Глава 17

‘Убитите души’ получават награда

 1. В какъв период от време живеем ние, и какви са доказателствата за това?

БОЖИЕТО Царство управлява! Ездачът на белия кон скоро ще доведе докрай победата си! Червеният кон, черният кон и конят с блед цвят препускат по цялата земя! Безспорно пророчествата, които Исус изрекъл относно царското си присъствие, се изпълняват. (Матей, 24 и 25 глава; Марко, 13 глава; Лука, 21 глава) Да, ние живеем през последните дни на тази система. (2 Тимотей 3:1–5) Затова нека внимаваме добре, когато Агнето, Исус Христос, разчупва петия печат на свитъка. Какво се разкрива пред нас сега?

 2. (а) Какво вижда Йоан при разчупването на петия печат? (б) Защо не бива да сме изненадани, че четем за символичен олтар за принасяне на жертви, намиращ се на небето?

² Йоан описва една вълнуваща картина: „И когато Агнето разчупи петия печат, видях в подножието на олтара душите на убитите заради Божието слово и заради делото на свидетелстването, което са вършили.“ (Откровение 6:9) Какво е това? Нима в небето има олтар за принасяне на жертви? Да! Всъщност тук Йоан за първи път говори за олтар. Но той вече е описал Йехова, седящ на престола си, херувимите около него, стъкленото море, светилниците и двайсет и четиримата старейшини, носещи благоухания. Всичко това наподобява характеристиките на земната скиния, светилището на Йехова в Израил. (Изход 25:17, 18; 40:24–27, 30–32; 1 Летописи 24:4) Тогава трябва ли да сме изненадани, че намираме символичен олтар за принасяне на жертви и на небето? (Изход 40:29)

 3. (а) Как душите били изливани „в подножието на олтара“ в скинията на древните юдеи? (б) Защо Йоан видял душите на убитите свидетели в подножието на един символичен олтар в небето?

³ В подножието на този олтар се намират „душите на убитите заради Божието слово и заради делото на свидетелстването, което са вършили“. Какво означава това? Не е възможно това да са безтелесни души като онези, в които вярват езичниците гърци. (Битие 2:7; Езекиил 18:4) Да, Йоан знае, че душата, или животът, е символизирана от кръвта и когато свещениците в скинията на древните юдеи убивали животното, принасяно в жертва, те поръсвали с кръв „олтара наоколо“ или изливали кръвта „в подножието на олтара за всеизгаряне“. (Левит 3:2, 8, 13; 4:7; 17:6, 11, 12) Следователно душата на животното имала тясна връзка с олтара за жертвоприношения. Но защо душите, или кръвта, на тези служители на Бога се намират в подножието на един символичен олтар в небето? Защото тяхната смърт била смятана за жертвена.

 4. В какъв смисъл смъртта на помазаните с духа християни е жертвена?

⁴ Смъртта на всички, които са помазани като духовни синове на Бога, е жертвена смърт. Волята на Бога е — поради ролята, която трябва да изпълняват в небесното Царство на Йехова — те да се откажат от всяка надежда за вечен живот на земята и да я пожертват. Така те се подлагат на жертвена смърт заради върховенството на Йехова. (Филипяни 3:8–11; сравни 2:17) Това е вярно в буквалния смисъл на думата за онези, които Йоан видял в подножието на олтара. Те са помазаните, които по своето време били убити заради това, че служат пламенно на Йехова, като подкрепят неговото Слово и върховенство. Техните ‘души били убити заради Божието слово и заради делото на свидетелстването [мартирѝан], което са вършили’.

 5. Как така душите на верните християни, макар и мъртви, викат за възмездие?

