Глава 7

Разпали отново огъня на първоначалната любов!

ЕФЕС

 1. До кой сбор е отправено първото послание на Исус, и за какво напомня той на надзорниците?

ПЪРВОТО послание на Исус е до сбора в Ефес — процъфтяващ крайбрежен град в Мала Азия, намиращ се близо до остров Патмос. Исус нарежда на Йоан: „До ангела на сбора в Ефес пиши: ето какво казва онзи, който държи седемте звезди в дясната си ръка, онзи, който ходи сред седемте златни светилника.“ (Откровение 2:1) Както и при другите шест послания, в началото Исус насочва вниманието към нещо характерно, което показва неговата позиция на власт. Той напомня на надзорниците в Ефес, че всички старейшини са под неговата защита и надзор, а също и че той проверява всички сборове. Той продължава да упражнява своето любещо главенство в наше време, като пази старейшините и милостиво полага пастирски грижи за всички, които са свързани със сбора. От време на време той прави промени в уредбите в сбора, така че светлината да може да свети още по–ярко. Да, Исус е главният пастир на Божието стадо. (Матей 11:28–30; 1 Петър 5:2–4)

 2. (а) За какви хубави неща похвалил Исус сбора в Ефес? (б) Какви наставления на апостол Павел явно били последвани от ефеските старейшини?

² След това Исус въвежда посланието си със сърдечни думи на похвала — нещо, което той прави при пет от общо седемте си послания. На ефесяните той казва: „Познавам делата ти, твоите усилия и издръжливостта ти и знам, че не можеш да търпиш злите хора и че подложи на изпитание онези, които твърдят, че са апостоли, но не са, и видя, че са лъжци. Освен това проявяваш издръжливост и понасяш много заради моето име, без да се умориш.“ (Откровение 2:2, 3) Много преди това апостол Павел бил предупредил ефеските старейшини относно „жестоките вълци“, отстъпниците, които щели да измъчват стадото, и казал на старейшините там ‘да стоят будни’, като следват неговия пример на неуморност. (Деяния 20:29, 31) Изглежда те приложили тези наставления, тъй като сега Исус ги хвали за усилията и издръжливостта им, и за това, че не са се уморили.

 3. (а) Как „лъжливите апостоли“ се опитват да измамят верните хора в наше време? (б) Какво предупреждава апостол Петър относно отстъпниците?

³ По време на деня на Господаря също има „лъжливи апостоли“, които „говорят изопачени неща, за да увлекат учениците след себе си“. (2 Коринтяни 11:13; Деяния 20:30; Откровение 1:10) Те смятат, че всички тези противоречащи си сектантски религии са добри, че Бог няма организация, а също и отричат факта, че Исус получава царската власт през 1914 г. Те изпълняват пророчеството от 2 Петър 3:3, 4: „В последните дни ще дойдат с подигравките си присмехулници, които ще постъпват според собствените си желания и ще казват: ‘Къде е това негово обещано присъствие? Та откакто прадедите ни заспаха в смъртта, всичко си продължава точно както от началото на сътворението.’“

 4. (а) Как се проявяват гордостта и бунтовният дух на присмехулниците? (б) Чрез какви свои действия, предприети срещу разпространяващите лъжи противници, християните днес показват, че са като ефесяните?

⁴ Тези присмехулници се бунтуват при мисълта да направят пред всички изявление на своята вяра. (Римляни 10:10) Те търсят подкрепата на духовенството на псевдохристиянството и помощта на вестници, списания и телевизия, за да разпространяват лъжливи сведения за своите бивши съобщници. Верните хора скоро разбират, че думите и поведението на тези измамници не са истинни. Подобно на ефесяните, християните днес ‘не могат да търпят злите хора’a, затова ги изключват от своите сборове.

 5. (а) Каква слабост на ефесяните посочил Исус? (б) Кои думи трябвало да помнят ефесяните?

