Изучавай християнските морални стандарти, за да учиш и себе си, и другите
„Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си?“ — РИМЛЯНИ 2:21.
1, 2. Какви причини са налице за това да искаш да изучаваш Библията?
ИМА много причини за това да изучаваш божието Слово. Може би искаш да знаеш фактите, записани в него — за хората, събитията, местата и други неща. Искаш да знаеш доктринни истини, противопоставящи се на погрешните религиозни учения от рода на троицата или адския огън. (Йоан 8:32) Също трябва да искаш да опознаеш по–добре Йехова, за да му подражаваш по–отблизо и да ходиш пред него по праведен начин. — 3 Царе 15:4, 5.
2 Една свързана с изброените по–горе неща и много важна причина да изучаваш Словото на Бога е това да се подготвиш да учиш другите — твоите близки, познати и дори онези, които още не познаваш. За истинските християни да правят това не е въпрос на лично предпочитание. Исус казал на учениците си: „И така, идете, правете ученици [от] всичките народи ..., като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал.“ — Матей 28:19, 20, Ве.
3, 4. Защо е достойно за уважение това да учиш другите, както Исус заповядал?
3 Да изучаваш Библията с желанието да учиш другите е достойно за уважение нещо и може да бъде източник на трайно удовлетворение. Учителската професия е уважавана открай време. В „Енциклопедия Енкарта“ се казва: „Много възрастни хора сред юдеите гледали на учителите като на водачи към спасение и насърчавали децата да почитат учителите си дори повече от родителите си.“ Особено достойно за християните е да обучават себе си, като изучават Библията, и след това да учат другите.
4 „Много повече хора са ангажирани в учителската работа, отколкото в която и да било друга професия. Около 48 000 000 мъже и жени по целия свят са учители.“ („Световна енциклопедия“) На професионалния учител са поверени умовете на младите хора и той може да им повлияе за години напред. Резултатът от това да се подчиняваш на заповедта на Исус да учиш другите е дори още по–значителен — можеш да им повлияеш с перспектива за вечност. Апостол Павел обърнал внимание на това, когато насърчил Тимотей: „Внимавай на себе си и на поучението си, постоянствай в това; защото, като правиш това, ще спасиш и себе си, и слушателите си.“ (1 Тимотей 4:16) Да, твоето поучаване може да доведе до спасение.
5. Защо християнското обучение превъзхожда другите видове обучение?
5 Да учиш себе си, а след това и другите, е задача, която е установена и ръководена от най–висшия източник на познание, Върховният владетел на вселената. Това само по себе си прави този вид обучение много по–възвишено от което и да било друго светско обучение, било то да преподаваш основни предмети, работни умения или дори специализирана медицина. Християнското обучение означава ученикът да се научи лично да подражава на божия Син, Исус Христос, и да учи другите да правят същото. — Йоан 15:10.
Защо да учиш себе си?
6, 7. (а) Защо трябва първо да учим себе си? (б) В какъв смисъл юдеите през първи век се провалили като учители?
6 Защо се казва, че първо трябва да учим себе си? Защото не можем правилно да учим другите, ако първо не сме научили себе си. Павел подчертал това в един предизвикващ размисъл откъс, който имал важно значение за юдеите тогава, но съдържа и сериозно послание за християните днес. Павел попитал: „Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатстваш ли [ограбваш ли храмове — НС]? Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като престъпваш закона?“ — Римляни 2:21–23.
7 Като използвал реторични въпроси, Павел изтъкнал две грешни неща, които са забранени пряко в Десетте божи заповеди — не кради и не прелюбодействай. (Изход 20:14, 15) Някои юдеи по времето на Павел се гордеели с това, че притежавали божия Закон. Те ‘били обучени в закона и били уверени в себе си, че са водачи на слепите, светлина на ония, които са в тъмнина, наставници на неразумните и учители на невръстните’. (Римляни 2:17–20, Ве) Но били лицемери, защото тайно крадели или прелюбодействали. Това позоряло Закона и неговия Автор в небесата. Можеш да видиш, че те едва ли били подготвени да учат другите; в действителност те не учели дори себе си.