⁵ Действието продължава да се развива: „И те извикаха силно, казвайки: ‘Докога, Върховни господарю, свети и истинни, ще се въздържаш от това да съдиш онези, които живеят на земята, и да им дадеш възмездие за нашата кръв?’“ (Откровение 6:10) Как могат техните души, или кръв, да викат за възмездие, след като Библията показва, че мъртвите се намират в безсъзнание? (Еклисиаст 9:5) Но нима кръвта на праведния Авел не викала, след като Каин го убил? Тогава Йехова казал на Каин: „Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.“ (Битие 4:10, 11; Евреи 12:24) Кръвта на Авел не говорела буквално. Авел бил умрял като невинна жертва, и справедливостта изисквала неговият убиец да бъде наказан. Подобно на това тези християнски мъченици са невинни и в името на справедливостта трябва да бъде дадено възмездие за тях. (Лука 18:7, 8) Викът за възмездие е силен, защото по този начин са умрели хиляди християни. (Сравни Йеремия 15:15, 16.)

 6. За кой случай на проливане на невинна кръв било дадено възмездие през 607 г. пр.н.е.?

⁶ Тази ситуация може да се сравни също със ситуацията в отстъпническия народ на Юда, когато цар Манасия се възкачил на престола през 716 г. пр.н.е. Той пролял много невинна кръв и вероятно убил пророк Исаия, като го ‘разрязал на две’. (Евреи 11:37; 4 Царе 21:16) Макар че по–късно се разкаял и поправил, Манасия все още носел кръвна вина. През 607 г. пр.н.е., когато вавилонците опустошили царството Юда, „по заповед от Господа стана това на Юда, за да го отхвърли от лицето Си поради греховете на Манасия, според всичко, що бе извършил, а още поради невинната кръв, която бе пролял, като напълни Йерусалим с невинна кръв, така че Господ отказа да му прости“. (4 Царе 24:3, 4)

 7. Кой носи главната вина за проливането на „кръвта на светите личности“?

⁷ Както в библейски времена, така и днес много от хората, които са убивали Божии свидетели, може отдавна да са мъртви. Но организацията, която причинила мъчителната им смърт, все още съществува и носи кръвна вина. Това е земната организация на Сатана, неговото земно семе. Важно място в нея заема блудницата Вавилон Великиa, световната империя на фалшивата религия. Тя е описана като „пияна от кръвта на светите личности и от кръвта на свидетелите за Исус“. Да, в нея „беше намерена кръвта на пророците, светите личности и всички онези, които бяха убити на земята“. (Откровение 17:5, 6; 18:24; Ефесяни 4:11; 1 Коринтяни 12:28) Каква тежка кръвна вина! Докато Вавилон Велики съществува, кръвта на нейните жертви ще вика за справедливост. (Откровение 19:1, 2)

 8. (а) Какви случаи на мъченичество имало по времето на Йоан? (б) Какви преследвания били предизвикани от римските императори?

⁸ Самият Йоан бил свидетел на случаи на мъченичество през първи век, когато жестоката змия, заедно със своето земно семе, водела война срещу растящия сбор от помазани християни. Йоан видял разпъването на нашия Господар и оцелял по време на убиването на Стефан, на собствения му брат Яков, а също и на Петър, Павел и други близки другари. (Йоан 19:26, 27; 21:15, 18, 19; Деяния 7:59, 60; 8:2; 12:2; 2 Тимотей 1:1; 4:6, 7) През 64 г. римският император Нерон обвинил несправедливо християните в подпалването на Рим, за да спре мълвата, че той е виновен за това. Историкът Тацит съобщава: „Те [християните] умираха подигравани; някои бяха покривани с кожи от диви животни и след това разкъсвани от кучета, други бяха [разпъвани]b, трети бяха изгаряни като факли, за да светят през нощта.“ Една по–нататъшна вълна от преследване при управлението на император Домициан (81–96 г.) довела до изпращането на Йоан в изгнаничество на остров Патмос. Точно както Исус казал: „Щом преследваха мене, ще преследват и вас.“ (Йоан 15:20; Матей 10:22)

 9. (а) Какъв шедьовър на измамата вече бил създал Сатана до четвърти век, и главната част на какво е той? (б) Как някои владетели от псевдохристиянството се отнасяли към Свидетелите на Йехова по време на Първата и Втората световна война?

