„Шатърът на праведните ще благоденствува“

КОГАТО Армагедон връхлети с пълна сила и сложи край на злата система на Сатана, „къщата на нечестивите ще се събори“. А какво ще стане с ‘шатъра на праведните’? В новия свят, създаден от Бога, той ще „благоденствува“. (Притчи 14:11)

Докато обаче ‘нечестивите се отсекат от земята и коварните се изкоренят от нея’, непорочните трябва да живеят заедно с тях. (Притчи 2:21, 22) Възможно ли е праведните да благоденстват в такива условия? В стихове от 1 до 11 на 14 глава от библейската книга Притчи се показва, че ако позволим на мъдростта да ръководи речта и действията ни, още днес ще се радваме на известно благополучие и стабилност.

Когато домът е съграден с мъдрост

Относно ролята на жената за благополучието на семейството Соломон, царят на древния Израил, казва: „Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.“ (Притчи 14:1) Как мъдрата жена съгражда дома си? Тя зачита Божията уредба за главенството. (1 Коринтяни 11:3) Не се влияе от духа на независимост, който е разпространен в света на Сатана. (Ефесяни 2:2) Покорява се на съпруга си и говори добре за него, като така засилва уважението на другите към него. Мъдрата жена взема дейно участие в духовното и практическото обучение на децата си. Усърдно се грижи за дома, като го прави приятно и уютно място за живеене. Ръководи домакинството разумно и без излишни разходи. Жената, която притежава истинска мъдрост, допринася за благополучието и стабилността на семейството си.

Безумната жена не зачита Божията уредба за главенството. Без да се замисля, тя говори лошо за съпруга си. Не е пестелива и прахосва изкараните с много труд средства на семейството. Освен това си губи времето. Ето защо домът ѝ не е добре поддържан, а децата ѝ страдат във физическо и духовно отношение. Наистина, безумната жена събаря дома си.

Какво обаче определя дали човек е мъдър, или безумен? В Притчи 14:2 се казва: „Който ходи в правотата си, бои се от Господа; но опакият в пътищата си Го презира.“ Праведният човек се бои от истинския Бог, а ‘страхът от Господа е началото на мъдростта’. (Псалм 111:10) Този, който притежава истинска мъдрост, знае, че е длъжен да ‘се бои от Бога и да пази заповедите Му’. (Еклисиаст 12:13) От друга страна, безумният човек следва път, който не е в съгласие с Божиите праведни стандарти. Неговите пътища са ‘опаки’. Такъв човек презира Бога, като казва в сърцето си: „Няма Бог.“ (Псалм 14:1)

Когато мъдростта ръководи устните

Какво да кажем за речта на този, който се бои от Йехова, и на онзи, който Го презира? „В устата на безумния има пръчка за гордостта му — казва царят, — а устните на мъдрите ще ги пазят.“ (Притчи 14:3) Тъй като не притежава мъдростта, идваща от горе, безумният не е нито миролюбив, нито разумен. Мъдростта, която ръководи стъпките му, е земна, животинска, бесовска. Той използва заядливи и арогантни думи. Гордостта, с която говори, причинява много неприятности както на него самия, така и на другите. (Яков 3:13–18)

Устните на мъдрия го пазят, или защитават, като така допринасят за благополучието му. Как става това? В Писанието се казва: „Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве.“ (Притчи 12:18) Думите на мъдрия не са прибързани или язвителни. Сърцето му обмисля какво да отговаря. (Притчи 15:28) Добре подбраната му реч докарва здраве — тя насърчава потиснатите души и освежава падналите духом. Вместо да дразнят другите, неговите устни допринасят за мира и спокойствието.

Когато мъдростта ръководи начинанията

По–нататък Соломон казва интересна мисъл, която изглежда се отнася за необходимостта да преценяваме предимствата и недостатъците на дадено начинание. Той казва: „Дето няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.“ (Притчи 14:4)

Относно значението на този стих в един справочник се казва: „Празните ясли показват, че там не се хранят волове, следователно човек не трябва да чисти и да се грижи за някакви животни, което намалява разходите. Но това „предимство“ е опровергано във втората част на 4 стих: ясно е, че ако не се използват волове, няма да има богата реколта.“ Земеделецът трябва да вземе мъдро решение.

Нима принципът от този стих не е подходящ също когато обмисляме да сменим работата си, когато си избираме къща, кола, домашен любимец и т.н.? Мъдрият човек преценява предимствата и недостатъците на начинанието и решава дали то наистина си струва усилията и разходите.

Когато свидетелят е мъдър

„Верният свидетел няма да лъже — продължава Соломон, — а лъжливият свидетел издиша лъжи.“ (Притчи 14:5) Думите на лъжливия свидетел със сигурност нанасят много вреди. Йезраелецът Навутей бил убит с камъни, тъй като двама негодници свидетелствали лъжливо против него. (3 Царе 21:7–13) Срещу Исус също се намерили лъжливи свидетели и така той бил убит. (Матей 26:59–61) Лъжливи свидетели дали показания и срещу Стефан, първият ученик на Исус, който бил убит заради вярата си. (Деяния 6:10, 11)

Засега лъжецът може да остане неразкрит, но помисли какво бъдеще го очаква. Библията казва, че Йехова мрази „неверен свидетел, който говори лъжа“. (Притчи 6:16–19) Участта на такъв човек ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел — втората смърт, — заедно с такива грешници, като убийци, блудници и идолопоклонници. (Откровение 21:8)