⁵ След това обаче Исус посочва един сериозен проблем. Той постъпва така с пет от седемте сбора. На ефесяните той казва: „Но те упреквам в това, че изостави любовта, която изпитваше в началото.“ (Откровение 2:4) Те не би трябвало да допускат това, защото преди трийсет и пет години апостол Павел им бил писал за ‘голямата любов, която Бог показа към нас’, и ги бил подканил: „Подражавайте на Бога като любими деца и живейте в любов, каквато и Христос показа към вас.“ (Ефесяни 2:4; 5:1, 2) Освен това в сърцата им трябвало да бъдат изписани незаличимо Исусовите думи: „Йехова, нашият Бог, е един Йехова. Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила.“ (Марко 12:29–31) Но ефесяните били изгубили тази първоначална любов.

 6. (а) От каква опасност и от какви склонности трябва да се пазим, независимо от това дали сме в сбора от дълго време, или сме новодошли? (б) Към какво трябва да ни подтикне нашата любов към Бога?

⁶ Независимо от това дали сме в сбора от дълго време, или сме новодошли, всички ние трябва да внимаваме да не изгубим първоначалната си любов към Йехова. Как е възможно да я изгубим? Ако допуснем да се привържем към светската си работа, ако позволим желанието за забогатяване или търсенето на удоволствия да застанат в центъра на живота ни. По този начин мисленето ни ще стане плътско, а не духовно. (Римляни 8:5–8; 1 Тимотей 4:8; 6:9, 10) Любовта ни към Йехова трябва да ни подтикне да пресечем всяка такава склонност и да ‘продължаваме да търсим първо Божието царство и Божията праведност’, за да можем да ‘събираме за себе си съкровища на небесата’. (Матей 6:19–21, 31–33)

 7. (а) От какво трябва да е подбуждана службата ни за Йехова? (б) Какво казва Йоан относно любовта?

⁷ Нека службата ни за Йехова винаги бъде подбуждана от дълбоко вкоренена любов към него. Нека винаги изпитваме гореща признателност за всичко, което Йехова и Исус са направили за нас. Както самият Йоан написал по–късно: „Същността на любовта не е в това, че ние обичаме Бога, а в това, че той прояви любовта си към нас и изпрати своя Син като помирителна жертва за нашите грехове.“ По–нататък Йоан ни казва още: „Бог е любов и който остава в любовта, остава в единство с Бога и Бог остава в единство с него.“ Нека правим всичко възможно нашата любов към Йехова, към господаря Исус Христос и към живото Слово на Бога да не отслабне никога! Тази любов можем да изразим не само чрез пламенна служба за Бога, но също и като сме послушни на ‘тази заповед, която имаме от него — онзи, който обича Бога, да обича и своя брат’. (1 Йоан 4:10, 16, 21; Евреи 4:12; виж също 1 Петър 4:8; Колосяни 3:10–14; Ефесяни 4:15)

„Върши предишните си дела“

 8. Какво според Исус трябвало да направят ефесяните?

⁸ Тези ефесяни трябвало да разпалят отново огъня на любовта, която изпитвали преди, ако не искали да изгубят всичко. „Затова — им казва Исус — си спомни откъде си паднал, разкай се и пак върши предишните си дела. Не направиш ли това, не се ли разкаеш, ще дойда и ще махна светилника ти от мястото му.“ (Откровение 2:5) Как християните в ефеския сбор приели тези думи? Не знаем това. Надяваме се, че те се разкаяли и успели да събудят отново любовта си към Йехова. Ако не направели това, светилникът им щял да бъде угасен и махнат от мястото си. Те щели да изгубят честта, с която били удостоени — да разпращат светлите лъчи на истината.

 9. (а) С какви думи насърчил Исус ефесяните? (б) Как сборовете след времето на Йоан престанали да са послушни на наставленията на Исус, отправени към ефесяните?

