Глава 12

‘Дръжте се здраво за онова, което имате’

ФИЛАДЕЛФИЯ

 1. Към кой сбор е насочено шестото послание на Исус, и какво означава името на града?

КАКВО прекрасно качество е братската любов! Несъмнено Исус има предвид именно това, когато въвежда шестото си послание, отправено към сбора във Филаделфия, защото това име означава „братска любов“. Възрастният апостол Йоан все още си спомня онзи случай, станал преди повече от шейсет години, когато Петър три пъти настойчиво заявил пред Исус, че изпитва сърдечна обич към своя Господар. (Йоан 21:15–17) Дали християните във Филаделфия също проявяват братолюбие? Явно отговорът е „да“!

 2. Какъв град била Филаделфия, какъв сбор се намирал там и какво казва Исус на ангела на този сбор?

² По времето на Йоан Филаделфия, която се намира на около петдесет километра югоизточно от Сардис (на мястото на днешния турски град Алашехир), е процъфтяващ град. Но още по–забележително е благополучието на християнския сбор в този град. Няма съмнение, че християните там приели с голяма радост пътуващия служител, който дошъл при тях вероятно откъм Сардис! Посланието, което той носи, съдържа вълнуващи напътствия за тях. Но в началото то говори за властта на своя славен източник. Думите му са: „А до ангела на сбора във Филаделфия пиши: ето какво казва онзи, който е свят, истинен, притежава ключа на Давид, отваря така, че никой да не затвори, и затваря така, че никой да не отвори.“ (Откровение 3:7)

 3. Защо е уместно за Исус да се каже, че е „свят“, и защо е „истинен“?

³ Йоан чул Петър да казва на човека Исус Христос: „Ти говориш за вечен живот, и ние повярвахме и вече знаем, че ти си онзи, който е свят и изпратен от Бога.“ (Йоан 6:68, 69) Тъй като Йехова Бог е самата същност на светостта, неговият единороден Син също трябва да бъде свят. (Откровение 4:8) Освен това Исус е „истинен“. Гръцката дума, употребена тук (алитино̀с), изразява неподправеност. В този смисъл Исус е истинската светлина и истинският хляб, който слязъл от небесата. (Йоан 1:9; 6:32) Той е истинската лоза. (Йоан 15:1) Исус е истинен също и в смисъл, че е достоен за доверие. Той винаги говори истината. (Виж Йоан 8:14, 17, 26.) Този Божи син наистина е достоен да служи като цар и съдия. (Откровение 19:11, 16)

„Ключът на Давид“

4, 5. С какъв договор бил свързан „ключът на Давид“?

⁴ В Исус е „ключът на Давид“. С него той „отваря така, че никой да не затвори, и затваря така, че никой да не отвори“. Какво представлява този „ключ на Давид“?

⁵ Йехова сключил с цар Давид договор за вечно царство. (Псалм 89:1–4, 34–37) Царе от дома на Давид управлявали от престола на Йехова в Йерусалим от 1070 до 607 г. пр.н.е., но след това Божията присъда била изпълнена върху това царство, защото то станало зло и порочно. Тогава Йехова започнал да изпълнява пророчеството си от Езекиил 21:27, НС: „В развалина, развалина, развалина ще го превърна [земния Йерусалим]. А що се отнася до това [жезълът, символизиращ царската власт на Давидовата родословна линия], то няма да принадлежи на никого, докато не дойде онзи, на когото е законното право, и ще го дам на него.“

6, 7. Кога и как щял да се появи този, който притежавал „законното право“?

⁶ Кога и как щял да се появи този, който притежавал „законното право“? Как щял да му бъде даден жезълът на Давидовото царство?

⁷ Около шестстотин години по–късно една потомка на цар Давид, юдейската девойка Мария, забременяла чрез светия дух. Бог изпратил ангел Гавриил да съобщи на Мария, че ще роди син, чието име трябва да бъде Исус. Гавриил добавил: „Той ще бъде велик и ще бъде наречен син на Всевишния Бог. И Йехова Бог ще му даде престола на баща му Давид, и той завинаги ще царува над дома на Яков, и царството му няма да има край.“ (Лука 1:31–33)

 8. Как Исус доказал, че е подходящ да наследи Давидовото царско управление?