Верният свидетел не лъжесвидетелства. Показанията му не са опетнени от лъжи. Това обаче не означава, че е длъжен да дава пълна информация на хората, които искат да навредят по някакъв начин на служителите на Йехова. Патриарсите Авраам и Исаак премълчали някои факти пред хора, които не се покланяли на Йехова. (Битие 12:10–19; 20:1–18; 26:1–10) Раав от Йерихон пратила в погрешна посока мъжете на царя. (Исус Навиев 2:1–7) Самият Исус Христос не разкривал всички факти, когато това щяло да нанесе ненужна вреда. (Йоан 7:1–10) Той казал: „Не давайте свято нещо на кучетата.“ Защо не? За да ‘не се обърнат да ви разкъсат’. (Матей 7:6)

Когато познанието е лесно

Дали всички хора притежават мъдрост? В Притчи 14:6 се казва: „Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението [познанието — НС] е лесно.“ Присмивателят може да търси мъдрост, но истинската мъдрост му се изплъзва. Тъй като надменно се подиграва на Божиите дела, той не успява да отговори на основното изискване, за да бъде мъдър — да има точно познание за истинския Бог. Неговата гордост и надменност му пречат да учи за Бога и да получи мъдрост. (Притчи 11:2) Защо тогава изобщо търси мъдрост? В стиха не се казва, но навярно така той иска да изглежда мъдър в очите на другите.

„Учението [познанието — НС] е лесно“ за разумния, или разбиращия, човек. Разбирането се определя като „проумяване, схващане“, „способността да се види как са свързани детайлите“. Това е умението да се прави връзка между различните аспекти на дадено нещо, така че да се видят като едно цяло, а не като отделни части. Този стих показва, че човек с такова умение лесно придобива познание.

Във връзка с това си спомни как самият ти си получил познание за библейската истина. Когато си започнал да изучаваш Библията, навярно първите истини, които си научил, са били основните учения за Бога, за неговите цели и за Сина му. Известно време не си правел връзка между тях. Но с напредване на изучаването частите от цялостната картина са започнали да пасват помежду си и ти ясно си разбрал как те са свързани с главната цел на Йехова за хората и земята. Видял си логиката и вътрешната хармония в библейската истина. Така по–лесно си учел и запомнял нови подробности, защото си виждал къде е мястото им в общата картина.

Мъдрият цар предупреждава относно този, който не притежава познание. „Отмини безумния човек — казва той, — щом си узнал, че той няма разумни устни.“ (Притчи 14:7) Безумният човек не притежава истинско познание. Той няма разумни устни. Мъдро е да избягваме такива хора и да стоим далече от тях. Всеки, който е ‘другар на безумните, ще пострада зле’. (Притчи 13:20)

„Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си — продължава Соломон, — а глупостта на безумните е да заблуждават [е заблуда — СИ].“ (Притчи 14:8) Мъдрият обмисля действията си. Преценява пред какви възможности е изправен и размишлява до какво би довела всяка от тях. Той мъдро избира как да постъпи. А какво прави безумният? Той избира глупав път, вярвайки, че знае какво прави и че взема най–доброто решение. Глупостта му го заблуждава.

Когато мъдростта ръководи взаимоотношенията

Този, който се ръководи от мъдростта, има мирни взаимоотношения с другите. „Глупците се смеят над греха — казва царят на Израил, — а посред праведните има благоволение.“ (Притчи 14:9, СИ) Глупавият човек гледа с насмешка на греха, или на чувството за вина. Той е в лоши взаимоотношения с близките си и с другите хора, защото е ‘твърде надменен, за да се поправи’ („Нова английска Библия“) и да търси мир. Праведният с готовност проявява разбиране спрямо недостатъците на другите. Охотно се извинява и поправя, когато е сгрешил. Тъй като търси мир, той се радва на щастливи и трайни взаимоотношения с другите. (Евреи 12:14)

По–нататък Соломон посочва нещо, което ограничава взаимоотношенията между хората. Той казва: „Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.“ (Притчи 14:10) Можем ли винаги да разкриваме най–съкровените си чувства, било то мъка, или радост, пред другите и да споделяме с тях какво точно изпитваме? Възможно ли е човек винаги напълно да разбира как се чувства някой друг? Отговорът и на двата въпроса е „не“.

Обърни внимание, например, на хората, които мислят за самоубийство. Често те не могат да обяснят на някой роднина или приятел какво точно чувстват. А и другите не винаги виждат признаци за такива чувства в близките си. Не бива да изпитваме вина, ако не разпознаем признаците и не успеем да окажем помощ. Този стих също ни учи, че макар да е успокояващо да се обърнем за емоционална подкрепа към състрадателен приятел, възможностите на хората да ни помогнат са ограничени. Може да се наложи да разчитаме само на Йехова, когато изпитваме някакви трудности.

„Изобилие и богатство ще има в дома му“

„Къщата на нечестивите ще се събори — казва царят на Израил, — но шатърът на праведните ще благоденствува.“ (Притчи 14:11) Нечестивият може да преуспява в тази система и да живее в красива къща, но от каква полза ще му е това, когато самият него няма да го има вече? (Псалм 37:10) От друга страна, праведният може да живее в скромен дом. Но в Псалм 112:3 се казва, че „изобилие и богатство ще има в дома му“. Какво представляват те?

Когато думите и делата ни са ръководени от мъдростта, ние притежаваме „богатството и славата“, които вървят редом с мъдростта. (Притчи 8:18) Те представляват мирни взаимоотношения с Бога и ближния, чувство за благополучие и известна стабилност. Наистина, „шатърът на праведните“ благоденства дори още днес.

[Снимка на страница 27]

Мъдрата жена съгражда дома си

[Снимка на страница 28]

„Езикът на мъдрите докарва здраве“