‘Другите овце’ и новият договор

„Чужденците . . . , всички онези, които съблюдават сабат, за да не го осквернят, и се държат за моя договор, също ще доведа на святата си планина.“ — ИСАИЯ 56:6, 7, NW.

 1. (а) Какво се извършва, докато ветровете на присъдата на Йехова са задъ̀ржани, според видението на Йоан? (б) Какво забележително множество видял Йоан?

В ЧЕТВЪРТОТО видение от книгата Откровение апостол Йоан видял как унищожителните ветрове на присъдата на Йехова са задъ̀ржани, докато бъде завършено подпечатването на всички членове на „Божия Израил“. Това са първите хора, които ще бъдат благословени чрез Исус, главната част от семето на Авраам. (Галатяни 6:16; Битие 22:18; Откровение 7:1–4) В същото видение Йоан видял ‘голямо множество, което никой не можел да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, и викали с висок глас, казвайки: Спасение [дължим] на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнето!’. (Откровение 7:9, 10) С думите „Спасение [дължим] . . . на Агнето“ хората от голямото множество показват, че те също са благословени посредством Авраамовото Семе.

 2. Кога се появило голямото множество, и как е идентифицирано то?

² Това голямо множество било разпознато през 1935 г. и днес наброява над пет милиона. Белязани, за да преживеят голямата скръб, неговите членове ще бъдат отделени за вечен живот, когато Исус раздели „овцете“ от „козите“. Християните от голямото множество са сред ‘другите овце’ от Исусовата притча за кошарите. Те се надяват да живеят вечно на райска земя. — Матей 25:31–46; Йоан 10:16; Откровение 21:3, 4.

 3. Как се различават помазаните християни и ‘другите овце’ по отношение на новия договор?

³ За 144 000 благословията на Авраамовия договор се осъществява чрез новия договор. Като участници в този договор те биват „под незаслужена милост“ и под „закон спрямо Христа“. (Римляни 6:15, NW; 1 Коринтяни 9:21) Затова само 144 000 члена на божия Израил с основание са взимали от символите по време на Възпоменанието на Исусовата смърт, и само с тях Исус сключил своя договор за царство. (Лука 22:19, 20, 29) Членовете на голямото множество не са участници в новия договор. Но те са съобщници на божия Израил и живеят заедно с членовете му в тяхната „земя“. (Исаия 66:8) Тогава е логично да се каже, че те също са под незаслужената милост на Йехова и под закона спрямо Христос. Макар че не са участници в новия договор, те се възползуват от него.

„Чужденците“ и ‘божият Израил’

 4, 5. (а) Според Исаия каква група ще служи на Йехова? (б) Как Исаия 56:6, 7 се изпълнява върху голямото множество?

⁴ Пророк Исаия писал: „Чужденците, които са се присъединили към Йехова, за да му служат и да обичат името на Йехова, за да станат негови служители, всички онези, които съблюдават сабат, за да не го осквернят, и се държат за моя договор, също ще доведа на святата си планина и ще направя да се веселят в моя молитвен дом. Техните цели приноси за изгаряне и техните жертви ще бъдат приети върху олтара ми.“ (Исаия 56:6, 7, NW) В Израил това означавало, че „чужденците“, неизраилтяните, ще се покланят на Йехова, като обичат името му, като се подчиняват на условията на Договора на Закона, като спазват сабат и като принасят жертви в храма, божия „молитвен дом“. — Матей 21:13.

⁵ В наше време „чужденците, които са се присъединили към Йехова“, са членовете на голямото множество. Те служат на Йехова в съобщничество с божия Израил. (Захария 8:23) Те принасят същите приемливи жертви, каквито принася божият Израил. (Евреи 13:15, 16) Те се покланят в духовния храм на Бога, неговия „молитвен дом“. (Сравни Откровение 7:15.) Дали те спазват ежеседмичен сабат? Нито на помазаните, нито на ‘другите овце’ е наредено да правят това. (Колосяни 2:16, 17) Но Павел казал на помазаните християни от еврейски произход: „За Божиите люде остава една съботна почивка. Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.“ (Евреи 4:9, 10) Тези Евреи влезли в тази „съботна почивка“, когато се покорили на „праведността на Бога“ и си почивали от опитите да се оправдаят чрез дела според Закона. (Римляни 10:3, 4, NW) Помазаните християни от езически произход се радват на същата почивка, като се покоряват на праведността на Йехова. Голямото множество се присъединява към тях в тази почивка.

