Безсмъртието на душата — раждането на доктрината

„Нито една тема, свързана с психическия живот на човека, не е занимавала толкова ума му, както темата за неговото състояние след смъртта.“ — “ENCYCLOPÆDIA OF RELIGION AND ETHICS” [„Енциклопедия на религията и етиката“].

1–3. Как Сократ и Платон лансирали идеята, че душата е безсмъртна?

ЕДИН седемдесетгодишен учен и учител е обвинен в липса на набожност и в това, че покварява младите умове с ученията си. Макар че той се защищава блестящо по време на процеса срещу него, предубедените съдии го признават за виновен и го осъждат на смърт. Няколко часа преди екзекуцията си възрастният учител представя пред насъбралите се около него ученици поредица от доводи, с които иска да потвърди, че душата е безсмъртна и че човек не трябва да се страхува от смъртта.

² Осъденият на смърт е Сократ, прочут гръцки философ от пети век пр.н.е.a Неговият ученик Платон записал тези случки в есетата „Апология“ и „Федон“. За Сократ и Платон се смята, че са сред първите, които лансирали идеята, че душата е безсмъртна. Но те не били авторите на това учение.

³ Както ще видим, корените на идеята за човешкото безсмъртие идват от много по⁠–​ранни времена. Но Сократ и Платон изгладили тази представа и я превърнали във философско учение, като по този начин я направили по⁠–​привлекателна за интелектуалците по тяхно време и след това.

От Питагор до пирамидите

4. Какви възгледи за отвъдното имали гърците преди Сократ?

⁴ Още преди Сократ и Платон гърците вярвали, че душата продължава да живее след смъртта. Питагор, прославеният гръцки математик от шести век пр.н.е., твърдял, че душата е безсмъртна и е подвластна на преселване. Преди него Талес Милетски, за който се смята, че е най⁠–​ранният известен гръцки философ, вярвал, че безсмъртна душа съществува не само в човека, животните и растенията, но и в такива неща като магнитите, тъй като те можели да преместват железни предмети. Древните гърци смятали, че душите на мъртвите били превозвани с ладия през реката Стикс в една огромна подземна област, наречена подземно царство. Там съдии осъждали душите или на мъчения в един затвор с високи зидове, или на блаженство в Елисейските полета.

5, 6. Как персийците гледали на душата?

⁵ На изток, в Иран, или Персия, през седми век пр.н.е. се появил един пророк на име Заратустра. Той въвел начин на поклонение, който станал известен с името зороастризъм. Това била религията на Персийската империя, която господствувала на световната сцена, преди Гърция да стане голяма сила. Писанията на зороастризма казват: „В Безсмъртие душата на Праведния винаги ще се радва, но в мъчение ще бъде непременно душата на Лъжеца. И тези Закони Ахура Мазда [което означава „един мъдър бог“] е постановил чрез Своята върховна власт.“

⁶ Учението за безсмъртието на душата било част от иранската религия и преди зороастризма. Например, древните племена, живеещи в Иран, се грижели за душите на покойниците, като им принасяли храна и дрехи, за да ги използуват в подземното царство.

7, 8. Какво вярвали древните египтяни относно това, че душата преживява смъртта на тялото?

⁷ Вярата в живот след смъртта била основна за египетската религия. Египтяните смятали, че душата на умрелия ще бъде съдена от Озирис, главния бог на подземното царство. Например, един папирус, за който се твърди, че е от 14–и век пр.н.е., изобразява как Анубис, богът на мъртвите, води душата на книжника Хунефер пред Озирис. Сърцето на книжника, представящо неговата съвест, е поставено в едното блюдо на везни, като в другото блюдо е перото, което богинята на истината и справедливостта носи на главата си. Тот, един друг бог, записва резултата. Тъй като сърцето на Хунефер не е натежало от вина, то е по⁠–​леко от перото и на Хунефер е позволено да влезе в царството на Озирис и да получи безсмъртие. Папирусът изобразява още едно женско чудовище, стоящо до везните, готово да разкъса умрелия, ако сърцето пропадне при претеглянето. Освен това египтяните балсамирали своите мъртви и съхранявали телата на фараоните във внушителни пирамиди, тъй като смятали, че преживяването на душата зависи от запазването на тялото.