⁸ Когато през 29 г. бил покръстен в река Йордан и бил помазан със светия дух, Исус станал определеният бъдещ цар от родословната линия на Давид. Той проявил образцова пламенност в проповядването на добрата новина за Царството и поръчал на своите ученици също да проповядват. (Матей 4:23; 10:7, 11) Исус смирил себе си дори до смърт на мъченически стълб, като по този начин доказал, че е напълно подходящ да наследи Давидовото царско управление. Йехова възкресил Исус като безсмъртен дух и го възвеличил от дясната си страна в небесата. Там той наследил всичките права на Давидовото царство. Когато дойде определеното време, Исус ще упражни правото си да ‘владее всред враговете си’. (Псалм 110:1, 2; Филипяни 2:8, 9; Евреи 10:13, 14)

 9. Как Исус използва „ключа на Давид“, за да отваря и затваря?

⁹ Междувременно Исус използва „ключа на Давид“, за да отвори достъпа до възможности, свързани с Божието Царство. Чрез Исус Йехова избавя помазаните християни на земята „от властта на тъмнината“ и ги пренася в „царството на своя любим Син“. (Колосяни 1:13, 14) Ключът също е използван така, че достъпът до тези възможности да се затвори пред всекиго, който се окаже неверен. (2 Тимотей 2:12, 13) Тъй като този вечен наследник на Давидовото царство е подкрепян от Йехова, никое създание не може да му попречи да изпълни тези задължения. (Сравни Матей 28:18–20.)

10. Как Исус насърчава сбора във Филаделфия?

¹⁰ Тъй като идват от такъв авторитетен източник, думите на Исус към християните във Филаделфия трябва да звучат много утешително! Ето как ги хвали той: „Познавам делата ти — ето, оставил съм пред тебе отворена врата, която никой не може да затвори, — знам, че имаш още малко сила, че спазваше словото ми и не се отрече от името ми.“ (Откровение 3:8) Сборът е активен и пред него е отворена врата — несъмнено това са възможности за служба на Бога. (Сравни 1 Коринтяни 16:9; 2 Коринтяни 2:12.) Затова Исус насърчава членовете на сбора да се възползват изцяло от възможността да проповядват. Те са издържали и са показали, че притежават достатъчно сила и с помощта на Божия дух могат да продължават да вършат по–нататъшни „дела“ в служба на Йехова. (2 Коринтяни 12:10; Захария 4:6) Те са послушни на заповедите на Исус и не са се отрекли от Христос нито с думи, нито с дела.

„Ще ти се поклонят с лице до земята“

11. Каква благословия обещава Исус на християните, и как се осъществява тя?

¹¹ Затова Исус им обещава да видят резултат: „Ето, ще задължа онези от синагогата на Сатана, които твърдят, че са юдеи, а не са, но лъжат, да, ще ги накарам да дойдат, да се поклонят в краката ти и да разберат, че те обичам.“ (Откровение 3:9) Може би, също както в Смирна, сборът имал проблеми с местните юдеи, които Исус нарича „синагогата на Сатана“. Но независимо от всичко, поне някои от тези юдеи скоро ще разберат, че онова, което християните проповядват относно Исус, е истина. Това, че те ‘се покланят в краката’ на християните, вероятно е подобно на описаното от Павел в 1 Коринтяни 14:24, 25, така че всъщност те се разкайват и стават християни, като напълно оценяват огромната любов, която Исус проявил, като дори дал душата си за своите ученици. (Йоан 15:12, 13)

12. Защо членовете на юдейската синагога във Филаделфия вероятно щели да бъдат поразени, като научат, че някои от тях ‘ще се поклонят’ на хората от местната християнска община?