⁹ До четвърти век Сатана Дяволът, тази змия от древността, вече бил създал своя шедьовър на измамата — отстъпническата религия на псевдохристиянството, една вавилонска система, скрита под покривалото на името „християнска“. Псевдохристиянството е главната част на семето на змията, което се разделило на множество противоречащи си секти. Подобно на неверния народ на Юда от древността, то носи тежка кръвна вина, тъй като участваше активно и от двете страни на фронта по време на Първата и Втората световна война. Някои политически владетели от псевдохристиянството дори използваха тези войни като претекст за убиването на помазаните служители на Бога. Във връзка с преследването, което Хитлер предприел срещу Свидетелите на Йехова, в един преглед на книгата „Борба на църквите в Германия“ от Фридрих Ципфел се казва: „Една трета от тях [Свидетелите] бяха убити чрез екзекуция, други насилнически действия, глад, болести или чрез робски труд. Никога преди не е имало такова жестоко отношение, предизвикано от една безкомпромисна вяра, която не може да бъде в съгласие с идеологията на националсоциализма.“ Наистина, за псевдохристиянството, включително и за неговото духовенство, може да се каже следното: „По полите ти се намери кръвта на души — невинни сиромаси.“c (Йеремия 2:34)

10. На какво преследване бяха подложени младите мъже от „голямото множество“ в много страни?

¹⁰ От 1935 г. насам верните млади мъже от „голямото множество“ понасят жестоко преследване в много страни. (Откровение 7:9) Точно когато Втората световна война свърши, само в един град в Европа 14 млади Свидетели на Йехова бяха екзекутирани чрез обесване. Какво престъпление бяха извършили? Те отказаха да „се учат вече на война“. (Исаия 2:4) В по–ново време поради същата причина млади мъже в страните от Изтока и от Африка бяха пребити до смърт или екзекутирани чрез разстрел. Несъмнено тези млади мъченици, достойни поддръжници на Исусовите помазани братя, ще бъдат възкресени в обещаната нова земя. (2 Петър 3:13; сравни Псалм 110:3; Матей 25:34–40; Лука 20:37, 38)

Дълга бяла дреха

11. В какъв смисъл помазаните християни, умрели като мъченици, получават „дълга бяла дреха“?

¹¹ След като описал вярата на Божиите служители, запазили моралната си безкомпромисност в древни времена, апостол Павел казал: „И макар че чрез своята вяра те получиха благоприятно свидетелство за себе си, нито един от тях не получи онова, което беше обещано, тъй като Бог имаше предвид нещо по–добро за нас. И той не възнамеряваше те да постигнат съвършенство без нас.“ (Евреи 11:39, 40) Какво е ‘по–доброто нещо’, което Павел и другите помазани християни очакват? Йоан разбира това от видението: „И дълга бяла дреха беше дадена на всеки един от тях, и им беше казано да чакат още малко, докато не се попълни броят на техните събратя роби, които ще бъдат убити също като тях.“ (Откровение 6:11) Това, че получават „дълга бяла дреха“, е свързано с възкресението им като безсмъртни духовни създания. Те вече не лежат в подножието на олтара като убити души, а биват възкресени, за да бъдат част от групата на двайсет и четиримата старейшини, които се покланят пред небесния престол на Бога. Там самите те получават престоли, което показва, че вече са получили привилегиите си като царе. И те са „облечени в бели горни дрехи“, които са символ на това, че небесният съд ги е признал за праведни и заслужаващи почетно място пред Йехова в същия този съд. Това също става в изпълнение на Исусовото обещание, дадено на верните помазани християни от сбора в Сардис: „Който победи, ще бъде облечен в бяла горна дреха.“ (Откровение 3:5; 4:4; 1 Петър 1:4)

12. В какъв смисъл възкресените помазани „чакат още малко“, и докога ще чакат?