⁸ Следователно различни древни цивилизации имали едно общо учение — безсмъртието на душата. Дали те заели това учение от един и същи източник?

Мястото на възникване

9. Коя религия оказала влияние на древния египетски, персийски и гръцки свят?

⁹ „В древния свят — казва книгата The Religion of Babylonia and Assyria [„Религията на Вавилония и Асирия“] — Египет, Персия и Гърция изпитали влиянието на вавилонската религия.“ Тази книга продължава с обяснението: „Като се има предвид ранният контакт между Египет и Вавилония, както личи от табличките от Тел Амарнаb, несъмнено имало многобройни възможности за вливането на вавилонските схващания и обичаи в египетските култове. В Персия култът към Митра показва извън всяко съмнение влиянието на вавилонските представи . . . Силното влияние на семитските елементи както в ранната гръцка митология, така и в гръцките култове, днес е толкова повсеместно признато от учените, че не изисква по⁠–​нататъшен коментар. Тези семитски елементи до голяма степен са по⁠–​конкретно казано вавилонски.“

10, 11. Какъв бил вавилонският възглед относно живот след смъртта?

¹⁰ Но нима вавилонският възглед относно това какво става след смъртта не се различава значително от този на египтяните, персийците и гърците? Да разгледаме например вавилонския епос „Гилгамеш“. Неговият застаряващ герой Гилгамеш, преследван от реалността на смъртта, тръгва да търси безсмъртие, но не успява да го намери. Една винарка, която той среща по време на своето пътуване, дори го насърчава да се наслади на настоящия живот, защото няма да намери безкрайния живот, който търси. Посланието на целия епос е, че смъртта е неизбежна и надеждата за безсмъртие е илюзия. Дали това показва, че вавилонците не вярвали в отвъдното?

¹¹ Професор Морис Ястроу Младши от Пенсилванския университет (САЩ) пише: „Както народът, така и водачите на религиозната мисъл [на Вавилония] никога не допускали вероятността за пълно изчезване на онова, което вече е започнало да съществува. Смъртта [според тях] била преход към друг вид живот и отричането на безсмъртието просто подчертавало невъзможността да избегнеш промяната в съществуването, причинена от смъртта.“ Да, вавилонците също вярвали, че в някаква форма животът продължава след смъртта. Те показвали това, като погребвали заедно с мъртвите различни предмети, които те да използуват в отвъдния свят.

12–14. (а) Кое било рожденото място на учението за безсмъртието на душата след Потопа? (б) Как доктрината се разпространила по цялата земя?

¹² Ясно е, че учението за безсмъртието на душата произлиза от древния Вавилон. Според Библията — една книга, която носи печата на историческата точност, — градът Вавел, или Вавилон, бил основан от Нимрод, един правнук на Ной.c След целосветския Потоп от времето на Ной имало само един език и една религия. Като основал града и започнал да строи в него кула, Нимрод поставил началото на друга религия. Библейският разказ показва, че след объркването на езиците във Вавел неуспелите строители на кулата се разпръснали и започнали нов живот, като взели със себе си своята религия. (Битие 10:6–10; 11:4–9) Така вавилонските религиозни учения се разпространили по цялата земя.

¹³ Според преданията Нимрод умрял от насилствена смърт. Било логично след смъртта му вавилонците да са склонни да го почитат високо като основател, строител и пръв цар на техния град. Тъй като бог Мардук (Меродах) бил смятан за основател на Вавилон, някои учени предполагат, че Мардук представя обожествения Нимрод. Ако това е така, тогава идеята, че човек има душа, която преживява смъртта, трябва вече да е била налице поне по времето на смъртта на Нимрод. Така или иначе, страниците на историята разкриват, че след Потопа рожденото място на учението за безсмъртието на душата бил Вавел, или Вавилон.

¹⁴ Но как тази доктрина станала основна за повечето религии в наше време? Следващата част ще изследва нейното навлизане в източните религии.

Идеята навлиза в източните религии

„Винаги съм мислел, че безсмъртието на душата е всемирна истина, която всеки приема. Затова бях истински изненадан, когато научих, че някои велики мислители, както от Изтока, така и от Запада, са водили разгорещен спор с това вярване. Сега се питам как идеята за безсмъртието е навлязла в индуското съзнание.“ — ЕДИН УНИВЕРСИТЕТСКИ СТУДЕНТ, КОЙТО БИЛ ВЪЗПИТАН КАТО ИНДУС.