¹² Вероятно онези, които посещават юдейската синагога във Филаделфия, ще бъдат поразени, като научат, че някои от тях ‘ще се поклонят’ на членовете на местната християнска община. Като се има предвид, че в този сбор има много хора от неюдейски произход, те може би очакват да стане точно обратното. Защо? Защото Исаия бил предсказал: „[Неюдейски] царе ще бъдат твои [на народа на Израил] хранители, и техните царици твои кърмилници; ще ти се поклонят с лице до земята.“ (Исаия 49:23; 45:14; 60:14) Подобно на това Захария бил вдъхновен от Бога да напише: „В ония дни десет мъже [неюдеи] от всичките езици на народите ще хванат, да! ще хванат полата на един, който е юдеин, и ще рекат: Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас.“ (Захария 8:23) Да, неюдеите трябвало да се поклонят на юдеите, а не обратното!

13. Кои били юдеите, които щели да видят изпълнението на пророчествата, отправени към древния Израил?

¹³ Тези пророчества се отнасяли за Божия избран народ. Когато били изречени, физическият Израил заемал тази почетна позиция. Но когато юдейският народ отхвърлил Месията, Йехова отхвърлил юдейския народ. (Матей 15:3–9; 21:42, 43; Лука 12:32; Йоан 1:10, 11) На Петдесетница през 33 г. той избрал вместо този народ истинския Божи Израил, християнският сбор. Хората от този сбор са духовните юдеи с истинското обрязване на сърцето. (Деяния 2:1–4, 41, 42; Римляни 2:28, 29; Галатяни 6:16) След това единственият начин отделни физически юдеи отново да влязат в одобрени взаимоотношения с Йехова бил те да повярват в Исус като Месията. (Матей 23:37–39) Явно това щяло да стане с някои хораa във Филаделфия.

14. Как Исаия 49:23 и Захария 8:23 се изпълниха по забележителен начин в днешно време?

¹⁴ В днешно време пророчества като Исаия 49:23 и Захария 8:23 се изпълниха по забележителен начин. В резултат на проповядването на класа на Йоан голям брой хораb влязоха през отворената врата в службата за Царството. Повечето от тези хора идват от псевдохристиянството, чиито религии лъжливо твърдят, че са духовният Израил. (Сравни Римляни 9:6.) Те като едно голямо множество изпират дрехите си и ги избелват, като проявяват вяра в Исусовата жертвена кръв. (Откровение 7:9, 10, 14) Като се подчиняват на Христовото царско управление, те се надяват да наследят благословиите, идващи от него, тук на земята. Те идват при помазаните братя на Исус и им ‘се покланят’ в духовно отношение, защото ‘са чули, че Бог е с тях’. Те служат на помазаните, с които са обединени в едно целосветско братство. (Матей 25:34–40; 1 Петър 5:9)

„Часът на изпитанието“

15. (а) Какво обещал Исус на християните във Филаделфия, и какво били насърчени да направят те? (б) Каква награда (или „корона“) очаквали да получат християните?

¹⁵ Исус продължава с думите: „Понеже остана верен на словото за моята издръжливост, и аз ще те предпазя от часа на изпитанието, който ще дойде върху цялата населена земя, за да подложи на изпитание живеещите на нея. Ще дойда бързо. Дръж се здраво за онова, което имаш, та никой да не ти отнеме наградата.“ (Откровение 3:10, 11) Макар че християните от времето на Йоан не преживели до деня на Господаря (започнал през 1914 г.), тяхната увереност, че Исус ще дойде, им дала сили да продължават да проповядват. (Откровение 1:10; 2 Тимотей 4:2) Наградата (буквално „короната“) на вечния живот ги очаквала в небесата. (Яков 1:12; Откровение 11:18) Ако били верни до смърт, никой не можел да им отнеме тази награда. (Откровение 2:10)

16, 17. (а) Какво е „часът на изпитанието, който ще дойде върху цялата населена земя“? (б) Какво било състоянието на помазаните в началото на „часа на изпитанието“?

