„Какви трябва да сте вие!“
„Тъй като всичко това така ще се разпадне, какви трябва да сте вие в свято поведение и дела на преданост към Бога!“ (2 ПЕТ. 3:11)
1. Защо второто писмо на Петър съдържало навременна подкана за християните по онова време?
КОГАТО апостол Петър написал своето второ боговдъхновено писмо, християнският сбор вече се сблъскал със сериозно преследване, но това не попречило нови хора да се покръстват, нито отслабило пламенността на братята. Затова Дяволът използвал друга тактика, която много пъти се е оказвала успешна. Както разкрил Петър, Сатана се опитал да поквари Божия народ посредством лъжливи учители, чиито очи били „пълни с прелюбодейство“ и чиито сърца били „научени на алчност“. (2 Пет. 2:1–3, 14; Юда 4) Поради тази причина със своето второ писмо Петър отправил искрена подкана към християните да запазят верността си.
2. За какво се говори във 2 Петър, 3 глава, и какви въпроси трябва да си зададем?
2 Петър писал: „Смятам, че е правилно, докато съм в това тяло от плът, да ви събуждам чрез напомняне, като знам, че е наближило времето да напусна това тяло ... Затова ще направя всичко по силите си, та след заминаването ми да можете винаги да си припомняте сами тези неща.“ (2 Пет. 1:13–15) Петър знаел, че скоро ще умре, но не искал другите да забравят навременните му напомняния. Думите му станали част от Библията и днес можем да ги четем. Трета глава на второто писмо на Петър е от особен интерес за нас, тъй като в нея се говори за „последните дни“ на днешната система и за унищожението на символичните небеса и земя. (2 Пет. 3:3, 7, 10) Какви съвети записал Петър? Как прилагането им ще ни помогне да спечелим одобрението на Йехова?
3, 4. (а) Каква подбуждаща към действие подкана отправил Петър, и за какво ни предупредил? (б) Какви три мисли ще разгледаме?
3 След като споменал унищожението на света на Сатана, Петър заявил: „Какви трябва да сте вие в свято поведение и дела на преданост към Бога!“ (2 Пет. 3:11, 12) Очевидно той не задавал въпрос, а отправял подбуждаща към действие подкана. Петър знаел, че само онези, които вършат волята на Йехова и проявяват богоугодни качества, ще бъдат запазени през наближаващия ‘ден на отмъщението’. (Иса. 61:2) Затова апостолът добавил: „Така че, любими мои, като знаете за това предварително, бъдете нащрек, за да не ви повлече заблудата на беззаконниците [или лъжливите учители] и да загубите своята непоколебимост.“ (2 Пет. 3:17)
4 Тъй като ‘знаел предварително’ за бъдещите събития, Петър бил наясно, че особено през последните дни християните ще трябва да бъдат нащрек, за да запазят неопетнеността си. По–късно апостол Йоан ясно обяснил защо. Той получил видение за изхвърлянето на Сатана от небето и за ‘голямата му ярост’ срещу онези, „които спазват заповедите на Бога и на които е поверено свидетелстването за Исус“. (Откр. 12:9, 12, 17) Но лоялните помазани Божии служители и верните им сътрудници от „другите овце“ ще бъдат победители. (Йоан 10:16) Какво да кажем обаче за себе си? Ще запазим ли неопетнеността си? Ще успеем да направим това, ако се стремим (1) да развиваме богоугодни качества, (2) да останем неопетнени и безупречни в морално и духовно отношение и (3) да запазим правилен възглед за изпитанията. Нека разгледаме всяка от тези мисли.
Да развиваме богоугодни качества
5, 6. Какви качества трябва да се стремим да развиваме, и защо се изискват „ревностни усилия“?
5 В началото на второто си писмо Петър писал: „Като положите ревностни усилия от своя страна, добавете на вярата си добродетел, на добродетелта си — познание, на познанието си — самоконтрол, на самоконтрола си — издръжливост, на издръжливостта си — преданост към Бога, на предаността си към Бога — братска обич, на братската си обич — любов. Защото ако тези неща съществуват във вас и ви преизпълват, ще ви предпазят да не бъдете бездейни, нито безплодни по отношение на точното познание за нашия Господар Исус Христос.“ (2 Пет. 1:5–8)
6 Вярно е, че са необходими „ревностни усилия“, за да участваме в дейности, които могат да развият в нас богоугодни качества. Например трябва да полагаме усилия, за да присъстваме на всички събрания, да четем Библията ежедневно и да имаме програма за лично изучаване. И най–вероятно са нужни старателни усилия и добро планиране, за да бъде семейното ни поклонение редовно, интересно и смислено. Но щом изградим рутина, става по–лесно да поддържаме добри навици, особено когато изпитаме ползата от това.
7, 8. (а) Какво казват някои относно вечерта за семейно поклонение? (б) Каква полза извличаш от вашата вечер за семейно поклонение?