⁹ Но въпреки това Исус насърчил ефесяните със следните думи: „От друга страна обаче, при тебе е налице това, че мразиш делата, които върши сектата на николаитите и които и аз мразя.“ (Откровение 2:6 ) Те поне мразели сектантските раздори, точно както ги мразел и господарят Исус Христос. Но с течение на времето много сборове престанали да са послушни на Исусовите думи. Липсата на любов към Йехова, към истината и към братята довела до това те да се оставят да бъдат отнесени от течението в духовна тъмнина. Те се разцепили на безброй враждуващи секти. „Християнските“ преписвачи, които не обичали Йехова, премахнали името на Бога от гръцките ръкописи на Библията. Поради липсата на любов, от името на християнството започнали да се разпространяват вавилонски и гръцки доктрини от рода на учението за адския огън, чистилището и Троицата. Тъй като не притежавали любов към Бога и към истината, повечето от онези, които твърдели, че са християни, престанали да проповядват добрата новина за Божието Царство. Над тях започнала да властва една класа от егоистични духовници, които направили свое собствено царство тук на земята. (Сравни 1 Коринтяни 4:8.)

10. Каква била религиозната ситуация в псевдохристиянството през 1918 г.?

¹⁰ Когато през 1918 г. съденето започнало от дома на Бога, сектантското духовенство на псевдохристиянството открито подкрепяло Първата световна война, като подканяло и католици, и протестанти от двете страни на фронта да се избиват взаимно. (1 Петър 4:17) За разлика от християните от ефеския сбор, които мразели делата на сектата на николаитите, религиите на псевдохристиянството векове наред били пълни с противоречащи си, позорящи Бога доктрини и духовенството на тези религии се надявало на света, от който — според думите на Исус — Исусовите ученици не бивало да бъдат част. (Йоан 15:17–19) Техните сборове, непознаващи основната тема на Библията — Божието Царство, — не били светилници, разпращащи библейска светлина, нито техните привърженици били част от духовния храм на Йехова. Техните водачи (мъже и жени) не блестели като звезди, а били приобщени към „човека на беззаконието“. (2 Солунци 2:3; Малахия 3:1–3)

11. (а) Коя християнска група, която била налице през 1918 г., приложила на практика думите на Исус към ефесяните? (б) Какво правят членовете на класа на Йоан от 1919 г. насам?

¹¹ Но членовете на класа на Йоан излезли от размирните времена на Първата световна война с любов към Йехова и към истината и тази любов ги подтикнала да служат на Бога с голяма пламенност. Те се противопоставили на онези, които се опитвали да основат секта, като едва не обожествили първия президент на Дружество „Стражева кула“ Чарлс Т. Ръсел след смъртта му през 1916 г. Няма съмнение, че тези християни, които научили много чрез преследване и гонения, чули похвалата на Господаря си за добре свършената работа, а също и поканата да се радват заедно с него. (Матей 25:21, 23) Те разпознали в развоя на събитията и в собствените си преживявания изпълнението на знака, който Исус дал и който бележи неговото невидимо присъствие в царска власт. От 1919 г. насам те вървят напред, за да участват в по–нататъшното изпълнение на Исусовото голямо пророчество: „И тази добра новина за царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде краят.“ (Матей 6:9, 10; 24:3–14) Дори и преди тяхната любов към Йехова да била отслабнала в някое отношение, то от това време нататък тя се разгоряла буйно.

12. (а) Какъв призив бил отправен на един исторически конгрес през 1922 г.? (б) Какво име приели истинските християни през 1931 г., и за какво се разкаяли?

¹² На един исторически конгрес, проведен от 5 до 13 септември 1922 г. в Сидър Пойнт (Охайо, САЩ), на който присъствали 18 000 от тези християни, бил отправен призивът: „Тогава отново на работа, о, синове на всевишния Бог! ... Светът трябва да узнае, че Йехова е Бог и че Исус Христос е Цар на царете и Господар на господарите. ... Затова известявайте, известявайте, известявайте Царя и неговото царство.“ Скъпоценното име на Йехова било изявявано все повече и повече. През 1931 г. тези християни, събрани на един конгрес в Кълъмбъс (Охайо, САЩ), с радост приели името, което Бог сам посочил чрез пророчеството на Исаия — Свидетели на Йехова. (Исаия 43:10, 12) В броя от 1 март 1939 г. основното списание на организацията било преименувано на „Стражева кула — известява Царството на Йехова“, като по този начин то отдавало чест най–вече на нашия Създател и на царското му правителство. С обновена любов към Йехова Свидетелите на Йехова се разкаяли за всеки възможен предишен пропуск да отдадат чест и възхвала на Божието славно име и Царство. (Псалм 106:6, 47, 48)

„На онзи, който победи“

13. (а) Каква благословия щели да получат ефесяните, ако победят? (б) Как ефесяните щели да победят?