1. Защо познанието за развитието и разпространението на доктрината за човешкото безсмъртие в различните религии представлява интерес за нас?

КАК идеята, че човекът има душа, която е безсмъртна, навлязла в индуизма и в другите източни религии? Въпросът представлява интерес дори и за онези хора от Запада, които може да не са запознати с тези религии, тъй като вярването засяга възгледа на всеки човек за бъдещето. Тъй като учението за човешкото безсмъртие е общ знаменател в повечето религии днес, познаването на това как се е развила тази представа наистина може да подпомогне по⁠–​доброто разбиране и общуване.

2. Защо Индия е забележителен източник на религиозно влияние в Азия?

² Ниниън Смарт, професор по религиозни изследвания в Ланкастърския университет във Великобритания, казва: „Най⁠–​значимият център на религиозно влияние в Азия е Индия. Това не е само защото в Индия са се зародили редица религии — индуизъм, будизъм, джайнизъм, сикхизъм и други, — а защото една от тях, будизмът, е започнала да оказва силно влияние върху културата на почти цяла Източна Азия.“ Много култури, изпитали това влияние, „и до днес смятат Индия за своя духовна родина“ — казва индуският учен Никилананд. Тогава как това учение за безсмъртието е навлязло в Индия и в другите части на Азия?

Индуското учение за прераждането

3. Според един историк, кой вероятно е пренесъл идеята за преселването на душите в Индия?

³ През шести век пр.н.е., когато Питагор и неговите последователи в Гърция пропагандирали теорията за преселването на душите, индуските мъдреци, живеещи по бреговете на реките Инд и Ганг в Индия, развивали същата представа. Едновременната поява на това вярване „в гръцкия свят и в Индия едва ли е била просто съвпадение“ — казва историкът Арнолд Тойнби. „Един възможен общ източник [на влияние] — посочва Тойнби — е евразийското номадско общество, което през 8–и и 7–и век пр.н.е. слязло в Индия, Югоизточна Азия, районите на степите покрай северния бряг на Черно море и Балканския и Анадолския полуострови.“ Мигриращите евразийски племена явно донесли със себе си в Индия идеята за преселването.

4. Защо схващането за преселването на душите се е харесало на индийските мъдреци?

⁴ Индуизмът бил започнал в Индия много по⁠–​рано, с пристигането на арийците през около 1500 г. пр.н.е. От самото си начало индуизмът поддържал вярването, че душата е нещо различно от тялото и че душата преживява смъртта. Затова индусите се покланяли на предците и оставяли храна, която да ядат душите на мъртвите. Векове по⁠–​късно, когато идеята за преселването на душите стигнала до Индия, тя трябва да се е оказала привлекателна за индуските мъдреци, борещи се с всемирния въпрос за злото и страданията сред хората. Съчетавайки я с това, което наричали закона на карма, закона за причината и следствието, индуските мъдреци развили теорията за прераждането, според която добрите и лошите постъпки от единия живот се награждават или наказват в следващия.

5. Каква е върховната цел на душата според индуизма?

⁵ Но съществувала и още една представа, която повлияла на индуското учение за душата. „Изглежда е вярно, че в същото време, когато била формирана теорията за преселването и карма, или дори малко по⁠–​рано — казва „Енциклопедия на религията и етиката“, — друга представа . . . се развивала постепенно в един малък кръг от интелектуалци в С. Индия — философското схващане за Брахман⁠–​Атман [върховния и вечен брахман, върховната реалност].“ Тази идея била съчетана с теорията за прераждането, за да определи върховната цел на индусите — освобождение от цикъла на преселвания, за да се слеят с върховната реалност. Това, според индусите, се постига, като човек се стреми към социално приемливо поведение и специално индуско познание.

6, 7. Какво е вярването на съвременния индуизъм относно отвъдното?

