‘Бог ще приключи твоето поучение’

СПОРТИСТ, който се подготвя за важно състезание, трябва упорито да тренира. Той иска тялото му да бъде във форма, за да може да покаже най–добри постижения на този ден. Християни също трябва да тренират, но със съвсем друга цел. Апостол Павел казал: „Упражнявай се ... с преданост към Бога като твоя цел“ (1 Тимотей 4:7).

Християнин трябва значи да се поддържа духовно във форма. Така, както спортист укрепва своето тяло, трябва християнина да развие духовна сила и издръжливост. Прави това чрез изучаване на Божието Слово, Библията, чрез молитва, чрез редовно посещение на събранията на еклезията и чрез това, че изразява открито своята вяра.

Спортистите имат често треньор и християните също имат треньор. Кого? Никой друг освен сам Йехова! Апостол Павел насочил вниманието към интереса на Йехова за програмата на тренировка и обучение, като писал: „Богът на незаслужената доброта ... сам [ще] приключи вашето поучение, ще ви укрепи, ще ви утвърди“ (1 Петър 5:10). В кои области ни поучава Йехова? В много, и всички те са съществени, ако искаме да останем като християни във форма.

Директно вразумяване

Петър сам бил поучаван от Йехова. От неговите преживяни случки можем да научим много неща. Понякога поучението на Петър било доста болезнено. Представи си, какво е изпитал Петър, когато се опитал да попречи на Исус да се подчини изцяло на Божието преднамерение, след което Исус отговорил: „Махни се от мене, Сатано! Ти си за мене причина за препъване, защото мислиш не за това, що е Божие, а за това, що е човешко“ (Матей 16:23). Представи си също, какво е почувствал, когато много години по–късно страх от хората го накарал да извърши немъдра постъпка. В този случай получил вразумяването от Йехова чрез Павел: „А когато Петър дойде в Антиохия, аз му се противопоставих, защото се намери осъден“ (Галатяни 2:11–14).

При двата случаи Петър бил поучен от Йехова. Сам почувствал, „че всяко вразумяване изглежда изпърво не за радост, а за скръб; но отпосле на поучените чрез него то принася мирен плод, а именно праведност“ (Евреи 12:11). Приемането на такива тежки смъмряния като вразумяване от Йехова помогнало на Петър да добие правилно становище за нещата и го поучило в две абсолютно необходими качества, а именно кроткост и смирение (Притчи 3:34; 15:33).

Как можем да се справим с различни обстоятелства

Йехова може да ни поучи, като — понякога дори и в християнската еклезия — допусне ситуации, с които трудно можем да се справим. Ние растеме като християни като се молим за направление, прилагаме библейски принципи, които сме научили и познаем, как прилагането на тези основни принципи винаги е най–добрия път.

Петър сам участвал в споровете между апостолите на Исус. Като четем внимателно описанието за това забелязваме, че Исус използвал тези спорове, които били последствие на тяхното несъвършенство, за да поучи последователите си в съществени християнски качества като любов, смирение и опрощаване (Матей 18:15–17, 21, 22; Лука 22:24–27).

Павел също преживял спорове (Деяние на апостолите 15:36–40; Филипяни 4:2). Той обяснил, че такива проблеми дават възможност на християни, да бъдат поучени: „Продължавайте да се търпите един друг и да си прощавате взаимно, ако някой има причина за оплакване против някого. Така, както Йехова с готовност ви прости, така правете и вие. А над всичко това облечете се в любов, понеже тя е съвършена връзка на единност“ (Колосяни 3:13, 14).

Но, в първото столетие всред християните си пробила път друга по–коварна опасност. Павел изказал следното предупреждение: „Ще има и между вас фалшиви пророци ... Те ще вмъкнат пагубни секти и ще се отрекат даже и от Господаря, който ги е изкупил, чрез което ще навлекат върху себе си бързо унищожение. И мнозина ще последват тяхната разюзданост и поради тях пътят на истината ще бъде похулен“ (2 Петър 2:1, 2). Това развитие щяло да доведе до унищожение на тези непокайващи се „фалшиви учители“ (2 Петър 2:3). Но как стоял въпросът с онези, които останали верни?

Чрез тази преживяна случка били научени, ‘да събудят тяхната мисловна способност’ (2 Петър 3:1). Тяхната отговорност, да се изправят срещу проникването на такива фалшиви учения изисквала от тях да си припомнят основанията за тяхната вяра. Като видяли, до какви лоши въздействия довели деянията на „фалшивите учители“, доверието им в християнската истина станало даже още по–силно (2 Петър 3:3–7).

Например остарелият апостол Йоан преживял съпротивата от страна на Диотрефес, който обичал да първенствува, не признавал авторитета на Йоан и не само, че не приел пратениците на Йоан, но се опитвал даже да пречи на тези, които желаели да ги приемат и ги изключвал от еклезията. Несъмнено това е било доста болезнено за всички истински християни, което били в същата еклезия, където бил и Диотрефес. Но чрез това им се отдала възможността да покажат, че ‘не подражават на злото’ и по този начин могли да бъдат още по–добре обучени в лоялността си към Йехова и авторитета на апостолите (3 Йоан 9–12).

