Свободата на религията защитена в Япония

В ЯПОНИЯ, в продължение на много години, младите ученици, които са Свидетели на Йехова, бяха изправени пред една дилема: Трябва ли да следват своята обучена от Библията съвест, или трябва да следват една училищна програма, която наранява съвестта им. Защо е тази дилема? Защото упражняването на бойни изкуства е част от физическото възпитание в техните училища. Младите Свидетели смятат, че подобни упражнения не са в хармония с библейските принципи, като например този, намиращ се в Исаия, глава 2, стих 4. Той гласи: „Те ще изковат ножовете си на палешници, и копията си на сърпове; народ против народ няма да дигне нож, нито ще се учат вече на война.“

Тъй като не искат да се учат на бойни умения, които включват нараняването на друг човек, младите християнски Свидетели обясняваха на своите учители, че съвестта им не им позволява да вземат участие в бойните изкуства. След като се опитваха да убедят тези ученици да приемат училищната програма, много проявяващи разбиране учители в крайна сметка се съгласиха да уважат съвестта на учениците и да осигурят алтернативни дейности.

Някои учители обаче вложиха много чувства в този въпрос и някои училища не даваха оценка по физическо възпитание на младите Свидетели. През 1993 г. най–малко на девет ученика им беше отказано да продължат образованието си и те бяха принудени да напуснат училището, или бяха изключени заради това, че не участвуват в бойните изкуства.

Явно това беше подходящ момент да се защити правото на младите християни да получат образование, без да се налага да правят компромис със съвестта си. Пет ученика, на които им беше отказано да преминат във втори курс на Кобския градски индустриално–технически колеж (наричан накратко Кобе Тех), решиха да предприемат законни действия.

Какво беше предмет на спора?

През пролетта на 1990 г., когато петимата ученици влезли в Кобе Тех, те обяснили на учителите, че поради своите основани на Библията възгледи не могат да участвуват в упражненията по кендо (японско фехтовално майсторство). Факултетът по физическо възпитание силно се противопоставил и им отказал да осигури каквито и да било алтернативни начини да получат оценка по физическо възпитание. В крайна сметка учениците пропаднали по физическо възпитание и в резултат на това трябвало да повтарят първи курс (първата година в колежа). През април 1991 г. те започнали съдебен процес в Районния съд на Кобе, като твърдели, че действията на училището са против конституционната гаранция за свобода на религията.a

Училището твърдяло, че осигуряването на алтернативни дейности би било равностойно на проявяване на благосклонност към определена религия и така би нарушило неутралитета на общественото образование. Освен това те твърдели, че нямат нито материална база, нито специалисти, за да осигурят алтернативна образователна програма.

Решението на Районния съд обезпокоява осведомените

Докато се разглеждало делото, двама от петте ученика отново пропаднали при оценяването на физическото възпитание, а тримата останали едва успели да се справят и преминали в следващия курс. Училищните правила гласят, че ученици, чиито постижения в училище са ниски и които повтарят същия клас в продължение на две последователни години, могат да бъдат изключени. С оглед на това единият от двамата ученици решил да прекъсне училище, преди да бъде изключен, но другият, Кунихито Кобаяши, отказал да напусне. Затова бил изключен. Интересно е, че средният успех на Кунихито по всички предмети, включително и физическо възпитание, на което пропаднал с 48 точки, бил 90,2 точки от общо 100. Той бил първи в класа си, състоящ се от 42 ученика.

На 22 февруари 1993 г. Районният съд на Кобе решил случая в полза на Кобе Тех, като в решението се казвало: „Действията, предприети от училището, не нарушават конституцията.“ Въпреки че там се признавало, че „не може да се отрече, че правото на ищците на свобода на поклонението до известна степен е било ограничено от училищното изискване да се участвува в упражненията по кендо“.

Подобно на апостол Павел през първи век, ищците решили да се обърнат към по–висшите съдебни власти. (Деяния 25:11, 12) Случаят отишъл в Областния съд в Осака.

Самопожертвувателната нагласа на ищците

Един виден учен, професор Тетсуо Шимомура от университета в Цукуба, се съгласил да даде показания като експерт пред Областния съд в Осака. Като специалист в областта на образованието и закона той подчертал, че действията, предприети от страна на училището спрямо учениците, били сериозно лишени от загриженост. Кунихито Кобаяши изразил чувствата си в съда и искрената му нагласа трогнала сърцата на хората в съдебната зала. След това, на 22 февруари 1994 г., като заявило, че действията на училището са нарушили свободата на поклонение на Кунихито и правото му да получи образование, Сдружението на юристите в Кобе препоръчало училището да го върне в списъците си.

Когато времето за излизане на решението на Областния съд в Осака наближило, всички млади християни, които засягало то, били готови да участвуват в борбата чак до края. Те смятали, че водят законна битка в полза на хилядите млади Свидетели, които се сблъсквали със същия проблем в училищата в Япония. Но тъй като не били изключени от училище, било много вероятно съдът да прекрати тяхното дело. И те могли да разберат, че ако оттеглят жалбата си, неблагоразумието на училището, проявено при изключването на Кунихито, ще бъде подчертано. Затова всички ученици, с изключение на Кунихито, решили да се откажат от случая.