⁶ Така индуските мъдреци развили идеята за преселването на душите в доктрината за прераждането, като я съчетали със закона на карма и със схващането за брахман. Октабио Пас, поет, носител на Нобелова награда и бивш посланик на Мексико в Индия, пише: „С разпространението на индуизма се разпространила и една идея . . . , която е съществена за брахманизма, будизма и други азиатски религии: метемпсихозис — преселването на душите през последователните съществувания.“

⁷ Доктрината за прераждането е гръбнакът на съвременния индуизъм. Индуският философ Никилананд казва: „Всеки истински индус е убеден в това, че постигането на безсмъртие не е право само на неколцина избрани, а се полага на всички по рождение.“

Цикълът на прераждане в будизма

8–10. (а) Как будизмът определя съществуването? (б) Как един будистки учен обяснява прераждането?

⁸ Будизмът бил основан в Индия през около 500 г. пр.н.е. Според будистката традиция, един индийски принц на име Сидхарта Гаутама, който след като получил просветление, станал известен като Буда, основал будизма. Тъй като той произлязъл от индуизма, в някои отношения ученията му са сходни с тези на индуизма. Според будизма битието представлява непрекъснат цикъл от прераждане и смърт, и както и при индуизма, положението на всеки човек в настоящия му живот се определя от делата на предишния му живот.

⁹ Но будизмът не обяснява битието чрез индивидуална душа, която преживява смъртта. „[Буда] видял в човешката душа само една прехождаща поредица от несвързани психически състояния, които са прикрепени едно към друго само чрез желанието“ — отбелязва Арнолд Тойнби. Но Буда вярвал, че нещо — някакво състояние или сила — се предава от един живот на друг. Будисткият учен Уалпола Рахул обяснява:

¹⁰ „Едно същество не е нищо друго освен съчетание от физически и психически сили или енергии. Това, което наричаме смърт, е пълното нефункциониране на физическото тяло. Дали всички тези сили и енергии престават заедно с нефункционирането на тялото? Будизмът казва ‘не’. Волята, желанието, стремежът, жаждата да съществуваш, да продължаваш, да ставаш все повече и повече, е огромна сила, която движи целия живот на хората, цялото им съществуване, и дори движи целия свят. Това е най⁠–​голямата сила, най⁠–​голямата енергия в света. Според будизма тази сила не спира, когато тялото престане да функционира, тоест, когато настъпи смъртта, но продължава да се проявява в друга форма, като произвежда пресъществуване, което се нарича прераждане.“

11. Какъв е будисткият възглед за отвъдното?

¹¹ Будисткият възглед за отвъдното е следният: Съществуването е вечно, освен ако личността не постигне крайната цел — нирвана, освобождение от цикъла на преражданията. Нирвана не е състояние на вечно блаженство, нито представлява сливане с върховната реалност. Това е просто състояние на несъществуване — ‘мястото без смърт’, надхвърлящо индивидуалното съществуване. Webster’s Ninth New Collegiate Dictionary [„Девети нов академичен речник на Уебстър“] определя „нирвана“ като „място или състояние на безразличие спрямо грижата, болката или външната действителност“. Вместо да търсят безсмъртие, будистите са насърчени да го надхвърлят, като постигнат нирвана.

12–14. Как различните форми на будизма предават идеята за безсмъртието?

¹² Като се разпространил на различни места в Азия, будизмът приспособил ученията си, за да приеме в себе си местните вярвания. Например, будизмът Махаяна, който преобладава в Китай и Япония, поддържа вярването в небесните бодхисатва, или бъдещи Буда. Тези бодхисатва отлагат своята нирвана за след безброй прераждания, за да могат да служат на другите и да им помогнат да я достигнат. Следователно човек може да реши да продължи в цикъла на прераждания, дори и след като постигне нирвана.

¹³ Друга промяна, която получила особено голямо влияние в Китай и Япония, е доктрината за Чистата страна на запад, създадена от Буда Амитабха, или Амида. Тези, които призовават името на Буда с вяра, биват преродени в Чистата страна, или рая, където условията са много по⁠–​благоприятни за постигането на окончателното просветление. Какво се развило от това учение? Професор Смарт, споменат по⁠–​рано, обяснява: „Съвсем естествено, величието на рая, описано по ярък начин в някои от писанията на Махаяна, заело мястото на нирвана като върховна цел в народното въображение.“

¹⁴ Тибетският будизъм включва в себе си други местни елементи. Например, тибетската книга на мъртвите описва съдбата на една личност в междинното състояние, преди да бъде преродена. За мъртвите се казва, че са облени от ярката светлина на върховната реалност и онези, които не са в състояние да понесат светлината, не получават освобождение, а биват преродени. Ясно е, че будизмът в различните си форми предава идеята за безсмъртието.

