Християнската юбилейна година достига върхната си точка в милениума
1. Какво не са въвели отново евреите в републиката Израел, и защо не?
ДОРИ и многобройните евреи в израелската република (основана през 1948 година), които са на мнение, че се намират под моисеевия Закон, не са въвели наново празнуването на юбилейната година. Ако се опитат да направят това, тогава ще се срещнат брой усложнения. Тежки икономически проблеми биха били последствията, защото тук става въпрос също и за права на притежание. Освен това републиката Израел не притежава цялата земя, която населявали първоначално 12–те племена. Също така не съществува вече и храм с първосвешеник от племето на Леви, защото доказателствата за родословието на племената за отделните евреи се изгубили.
2. По какъв начин някои християни са започнали вече да празнуват една юбилейна година, образец за която е юбилейната година в древния Израел?
2 Затова как е положението с нас относно благословиите от тържеството на една юбилейна година? Спомняме си, че юбилейната година в древните времена била празник–година на свободата, понеже израилтяни, които се били продали в робство, били освободени и наследена земя им била възвърната (Левит 25:8–54). Предишната статия ни показа, че тази наредба завършила заедно с законния Завет през 33 година от н.е. (Римляните 7:4, 6; 10:4). След това влезе в сила нов завет, чрез който Бог може да опрости греховете на вярващите, да ги помаже със свят дух и да ги приеме като синове с небесно призвание (Евреите 10:15–18). Но, тези, които по този начин извличат полза от новия завет, са едно „малко стадо“, което се състои от 144.000 членове „откупени от земята“. Как могат да достигнат милионите други лоялни християни свободата, нагледно представена чрез юбилейната година? (Лука 12:32; Откровението 14:1–4).
Жертва за всички
3. Колко трайно е въздействието на Исусовата жертва?
3 Ползата от годишния ден на омилостивение в предхристиянската ера траяла само една година. В замяна на това, откупителната жертва на Исус Христос е от постоянна, вечна полза. Ето зашо Исус, съответният първосвещеник, не трябва да стане отново човек, да се пожертва и да се върне на небето за да принася ежегодно своята жертва в светилището на Йехова. В писанието се казва: „Знаем, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над него“ (Римляните 6:9; Евреите 9:28).
4, 5. (а) Какъв е резултата от приложението на Исусовата жертва от Петдесетница 33–та година н.е.? (б) Какво показва, че неговата жертва намира още по–голямо приложение?
4 Затова, вярващите, които са станали помазани ученици на прославения Господар Исус в годините след Петдесетница 33 година н.е. започнали да празнуват християнската юбилейна година. Щом като бъдат „освободени от закона на греха и смъртта“, получават животворяща свобода (Римляните 8:1, 2). Те оповестяват също християнското благовестие, за да могат и други да получат опрощение на греховете и да бъдат помазани и станат духовни Божии синове. Но означава ли това, че някой, който не принадлежи към ограничената от 144 000 група, не може сега да преживее никакво радостно освобождение?
5 В това отношение са от значение думите на апостол Павел от Посланието към Римляните 8:19–21: „Изпълненото с копнеж създание чака откриването на Божиите синове. Понеже създанието беше подчинено на нищожество (т.е. срастнало с греха и не може да отстрани греха).“ Павел подчертал след това, че съществува „надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада“. Следователно, такава свобода не е ограничена само върху онези, които ще бъдат „Божи чада“ на небето. Това се потвържадава от добре познатите думи от Йоан 3:16. Помазаният апостол Йоан казал, както бе вече споменато, че Христос е умрял „за нашите грехове, и не само за нашите ни и за греховете на целия свят“ (1 Йоан 2:2).
1919 — първоначално освобождение
6, 7. Какъв вид освобождение се провъзгласява от 1919 и защо именно оттогава?
6 В ново време помазаните християни, които празнуват християнската юбилейна година, възвестяват благовестието за освобождение и то по–специално от 1919 год. „Защо пък точно от тогава?“ може би ще попиташ, в случай, че не си роден толкова отдавна. Нека да изследваме това по–подробно, като не забравяме, че става въпрос за твоето освобождение.