¹² Всички доказателства сочат, че това небесно възкресение започва през 1918 г., след като Исус става цар през 1914 г. и започва своя победоносен поход, изчиствайки небесата от Сатана и демоните му. Но на тези възкресени помазани е казано, че трябва да „чакат още малко, докато не се попълни броят на техните събратя роби“. Онези от класа на Йоан, които все още живеят на земята, трябва да докажат моралната си безкомпромисност при изпитания и преследване, а може и някои от тях да бъдат убити. Но накрая ще бъде дадено възмездие за всичката праведна кръв, пролята от блудницата Вавилон Велики и нейните политически любовници. В същото време няма съмнение, че възкресените са заети с изпълняването на своите небесни задължения. Те чакат, но не като се отпускат в блажено бездействие, а като търпеливо чакат деня на възмездието от Йехова. (Исаия 34:8; Римляни 12:19) Тяхното чакане ще свърши, когато станат свидетели на унищожението на фалшивата религия и като „призовани, избрани и верни“, участват заедно с господаря Исус Христос в изпълнението на присъдата върху всички други части на злото семе на Сатана тук на земята. (Откровение 2:26, 27; 17:14; Римляни 16:20)

‘Онези, които са умрели, възкръсват най–напред’

13, 14. (а) Кога започва небесното възкресение според апостол Павел, и кой бива възкресен? (б) Кога биват възкресени в небето помазаните, които живеят през деня на Господаря?

¹³ Онова, което бива разкрито при разчупването на петия печат, е в пълно съгласие с другите стихове, които говорят за небесното възкресение. Например апостол Павел писал: „Това е, което ви казваме чрез словото на Йехова — че ние, живите, които ще останем живи до присъствието на Господаря, по никакъв начин няма да изпреварим онези, които са заспали в смъртта, защото сам Господарят ще слезе от небето със заповеден вик, с глас на архангел и с Божия тръба; и онези, които са умрели в единство с Христос, ще възкръснат най–напред. След това ние, живите, които ще живеем тогава, заедно с тях ще бъдем отнесени в облаци, за да посрещнем Господаря във въздуха; и така винаги ще бъдем с Господаря.“ (1 Солунци 4:15–17)

¹⁴ Само какви вълнуващи неща са записани в тези стихове! Онези от помазаните братя на Исус, които останат живи до Исусовото присъствие, тоест, които все още живеят на земята по време на присъствието му, биват изпреварвани в небето от онези, които вече са умрели. Тези, които са умрели в единство с Христос, възкръсват първи. Исус слиза, в смисъл че насочва вниманието си към тях, и ги възкресява за духовен живот, като им дава „дълга бяла дреха“. След това онези, които още живеят като хора, завършват земния си път, като много от тях умират от жестока смърт в ръцете на противниците. Те обаче не заспиват в смъртта като своите предшественици. Когато умрат, веднага биват променени — „в един миг“, — отнесени в небесата, за да бъдат заедно с Исус и другите членове на тялото на Христос. (1 Коринтяни 15:50–52; сравни Откровение 14:13) Така че възкресението на помазаните християни започва скоро след началото на ездата на четиримата конници от Апокалипсиса.

15. (а) Какви добри сведения получаваме при разчупването на петия печат? (б) Как победоносният поход на царя, възседнал белия кон, достига кулминацията си?

¹⁵ При разчупването на петия печат на свитъка получихме добри сведения за помазаните християни, които запазват моралната си безкомпромисност и побеждават, като остават верни до смърт. Но положението не е добро за Сатана и неговото семе. Царят, възседнал белия кон, продължава неудържимо напред своя победоносен поход, достигащ кулминацията си в едно време на търсене на сметка от света, който „лежи във властта на злия“. (1 Йоан 5:19) Това става ясно, когато Агнето разчупва шестия печат.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 102]

‘Убити души’

В „Сайклопидиа“ на Маклинтък и Стронг са цитирани следните думи на Джон Джортин, английски протестант от XVIII век, чиито родители били френски хугеноти: „Където започва преследването, там свършва християнството ... След като християнството е установено като главната религия на [Римската] империя и неговите свещеници са удостоени с богатство и почести, преследването като зло чудовище придобива огромна сила и оказва мощно влияние върху религията на Евангелието.“

[Снимка]

„И дълга бяла дреха беше дадена на всеки един от тях“