¹⁶ Но какво представлява „часът на изпитанието“? Няма съмнение, че тези християни в Азия трябвало да се справят с една по–нататъшна вълна от ужасно преследванеc от страна на Римската империя. Но основното изпълнение е часът на пресяване и съд, който накрая идва през деня на Господаря и достига своята кулминация от 1918 г. нататък. Изпитанието трябва да определи дали си на страната на установеното вече Божие Царство, или на страната на света на Сатана. То е за сравнително кратко време, един „час“, но още не е преминало. Докато не завърши, не бива да забравяме, че живеем в „часа на изпитанието“. (Лука 21:34–36)

¹⁷ През 1918 г., подобно на непоколебимите християни във Филаделфия, класът на Йоан, състоящ се от помазани християни, бил принуден да се сблъска с противопоставяне от съвременната „синагога на Сатана“. Религиозните водачи на псевдохристиянството, които твърдели, че са духовни юдеи, коварно манипулирали владетелите и ги накарали да спрат дейността на истинските християни. Въпреки това обаче християните полагали максимални усилия да ‘останат верни на словото за Исусовата издръжливост’, така че с духовна помощ — „още малко сила“, която всъщност е доста значителна — те преживели и били подбудени да влязат през вратата, която се била отворила пред тях. Как?

„Отворена врата“

18. Какво назначение определил Исус през 1919 г., и в какво отношение назначените станали като верния служител на Езекия?

¹⁸ През 1919 г. Исус изпълнил своето обещание и признал малката група истински помазани християни за своя „верен и разумен роб“. (Матей 24:45–47) Те получили почетна позиция като тази, на която се радвал верният служител Елиаким от времето на цар Езекияd. Йехова казал за Елиаким: „Ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; той ще отваря, и никой няма да затваря, и ще затваря и никой няма да отваря.“ Върху раменете на Елиаким падала сериозна отговорност, свързана с Езекия, царският син на Давид. Подобно на това днес „ключът на Давидовия дом“ е върху раменете на членовете на класа на Йоан, помазаните, тъй като на тях е възложена грижата за земните интереси на месианското Царство. Йехова укрепва своите служители за тази почетна позиция, като превръща тяхната малка сила в динамична енергия, достатъчна за едно огромно целосветско свидетелство. (Исаия 22:20, 22; 40:29)

19. Как класът на Йоан се справил със задълженията, които Исус му възложил през 1919 г., и с какъв резултат?

¹⁹ От 1919 г. насам помазаният остатък, следвайки примера на Исус, започнал енергична кампания по изявяването на добрата новина за Царството. (Матей 4:17; Римляни 10:18) В резултат на това някои от членовете на съвременната синагога на Сатана — псевдохристиянството — дошли при помазания остатък и ‘се поклонили’, като признали пълномощията на този роб. Те също започнали да служат на Йехова в единство с по–възрастните членове на класа на Йоан. Това продължило, докато бил събран пълният брой на помазаните братя на Исус. След това едно „голямо множество ... от всички народи“ дошло ‘да се поклони’ на помазания „роб“. (Откровение 7:3, 4, 9) Заедно „робът“ и това „голямо множество“ образуват споменатото едно „стадо“ от служители, Свидетелите на Йехова.

20. Защо Свидетелите на Йехова днес трябва да са особено силни във вярата и активни в Божията служба?

²⁰ Обединени като християните във Филаделфия от връзката на искрената братска любов, Свидетелите на Йехова днес разбират, че тяхната проповедна работа трябва да бъде извършена без отлагане. Скоро „голямото бедствие“ ще сложи край на злия свят на Сатана. Дано тогава всеки един от нас бъде силен във вярата и активен в Божията служба, така че нашите имена да не бъдат заличени от книгата на живота, която Йехова пише. (Откровение 7:14) Нека приемем много сериозно думите на Исус към сбора във Филаделфия, така че да се държим здраво за службата, с която сме удостоени, и да получим наградата на вечния живот.

Благословиите, които очакват победителите

21. Как помазаните християни днес ‘остават верни на словото за Исусовата издръжливост’, и каква перспектива ги очаква?

