Денят, който трябва да се помни

„Това ви казах, за да имате в мене мир. В света имате скръб; но дерзайте! Аз победих света.“ — ЙОАН 16:33.

 1, 2. Кой ден от историята се отличава от всички други дни и защо?

СВЕТЪТ днес има да каже много неща за мира. В края на Втората световна война мирът се свързвал с Денят П–Е и Денят П–Я.a Всяка година Коледата кара хората да мислят за ‘мира на земята’. (Лука 2:14) Но има един– единствен ден в цялата човешка история, който се отличава от всички останали. Това е денят, когато Исус Христос казал цитираните по–горе думи. От всичките над два милиона дни, през които човечеството съществувало тук на земята, този един ден изцяло променил курса на човечеството за негово вечно добро.

² Този изключително важен ден бил 14 нисан от юдейския календар. През 33 г. от нашата ера 14 нисан започнал при залез слънце на 1 април. Нека разгледаме събитията през този ден с епохално значение.

14 нисан!

 3. Как Исус използувал тези последни часове?

³ Със спускането на мрака вероятно засиява прекрасна пълна луна, която напомня за това, че Йехова определя времената и сезоните. (Деяния 1:7) А какво става в онази горница, където Исус и 12–те му апостоли са се събрали да чествуват годишната юдейска пасха? Готвейки се да ‘премине от този свят към Отца, Исус докрай възлюбва своите’. (Йоан 13:1) Как прави това? Чрез думите си и чрез примера си Исус продължава да изгражда у своите ученици качествата, които ще им помогнат да победят света.

Обличане в скромност и любов

 4. (а) Как Исус показал на учениците си едно основно качество? (б) Откъде знаем, че Петър разбрал значението на смиреността?

⁴ Апостолите все още трябва да се отърсят от значителен дял амбициозна ревност и гордост. Затова Исус се препасва с престилка и започва да мие нозете на учениците си. Това не е демонстрация на престорена смиреност, каквато разиграва всяка година в Рим папата на псевдохристиянството. Съвсем не! Истинската смиреност е даване от себе си, което произтича от ‘смиреномъдрие, което счита другия по–горен от себе си’. (Филипяни 2:2–5) Отначало Петър не може да схване поуката, като не позволява Исус да измие краката му. След като бива поправен, той моли Исус да го измие целия. (Йоан 13:1–10) Но Петър сигурно разбира поуката. Виждаме как години по–късно напътствува другите правилно. (1 Петър 3:8, 9; 5:5) Колко важно е за нас днес да служим на Христос в смиреност! — Виж също Притчи 22:4; Матей 23:8–12.

 5. Каква заповед, дадена от Исус, показала важността на едно друго основно качество?

⁵ Един от 12–те не получава напътствията на Исус. Това е Юда Искариотски. По време на пасхалната вечеря Исус се развълнува в духа си, посочва Юда като своя предател и го отпраща. И едва след това Исус казва на 11–те си верни ученика: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:34, 35) Това е наистина нова заповед, онагледена с върховния пример на самия Исус! С наближаването на часа на неговата жертвена смърт, Исус проявява изключителна любов. Той използува всяка скъпоценна минута да поучава и насърчава учениците си. По–късно той подчертава важността на любовта, казвайки: „Това е моята заповед, да се любите един друг, както аз ви възлюбих. Никой няма по–голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си.“ — Йоан 15:12, 13.

„Пътят и истината и животът“

 6. Каква цел поставя Исус пред най–близките си ученици?

⁶ Исус казва на верните единадесет: „Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в мене. В дома на Отца ми има много обиталища; ако не беше така, аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.“ (Йоан 14:1, 2) Това място ще бъде в „небесното Царство“. (Матей 7:21) Исус пояснява как тази група от близки един на друг, лоялни ученици може да постигне целта си. Той казва: „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез мене.“ (Йоан 14:6) Това се отнася и за онези от човечеството, които ще получат вечен живот на земята. — Откровение 7:9, 10; 21:1–4.

 7–9. Защо Исус описал себе си като „пътя и истината и живота“?