7 Една сестра писа относно уредбата за семейно поклонение: „Научаваме нови неща във връзка с най–различни теми.“ Друга сестра споделя: „Да си призная не ми се искаше изучаването на книга да свършва. Това беше любимото ми събрание. Сега обаче, когато имаме вечер за семейно поклонение, разбирам, че Йехова знае от какво се нуждаем, както и кога да ни го осигури.“ Един съпруг казва: „Семейното поклонение много ни помага. За нас като женени хора е полезно да имаме събрание, което е приспособено към нашите нужди! Двамата със съпругата ми усещаме, че имаме напредък в проявяването на плода на светия дух, и изпитваме все по–голяма радост от службата.“ Друг глава на семейство разказва: „Децата се радват, тъй като сами правят проучване и научават много. Семейното поклонение засилва увереността ни, че Йехова знае какви са тревогите ни и че отговаря на молитвите ни.“ Дали и ти изпитваш подобни чувства във връзка с тази чудесна духовна уредба?
8 Не позволявай на малки неща да пречат на семейното ви поклонение. Едно семейство споделя: „През последните четири седмици всеки път в четвъртък вечер ставаше нещо в семейството, което почти ни попречваше да проведем изучаването си. Но ние не позволихме това да се случи.“ Разбира се, понякога може да се наложи да приспособите програмата си. И все пак бъдете решени да не позволявате да мине и една седмица, без да сте провели семейното си поклонение!
9. Как Йехова укрепил Йеремия, и какво научаваме от примера му?
9 Пророк Йеремия е добър пример за нас. Той получил от Йехова духовната подкрепа, от която се нуждаел, и бил признателен за нея. С Божията помощ той успял да проповядва с издръжливост на хора, които не откликнали на посланието му. Йеремия казал: „Словото на Йехова ... беше в сърцето ми като разпален огън, затворен в костите ми.“ (Йер. 20:8, 9) Словото на Йехова му помогнало също да преживее трудните времена непосредствено преди унищожението на Йерусалим. Днес ние разполагаме с цялото записано Слово на Бога. Когато го изучаваме прилежно и придобиваме Божия начин на мислене, подобно на Йеремия ще сме в състояние да издържаме с радост в службата, да останем верни при изпитания и да запазим моралната и духовната си чистота. (Як. 5:10)
Да останем ‘неопетнени и безупречни’
10, 11. Защо трябва да правим всичко по силите си, за да останем ‘неопетнени и безупречни’, и какво се изисква от нас?
10 Като християни, ние знаем, че живеем във времето на края. Затова не сме изненадани от факта, че светът е обсебен от неща, които Йехова мрази, като алчност, извратеност и насилие. Стратегията на Сатана може да бъде обобщена по следния начин: Ако служителите на Бога не могат да бъдат сплашени, вероятно могат да бъдат покварени. (Откр. 2:13, 14) Ето защо трябва да вземем присърце любещата подкана на Петър: „Правете всичко по силите си накрая [Бог] да ви намери неопетнени, безупречни и в мир.“ (2 Пет. 3:14)
11 Изразът „правете всичко по силите си“ ни напомня за подканата на Петър, отправена по–рано, да полагаме „ревностни усилия“. Ясно е, че Йехова, който вдъхновил Петър да запише тези думи, знае, че трябва да напрягаме силите си, за да останем ‘неопетнени и безупречни’, без да бъдем покварени от мръсотията на света на Сатана. Да напрягаме всичките си сили включва да не допускаме в сърцето ни да се промъкнат погрешни желания. (Прочети Притчи 4:23; Яков 1:14, 15.) Освен това трябва да бъдем непоколебими, когато онези, които са озадачени от християнския ни начин на живот, „говорят оскърбително за [нас]“. (1 Пет. 4:4)
12. Какво уверение намираме в Лука 11:13?
12 Поради нашето несъвършенство е истинска борба да вършим онова, което е правилно. (Рим. 7:21–25) Можем да бъдем победители единствено ако се обръщаме към Йехова за помощ, тъй като той щедро дава светия си дух на онези, които искрено му се молят. (Лука 11:13) Този дух произвежда в нас качества, които ни носят Божието одобрение и ни помагат да се справяме не само с изкушенията в живота, но и с изпитанията, които вероятно ще се увеличават с наближаването на деня на Йехова.
Позволи на изпитанията да укрепят вярата ти
13. Какво ще ни помогне да издържаме, когато се сблъскваме с изпитания?
13 Докато живеем в тази стара система, неизбежно ще се сблъскваме с различни изпитания. Но вместо да се обезсърчаваме, е по–добре да гледаме на изпитанията като на възможност да покажем, че обичаме Бога, и да укрепим вярата си в него и в неговото Слово. Ученикът Яков писал: „Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато срещате различни изпитания, защото знаете, че вашата изпитана вяра развива издръжливост.“ (Як. 1:2–4) Нека не забравяме, че „Йехова знае как да избави от изпитание хората, проявяващи преданост към Бога“. (2 Пет. 2:9)
14. Как те насърчава примерът на Йосиф?