²¹ Членовете на класа на Йоан днес ‘остават верни на словото за Исусовата издръжливост’, което означава, че следват неговия пример и издържат. (Евреи 12:2, 3; 1 Петър 2:21) Затова те са много насърчени от следващите думи на Исус до сбора във Филаделфия: „Онзи, който победи, ще направя стълб в храма на моя Бог и нищо няма да може да го премести от там.“ (Откровение 3:12а)

22. (а) Какво представлява храмът на Исусовия Бог? (б) Как помазаните християни, които победят, ще станат стълбове в този храм?

²² Каква огромна чест е това да бъдеш стълб в храма на Йехова! В древния Йерусалим буквалният храм бил център на поклонението на Йехова. В храма първосвещеникът принасял кръвта на жертвените животни веднъж годишно пред чудодейната светлина, която представяла присъствието на Йехова в „Най–святото“. (Евреи 9:1–7) По време на покръстването на Исус започнал да съществува друг храм — голяма, духовна, подобна на храм уредба за принасяне на поклонение на Йехова. Най–святото на този храм е в небесата и именно там Исус се появил „пред самия Бог“. (Евреи 9:24) Исус е първосвещеникът и за пълното покриване на греховете е принесена само една жертва — пролятата кръв на съвършения човек Исус. (Евреи 7:26, 27; 9:25–28; 10:1–5, 12–14) Запазвайки верността си, помазаните християни на земята служат като свещеници в земните дворове на този храм. (1 Петър 2:9) Но щом победят, те също влизат в това небесно Най–свято и стават непоклатими стълбове на подобната на храм уредба за поклонение. (Евреи 10:19; Откровение 20:6) Няма опасност те да бъдат ‘преместени от там’.

23. (а) Какво обещава след това Исус на помазаните, които побеждават? (б) Какво произлиза от това, че името на Йехова и на новия Йерусалим е написано върху християните победители?

²³ Исус продължава с думите: „И ще напиша върху него името на моя Бог и името на града на моя Бог, новият Йерусалим, който слиза от небето, от моя Бог, а също и моето ново име.“ (Откровение 3:12б) Да, на челото на всеки един от тези победители е написано името на Йехова — техният Бог и Исусовият Бог. Това ясно показва, че Йехова и Исус са две различни личности, а не две части на някакъв триединен Бог, или Троица. (Йоан 14:28; 20:17) Цялото творение трябва да види, че тези помазани принадлежат на Йехова. Те са негови свидетели. Освен това върху тях е написано името на новия Йерусалим, небесният град, който слиза от небето в смисъл, че разпростира благосклонното си управление върху цялото вярно човечество. (Откровение 21:9–14) Така че всички християни със земна надежда също знаят, че тези помазани победители са граждани на Царството, на небесния Йерусалим. (Псалм 87:5, 6; Матей 25:33, 34; Филипяни 3:20; Евреи 12:22)

24. Какво представя новото име на Исус, и как то е написано върху верните помазани християни?

²⁴ Накрая помазаните победители получават написано върху тях новото име на Исус. Тук става дума за новата длъжност на Исус и за единствените по рода си задължения, с които го удостоява Йехова. (Филипяни 2:9–11; Откровение 19:12) Никой друг не знае това име, да, никой друг не е преживял подобни неща, нито е удостоен с такива задължения. Но когато Исус изписва своето име върху верните си братя, те влизат в близки взаимоотношения с него в небесната област и дори участват в изпълнението на задълженията му. (Лука 22:29, 30) Не е чудно, че Исус завършва посланието си до помазаните, като повтаря подканата: „Който има уши, нека чуе какво казва духът на сборовете.“ (Откровение 3:13)

25. Как може всеки един отделен християнин днес да приложи принципа, съдържащ се в наставленията, които Исус дал на сбора във Филаделфия?