8. Как може някои юдеи от времето на Павел да са ограбвали храмове?
8 Павел споменал за ограбването на храмове. Дали някои юдеи буквално правели това? Какво имал предвид Павел? Всъщност, с оглед на ограничената информация в този откъс, не можем да бъдем сигурни как някои юдеи ограбвали храмове. Преди това градският писар на Ефес заявил, че съобщниците на Павел не били ‘обрали храма’ (СИ), което предполага, че поне някои хора мислели, че юдеите вършат такива неща. (Деяния 19:29–37) Дали те използвали лично или с търговска цел ценните вещи от езическите храмове, взети като плячка от завоевателите или от религиозните фанатици? Според божия Закон златото и среброто от идолитеa трябвало да се унищожава, не било уместно да се използва за лична употреба. (Второзаконие 7:25) Така че Павел може да загатва за юдеи, които пренебрегнали божията заповед и използвали предмети, принадлежащи на езически храмове, или печелели от тях.
9. Какви грешни дела във връзка с храма може да се оприличат на ограбване на храма?
9 От друга страна, Йосиф Флавий разказва за един скандал, причинен от четирима юдеи, чийто водач бил учител на Закона. Те убедили една римлянка, която била прозелитка, да им даде злато и други ценности, като дарение за храма в Йерусалим. След като ги получили от нея, те използвали богатствата за себе си — в този смисъл те ограбили храмаb. Други ограбвали храма, като принасяли недъгави животни за жертва и поощрявали алчния комерсиализъм в района му, превръщайки храма в „разбойнически вертеп“. — Матей 21:12, 13; Малахия 1:12–14; 3:8, 9.
Поучавай другите на християнските морални стандарти
10. Какво в думите на Павел, записани в Римляни 2:21–23, не бива да ни убягва?
10 Каквито и да били грешните дела през първи век, било то кражба, прелюбодейство или ограбване на храмове, за каквито споменава Павел, нека да не губим от погледа си същината на неговото изказване. Той попитал: „Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си?“ Струва си да се отбележи, че примерите, за които говори Павел, се отнасят до морала. Апостолът не се съсредоточил над библейски доктрини или история. Да учиш себе си и другите, според казаното от Павел, било свързано с християнския морал.
11. Защо трябва да обръщаш внимание на християнските морални стандарти, като изучаваш божието Слово?
11 Да приложим на практика поуката от Римляни 2:21–23, означава да научим християнските морални стандарти от божието Слово, да живеем според това, което сме научили, и след това да учим и другите да правят същото. Затова, когато изучаваш Библията, внимателно следи за нещата, показващи стандартите на Йехова, на които се основава християнският морал. Размишлявай над съветите и поуките, които откриваш в Библията. След това безстрашно прилагай онова, което научаваш. За да правиш това, се изискват смелост и решителност. Лесно е за несъвършените хора да си намират извинения или причини, с които да оправдаят дадена ситуация, допускаща или дори изискваща пренебрегването на християнските морални принципи при определени случаи. Може би юдеите, за които Павел споменава, имали опит в този подвеждащ начин на мислене, с който се целяло да измамят или заблудят другите. Думите на Павел обаче показват, че християнските морални стандарти не трябва да бъдат подценявани или пренебрегвани по лична преценка.
12. Как доброто или погрешното поведение представят Йехова Бог, и защо е добре да помним това?
12 Апостолът подчертал една основна причина за научаването и след това прилагането на моралните принципи, които намираш в Библията. Грешното поведение на юдеите представяло Йехова в лоша светлина: „Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като престъпваш закона? Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.“ (Римляни 2:23, 24) От това се разбира, че ако пренебрегваме принципите на християнския морал, ние нанасяме позор на техния Източник. И обратно, ако се придържаме стриктно към стандартите на Бога, това ще говори добре за него, ще му донася чест. (Исаия 52:5; Езекиил 36:20) Ако си наясно с това, то може да укрепи решимостта ти по време на изкушения или в ситуации, в които пренебрегването на християнския морал може да изглежда най–лесният и най–удобният начин на постъпване. Но думите на Павел ни учат и на нещо друго. Освен че трябва да внимаваш дали твоето поведение представя Бога в добра или в лоша светлина, като учиш другите, трябва да им помогнеш да разберат, че това как те прилагат моралните стандарти, които научават, ще представя Йехова по един или друг начин. Християнският морал не само носи удовлетворение и защита за нечие здраве. Той представя Онзи, който го е установил и който ни насърчава да го прилагаме. — Псалм 74:10; Яков 3:17.