⁷ Исус е „пътят“. Единственият начин да се обърнем към Бога в молитва, е чрез Исус Христос. Самият Исус уверява учениците си, че Бащата ще им даде каквото и да поискат в Исусово име. (Йоан 15:16) Молитвите, отправени към икони или към църковни „светии“, или изпълнени с „Аве Мария“ или с повтарящи се монотонни рецитации — нито една от тези молитви не е чута и приета от Бащата. (Матей 6:5–8) Нещо повече, в Деяния 4:12 четем относно Исус: “Няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“

⁸ Исус е „истината“. Апостол Йоан казал за него: „И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата му, слава като на единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ (Йоан 1:14) Исус станал истината на стотици пророчества от Еврейските писания, като ги изпълнил. (2 Коринтяни 1:20; Откровение 19:10) Той известил истината, говорейки на учениците си и на множествата, които го слушали, спорейки с лицемерните духовници, а също и чрез живия си пример.

⁹ Исус е „животът“. Като Син на Бога, Исус казал: „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но божият гняв остава върху него.“ (Йоан 3:36) Вярата в Исусовата жертва води до вечен живот — безсмъртен живот в небесата за едно „малко стадо“ от помазани християни и вечен живот на райската земя за едно голямо множество от „други овце“. — Лука 12:32; 23:43; Йоан 10:16.

Издържане на преследвания

10. Защо трябва да ‘победим’ света, и какво насърчение дал Исус във връзка с това?

¹⁰ Тези, които се надяват да живеят в новата система на Йехова, трябва да търпят сега един свят, който „лежи в [силата на] лукавия“, Сатан Дявола. (1 Йоан 5:19) С оглед на това, колко насърчаващи са Исусовите думи в Йоан 15:17–19! Той заявява: „Това ви заповядвам, да се любите един друг. Ако светът ви мрази, знайте, че мене преди вас е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.“ Истинските християни са били мразени и са мразени и до днес, до тази 1992 г., и само как се радваме на прекрасните примери на онези, които продължават да стоят твърдо, смирено намирайки сила под могъщата десница на Бога! (1 Петър 5:6–10) Всички ние можем да издържим на изпитания, като проявяваме вяра в Исус, който приключва разговора с учениците си със стоплящите сърцето думи: „В света имате скръб; но дерзайте! Аз победих света.“ — Йоан 16:33.

Въвеждане на един нов договор

11. Какво пророкувал Йеремия относно един нов договор?

¹¹ Същата вечер, след като празнуването на пасхата е приключило, Исус говори за един нов договор. Пророкът Йеремия предрекъл това преди няколко века с думите: „‘Ето, идат дни — казва [Йехова], — когато ще направя с Израелевия дом и с Юдовия дом нов завет [договор — NW]; . . . ще положа закона си във вътрешностите им, и ще го напиша в сърцата им; аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат мои люде . . . Ще простя беззаконието им, и греха им няма да помня вече.’“ (Йеремия 31:31–34) На 14 нисан 33 г. от н.е. трябвало да бъде принесена жертвата, която да ратифицира този нов договор!

12. Как Исус установил новия договор и какво се постига чрез него?

¹² Исус казва на верните единадесет колко много искал да яде тази пасха с тях. След това той взема хляб, благодари на Бога, разчупва го и им го раздава, казвайки: „Това е моето тяло, което за вас се дава; това правете за мое възпоменание.“ По същия начин той им подава чаша с червено вино, казвайки: „Тази чаша е новият завет [договор — NW] в моята кръв, която за вас се пролива.“ (Лука 22:15,19, 20) Новият договор влиза в сила чрез „скъпоценната кръв“ на Исус, която е много по–ценна от кръвта на животните, която била пролята за ратифицирането на договора на Закона! (1 Петър 1:19; Евреи 9:13, 14) Тези, които участвуват в новия договор, се радват на пълна прошка на греховете. Затова те могат да са подходящи да бъдат измежду 144 000, които получават вечно наследство като духовен Израел. — Галатяни 6:16; Евреи 9:15–18; 13:20; Откровение 14:1.

„За мое възпоменание“

13. (а) За какво трябва да се замислим по времето на Възпоменанието? (б) Кой единствено трябва да взема от символите и защо?

