‘Водете усилна битка за вярата’!

‘Водете усилна битка за вярата, която веднъж завинаги беше дадена на светиите.’ — ЮДА 3, NW.

 1. В какъв смисъл днес истинските християни участвуват във война?

ВОЙНИШКИЯТ живот по време на война винаги е бил тежък. Представи си да си екипиран с пълно бойно снаряжение и да вървиш много километри във всякакво време, да бъдеш подложен на изтощително обучение относно боравенето с оръжие, или да трябва да се защищаваш от най–различни жестоки опасности, които биха могли да ти струват живота или да те осакатят. Истинските християни обаче не участвуват във войните на народите. (Исаия 2:2–4; Йоан 17:14) И въпреки това не бива да забравяме, че в известен смисъл всички сме във война. Сатан е изпълнен с омраза към Исус Христос и към неговите последователи на земята. (Откровение 12:17) Всички, които решат да служат на Йехова Бог, всъщност се включват като войници, воюващи в една духовна война. — 2 Коринтяни 10:4.

 2. Как Юда описва християнската война, и как неговото писмо може да ни помогне да издържим?

² Уместно братът на Исус, Юда, пише: „Любими мои, въпреки че полагах всички усилия да ви пиша за спасението, което е общо за всички нас, сметнах за необходимо да ви пиша, за да ви подбудя да водите усилна битка за вярата, която веднъж завинаги беше дадена на светиите.“ (Юда 3, NW) Когато Юда подканва християните да ‘водят усилна битка за вярата’, той използува дума, свързана с израза „мъчителна болка“. Да, тази борба може да бъде трудна, дори мъчителна! Дали ти понякога смяташ, че е трудно да се издържа в тази война? Краткото, но силно писмо на Юда може да ни помогне. То ни подканя да се противопоставим на неморалността, да уважаваме установения от Бога авторитет и да продължаваме да бъдем в божията любов. Нека да разгледаме как да прилагаме тези наставления.

Противопостави се на неморалността

 3. С каква неотложна ситуация се сблъскал християнският сбор по времето на Юда?

³ Юда виждал, че не всички негови събратя християни излизали победители във войната със Сатан. Стадото било изправено пред неотложна ситуация. Покварени мъже ‘се били промъкнали’ в него, пише Юда. Тези човеци незабелязано насаждали неморалност. И хитро намирали основания за делата си, като ‘превръщали незаслужената милост на нашия Бог в извинение за разпуснато поведение’. (Юда 4, NW) Вероятно като някои от древните гностици, те разсъждавали, че колкото повече греши човек, толкова повече ще получи от божията прошка — така че всъщност излизало, че е по–добре да се греши повече! Или може би те смятали, че такъв Бог изобщо няма да ги наказва. Но какъвто и да бил случаят, те грешали. — 1 Коринтяни 3:19.

 4. Какви три примера за минали присъди на Йехова посочва Юда?

⁴ Юда оборва тяхното зло мислене, като посочва три примера на присъди на Йехова в миналото: срещу израилтяните, когато те ‘не проявявали вяра’, срещу ‘ангелите, които напуснали своето правилно местоживеене’, за да съгрешат с жени, и срещу жителите на Содом и Гомор, които ‘вършели невъздържано блудство и преследвали плътта за противоестествена употреба’. (Юда 5–7, NW; Битие 6:2–4; 19:4–25; Числа 14:35) Във всеки един от тези случаи Йехова изпълнил решителна присъда против грешниците.

 5. Кой древен пророк цитира Юда, и как това пророчество изразява абсолютната сигурност на своето изпълнение?

⁵ След това Юда говори за една присъда, имаща дори още по–дълготрайни последици. Той цитира едно пророчество на Енох — откъс, който не се среща на никое друго място във вдъхновените Писания.a (Юда 14, 15, NW) Енох предсказал едно време, когато Йехова ще съди всички безбожници и техните безбожни дела. Интересно е това, че Енох говорел в минало време, защото божиите присъди били толкова сигурни, сякаш вече били изпълнени. Може хората да са се присмивали на Енох, а по–късно и на Ной, но всички тези присмехулници се удавили в целосветския Потоп.

 6. (а) Какво било необходимо да се напомни на християните по времето на Юда? (б) Защо трябва да приемем подканите на Юда присърце?