 6. Как ‘другите овце’ днес се държат за новия договор?

⁶ Освен това ‘другите овце’ се държат за новия договор, точно както чужденците в древността се държали за Договора на Закона. В какво отношение? Не като стават участници в него, а като се подчиняват на законите, свързани с него, и като извличат полза от неговите уредби. (Сравни Йеремия 31:33, 34.) Също като при техните помазани съобщници, и при ‘другите овце’ законът на Йехова е написан ‘в сърцата’. Те силно обичат заповедите и принципите на Йехова и им се подчиняват. (Псалм 37:31; 119:97) Както помазаните християни, и те познават Йехова. (Йоан 17:3) А как стои въпросът с обрязването? Около 1500 години преди сключването на новия договор, Моисей подканил израилтяните: „Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си.“ (Второзаконие 10:16; Йеремия 4:4) Докато задължителното обрязване по плът било отменено заедно със Закона, то както помазаните, така и ‘другите овце’ трябва ‘да обрежат’ сърцата си. (Колосяни 2:11) Освен това Йехова прощава грешките на ‘другите овце’ въз основа на Исусовата пролята „кръв на договора“. (Матей 26:28, NW; 1 Йоан 1:9; 2:2) Бог не ги осиновява като духовни деца, както прави със 144 000. Но той обявява ‘другите овце’ за праведни в смисъла, в който Авраам бил обявен за праведен като приятел на Бога. — Матей 25:46; Римляни 4:2, 3; Яков 2:23.

 7. Каква перспектива е открита днес пред ‘другите овце’, които са обявени за праведни, както бил обявен за праведен Авраам?

⁷ За 144 000 това да бъдеш обявен за праведен открива пътя за тяхната надежда да управляват с Исус в небесното Царство. (Римляни 8:16, 17; Галатяни 2:16) За ‘другите овце’ това, че са обявени за праведни като приятели на Бога, позволява те да приемат надеждата за вечен живот на райска земя — било като преживеят Армагедон като част от голямото множество, или чрез ‘възкресението на праведните’. (Деяния 24:15) Каква привилегия е да имаме надеждата да бъдем приятели на Върховния владетел на вселената, да бъдем ‘гости в неговия шатър’! (Псалм 15:1, 2, NW) Да, както помазаните, така и ‘другите овце’ са благословени по чудесен начин чрез Исус, Семето на Авраам.

Един по–голям Ден на изкуплението

 8. Какво било предизобразено от жертвите в Деня на изкуплението по времето на Закона?

⁸ Когато обсъждал новия договор, Павел напомнил на своите читатели за ежегодния Ден на изкуплението по времето на Договора на Закона. На този ден били принасяни отделни жертви — една за свещеническото племе на Леви и друга за 12 несвещенически племена. От дълго време това е обяснявано като предизобразяващо великата жертва на Исус, която ще донесе полза както на 144 000 с небесна надежда, така и на милионите, които имат земна надежда.a Павел показал, че в изпълнението на този предобраз ползата от Исусовата жертва се осъществява чрез един по–голям Ден на изкуплението в уредбата на новия договор. Като Първосвещеник на този по–голям ден Исус дал своя съвършен живот като изкупителна жертва, за да придобие „вечно изкупление“ за хората. — Евреи 9:11–24.

 9. Какво могли да приемат с радост помазаните християни от еврейски произход, тъй като били в новия договор?

⁹ През първи век много християни от еврейски произход все още ‘ревностно поддържали закона [на Моисей]’. (Деяния 21:20) Затова било уместно Павел да им напомни: „[Исус] е посредник на един нов договор, за да може, тъй като е имало смърт за освобождаването им чрез откуп от престъпленията спрямо предишния договор, онези, които са били призовани, да получат обещанието за вечното наследство.“ (Евреи 9:15, NW) Новият договор освободил християните от еврейски произход от стария договор, който изобличавал греховността им. Благодарение на новия договор те могли да приемат с радост „обещанието за вечното [небесно] наследство“.

10. За какво благодарят на Бога помазаните и ‘другите овце’?