13. (а) Как Библията ни помага по отношение на морала? (б) Обясни същността на съвета в 1 Солунци 4:3–7.
13 Моралът засяга също и другите хора. Може да видиш това от примерите в божието Слово, които показват колко е ценно прилагането на божиите морални стандарти и какви са резултатите от пренебрегването им. (Битие 39:1–9, 21; Исус Навиев 7:1–25) Ще намериш също следния уместен съвет относно морала: „Понеже това е Божията воля — вашето освещение: да се въздържате от блудство; да знае всеки от вас как да държи своя съсъд със святост и почест, не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога; и да не престъпва никой, та да поврежда брата си в това нещо [да нанесе вреда и да престъпи правата на брат си в това отношение — НС]. ... Защото Бог не ни е призовал на нечистота, а на святост.“ — 1 Солунци 4:3–7.
14. Какво може да се запиташ относно съвета в 1 Солунци 4:3–7?
14 Почти всеки може да разбере от този откъс, че сексуалната неморалност е в разрез с християнския морал. Но ти можеш да погледнеш по–задълбочено на нещата. Някои откъси дават възможност за по–обстойно изучаване и размисъл, които ще доведат до прозрение. Например, може да размишляваш над това какво имал предвид Павел, като казал, че вършенето на блудство може да доведе някого до това „да нанесе вреда и да престъпи правата на брат си в това отношение“. За какви права става въпрос и как по–доброто разбиране на тези неща ти дава допълнителен стимул да се придържаш към християнския морал? Как резултатите от едно такова изследване допълнително те подготвят да учиш другите и да им помагаш да почитат Бога?
Изучавай, за да поучаваш другите
15. Какви инструменти можеш да използваш, за да учиш себе си чрез лично изучаване?
15 Свидетелите на Йехова разполагат с инструменти, които използват за изследването на различни въпроси или теми, които възникват, когато християните изучават, за да учат себе си или другите. Едно средство, което е на разположение на много езици, е „Показалец на изданията на „Стражева кула“. Ако разполагаш с него, можеш да го използваш, за да намираш конкретна информация в основаните на Библията издания на Свидетелите на Йехова. Може да търсиш по теми или в списъка с библейските стихове. Друго средство, което е на разположение на Свидетелите на Йехова на много основни езици, е „Библиотека „Стражева кула“. Тази компютърна програма на CD–ROM съдържа голяма сбирка от издания в електронна форма. Тази програма позволява да се изследват различни теми и обсъждания на конкретни библейски текстове. Ако разполагаш с тези два инструмента, използвай ги редовно, за да изучаваш божието Слово с оглед на това да учиш другите.
16, 17. (а) Къде можеш да намериш даващи повече разбиране обяснения за правата, споменати в 1 Солунци 4:6? (б) По какви начини блудството престъпва правата на другите?
16 Да вземем за пример цитираните по–горе стихове, 1 Солунци 4:3–7. Възникна въпросът за правата. Чии права? И как тези права могат да бъдат престъпени? Със споменатите вече инструменти за изучаване можеш да откриеш редица обяснения върху тези стихове, които дават повече разбиране и относно правата, за които говорел Павел. Можеш да прочетеш такива обяснения в енциклопедията „Прозрение върху Писанията“ (англ.), 1 том, 863 и 864 страница; в книгата „Истински мир и безопасност — как можеш да ги намериш?“, 144 страница и в „Стражева кула“ (англ.) от 15 ноември 1989 г., 31 страница.