¹³ Накрая, както и при другите свои послания, Исус насочва вниманието към Божия дух, който чрез него, чрез Исус, дава да се разбере каква е наградата за верността. На ефесяните той казва: „Който има уши, нека чуе какво казва духът на сборовете: на онзи, който победи, ще позволя да яде от дървото на живота, което е в Божия рай.“ (Откровение 2:7) Онези, чиито уши чуват ясно, ще бъдат готови да следват това жизненоважно послание, като знаят, че то не произлиза от Исус, а от самия Върховен господар Йехова чрез светия дух, който е неговата действена сила. Как ‘ще победят’ те? Като следват отблизо стъпките на Исус, който запазил своята лоялност до смъртта си и затова може да каже: „Не се бойте! Аз победих света.“ (Йоан 8:28; 16:33; виж също 1 Йоан 5:4)

14. Какво е споменатият от Исус „Божи рай“?

¹⁴ Но щом пред помазаните християни не съществува перспективата да живеят в земен рай, тогава как те, също както и ефесяните, ще получат наградата ‘да ядат от дървото на живота, което е в Божия рай’? Тук не може да става дума за възстановения рай на земята, тъй като 144 000 помазани християни, включително и онези от ефеския сбор, са изкупени измежду човеците, за да управляват с Агнето, Исус Христос, на небесната планина Сион като духовни синове. (Ефесяни 1:5–12; Откровение 14:1, 4) Следователно тук става дума за небесната, подобна на градина област, която наследяват тези победители. Там, „в Божия рай“, да, в самото присъствие на Йехова, тези победители, които са удостоени с безсмъртие, ще продължат да живеят вечно, което е символизирано чрез това, че те ядат от дървото на живота.

15. Защо насърчението на Исус към победа е изключително важно за „голямото множество“ днес?

¹⁵ А какво ще стане с лоялните земни поддръжници на 144 000 помазани християни? Едно голямо множество от тези придружаващи Свидетели също побеждава. Но тяхната надежда е да влязат в един земен рай, където ще пият от „река с водата на живота“ и ще бъдат излекувани чрез „листата на дърветата“, засадени покрай реката. (Откровение 7:4, 9, 17; 22:1, 2) Нашето желание е, ако ти си от тази група хора, също да изразиш своята гореща любов към Йехова и да победиш с победата на вярата. Така ще можеш да постигнеш щастието на вечния живот на райска земя. (Сравни 1 Йоан 2:13, 14.)

[Бележки под линия]

[Блок на страница 36]

Любеща възхвала за Йехова и неговия Син

В песнопойката, издадена от народа на Йехова през 1905 г., песните, които възхвалявали Исус, били два пъти повече от онези, които възхвалявали Йехова Бог. В издадената през 1928 г. песнопойка броят на песните, прославящи Исус, бил горе–долу същият като броя на песните, прославящи Йехова. Но в най–новата песнопойка, издадена през 1984 г., Йехова е възхваляван в четири пъти повече песни, отколкото песните за възхвала на Исус. Това е в съгласие с думите на самия Исус: „Бащата е по–велик от мене.“ (Йоан 14:28) Любовта към Йехова трябва да е по–силна от всичко друго и да бъде съпровождана от гореща любов към Исус и от признателност за неговата скъпоценна жертва и дълбоко уважение към неговата позиция като назначен от Бога първосвещеник и цар.

[Таблица на страница 34]

Как наставлява Исус

(посочени са глави и стихове от книгата Откровение)

Ефес 2:1 2:2, 3 2:4 2:5, 6 2:7

Смирна 2:8 2:9 — 2:10 2:11

Пергам 2:12 2:13 2:14, 15 2:16 2:17

Тиатир 2:18 2:19 2:20, 21 2:24, 25 2:26–28

Сардис 3:1 — 3:1, 2 3:3, 4 3:5

Филаделфия 3:7 3:8 — 3:8–11 3:12

Лаодикия 3:14 — 3:15–17 3:18–20 3:21