¹⁰ „Всеки“, който „вярва в Сина“, ще има полза от изкупителната жертва. (Йоан 3:16, 36, NW) Павел казал: „Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.“ (Евреи 9:28) Днес сред хората, които искрено очакват Исус, са останалите от помазаните християни от божия Израил и милионите, които образуват голямото множество и също имат вечно наследство. И двата класа от хора благодарят на Бога за новия договор и за носещите живот благословии, свързани с него, сред които са по–големият Ден на изкуплението и службата на Първосвещеника Исус в небесното Най–свято.

Заети в святата служба

11. Какво правят с радост както помазаните, така и ‘другите овце’ със съвест, очистена чрез жертвата на Исус?

¹¹ В своето писмо до Евреите Павел подчертал превъзхождащата стойност на Исусовата жертва в уредбата на новия договор, в сравнение с приносите за грях по времето на стария договор. (Евреи 9:13–15) По–добрата жертва на Исус може да ‘очисти съвестта ни от мъртвите дела, за да служим на живия Бог’. За християните от еврейски произход сред „мъртвите дела“ били и „престъпленията, извършени при първия завет [договор — NW]“. За християните днес те включват греховете, извършени в миналото, за които е налице искрено разкаяние и които Бог е простил. (1 Коринтяни 6:9–11) С очистена съвест помазаните християни принасят ‘служба на живия Бог’. Същото прави и голямото множество. Като са очистили съвестта си посредством „кръвта на Агнето“, членовете на голямото множество са във великия духовен храм на Бога и „Му служат денем и нощем“. — Откровение 7:14, 15.

12. Как показваме, че имаме „пълна вяра“?

¹² Освен това Павел казал: „Нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода.“ (Евреи 10:22) Как можем да покажем, че имаме „пълна вяра“? Павел подканил християните от еврейски произход: „Нека държим непоколебимо надеждата [небесната], която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“ (Евреи 10:23–25) Ако вярата ни е жива, ние също няма да „преставаме да се събираме заедно“. Ние ще се радваме да насърчаваме своите братя и да бъдем насърчавани от тях за любов и добри дела, и да бъдем укрепвани за жизненоважната работа на публичното изявяване на нашата надежда, била тя небесна, или земна. — Йоан 13:35.

‘Вечният договор’

13, 14. В какви отношения новият договор е вечен?

¹³ Какво ще стане, когато и последните от 144 000 осъществят своята небесна надежда? Дали новият договор ще престане да е в сила? По това време на земята няма да има останал член на божия Израил. Всички участници в договора ще бъдат с Исус „в царството на Отца [му]“. (Матей 26:29) Но ние помним думите на Павел в писмото му до Евреите: „Богът на мира . . . вдигна от мъртвите великия пастир на овцете с кръвта на един вечен договор.“ (Евреи 13:20, NW; Исаия 55:3) В какъв смисъл новият договор е вечен?

¹⁴ Първо, за разлика от Договора на Закона той никога няма да бъде заменен. Второ, резултатите от неговото действие са трайни, както ще бъде и с Исусовото царуване. (Сравни Лука 1:33 с 1 Коринтяни 15:27, 28.) Небесното Царство има вечно място в целите на Йехова. (Откровение 22:5) И трето, ‘другите овце’ ще продължават да извличат полза от уредбата на новия договор. По времето на Христовото Хилядолетно царуване верните хора ще продължават да „служат [на Йехова] денем и нощем в Неговия храм“, точно както правят сега. Йехова няма да припомня отново техните минали грехове, които са били простени въз основа на Исусовата „кръв на договора“. Те ще продължават да се радват на праведна позиция като приятели на Йехова и неговият закон ще продължава да бъде написан в сърцата им.

15. Опиши взаимоотношенията на Йехова с неговите земни поклонници в новия свят.

¹⁵ Дали тогава Йехова ще може да каже за тези свои човешки служители: ‘Аз съм техен Бог и те самите са мой народ’? Да. „Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.“ (Откровение 21:3) Те ще бъдат ‘станът на светиите’, земните представители на „обичния град“, небесната невяста на Исус Христос. (Откровение 14:1; 20:9; 21:2) Всичко това ще бъде възможно поради тяхната вяра в Исусовата пролята „кръв на договора“ и поради тяхното подчинение спрямо небесните царе и свещеници, които били божият Израил, когато били на земята. — Откровение 5:10.

16. (а) Какви възможности очакват онези, които ще бъдат възкресени на земята? (б) Какви благословии ще дойдат в края на хилядолетието?