На 22 декември 1994 г. главният съдия Реисуке Шимада от Областния съд в Осака издал решение, което отменило постановлението на Районния съд на Кобе. Съдът установил, че причините, поради които Кунихито отказва упражненията по кендо, са искрени и че загубата му в следствие на действията му, основани на неговите религиозни вярвания, е прекалено голяма. Главният съдия Шимада казал, че училището е трябвало да осигури алтернативни дейности. Това добро решение успяло да трогне хората, загрижени за човешките права. Училището обаче отнесло случая до Върховния съд в Япония, като лишило Кунихито от образование за още над една година.

Във Върховния съд

По–късно в една уводна статия във вестника Kobe Shimbun [„Кобе Шимбун“] се казвало: „Ръководството на Кобското градско училище и училището е трябвало да приемат г–н Кобаяши обратно в училище веднага [след решението на висшия съд в Осака]. . . . Тяхната ненужно противопоставяща се нагласа е лишила един човек от важен период от неговата младост.“ Въпреки това, Кобе Тех заел твърда позиция в този случай. В резултат на това станал тема номер едно на националните средства за масова информация. Учители и училищни власти в страната обърнали внимание на случая и решението на висшия съд щяло да представлява силен прецедент в закона за подобни случаи в бъдеще.

На 17 януари 1995 г., около седмица след като училището отнесло случая до Върховния съд, земетресението от Кобе засегнало град Ашиа, където живеят Кунихито и неговото семейство. Около пет и половина сутринта, няколко минути преди земетресението да засегне района, Кунихито излязъл от дома си за своята работа с намален работен ден. Той карал колелото си по една улица, минаваща под магистралата Ханшин, и когато започнало земетресението, тъкмо наближавал един участък от нея, който се срутил. Той веднага се върнал у дома и видял, че първият етаж на къщата им бил напълно разрушен. Кунихито осъзнал, че лесно би могъл да изгуби живота си в земетресението, и благодарил на Йехова за това, че му бил позволил да преживее. Ако беше умрял, вероятно случаят с упражненията по кендо щеше да бъде прекратен, без решението на Върховния съд.

Обикновено Върховният съд в Япония разглежда възраженията само по документи и преценява дали решенията на по–нисшите съдилища са правилни, или не. Ако няма сериозна причина да се промени решението на по–нисшия съд, не се насрочват дела. Съдът не информира засегнатите страни относно това кога трябва да се съобщи решението. Затова сутринта на 8 март 1996 г. Кунихито бил изненадан, когато му било казано, че решението ще бъде взето същата сутрин. За своя голяма радост той научил, че Върховният съд е подкрепил решението на Областния съд в Осака.

Четирима съдии, заедно с председателствуващия съдия Шиничи Кауай, определили единодушно, че „на действията, за които става дума, трябва да се гледа като на извънредно неуместни от гледна точка на приетите в обществото норми, като на излизащи извън сферата на правата за вземане на решения, и като такива — на незаконни“. Съдът признал искреността на отказа на Кунихито да упражнява кендо и казал: „Причината за това лицето, срещу което е подадено възражението, да отказва участие в упражненията по кендо, е била искрена и тясно свързана с основите на неговата вяра.“ Върховният съд отсъдил, че училището би могло и би трябвало да осигури алтернативни средства, така че да могат да бъдат уважени религиозните вярвания на лицето, срещу което е подадено възражението.

Всеобхватен резултат

Това решение без съмнение създава добър прецедент в полза на свободата на поклонение в училищата. Във вестник The Japan Times [„Джапан таймс“] се казва: „Това е първото решение на Върховния съд по въпроса за образованието и свободата на религията.“ Решението обаче не сваля отговорността от всеки млад ученик да заема свое собствено становище по съвест, когато се изправя пред предизвикателства на вярата.

Професор Масаюки Учино от Университета в Цукуба отбелязал, че един от факторите, които са подтикнали съдиите да дадат победа на Кунихито, е това, че той „е искрен ученик, чиито академични постижения са забележителни“. Библията дава следния съвет на християните, които се сблъскват с изпитания на тяхната вяра: „Да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела.“ (1 Петър 2:12) Верните млади християни могат да покажат, че тяхната библейска позиция е достойна за уважението на хората, като живеят целия си живот в съгласие с библейските стандарти.

След решението на Върховния съд Кунихито Кобаяши бил приет отново в Кобе Тех. Повечето от учениците, които влезли в училището заедно с Кунихито, вече били завършили. Сега Кунихито учи с ученици, които са с пет години по–малки от него. В очите на много хора от света от неговата младост са били изгубени пет ценни години. Но ненакърнената лоялност на Кунихито е ценна в очите на Йехова Бог и неговата жертва безспорно не е напразна.

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 20]

Вляво: Домът на Кунихито след земетресението

Долу: Кунихито днес