14 Помисли за примера на Йосиф, синът на Яков, който бил продаден в робство от собствените си братя. (Бит. 37:23–28; 42:21) Дали Йосиф загубил вярата си поради тази жестока постъпка? Дали се огорчил, тъй като Бог позволил той да страда? Божието Слово разкрива, че не станало така! От Библията разбираме и че с това не свършили изпитанията на Йосиф. По–късно той бил лъжливо обвинен в опит за изнасилване и бил хвърлен в затвора. И този път Йосиф останал непоколебим в предаността си към Бога. (Бит. 39:9–21) Той позволил изпитанията да укрепят вярата му и бил богато възнаграден.
15. Какво научаваме от примера на Ноемин?
15 Разбира се, изпитанията могат да ни натъжат или дори да ни обезсърчат. Йосиф сигурно се чувствал така понякога. Други верни служители на Бога също изпитвали подобни чувства. Помисли за Ноемин, която загубила съпруга си и двамата си синове. Тя казала: „Не ме наричайте Ноемин. Наричайте ме Мара [което означава „огорчена“], защото Всемогъщият направи живота ми много горчив.“ (Рут 1:20, 21, бел. под линия) Реакцията на Ноемин била нормална и напълно разбираема. Но подобно на Йосиф, тя не загубила вярата си и запазила неопетнеността си. А Йехова възнаградил лоялната си служителка. (Рут 4:13–17, 22) В бъдещия земен рай Йехова ще поправи всяка вреда, причинена от Сатана и неговия зъл свят. „Предишните неща няма да бъдат помнени, нито ще дойдат в сърцето.“ (Иса. 65:17)
16. Каква трябва да бъде нагласата ни спрямо молитвата, и защо?
16 Независимо какви изпитания понасяме, като знаем, че Бог ни обича, ще можем да издържим. (Прочети Римляни 8:35–39.) Макар че ще продължи с опитите си да ни обезсърчи, Сатана няма да успее, ако останем „здравомислещи“ и ‘внимаваме да не пренебрегваме молитвата’. (1 Пет. 4:7) Исус казал: „Затова останете будни и през цялото време се молете усърдно, за да успеете да избегнете всичко онова, което трябва да се случи, и да застанете пред Човешкия син.“ (Лука 21:36) Като ни насърчил да се молим усърдно, Исус наблегнал на факта, че сега не е времето да бъдем нехайни относно своята позиция пред него и пред Баща му. Само онези, които имат одобрена позиция, могат да се надяват, че ще преживеят деня на Йехова.
Бъди зает в службата за Йехова
17. Ако в твоя район е трудно да се проповядва, каква полза можеш да извлечеш от добрия пример на пророците в древността?
17 Участието в духовните дейности ни освежава. Това ни напомня за думите на Петър: „Какви трябва да сте вие в свято поведение и дела на преданост към Бога!“ (2 Пет. 3:11) Най–важното от тези дела е известяването на добрата новина. (Мат. 24:14) Вярно е, че проповедната дейност в някои райони е предизвикателство поради безразличието на хората, поради противопоставянето или просто защото хората са прекалено заети с ежедневните си грижи. Служителите на Йехова в древността трябвало да се справят с подобни реакции. Но те не се отказали, а „непрестанно“ известявали Божието послание. (Прочети 2 Летописи 36:15, 16; Йер. 7:24–26) Какво им помогнало да издържат? Те гледали на назначението си от гледната точка на Йехова, а не от гледната точка на света. Освен това за тях било голяма чест да носят Божието име. (Йер. 15:16)
18. Как дейността по проповядване за Царството ще допринесе за бъдещото освещаване на Божието име?
18 Ние също имаме привилегията да известяваме Божието име и намерение. Помисли за следното: В резултат на проповедната ни дейност враговете на Бога няма да могат да кажат, че не са били предупредени, когато бъде изпълнена присъдата срещу тях във великия ден на Йехова. Подобно на фараона в миналото, те ще знаят, че самият Йехова воюва срещу тях. (Из. 8:1, 20; 14:25) Същевременно Бог ще възвеличи верните си служители, като съвсем ясно покаже, че те са били неговите представители. (Прочети Езекиил 2:5; 33:33.)
19. Как показваме, че искаме да се възползваме от търпението на Йехова?
19 Към края на второто си писмо Петър писал до събратята си: „Смятайте, че търпението на нашия Господар е спасение.“ (2 Пет. 3:15) Нека продължаваме да се възползваме от търпението на Йехова. По какъв начин? Като развиваме богоугодни качества, оставаме ‘неопетнени и безупречни’, запазваме правилен възглед за изпитанията и сме заети в службата за Царството. Така ще имаме перспективата да се радваме на безкрайните благословии, свързани с ‘новите небеса и новата земя’. (2 Пет. 3:13)
Спомняш ли си?
• Как можем да развиваме богоугодни качества?
• Как можем да останем ‘неопетнени и безупречни’?
• Какво научаваме от Йосиф и Ноемин?
• Защо участието в проповедната дейност е голяма привилегия?
[Снимка на страница 9]
Мъже, как можете да развивате богоугодни качества в себе си и в семейството си?
[Снимки на страница 10]
Какво научаваме от начина, по който Йосиф се справял с изпитанията?