за онзи, който е бил спасен чрез „точно познание за Господаря и Спасителя Исус Христос“ и който по–късно се е поддал на тази заблуда. (2 Петър 2:1–3, 20, NW) Явно очаквайки, че ще обсъди този проблем по–късно, Петър от самото начало на своето писмо подчертава необходимостта от точно познание за поддържането на чиста позиция пред Бога. Петър казва, че Бог ‘ни е подарил скъпоценните и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество’. Но за да се радваме на тези обещания, които са неразделна част от нашата вяра — казва Петър, — ние първо трябва да ‘сме избягали от произлязлото от страстите разтление в света’. — 2 Петър 1:4.
13. За какво са решени да се държат здраво както помазаните християни, така и ‘другите овце’?
13 Как гледаш ти на божиите обещания? Дали по начина, по който гледат на тях помазаните християни? През 1991 г. Фредерик Франц, тогавашен президент на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“, който беше целодневен служител повече от 75 години, обобщи чувствата на онези, които се надяват да управляват с Христос: „До ден–днешен ние се държим здраво, и ще се държим здраво, докато Бог всъщност не докаже, че е верен на ‘скъпоценните и твърде големи обещания’.“ Брат Франц запази увереността си в божието обещание за небесно възкресение и се държеше здраво за вярата до своята смърт на 99 години. (1 Коринтяни 15:42–44; Филипяни 3:13, 14; 2 Тимотей 2:10–12) Подобно на това милиони се държат здраво за вярата, като са се съсредоточили върху божието обещание за един земен рай, в който хората ще живеят завинаги в щастие. Дали ти си един от тях? — Лука 23:43; 2 Петър 3:13; Откровение 21:3, 4.
Отклик на божиите обещания
14. Защо Петър посочва добродетелта като първото качество, което трябва да бъде добавено към вярата?
14 Дали сме благодарни на Бога за онова, което той е обещал? Ако е така — твърди Петър, — ние трябва да го показваме. Да, „по самата тая причина“ (понеже Бог ни е дал много скъпоценни обещания) ние трябва да положим истинско старание да действуваме. Не можем да се задоволим просто с това да сме във вярата или само да бъдем запознати с библейската истина. Това не е достатъчно! Може би по времето на Петър някои хора в сбора говорели много за вяра, но имали неморално поведение. Тяхното държание трябвало да бъде добродетелно, затова Петър подканя: „Прибавете на вярата си добродетел.“ — 2 Петър 1:5; Яков 2:14–17.
15. (а) Защо познанието е поставено след добродетелта като качество, което трябва да се прибави към вярата? (б) Кои други качества ще ни подготвят да се държим здраво за вярата?
15 След като споменава добродетелността, Петър изброява още шест качества, които трябва да бъдат прибавени към нашата вяра. Всяко едно от тях е необходимо, за да ‘стоим твърдо във вярата’. (1 Коринтяни 16:13) Тъй като отстъпниците ‘изопачават Писанията’ и предлагат ‘примамки’, след това Петър посочва познанието като нещо необходимо, казвайки: „На добродетелта си [прибавете] познание.“ После той продължава: „На познанието си [прибавете] самоконтрол, на самоконтрола си — издръжливост, на издръжливостта си преданост към Бога, на предаността си към Бога — братска привързаност, на братската си привързаност — любов.“ — 2 Петър 1:5–7, NW; 2:12, 13; 3:16.
16. Какво ще се случи, ако качествата, които Петър изброява, бъдат прибавени към вярата, но какво ще се случи, ако те не бъдат прибавени?
16 Какво ще стане, ако тези седем неща се прибавят към нашата вяра? „Ако тези неща съществуват у вас и са в изобилие — отговаря Петър, — те няма да позволят нито да бъдете бездейни, нито безплодни относно точното познание на нашия Господар Исус Христос.“ (2 Петър 1:8, NW) От друга страна, Петър казал: „Ако тези неща не присъствуват в някого, той е сляп, затваря си очите за светлината и е забравил как е бил очистен от греховете си преди много време.“ (2 Петър 1:9, NW) Обърни внимание, че Петър преминава от използуването на „вие“ и „нашия“ към използуването на „някой“, „той“ и „негов“. Макар че за съжаление някои са слепи, забравящи и нечисти, Петър милостиво не посочва, че читателят му е един от тях. — 2 Петър 2:2.
Укрепвайки братята си
17. Какво може да е подтикнало грижовния призив на Петър „тия добродетели“ да бъдат прилагани на дело?
17 Вероятно съзнавайки, че особено новите могат лесно да бъдат заблудени, Петър нежно ги насърчава: „Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете.“ (2 Петър 1:10; 2:18) Помазаните християни, които прибавят на вярата си тези седем неща, ще се радват на голяма награда, както казва Петър: „Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.“ (2 Петър 1:11) ‘Другите овце’ ще получат вечно наследство в земната област на божието Царство. — Йоан 10:16; Матей 25:33, 34.