Поклонението към предците в японския шинтоизъм

15–17. (а) Как поклонението пред духовете на предците се развило в шинтоизма? (б) Как вярването в безсмъртието на душата е фундаментално за шинтоизма?

¹⁵ В Япония имало религия и преди идването на будизма през шести век от н.е. Това била религия без име и тя се състояла от вярвания, свързани с морала и традициите на хората. Но с въвеждането на будизма възникнала потребност да се прави разлика между японската религия и чуждата. Така се появило названието „шинто“, което означава „пътят на боговете“.

¹⁶ Какво вярване поддържал първоначалният шинтоизъм относно отвъдното? При възникването на мочурищното отглеждане на ориз „мочурищното земеделие породило необходимостта от добре организирани и здрави общности — обяснява Kodansha Encyclopedia of Japan [„Японска енциклопедия Коданша“] — и били създадени земеделските ритуали, които по⁠–​късно играли такава важна роля в шинтоизма“. Страхът от душите на починалите накарал тези древни хора да развият обичаи за тяхното умилостивяване. Те се оформили в поклонение към духовете на предците.

¹⁷ Според шинтоисткото вярване „починалата“ душа все още има своята личност, но е опетнена от смъртта. Когато опечалените извършват възпоменателни обичаи, душата се очиства дотолкова, че от нея се премахва всяко зло и тя придобива мирен и добродетелен характер. След време духът на този предшественик се въздига до положението на божество или пазител. Като съществувал успоредно с будизма, шинтоизмът поел в себе си определени будистки учения, включително и доктрината за рая. Следователно виждаме, че вярването в безсмъртието е основно за шинтоизма.

Безсмъртието в даоизма, поклонението на предците в конфуцианството

18. Какво мислят даоистите относно безсмъртието?

¹⁸ Даоизмът бил основан от Лао⁠–​дзъ, за когото се казва, че живял в Китай през шести век пр.н.е. Според даоизма целта в живота е човешката дейност да се приведе в хармония с дао — пътя на природата. Даоистичното мислене относно безсмъртието може да бъде обобщено така: Дао е ръководният принцип на вселената. Дао няма начало и край. Като живее според дао, човек участвува в него и става вечен.

19–21. До какви стремежи довело даоисткото мислене?

¹⁹ В своето усилие да се слеят с природата, след време даоистите започнали да проявяват особен интерес към нейната вечност и способност за възстановяване. Те правели умозаключението, че може би ако живее в хармония с дао, или с пътя на природата, човек някак си би могъл да разкрие тайните на природата и да се застрахова срещу физическо увреждане, болест и дори смърт.

²⁰ Даоистите започнали да правят опити с медитиране, физически упражнения и начин на хранене, за които се предполагало, че могат да забавят разлагането на тялото и смъртта. Не след дълго започнали да се разказват легенди за безсмъртни хора, които можели да летят на облаци и да се появяват и да изчезват по желание, и които живеели на свещени планини или на отдалечени острови безброй години, подкрепяни от росата или от вълшебни плодове. Китайската история съобщава, че през 219 г. пр.н.е. императорът Цин Шъ⁠–​хуан Ти изпратил флотилия от кораби с 3000 момчета и момичета, които да открият легендарния остров Пенг⁠–​лай, местообиталището на безсмъртните, и да донесат от там билката на безсмъртието. Излишно е да се казва, че те не се върнали с еликсира.

²¹ Стремежът към вечен живот довел даоистите до опити да произведат лекове на безсмъртието чрез алхимия. От даоистка гледна точка животът се създава, когато противоположните сили ин и ян (женско и мъжко) се съчетаят. Затова като стапяли олово (тъмно, или ин) и живак (светло, или ян), алхимиците наподобявали процеса на природата и вярвали, че резултатът може да бъде лек за безсмъртие.

22. Какъв бил резултатът от будисткото влияние върху китайския религиозен живот?