В обноските с нехристияни

Исус казал, че неговите последователи не трябва да бъдат част от този свят (Йоан 17:16). Християнинът е длъжен да покаже лоялност на първа линия към Йехова и неговото Царство. Той се старае да спазва Божите нравствени мащаби; ето защо неговите главни интереси и желания се различават от тези на света. Но от друга страна християнина трябва да живее в света и това води много често до неизбежни конфликти.

По време на дългогодишната си служба Петър несъмнено е преживял доста случки и положения, в които християнин е трябвало да вземе трудни решения, с които да се създаде равновесие между изискванията от света от една страна и диктуването на тяхната съвест от друга. Начина, по който християните могат да действат така, че да ‘запазят чиста съвест’ ни се показва с прекрасния, практичен съвет, даден в първото писмо на Петър (1 Петър 2:13–20; 3:1–6, 16).

Разбира се, погледът ни като истински християни е отправен към времето, когато не ще трябва да се съобразяваме с изискванията на днешната система на нещата. До тогава ще бъдем обучавани в изтрайване и имайки предвид изкушенията и безбожните влияния можем да покажем нашата лоялност. Като натрупаме все повече опит в прилагането на библейски принципи при различни обстоятелства и действаме смело така, че да се харесаме на Йехова съобразно нашите познания, ще бъдем обучени в практическа мъдрост и смелост. Помисли само, колко повече ще бъдеме обучени само въз основа на това, че сме живяли в днешната система на нещата и сме разрешили успешно толкова трудни проблеми.

По време на преследване

Когато Петър говорил за това, че Бог ни обучава, той имал предвид преди всичко преследванията. Той показал, че християни трябва да разчитат с това, че ще бъдат преследвани: „Бъдете трезвени, бъдете бдителни. Вашият противник, Дяволът, обикаля като рикаещ лъв и търси някого да погълне“ (1 Петър 5:8; 2 Тимотей 3:12).

Петър могъл да говори за това, защото лично бил страдал от преследване. В началото на християнската еклезия той и други апостоли били бити и им било заповядано да не проповядват повече. Как реагирали те? „Излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие поради неговото име“ (Деяния на апостолите 5:41).

Затова Петър говорил от опитност под боговдъхновение, като казал: „Напротив, радвайте се и за напред, доколкото участвувате в страданията на Христа, за да можете да се възрадвате и развеселите, когато се яви неговата слава. Ако ви хулят заради името Христово, блажени сте, защото духът на славата, да, Божият дух почива върху вас“ (1 Петър 4:13, 14). Открито преследване може да бъде един вид обучение. Християнинът се научава още повече да се уповава на Божия дух. Вярата му ще бъде от „изпитано естество“ (1 Петър 1:7). Той ще бъде обучен да показва смелост, почиваща на Божията сила (2 Тимотей 1:7). Той развива търпение и издръжливост и се учи като Исус на послушание ‘чрез онова, което претърпява’ (Евреи 5:8; 1 Петър 2:23, 24).

Йехова слага край на нашето обучение

Разбира се, трудни проблеми и преследвания, които християнин трябва да претърпи, не идват от Бога. Яков съветвал: „Никой, който се намира в изкушение, да не казва: ‘Бог ме изкушава’. Защото Бог не изкушава от зло, а и сам не изкушава никого“ (Яков 1:13). Проблеми могат да възникнат поради различни причини между другото и поради това, че хората правят грешки или по собствено желание действат погрешно. Тъй като това се случва много често, Йехова използва обстоятелството за обучение на неговите служители в абсолютно необходими християнски качества.

Йов, Йеремия, Петър, Павел и други Божии служители в библейски времена били обучени по този начин. Ние също трябва да гледаме на различните трудни ситуации, с които се сблъскваме в живота, като на възможност на обучение, допуснато от Йехова. Чрез това, че ги посрещаме със силата на Йехова, ще бъдем обучени в послушност, мъдрост, смирение, смелост, любов, снизхождение и много други качества. (Сравни Яков 1:2–4.)

Той също ни ободрява да знаем, че тази фаза на обучение ще бъде прекратена един ден. Затова Петър утешавал своите съхристияни: „След кратковременното ви страдание, Богът на незаслужената доброта, който ви е призвал за вечната си слава в Исуса Христа, сам ще прекрати обучението ви, той ще ви утвърди, той ще ви укрепи“ (1 Петър 5:10). Тези думи се отнасят и за „голямото множество“, което се надява на вечен живот на райска земя.

Тази мисъл сама би трябвала да ни помогне, да се подложим на това обучение и да бъдем решени да не правим никакви компромиси. Чрез това ще изживеем, колко верни са ободрителните думи на апостол Павел: „Като правим добро, да не се обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, ако не отмалеем“ (Галатяни 6:9).