¹⁶ А какво ще стане с мъртвите, които ще бъдат възкресени на земята? (Йоан 5:28, 29) Те също ще бъдат поканени да „се благословят“ посредством Исус, Семето на Авраам. (Битие 22:18) Те също ще трябва да обичат името на Йехова, да Му служат, като принасят приемливи жертви, и да принасят свята служба в неговия молитвен дом. Онези, които правят това, ще влязат в божията почивка. (Исаия 56:6, 7) В края на хилядолетието всички верни хора ще бъдат доведени до съвършенство чрез службата на Исус Христос и неговите 144 000 съсвещеници. Те ще бъдат праведни, а не само обявени за праведни като приятели на Бога. Те ще ‘оживеят’, като ще бъдат напълно освободени от греха и смъртта, наследени от Адам. (Откровение 20:5; 22:2) Каква благословия ще бъде това! От нашата днешна позиция на наблюдение изглежда, че тогава свещеническата работа на Исус и на 144 000 ще бъде завършена. Благословиите на по–големия Ден на изкуплението ще бъдат приложени напълно. След това Исус „ще предаде царството на Бога и Отца“. (1 Коринтяни 15:24) Ще има едно последно изпитание за човечеството и тогава Сатан и демоните му ще бъдат унищожени завинаги. — Откровение 20:7, 10.

17. Какво трябва да бъде решен да прави всеки един от нас, предвид радостта, която ни очаква?

¹⁷ Дали ‘вечният договор’ ще има някаква роля и каква ще бъде тя във вълнуващата епоха, която ще започне тогава? Ние не можем да кажем това. Каквото Йехова ни е разкрил досега, е достатъчно. То ни изпълва със страхопочитание. Помисли само — вечен живот като част от „ново небе и нова земя“! (2 Петър 3:13) Нека нищо не отслабва желанието ни да наследим това обещание. Твърдата позиция може да не е лесна. Павел казал: „Защото ви е нужно търпение [издръжливост — NW], та като извършите Божията воля, да получите обещаното.“ (Евреи 10:36) Не забравяй обаче, че всеки проблем, който трябва да бъде превъзмогнат, всяко противопоставяне, което трябва да бъде преодоляно, бледнее и е незначително в сравнение с радостта, която ни очаква. (2 Коринтяни 4:17) Затова нека никой от нас не бъде „от ония, които се дърпат назад, та се погубват“. Вместо това нека бъдем „от тия, които вярват, та се спасява душата им“. (Евреи 10:39) Нека всички ние изцяло уповаваме на Йехова, Бога на договорите, за вечна благословия на всеки един от нас.

[Бележка под линия]

Дали ти разбра добре?

◻ Кой, освен помазаните християни, бива благословен чрез Авраамовото семе?

◻ Как, бидейки благословени чрез новия договор, ‘другите овце’ са като прозелитите по времето на стария договор?

◻ Как ‘другите овце’ биват благословени чрез уредбата за по–големия Ден на изкуплението?

◻ Защо Павел нарича новия договор „вечен договор“?

[Блок на страница 21]

Свята служба в храма

Членовете на голямото множество се покланят заедно с помазаните християни в земния двор на великия духовен храм на Йехова. (Откровение 7:14, 15; 11:2) Няма основания да се твърди, че те са в отделен двор на езичниците. Когато Исус бил на земята, в храма имало двор на езичниците. Но в боговдъхновените планове на храма на Соломон и храма на Езекиил нямало предвиден двор на езичниците. В Соломоновия храм имало външен двор, където израилтяни и прозелити, мъже и жени, се покланяли заедно. Това е пророческият образец за земния двор на духовния храм, в който Йоан видял голямото множество да принася свята служба.

Но само свещениците и левитите можели да влязат във вътрешния двор, където се намирал големият олтар; само свещениците можели да влизат в Святото, и само първосвещеникът можел да влиза в Най–святото. За вътрешния двор и Святото се смята, че предизобразяват уникалното духовно състояние на помазаните християни на земята. А Най–святото изобразява самите небеса, където помазаните християни получават безсмъртен живот заедно със своя небесен Първосвещеник. — Евреи 10:19, 20.

[Снимка на страница 23]

Предвид радостта, която ни очаква, нека ‘вярваме, та да се спаси душата ни’