²² Към седми век от н.е. будизмът навлязъл в китайския религиозен живот. Резултатът от това била една смесица, съдържаща елементи на будизъм, спиритизъм и поклонение към предците. „Както будизмът, така и даоизмът — казва професор Смарт — придали форма и същност на вярванията за отвъдния живот, които били доста схематични в древното китайско поклонение спрямо предците.“

23. Каква била позицията на Конфуций относно поклонението към предците?

²³ Конфуций, друг виден китайски мъдрец от шести век пр.н.е., чиято философия станала основа на конфуцианството, не обсъждал нашироко отвъдното. По⁠–​скоро той наблягал на стойността на моралната доброта и социално приемливото поведение. Но се отнасял с благоволение към поклонението спрямо предците и придавал голямо значение на съблюдаването на ритуалите и церемониите, свързани с духовете на починалите предци.

Другите източни религии

24. Какво учи джайнизмът относно душата?

²⁴ Джайнизмът бил основан в Индия през шести век пр.н.е. Неговият основател Махавира учел, че всички живи същества имат вечни души и че спасението на душата от плена на карма е възможно единствено чрез краен аскетизъм и самодисциплиниране, и чрез непоколебима нагласа на ненасилие спрямо всички създания. Джайнистите вярват в това и до днес.

25, 26. Кои индуски вярвания се намират и в сикхизма?

²⁵ Индия е също и люлка на сикхизма, една религия, следвана от 19 милиона души. Тази религия възникнала през 16–и век, когато гуру Нанак решил да смеси най⁠–​доброто от индуизма и исляма и да формира единна религия. Сикхизмът приел индуските вярвания за безсмъртието на душата, прераждането и карма.

²⁶ Ясно е, че вярването, че животът продължава и след като тялото умре, е неразривна част от повечето източни религии. А как стои въпросът с т.нар. християнство, юдаизма и исляма?

[Карта на страница 10]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ

КАШМИР

ТИБЕТ

КИТАЙ

КОРЕЯ

ЯПОНИЯ

Банарас

ИНДИЯ

Будх Гаиа

МИАНМАР

ТАЙЛЯНД

КАМБОДЖА

ШРИ ЛАНКА

ЯВА

3–и ВЕК ПР.Н.Е.

1–и ВЕК ПР.Н.Е.

1–и ВЕК ОТ Н.Е.

4–и ВЕК ОТ Н.Е.

6–и ВЕК ОТ Н.Е.

7–и ВЕК ОТ Н.Е.

Будизмът оказал влияние върху цяла Източна Азия

[Снимка на страница 9]

Прераждането е гръбнакът  на индуизма

[Снимка на страница 11]

Като живее в хармония с природата, даоистът се опитва да стане вечен

[Снимка на страница 12]

Конфуций имал благоприятна нагласа към поклонението, принасяно на предците

Идеята навлиза в юдаизма, в т.нар. християнство и в исляма

„Освен всичко друго религията е и начин хората да се помирят с факта, че един ден трябва да умрат, независимо дали това става чрез обещание за по⁠–​добър живот след смъртта, чрез прераждане, или и чрез двете.“ — ГЕРХАРД ХЕРМ, НЕМСКИ ПИСАТЕЛ.

1. Върху какво основно вярване базират обещанието си за живот след смъртта повечето религии?

КАТО обещава живот след смъртта, почти всяка религия става зависима от вярването, че човекът има душа, която е безсмъртна и която след смъртта отива в друг свят или се преселва в друго същество. Както беше отбелязано в предишната част, вярването в човешкото безсмъртие е неразривна част от източните религии още от тяхното възникване. Но как стои въпросът с юдаизма, т.нар. християнство и исляма? Как това учение е станало основно за тези религии?

Юдаизмът приема гръцките схващания

2, 3. Дали според „Енциклопедия Юдаика“ свещените Еврейски писания поучавали безсмъртието на душата?

² Корените на юдаизма са отпреди 4000 години, от Авраам. Свещените еврейски писания започнали да бъдат писани през 16–и век пр.н.е. и били завършени по времето, когато Сократ и Платон оформили теорията за безсмъртието на душата. Дали тези Писания учели за безсмъртието на душата?