7 Десетилетия преди онази година помазаниците на Йехова публикували библейски истини, например под форма на известните томове на Тълкувания на Светите писания (англиийски 1886–1917). Те разпространявали също много поучителни брошури и трактати. По време на Първата световна война се дошло до съпротива, изпитания и пресяване както и до отслабване на техната дейност. Но в 1919 година помазаният остатък започна с подновено усърдие с възвестяването на библейските истини. Както Исус в 30–година н.е. могъл да каже, че е помазан, за да благовествува „освобождение на пленниците и проглеждане на слепите“, така и тези съвременни помазани са могли да кажат това. След вълнуващия конгрес от 1. до 7. септември 1919a година енергично започнали да проповядват Истините, чрез които безброй хора били освободени (Лука 4:18).
8, 9. В какъв смисъл са били освободени много хора и какви помагала са използвани са възвестяване на тази свобода?
8 Например вземи под внимание помагалото за библейско изучаване под заглавие Божията Арфа (английски: 1921), съдържащо съществени истини, сравнени с десетте струни на арфа. Както било споменато в книгата, „едно отвратително учение възпирало много хора от изучаване на Библията“. Ставало въпрос за учението, че „наказанието за злите са ... вечни изтезания и мъки в пъкъла, бълващ неугасим огън и сяра“. Читателите на почти 6 000 000 екземпляра на тази книга узнаха, че това учение „поне по четири единични и различни една от друга причини не може да отговаря на истината: 1. понеже е изцяло абсурдно; 2. понеже е несъвместимо с Божията справедливост; 3. понеже нарушава принципа на любовта и 4. понеже е изцяло небиблейско“. Можем да си представим какво освобождение е било това за хора, израстнали в страх за вечни мъки в пъкъла или изтезания в чистилището.
9 Да, това ревностно проповядване на библейските истини от тези помазани, освободило хората по всички краища на света от робството на фалшивите учения, суеверни представи и небиблейски практики (като например обожаване на предците, страх от зли духове и финансово използване от страна на духовенството). Дори само заглавията на тези библейски помагала упражнявали освобождаващо влияние.b Следователно думите на Исус, че неговите ученици ще вършат „по–големи дела“ от него, станали истина (Йоан 14:12). В сравнение с делото на подготвителното освобождение, което Исус причинил чрез това, като проповядвал „освобождение на пленниците“, неговите съвременни ученици направиха много повече — по цялото земно кълбо са достигнали милиони хора.
10. Защо можем да очакваме, да изживеем допълнително, по–голямо освобождение?
10 Но нека си припомним, че в първия век на Петдесетница 33–та година започна още едно освобождение. Тогава започна християнската юбилейна година за „малкото стадо“, греховете на което трябвали да бъдат опростени, и благодарение на това да станат „Божии синове“ на небето. Как стои въпроса в наше време? Могат ли милионите други предани християни да бъдат освободени от робството на греха и поради това да празнуват по–голяма юбилейна година? Да, и това намекнал апостол Петър, когато говорел за „времето, когато ще се възстановят всички неща, за което е говорил Бог чрез устата на светите си пророци от старо време“ (Деянието на апостолите 3:21).
Юбилейна година за милиони хора
11. Как се разбира от Левит, глава 25, че можем да очакваме освобождение, което не се отнася само за духовния Израил?
11 Важно е да се отбележи, че съобразно Левит, глава 25, на израилтяните два пъти е било напомнено, че Йехова гледа на тях като на „роби“, които той е освободил от Египет (Ле 25 стих 42 и 55). В тази глава за юбилейната година са споменати също и „заселниците“ и ‘чужденците, които живеят при тях’. Паралел на тях днес е „голямото множество“, което заедно с духовните израилтяни взима участие във възвестяването на християнското благовестие.
12. Кое радостно развитие се наблюдава от 1935 година?
12 От 1935 година Исус Христос, „превъзходният Пастир“, е довел тези, които е означил като „други овце“ до активно съдействие с помазания остатък. Това са тези, които трябваше да „доведе“ и те трябваше да образуват „едно стадо“ с „един Пастир“ (Йоан 10:16). Броят на „другите овце“ сега нараства на милиони. В случай, че принадлежиш към това щастливо множество, като приятел на Бога си вече счетен като праведен и като част от човешкото създание се оглеждаш за „времето, в което ще бъдат възстановени всички неща“ на земята ‘да бъдеш освободен от робството на тлението’. Това не е празна надежда (Римляните 8:19–21; Деянието на апостолите 3:20, 21).