¹³ Хиляда деветстотин и шестдесетото годишно Възпоменание на Исусовата смърт се пада на 17 април 1992 г. С наближаването на тази дата ще бъде добре да се замислим за всичко онова, което постига съвършената жертва на Исус. Тази мярка възвеличава мъдростта на Йехова и дълбоката му любов към човечеството. Безгрешната лоялност на Исус, чак до мъчителната смърт, защищава Йехова от упреците на Сатан, че човешкото Му творение е дефектно и няма да издържи на изпитания. (Йов 1:8–11; Притчи 27:11) С жертвената си кръв Исус е посредник на новия договор — средството, което Йехова използува за подбирането на „избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби“. Докато са още на земята, тези хора „възвестяват превъзходствата“ на своя Бог, Йехова, който ги ‘призовал от тъмнината в своята чудесна светлина’. (1 Петър 2:9; сравни Изход 19:5, 6.) Затова е уместно единствено те да вземат от символите на Възпоменанието всяка година.

14. Как биват обогатени милионите наблюдатели?

¹⁴ В миналогодишното Възпоменателно тържество по цялата земя са присъствували 10 650 158 души, но от тях само 8 850 — по–малко от една десета от един процент — са взели от символите. Тогава от каква полза е това тържество за милионите наблюдатели? От голяма полза! Макар че не вземат от символите, те биват обогатени духовно от общението с това многобройно целосветско братство, като научават за всички велики неща, които Йехова постига чрез жертвата на сина си.

15. Как другите, които не са помазани, имат полза от жертвата на Исус?

¹⁵ Нещо повече, апостолът ни информира в 1 Йоан 2:1, 2: „Имаме ходатай при Отца, Исуса Христа, праведния. Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“ Да, макар че Исусовата жертва донася полза на първо място на класа на Йоан, включен в новия договор, тя осигурява прошка и за греховете „на целия свят“. Тя е „умилостивение“ за греховете на останалите от света на човечеството, проявяващи вяра в пролятата кръв на Исус, която открива пред тях щастливата перспектива за вечен живот на райска земя. — Матей 20:28.

„В царството на моя Баща“

16. (а) В какво явно участвуват сега Исус и сънаследниците му? (б) Какво се изисква днес и от помазания остатък, и от голямото множество?

¹⁶ Продължавайки да насърчава апостолите си, Исус посочва деня, когато в символичен смисъл той ще пие от новия плод на лозата с учениците си в царството на своя Баща. (Матей 26:29) Той им казва: „Вие сте ония, които устояхте с мен в моите изпитания; и аз сключвам договор с вас, точно както Баща ми сключи договор с мен, за царство, та да можете да ядете и да пиете на трапезата ми в моето царство, и да седите на престоли, за да съдите дванадесетте племена на Израел.“ (Лука 22:28–30, NW) Тъй като Исус вече е поел царската власт в небесата през 1914 г., можем да заключим, че по–големият брой от сънаследниците на Исус, подбрани през вековете, вече са възкресени, за да „седят на престоли“ с него. (1 Солунци 4:15, 16) Бързо наближава денят, когато ангелите ще освободят „четирите ветрове“ на „голямата скръб“! Дотогава подпечатването на 144 000 от духовния Израел и събирането на милионите от голямото множество ще бъдат завършени. Всички те трябва да запазят лоялността си, подобно на Исус, за да получат наградата на вечния живот. — Откровение 2:10; 7:1–4, 9.

17 и блока. (а) Ако някой от помазаните бъде отхвърлен като нелоялен, кой е логично да го замести? (б) Каква интересна светлина хвърлят статиите в „Стражева кула“ от 1938 г. върху изграждането и по–късното разширяване на теократичната организация на земята?

¹⁷ А ако някои от помазаните не съумеят да запазят лоялността си? Времето е толкова напреднало, че несъмнено те ще са съвсем малко. Логично е заместниците им да идват не от току–що покръстените, а измежду онези, които са устояли с Исус в изпитанията му през дългите години на вярната си служба. Искрящите лъчи на духовна светлина, дошли чрез „Стражева кула“ през 20–те и 30–те години на този век, показват, че събирането на остатъка от помазаните било практически завършено през този период. Онези, които оттогава насам ‘изпират дрехите си и ги избелват в кръвта на Агнето’, имат друга, различна радостна надежда. Чрез Христос духът на Йехова ги води към „извори с текущи води [на живота]“ на райската земя. — Откровение 7:10, 14, 17.

Една изключително пламенна молитва

18. Какви силно въздействуващи уроци научаваме от Исусовата молитва в Йоан, 17 глава?