³ Изданието Encyclopaedia Judaica [„Енциклопедия Юдаика“] отговаря: „Едва в следбиблейския период едно ясно и твърдо вярване в безсмъртието на душата било установено . . . и станало един от крайъгълните камъни на юдейската и християнската религии.“ Там се казва още: „В библейския период човекът бил смятан за едно цяло. Затова душата не била ясно разграничена от тялото.“ Ранните юдеи вярвали във възкресението на мъртвите и това „трябва да бъде разграничено от вярването в . . . безсмъртието на душата“ — се посочва в същата енциклопедия.

4–6. Как доктрината за безсмъртието на душата станала „един от крайъгълните камъни“ на юдаизма?

⁴ Тогава как тази доктрина станала „един от крайъгълните камъни“ на юдаизма? Историята отговаря. През 332 г. пр.н.е. Александър Велики завзел голяма част от Средния изток чрез един светкавичен поход. Като пристигнал в Йерусалим, юдеите го посрещнали с разтворени обятия. Според юдейския историк от първи век Йосиф Флавий те дори му показали пророчеството от книгата Даниил, писана преди повече от 200 години, където ясно се описвали завоеванията на Александър в ролята на ‘гръцкия цар’. (Даниил 8:5–8, 21) Приемниците на Александър продължили неговия план за елинизация, като изпълнили всички краища на империята с гръцкия език, с гръцката култура и философия. Смесването на двете култури — гръцката и юдейската — било неизбежно.

⁵ В началото на трети век пр.н.е. бил започнат първият превод на Еврейските писания на гръцки, наречен „Септуагинта“. Чрез него много езичници започнали да уважават еврейската религия и се запознали с нея, като някои дори се приобщавали към нея. Юдеите, от друга страна, се запознали с гръцкото мислене и някои от тях станали философи, нещо напълно непознато за тях дотогава. Филон от Александрия бил един от тези юдейски философи от първи век.

⁶ Филон ценял високо Платон и се опитвал да обясни юдаизма с понятията на гръцката философия. „Като създал уникален синтез между Платоновата философия и библейската традиция — се казва в книгата Heaven​—A History [„Небесата — една история“], — Филон подготвил пътя за по⁠–​късните християнски [а също и юдейски] мислители.“ А какво вярвал Филон относно душата? Книгата продължава: „За него смъртта възстановява душата в нейното първоначално състояние преди раждането. Тъй като душата принадлежи на духовния свят, животът в тялото не е нищо друго освен кратък и често пъти изпълнен с нещастия епизод.“ Сред другите юдейски мислители, които вярвали в безсмъртието на душата, били Исак Израели, известен юдейски лекар от 10–и век, и Моисей Менделсон, немско⁠–​юдейски философ от 18–и век.

7, 8. (а) Как Талмудът описва душата? (б) Какво казва за душата по⁠–​късната юдейска мистична книжнина?

⁷ Една книга, която оказала силно влияние върху юдейското мислене и живот, бил Талмудът — записаното обобщение на т.нар. устен закон, с по⁠–​късни тълкувания и разяснения на този закон, съставяна от равините от втори век до Средновековието. „Равините на Талмуда — се казва в „Енциклопедия Юдаика“ — вярвали в продължаващото съществуване на душата след смъртта.“ Талмудът дори говори за мъртви, установили връзка с живите. „Вероятно поради влиянието на платонизма — казва „Енциклопедия на религията и етиката“ — [равините] вярвали в предсъществуването на душите.“

⁸ По⁠–​късната юдейска мистична книжнина — Кабала — дори стига до там, че учи прераждането. Относно това вярване изданието The New Standard Jewish Encyclopedia [„Нова стандартна юдейска енциклопедия“] казва: „Идеята изглежда произлиза от Индия. . . . В Кабала тя се появява за първи път в книгата „Бахир“ и след това, от Зоар нататък, била всеобщо приета от мистиците, като играела важна роля в хасидическите вярвания и книжнина.“ В Израел днес прераждането е широко прието като юдейско учение.

9. Какво е становището на повечето течения от днешния юдаизъм относно безсмъртието на душата?

⁹ Следователно идеята за безсмъртието на душата навлязла в юдаизма под влиянието на гръцката философия и това схващане днес е прието от повечето подразделения на юдаизма. А какво може да се каже относно навлизането на това учение в т.нар. християнство?

Псевдохристиянството приема възгледите на Платон

10. Какъв извод направил един виден испански учен относно вярванията на Исус и безсмъртието на душата?