13. На кои благословии, които ще се осъществят след „голямото бедствие“, трябва да обърнем особено внимание?
13 Апостол Йоан след като видял 144 000, които се радвали на християнската юбилейна година с небесно призвание, описал „голямо множество“, като казал: „Това са ония, които идват от голямото бедствие и те са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето. Затова са пред престола на Бога и му служат денем и нощем в неговия храм“ (Откровение 7:14, 15).
14, 15. Защо членовете на „голямото множество“ имат особено основание сега да се радват?
14 Членовете на „голямото множество“ проявяват днес, още преди да е настъпило голямото бедствие, вяра в пролятата кръв на Христос и затова се ползват от неговата жертвена смърт. Радват се, че са освободени от великия Вавилон, имат чиста съвест пред Йехова и се ползват с предимството да съдействат в изпълнението на Матей 24:14, като проповядват благовестието преди да е дошъл края.
15 Как стои въпроса обаче с тяхното освобождение от вродения грях и несъвършенство? Близо ли е това време? Имаме пълно основание да вярваме, че някои от човешкото поколение, за което Исус бе казал, че няма да премине докато се изпълнят всички предсказани неща, все още са живи (Матей 24:34). Ето защо, голямото заключително действие на „приключването на системата на нещата“ трябва да е много близо (24:3).
Увенчаващи белези на християнската юбилейна година
16. Къде се намираме относно осъществяването предумисъла на Йехова и какво ни предстои?
16 „Войната на Великият Божи ден, на Всемогъщия“, наближава бързо и останалите от „малкото стадо“, както и членовете на „голямото човешко множество“, които са техни верни, лоялни съдружници, ще запазят техната безупречност спрямо Йехова и разчитат, че ще получат Божията закрила. С напрежение очакват унищожителното поражение, което Йехова ще нанесе на всички неприятелски сили и неговото оправдание като Суверен на вселената. Какво увенчаване на тяхната радост относно християнската свобода! (Откровение 16:14; 19:19, 21; Авакум 2:3).
17. По какъв начин милиони други ще постигнат освобождение в още по–грандиозна юбилейна година?
17 Ще последва владичеството на победоносния Цар Исус Христос над очистената земя, с което ще бъде потвърден всемирният Суверенитет на Йехова; Исус Христос, като Цар на царете и Господар на господарите, ще има пълен контрол над земята. Тогава заслугата на неговата жертва ще бъде приложена непосредствено за всеки — включително и на възкресените от смъртта, които упражняват вяра и доброволно приемат опрощението на греховете, което Йехова прави възможно чрез Исус. Като доказателство за това. Бог „ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече, нито ще има вече жалене, ни плач, ни болка“ (Откровението 21:3, 4). Какво е истинско освобождение, ако не това?
18. Какво ще стане със земята в новата система имайки предвид една особена черта на юбилейната година в древността?
18 Освен това, земята никога вече няма да бъде експлоатирана от алчни хора, фирми и човешки правителства, замърсена и опустошена (Откровение 11:18). Напротив, тя ще бъде върната на истинските обожатели. Ще им бъде поверена радостната задача, да участвуват в буквалното изпълнение на следното пророчество от Исаия: „Те ще строят къщи и ще живеят в тях, ще насадят лозя и ще ядат плодовете им. Няма те да строят, а друг да живее там, няма те да насадят, а друг да яде ... Не ще се трудят напразно, нито ще раждат чада за бедствие, защото те са род на благословените от Йехова“ (Исаия 65:21–25). Към края на хилядогодишното Царство ще са изчезнали всички следи от онаследения грях и несъвършенство и Божиите лоялни служители на земята ще празнуват крайната връхна точка, с която ще приключи юбилейната година. Тогава освобождението, чието образец бе юбилейната година, ще бъде действителност (Ефесяните 1:10).
След връхната точка на милениума от юбилейната година
19, 20. Как ще се опитат Сатана и демоните да попречат на благословиите на милениума от юбилейната година, но какъв ще бъде изхода от това?