⁶ Защо Юда писал за тези божествени присъди? Защото той знаел, че някои от хората, които се били присъединили към християнския сбор по негово време, вършели грехове, които били точно толкова нечисти и заслужаващи порицание, колкото и онези, които предизвикали тези минали присъди. Затова Юда пише, че на сборовете трябва да бъдат припомнени някои основни духовни истини. (Юда 5) Техните членове явно били забравили, че Йехова Бог виждал онова, което правели. Да, когато неговите служители умишлено нарушават неговите закони, омърсявайки себе си и други хора, той вижда това. (Притчи 15:3) Такива постъпки го нараняват много. (Битие 6:6; Псалм 78:40) Мисълта, че ние, нищожните човеци, можем да повлияем върху чувствата на Върховния господар на вселената, вдъхва страх. Той ни наблюдава ежедневно и когато вършим най–доброто, на което сме способни, за да следваме стъпките на неговия син, Исус Христос, тогава поведението ни радва сърцето му. Затова нека никога не изпитваме неприязън спрямо такива напомняния като онези, които дава Юда, а да ги вземем присърце. — Притчи 27:11; 1 Петър 2:21.

 7. (а) Защо е много важно онези, които вършат сериозен грях, да потърсят незабавна помощ? (б) Как можем всички ние да избягваме неморалността?

⁷ Йехова не само вижда, но и действува. Тъй като е Бог на справедливостта, рано или късно той донася наказание върху злодейците. (1 Тимотей 5:24) Онези, които смятат, че неговите присъди са само древна история и че той не е загрижен относно злото, което те вършат, просто се заблуждават. Колко е важно днес онези, които вършат неморалност, незабавно да потърсят помощ от християнските старейшини! (Яков 5:14, 15) Всички ние можем да бъдем предупредени относно опасността, която представлява неморалността в нашата духовна война. Всяка година се дават жертви — хора, които биват изключени от нашите редици, като при повечето от тях това става, защото неразкайващо се извършват неморални дела. Трябва да решим твърдо да се противопоставим на всяко изкушение, което започва да ни води в тази посока. — Сравни Матей 26:41.

Уважавай божествено установения авторитет

 8. Кои били „славните“, споменати в Юда 8?

⁸ Друг проблем, който Юда разглежда, е липсата на уважение към божествено установения авторитет. Например, в стих 8 той обвинява някои зли човеци, че „бълват хули срещу славните“ (NW). Кои били „славните“? Те били несъвършени хора, но светият дух на Йехова им бил възложил отговорности. Например, сборовете имали старейшини, на които било възложено да се грижат за божието стадо. (1 Петър 5:2) Имало също и пътуващи надзорници като апостол Павел. А старейшинското тяло в Йерусалим действувало като ръководно тяло и вземало решения, които засягали християнския сбор като цяло. (Деяния 15:6) Юда бил много загрижен, че определени хора в сбора говорели зле за тези мъже, хулели ги.

 9. Какви примери относно прояви на неуважение към авторитета посочва Юда?

⁹ За да осъди тези неуважителни приказки, в стих 11 Юда посочва още три примера като напомняне: Каин, Валаам и Корей. Каин пренебрегнал любещите напътствия на Йехова и умишлено следвал своя собствен път на убийствена омраза. (Битие 4:4–8) Валаам получил многократни предупреждения, които несъмнено идвали от свръхестествен източник — дори неговата магарица му проговорила! Но Валаам егоистично продължил да заговорничи против божия народ. (Числа 22:28, 32–34; Второзаконие 23:5) Корей имал своя собствена позиция на отговорност, но това не му било достатъчно. Той разпалил бунт срещу най–смирения човек на земята — Моисей. — Числа 12:3; 16:1–3, 32.

10. Как някои днес могат да попаднат в клопката на това да „бълват хули срещу славните“, и защо такива приказки трябва да се избягват?