¹⁸ Исус приключва възпоменателното събиране с учениците си чрез произнасянето на пламенната молитва, записана в Йоан 17:1–26. Най–напред той се моли за това Баща му да го прослави, когато той запази лоялността си до края. По този начин Йехова също ще бъде прославен, името му ще бъде осветено — очистено от всякакви укори. Защото съвършеният човек Исус наистина доказва, че човешкото творение на Бога може да бъде безгрешно, дори и когато бива подложено на най–суровото изпитание. (Второзаконие 32:4, 5; Евреи 4:15) Освен това жертвената смърт на Исус открива велика възможност пред потомството на Адам. Исус казва: „Това е вечен живот, да познаят тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, когото си изпратил.“ Колко е необходимо да се сдобием с точно познание за Йехова Бог и за Сина му, Агнеца божи, който дал живота си за реабилитацията на Йехова и за спасението на човечеството! (Йоан 1:29; 1 Петър 2:22–25) Дали изпитваш благодарност за тази любеща жертва до такава степен, че да отдадеш всичко свое на Йехова и на скъпоценната му служба?

19. Как помазаният остатък и голямото множество могат да се радват на скъпоценно единство?

¹⁹ По–нататък Исус се моли на своя свят Баща да пази учениците му, когато те показват, че не са част от света, когато се придържат към Неговото слово като към истина и запазват скъпоценното единство с Бащата и Сина. Нима тази молитва не получава един прерасен отговор чак до наши дни, когато помазаният остатък и голямото множество служат заедно, единно, в свръзката на любовта, запазвайки в същото време неутралитет по отношение на света, на неговото насилие и порочността му? Колко ценни са Исусовите заключителни думи към неговия Баща, Йехова: „И явих им твоето име, и ще явя — казва Исус, — та любовта, с която си ме възлюбил, да бъде в тях и аз в тях.“ — Йоан 17:14, 16, 26.

20. Защо 14 нисан 33 г. от н.е. безспорно е денят, който трябва да се помни?

²⁰ На път към Гетсиманската градина, Исус води още един кратък, укрепващ разговор с учениците си. След това враговете му го залавят! Думите са слаби, за да опишат физическите страдания на Исус, сърцераздирателната мъка, която той изпитва заради укорите, струпани върху Йехова, както и образцовата му лоялност през цялото това време. Исус устоява до края, през цялата нощ, и през по–голямата част от деня. Той ясно показва, че Царството му не е част от света. И с последния си дъх той извиква: „Постигнато е!“ (Йоан 18:36, 37; 19:30, NW) Победата му над света е пълна. Да, 14 нисан 33 г. от н.е. безспорно е денят, който трябва да се помни!

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

◻ Какво поучавал Исус относно смиреността и любовта?

◻ Как Исус станал „пътят и истината и животът“?

◻ Каква е целта на новия договор?

◻ Какво единство и любов са споделени между помазания остатък и голямото множество?

[Блок на страница 18]

Мъдростта на по–големия Соломон

Статиите със заглавие „Организация“, излезли в броевете на „Стражева кула“ от 1 и 15 юни 1938 г., установяват основната теократична уредба, която Свидетелите на Йехова следват и до днес. Те са връхната точка на един забележителен период от доктринни и организационни преустройства, който започва през 1919 г. (Исаия 60:17) Сравнявайки този 20–годишен период с 20–те години, през които Соломон построил храма и царския дом в Йерусалим, „Стражева кула“ казва: „Писанията показват, че след двадесетте години на Соломоновата строителна програма . . . , той започнал строителна програма, обхващаща цялата държава. (3 Ца. 9:10, 17–23; 2 Лет. 8:1–10) Тогава дошла Савската царица ‘от краищата на земята, за да чуе Соломоновата мъдрост’. (Мат. 12:42; 3 Ца. 10:1–10; 2 Лет. 9:1–9, 12) Това поражда един въпрос: Какво крие близкото бъдеще за народа на Йехова на земята? С пълно доверие ние ще чакаме и ще видим.“ Това доверие не било напразно. Под ръководството на теократичната организация една огромна целосветска духовна строителна програма е събрала повече от четири милиона от голямото множество. Като Савската царица, тези хора идват от краищата на земята, за да чуят мъдростта на по–големия Соломон, Исус Христос — стигаща до тях посредством „верния и разумен слуга“. — Матей 24:45–47.