²⁵ Какво огромно насърчение трябва да е било това послание за верните християни във Филаделфия! И то несъмнено съдържа въздействащ урок за класа на Йоан днес по времето на деня на Господаря. Но неговите принципи са важни за всеки отделен християнин, независимо дали е от помазаните, или от „другите овце“. (Йоан 10:16) Ще е добре всеки един от нас да продължава да дава плодовете на Царството, също като онези християни във Филаделфия. Всички ние имаме поне още малко сила. Всички ние можем да направим още нещо в служба на Йехова. Нека използваме тази сила! Като имаме предвид увеличените задължения, с които сме удостоени във връзка с Царството, нека бъдем внимателни и да не пропуснем нито една врата, отворена пред нас. Дори може да се молим на Йехова да отвори такава врата. (Колосяни 4:2, 3) Като следваме Исусовия пример на издръжливост и оставаме верни на името му, ще покажем, че и ние имаме уши и чуваме какво казва Божият свети дух на сборовете.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 63]

На мнозина е оказана помощ „да се поклонят“

Изглежда, че от 144 000 помазани, които са наследници на небесното Царство, на един остатък, класът на Йоан, наброяващ по–малко от 9000 души, предстои да завърши своя земен път. В същото време „голямото множество“ нарасна до над 6 600 000 души. (Откровение 7:4, 9) Какво подпомогна този огромен растеж? Различните училища, организирани от Свидетелите на Йехова, допринесоха много за това. В пълна противоположност на семинариите на псевдохристиянството, които преподават светски философии и принизяват Библията, тези училища на Свидетелите внедряват дълбока вяра в Божието Слово. Те показват нейното практическо приложение като чист, морален начин на живот и всеотдайна служба на Бога. В целия свят от 1943 г. насам всеки сбор на Свидетелите на Йехова провежда в своята Зала на Царството местното Теократично училище за проповедна служба. Милиони посещават това училище всяка седмица, следвайки една единна програма за библейско образование.

От 1959 г. насам Свидетелите на Йехова също така провеждат Училище за служба на Царството, което обучава старейшините и помощник–служителите в сбора. А от 1977 г. Училището за пионерска служба е подготвило стотици хиляди братя и сестри, които с истински дух като този на сбора във Филаделфия служат на Йехова целодневно в проповедната дейност. През 1987 г. Училището за подготовка на служители започна да обучава Свидетели мъже за специални назначения в целосветската проповедна работа.

Забележително сред училищата, организирани от Свидетелите на Йехова, е Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“. От 1943 г. насам почти всяка година две групи ученици завършват това мисионерско училище, намиращо се в щата Ню Йорк. Общо досега над 7000 служители на Йехова са получили в него подготовка за мисионерска служба в чужбина. Завършилите това училище са служили и служат в над сто страни, в много от които те са помогнали за развитието на работата на Царството. След около 60 години някои от първите мисионери все още са на назначенията си, като участват заедно с по–новите мисионери в подпомагането на целосветското развитие на организацията на Йехова. Какво прекрасно развитие!

[Таблица на страница 64]

През 1919 г. властващият вече цар Исус отвори вратата за християнска служба. Все по–голям брой отдадени християни се възползват от тази възможност.

1918 14 3868 591

1928 32 23 988 1883

1938 52 47 143 4112

1948 96 230 532 8994

1958 175 717 088 23 772

1968 200 1 155 826 63 871

1978 205 2 086 698 115 389

1988 212 3 430 926 455 561

1998 233 5 544 059 698 781

2005 235 6 390 022 843 234

[Бележки под линия]

[Таблица на страница 65]

Свидетелите на Йехова проповядват всеотдайно. Да разгледаме например времето, което те прекарват в служба, и огромния брой безплатни изучавания на Библията, които те провеждат в домовете на хората.

1918 19 116 Няма данни

1928 2 866 164 Няма данни

1938 10 572 086 Няма данни

1948 49 832 205 130 281

1958 110 390 944 508 320

1968 208 666 762 977 503

1978 307 272 262 1 257 084

1988 785 521 697 3 237 160

1998 1 186 666 708 4 302 852

2005 1 278 235 504 6 061 534

[Снимка на страница 59]

Римски ключ от първи век