¹⁰ Колко живо тези примери ни учат да се вслушваме в напътствия и да уважаваме онези, които Йехова използува на отговорни постове! (Евреи 13:17) Толкова е лесно да се намират грешки на назначените старейшини, защото те са несъвършени като всички нас. Но ако се занимаваме с техните недостатъци и подкопаваме уважението към тях, дали не ‘бълваме хули срещу славните’? В стих 10 (NW) Юда говори за онези, които „бълват хули относно всички неща, които всъщност не познават“. Понякога някои хора критикуват някое решение, взето от старейшинското тяло или от съдебен комитет. Но те нямат достъп до всички подробности, които старейшините е трябвало да разгледат, за да вземат решение. Тогава защо да хулят неща, които всъщност не познават? (Притчи 18:13) Онези, които продължават с такива отрицателни приказки, биха могли да причинят разделение в сбора и дори да бъдат сравнени с опасни „подводни скали“ по време на събиранията на събратята по вяра. (Юда 12, 16, 19) Ние никога не бихме искали да бъдем духовна заплаха за другите. Вместо това нека всеки един от нас реши да цени отговорните мъже за тяхната усърдна работа и за това, че са се посветили на стадото на Бога. — 1 Тимотей 5:17.

11. Защо Михаил се въздържал да изрази присъда с хулни думи срещу Сатан?

¹¹ Юда посочва един пример на личност, показала уважение към надлежно установения авторитет. Той пише: „Когато Михаил, архангелът, имаше спречкване с Дявола и спореше относно тялото на Моисей, той не дръзна да изрече присъда срещу него с хулни думи, но каза: ‘Нека Йехова те порицае.’“ (Юда 9, NW) Този интересен разказ, който се среща само при Юда във вдъхновените Писания, съдържа две различни поуки. От една страна, той ни учи да оставяме съденето на Йехова. Сатан явно искал да злоупотреби с тялото на верния Моисей, за да пропагандира фалшиво поклонение. Колко порочен замисъл! Но Михаил смирено се въздържал да произнесе присъда, защото само Йехова има тази власт. Колко повече тогава ние трябва да се въздържаме от това да съдим верните мъже, които се опитват да служат на Йехова.

12. Какво могат да научат онези, които имат отговорни позиции в християнския сбор, от примера на Михаил?

¹² От друга страна, онези, които имат известна власт в сбора, също могат да научат нещо от Михаил. Да, макар че бил архангел, главен на всички ангели, той не злоупотребил със своята позиция на власт, дори и когато бил провокиран. Верните старейшини следват този пример отблизо, като съзнават, че злоупотребата с авторитета им показва неуважение към върховенството на Йехова. Писмото на Юда казва много неща относно човеци, които имали уважавана позиция в сборовете, но злоупотребили с авторитета си. Например, в стихове 12–14 (NW) Юда пише едно строго осъждане на ‘пастирите, които хранят себе си без страх’. (Сравни Езекиил 34:7–10.) С други думи те се интересуват най–вече от своята собствена изгода, а не от ползата за стадото на Йехова. Старейшините днес могат да научат много от тези отрицателни примери. Наистина думите на Юда тук рисуват ярка картина на това, което ние не искаме да бъдем. Когато се поддадем на егоизма, ние не можем да бъдем войници на Христос; ние сме твърде заети да воюваме за себе си. Нека вместо това всички ние живеем според думите на Исус: „По–блажено е да дава човек, отколкото да приема.“ — Деяния 20:35.

„Дръжте се в божията любов“

13. Защо трябва всички ние искрено да желаем да останем в божията любов?

¹³ Към края на своето писмо Юда дава следното стоплящо сърцето напътствие: „Дръжте се в божията любов.“ (Юда 21, NW) Нищо друго не може толкова да ни помогне да водим християнската война, колкото ако останем в обсега на любовта на Йехова Бог. Та нали любовта е основното качество на Йехова. (1 Йоан 4:8) Павел писал на християните в Рим: „Уверен [съм], че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.“ (Римляни 8:38, 39) Но как оставаме в тази любов? Обърни внимание на три от нещата, които можем да предприемем за това според Юда.

14, 15. (а) Какво означава ‘да изграждаме себе си върху своята най–свята вяра’? (б) Как можем да изследваме състоянието на своите духовни бойни доспехи?

¹⁴ Първо Юда ни казва да продължаваме да изграждаме себе си върху своята „най–свята вяра“. (Юда 20, NW) Както видяхме в предишната статия, това е непрекъснат процес. Ние сме като сгради, които имат нужда от все повече и повече укрепване против засилващата се атака на стихиите. (Сравни Матей 7:24, 25.) Затова нека никога не бъдем прекалено уверени. Вместо това нека разберем къде трябва да изграждаме себе си върху основата на нашата вяра, като ставаме все по–силни, по–верни войници на Христос. Например, може да разгледаме частите на духовните бойни доспехи, описани в Ефесяни 6:11–18.