18. Защо Петър е готов ‘всякога да напомня’ това на своите братя?
18 Петър искрено желае такава голяма награда за своите братя. „Затова — пише Петър — всякога ще бъда готов да ви напомням за тия работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега държите.“ (2 Петър 1:12) Петър използува гръцката дума стерѝзо, която тук е преведена „сте утвърдени“, също като в по–ранното нареждане на Исус към Петър: „Утвърди братята си.“ (Лука 22:32) Използуването на тази дума може да означава, че Петър си спомня силната заповед, която е получил от своя Господар. И Петър продължава: „И мисля, че е право, докато съм в тая телесна хижа [човешкото тяло], да ви подтиквам чрез напомняне; понеже зная, че скоро ще напусна хижата си.“ — 2 Петър 1:13, 14.
19. От каква помощ се нуждаем ние днес?
19 Макар че Петър милостиво казва, че неговите читатели са „утвърдени в истината“, той съзнава, че вярата им може да претърпи корабокрушение. (1 Тимотей 1:19) Тъй като знае, че скоро ще умре, той укрепва братята си, като споменава неща, които те могат да си припомнят по–късно, за да се поддържат духовно силни. (2 Петър 1:15; 3:12, 13) Подобно на това, и ние днес имаме нужда от постоянни напомняния, за да останем твърди във вярата. Независимо от това кои сме или колко дълго сме в истината, ние не можем да пренебрегваме редовното четене на Библията, личното изучаване и посещаването на събранията на сбора. Някои хора си намират извинения да не ходят на събрания, като казват, че са прекалено уморени, или че събранията се повтарят, или че не са добре представени, но Петър знаел колко бързо всеки един от нас може да изгуби вярата си, ако бъде прекалено уверен в себе си. — Марко 14:66–72; 1 Коринтяни 10:12; Евреи 10:25.
Здрава основа за нашата вяра
20, 21. Как преобразяването укрепило вярата на Петър и на читателите на неговите писма, сред които сме и ние днес?
20 Дали нашата вяра е основана просто на хитроумни легенди? Петър отговаря категорично: „Когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.“ Петър, Яков и Йоан били заедно с Исус, когато го видели в царска слава във видение. Петър обяснява: „Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на святата планина.“ — 2 Петър 1:16–18.
21 Несъмнено когато Петър, Яков и Йоан видели това видение, Царството станало реално за тях! „И така пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него.“ Да, читателите на писмото на Петър, сред които сме и ние днес, имат сериозни основания да внимават в пророчествата за божието Царство. Как трябва да внимаваме? Петър отговаря: „Като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.“ — 2 Петър 1:19; Даниил 7:13, 14; Исаия 9:6, 7.
22. (а) Относно какво е необходимо нашите сърца да бъдат поддържани будни? (б) Как внимаваме в пророческото слово?
22 Нашите сърца ще бъдат тъмни без осветяването от пророческото слово. Но като внимават в него, сърцата на християните се поддържат будни до изгрева на деня, когато ‘утринната звезда’, Исус Христос, дойде в царска слава. (Откровение 22:16) Как ние днес внимаваме в пророческото слово? Чрез изучаване на Библията, чрез подготовка за събранията и участие в тях и като ‘размишляваме върху това, и на това се предаваме’. (1 Тимотей 4:15, „Верен“) Ако пророческото слово трябва да бъде като лампа в „тъмно място“ (нашите сърца), ние трябва да позволим то да ни влияе дълбоко — да влияе на нашите желания, чувства, подбуди и цели. Ние трябва да сме изследователи на Библията, защото Петър завършва глава 1 така: „Никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога, движими от Светия Дух.“ — 2 Петър 1:20, 21.
23. За какво подготвя читателите глава 1 на 2 Петър?
23 В първата глава на второто си писмо Петър осигурил мощни подбуди за това и ние да се държим здраво за скъпоценната си вяра. Вече сме готови за разглеждане на сериозните въпроси, които следват. Следващата статия ще разгледа глава 2 на 2 Петър, в която апостолът обсъжда предизвикателството, идващо от неморални влияния, проникнали в сбора.
Спомняш ли си?
◻ Защо Петър набляга на това колко е важно точното познание?
◻ Каква може да е причината, поради която добродетелта е посочена като първото качество, което трябва да бъде добавено към вярата?
◻ Защо Петър е склонен винаги да напомня на своите братя за това?
◻ Каква здрава основа осигурява Петър за нашата вяра?
[Снимка на страница 9]
Слабостите на Петър не били причина той да се откаже от вярата си