17 При изучаването ще видиш, че тези издания показват колко верни са думите на Павел. Блудникът съгрешава против Бога и излага себе си на риск от заболявания. (1 Коринтяни 6:18, 19; Евреи 13:4) Мъжът, извършващ блудство, престъпва редица права на жената, с която съгрешава. Той я лишава от чисто морално състояние и от чиста съвест. Ако тя не е омъжена, той нарушава нейното право да сключи брак като девица и правото на бъдещия ѝ съпруг да очаква тя да бъде такава. Той наранява родителите на жената и нейния съпруг, ако тя е омъжена. Неморалният мъж нарушава правото на своето собствено семейство на чисто морално състояние. Ако е част от християнски сбор, той нанася укор на сбора, като разваля репутацията му. — 1 Коринтяни 5:1.
18. Каква полза имаш от това да изследваш въпроса за християнския морал чрез изучаване на Библията?
18 Нима такива обяснения за правата не ти помагат да видиш по–дълбокото значение на този стих? Такъв вид изучаване несъмнено е от голяма полза. По време на изучаването ти учиш себе си. Твоето разбиране за истинността и въздействието на божието послание се увеличава. Ти укрепваш решимостта си да се придържаш към християнския морал, каквито и изкушения да възникнат. И помисли само колко по–резултатен можеш да бъдеш като учител! Например, докато учиш другите на библейската истина, можеш да им помогнеш да придобият прозрение за 1 Солунци 4:3–7 и чрез това да разбират по–добре християнския морал и да го оценяват по–високо. Така твоето изучаване може да помогне на тебе и на много други хора да почитате Бога. Тук споменахме само един пример, от писмото на Павел към солунците. Има много други аспекти на християнския морал и съответно много други библейски примери и мисли, които можеш да изучаваш, да прилагаш на практика и на които да учиш другите.
19. Защо е необходимо да се придържаш към християнския морал?
19 Няма и съмнение, че е проява на мъдрост да правиш това. В Яков 3:17 се казва, че „мъдростта, която е от горе“, от Йехова Бог, е „преди всичко чиста“. Това ясно показва, че трябва да следваме божиите морални стандарти. Да, Йехова изисква онези, които го представят в това да учат другите на Библията, да бъдат добри примери „в чистота“. (1 Тимотей 4:12) Начинът на живот на първите ученици, като Павел и Тимотей, доказва това; те се въздържали от неморалност. Павел дори писал: „А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии; нито срамотни или празни приказки, нито подигравки.“ — Ефесяни 5:3, 4.
20, 21. Защо си съгласен с това, което е записал апостол Йоан в 1 Йоан 5:3?
20 Моралните стандарти, изложени в божието Слово, са ясни и конкретни, но те не са непосилно бреме. Това се вижда от примера на Йоан, най–дълго живелият апостол. Въз основа на това, което наблюдавал десетилетия наред, той знаел, че християнският морал не е навреждащ. Напротив, той се оказал ефикасен, полезен и възнаграждаващ. Йоан наблегнал на това, като писал: „Ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.“ — 1 Йоан 5:3.
21 Обърни внимание обаче, че Йоан не представил подчинението спрямо Бога, изразено посредством спазването на християнските морални стандарти, като най–добрия начин на живот просто защото си спестяваме проблемите и лошите последици на неморалното поведение. Той поставя нещата в правилната перспектива, като посочва първо, че това е израз на нашата любов към Йехова Бог, скъпоценна възможност да покажем любовта си към него. Наистина, да учим себе си и другите да обичаме Бога, изисква да приемем и приложим неговите възвишени стандарти. Да, това означава да учим себе си и другите на християнските морални принципи.
[Бележки под линия]
a Макар че обрисувал юдеите като зачитащи светите неща, Йосиф Флавий изложил отново божия закон по следния начин: „Нека никой да не хули боговете, които се почитат в други градове, нито да ограбва чужди храмове, нито да взима съкровището, което е било посветено на някой бог.“ (Курсивът е наш.) — „Юдейски древности“, 4 книга, 8 глава, 10 абзац.
b „Юдейски древности“, 18 книга, 3 глава, 5 абзац.
Спомняш ли си?
• Защо трябва първо да учим себе си, преди да учим другите?
• Как нашето поведение може да представи Йехова?
• Чии права престъпва блудникът?
• На какво си решен относно християнските морални принципи?
[Снимка на страница 22]
„Заповедите Му не са тежки“