¹⁵ Какво е състоянието на нашите духовни бойни доспехи? Дали нашият ‘голям щит на вярата’ (NW) е толкова здрав, колкото трябва да бъде? Като правим преглед на изминалите години, дали забелязваме известни белези на намаляване на темпото, като например не толкова редовно посещение на събранията, липса на пламенност в службата или отслабващ ентусиазъм по отношение на личното изучаване? Подобни белези са нещо сериозно! Трябва да действуваме веднага, за да укрепим себе си и да се засилим в истината. — 1 Тимотей 4:15; 2 Тимотей 4:2; Евреи 10:24, 25.

16. Какво означава да се молим със светия дух, и за какво нещо трябва да молим Йехова редовно?

¹⁶ Един друг начин да останем в божията любов е да продължаваме ‘да се молим със светия дух’. (Юда 20, NW) Това означава да се молим под влиянието на духа на Йехова и в хармония с неговото вдъхновено от духа Слово. Молитвата е важно средство за приближаване до Йехова лично и за изразяване на нашата преданост към него. Никога не бива да пренебрегваме тази прекрасна привилегия! И когато се молим, можем да искаме — всъщност непрестанно да искаме — светия дух. (Лука 11:13) Това е най–голямата сила, която имаме на разположение. С такава помощ ние винаги можем ‘да останем в божията любов’ и да издържим като войници на Христос.

17. (а) Защо примерът на Юда относно милостта е толкова забележителен? (б) Как всеки един от нас може да продължава да проявява милост?

¹⁷ На трето място Юда ни подканя да продължаваме да проявяваме милост. (Юда 22) Неговият собствен пример в това отношение е забележителен. Та нали той бил основателно обезпокоен от покварата, неморалността и отстъпничеството, които се промъквали в християнския сбор. Но той не се поддал на паника, не приел възгледа, че времената са някак си прекалено опасни за проявата на такова „меко“ качество като милост. Не, той подканил братята си да продължават да проявяват милост когато е възможно, като любезно разисквал с онези, които страдали от съмнения, и дори като ‘изтръгвал от огъня’ онези, които се отклонявали към сериозен грях. (Юда 23; Галатяни 6:1) Каква прекрасна подкана за старейшините в тези трудни времена! Те също се стремят да проявяват милост, където има основания за това, като все пак остават твърди, когато е необходимо. Всички ние също искаме да проявяваме милост един към друг. Например, вместо да храним дребни недоволства, можем да бъдем щедри по отношение на своята прошка. — Колосяни 3:13.

18. Как можем ние да бъдем сигурни в победата в нашата духовна война?

¹⁸ Войната, която водим, не е лесна. Както казва Юда, тя е „усилна битка“. (Юда 3, NW) Враговете ни са силни. Не само Сатан, но и неговият зъл свят и нашето собствено несъвършенство воюват против нас. Но ние можем да бъдем напълно уверени в победата! Защо? Защото сме на страната на Йехова. Юда завършва своето писмо с напомняне, че Йехова с основание получава „слава, величие, могъщество и власт за цялата минала вечност, и сега, и за цялата вечност“. (Юда 25, NW) Нима това не е вдъхваща страхопочитание мисъл? Тогава дали изобщо има място за съмнение, че същият този Бог ще ‘може да ни пази от препъване’? (Юда 24) Не, няма място за съмнение! Нека всеки един от нас бъде решен да продължава да се противопоставя на неморалността, да продължава да уважава установения по божествен ред авторитет и да продължава да се държи в божията любов. Така ние ще се радваме на славна победа заедно.

[Бележка под линия]

Въпроси за преговор

◻ Как писмото на Юда ни учи да се противопоставяме на неморалността?

◻ Защо е толкова важно да уважаваме установения от Бога авторитет?

◻ Защо злоупотребата с авторитета в сбора е толкова сериозно нещо?

◻ Как можем ние да работим, за да останем в божията любов?

[Снимка на страница 15]

За разлика от римските войници, християните водят духовна война

[Снимка на страница 18]

Християнските старейшини служат не от егоизъм, а от любов