19 В Откровението 20:1–3 е предсказано, че Сатана, Дяволът, господарят на демонските орди, по време на Христовото хилядогодишно управление ще изчезне от хоризонта. Когато на края на милениума на Дявола и на демоните бъде разрешено да се появат за известно време, тези зли духове няма да намерят земята в това състояние, в което ще я оставят, а в неописуем хубав, глобален Рай. Те ще видят, че земята ще бъде населена от верното „голямо множество“ и от милиардите възкръснали хора, за които Исус Христос умря като изкупителна жертва. На края на милениума ще бъде изпълнена целта на християнската юбилейна година, понеже тогава човечеството ще бъде напълно освободено от въздействието на греха (Римляните 8:21). Какъв дяволски позор би било, ако някой се опита да поквари това прекрасно състояние! Но, Всемогъщият Бог ще позволи на Дявола да направи последен опит и той ще атакува с отчаяно озлобление. В този смисъл четем в Откровението 20:7–10, 14:
20 „И когато се свършат хилядата години. Сатана ще бъде пуснат от затвора си и ще излезе да мами нациите по четирите краища на земята, Гог и Магог, да ги събере за войната — чието число е като морския пясък. И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и на обичния град. Но огън падна от небето и ги погълна. И Дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро“.
21. Каква реакция на небесните синове ще ни напомни за Йов 38:7, когато християнската юбилейна година с милениума ще завърши?
21 Навсякъде ще цари радостта, осъществена чрез приготовленията за юбилейната година; всички създания ще бъдат свободни и ще уважават само този, който носи името Йехова (Псалм 83:18). Същевременно Йехова ще продължава да осъществява неговите намерения в цялата вселена. При сътворението на земята, преди човека да се появи на нея, ‘звездите на зората пееха заедно и всичките Божи синове възклицаваха от радост’, защото се отворила пред тях такава красива гледка (Йов 38:7). Но колко повече ще се радват, когато видят, че земята е населена от мъже и жени, които демонстрираха и доказаха техното всецяло отдаване и техната безупречност спрямо Всемогъщия Бог.
22. Какво трявба да бъде нашето становище в съгласие с призива от Псалм 150:1–6?
22 Ако разгледаме нещата в сияещата светлина, отразяваща се върху Писанията, не ни остава нищо друго освен спонтанно да ликуваме с небесата и да викаме „Алилуия!“. Това е поканата отправена към нас, с която завършва книгата на Псалмите: „Алилуия! Хвалете Бога в светилището му, хвалете го в небесния простор, дело на силата му. Хвалете го за мощните му дела. Хвалете го според голямото му величие. Хвалете го с тръбен глас. Хвалете го с псалтир и арфа. Хвалете го с тъпанче и хороигране, хвалете го със струнни инструменти и със свирки, хавалете го с високозвучни кимвали, хвалете го с възклицателни кимвали. Всичко що диша нека хвали Бога! Алилуия!“ (Псалм 150:1–6).
[Бележки под линия]
a На този конгрес било оповестено издаването на ново списание, за което се казало: „Както ясният глас на някой, който вика в пустиня, то оповестява всред шума на тази ужасна бъркотия, водеща със себе си края на тази световна система, настъпването на златния век.“ Това списание днес се нарича Събудете се!
b „Милиони сега живеещи хора, няма никога да умрат“ (1920); „Освобождение“ (1926); „Свобода за народите“ (1927); „Истината ще ви направи свободни“ (1932); „Какво казва Библията за ‘живота след смъртта’“ (1956); „Вечен живот — в свободата на Божиите синове“ (1967); „Истината, която води към вечен живот“ (1968).
Как би отговорил?
◻ От какво били освободени Исусовите ученици на Петдесетница 33–та г.н.е. и какво започнало с това за тях?
◻ Защо съществува основание да очакваме по–голямо освобождение от това, което е настъпило в първото столетие?
◻ Какъв вид освобождение се извършва от 1919 година?
◻ Кога и как „другите овце“ ще извлекат полза от една голяма юбилейна година?
◻ Как ще изглежда земята след връхната точка на юбилейната година?
[Снимка на страница 21]
Провъзгласяване на свобода в Сидър Пойнт (1919)
[Снимка на страница 22]
„Другите овце“ участвуват в юбилейната година на милениума