¹⁰ Истинското християнство започнало с Исус Христос. Известният испански учен от 20–и век Мигел де Унамуно пише относно Исус: „Той вярвал във възкресението на плътта, според юдейското вярване, а не в безсмъртието на душата, според [гръцкото] Платоново вярване. . . . Доказателствата за това може да се видят във всяка честна книга с тълкувания.“ Той завършва: „Безсмъртието на душата . . . е езическа философска догма.“

11. Кога гръцката философия започнала да навлиза в т.нар. християнство?

¹¹ Кога и как тази „езическа философска догма“ проникнала в християнството? Изданието New Encyclopædia Britannica [„Нова енциклопедия Британика“] посочва: „От средата на втори век сл.Хр. християните, които имали известна подготовка в областта на гръцката философия, започнали да чувствуват потребността да изразяват вярата си с нейните понятия, както за свое собствено интелектуално удовлетворение, така и за да обърнат към религията си образованите езичници. Философията, която им вършела най⁠–​добра работа, бил платонизмът.“

12–14. Каква роля играли Ориген и Августин в претопяването на Платоновата философия и т.нар. християнство в една сплав?

¹² Двама такива ранни философи оказали огромно влияние върху доктрините на т.нар. християнство. Единият бил Ориген от Александрия (около 185–254 г. от н.е.), а другият — Августин от Хипон (354–430 г. от н.е.). За тях изданието New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“] казва: „Едва чрез Ориген на Изток и чрез Св. Августин на Запад душата била установена като духовна същност и за нейния характер била сформирана философска представа.“ Въз основа на какво Ориген и Августин оформили своите схващания за душата?

¹³ Ориген бил ученик на Климент Александрийски, който бил „първият от Отците, заел открито от гръцката традиция относно душата“ — казва „Нова католическа енциклопедия“. Идеите на Платон относно душата трябва да са оказали силно влияние на Ориген. „[Ориген] вградил в християнската доктрина цялата космическа драма на душата, която взел от Платон“ — отбелязва теологът Върнър Йегър в The Harvard Theological Review [„Харвардско списание по теология“].

¹⁴ За Августин някои от т.нар. християнство смятат, че е най⁠–​великият мислител на древността. Преди да приеме „християнството“ на 33–годишна възраст, Августин проявявал силен интерес към философията и бил станал неоплатонистa. Като приел вярата, той останал неоплатонист в своето мислене. „Неговият ум бил горнилото, в което религията на Новия завет била напълно претопена в една сплав с платоническата традиция на гръцката философия“ — казва „Нова енциклопедия Британика“. „Нова католическа енциклопедия“ признава, че Августиновата „доктрина [за душата], която била стандарт на Запад до края на 12–и век, дължала много . . . на неоплатонизма“.

15, 16. Дали интересът към ученията на Аристотел, възникнал през 13–и век, променил становището на църквата относно учението за безсмъртието на душата?

¹⁵ През 13–и век ученията на Аристотел придобили популярност в Европа, най⁠–​вече поради това, че на латински били на разположение трудовете на арабски учени, които обсъждали нашироко писанията на Аристотел. Един католически учен на име Тома Аквински бил силно поразен от Аристотеловото мислене. Поради писанията на Тома Аквински, възгледите на Аристотел оказали по⁠–​голямо влияние на църковните учения от идеите на Платон. Това обаче не засегнало учението за безсмъртието на душата.

¹⁶ Аристотел учел, че душата е неразривно свързана с тялото и че не продължава индивидуалното си съществуване след смъртта, и че ако съществува нещо вечно в човека, то това е един абстрактен, неличен разум. Този начин на възприемане на душата не бил в хармония с вярванията на църквата за индивидуална душа, преживяваща смъртта. Затова Тома Аквински променил възгледа на Аристотел за душата, като твърдял, че безсмъртието на душата може да бъде доказано от разума. Така вярването на църквата в безсмъртието на душата останало непроменено.

17, 18. (а) Дали Реформацията от 16–и век въвела реформи в учението за душата? (б) Каква е позицията на повечето деноминации от т.нар. християнство относно безсмъртието на душата?

¹⁷ През 14–и и 15–и век, началото на Ренесанса, бил съживен интересът към Платон. Прочутото семейство на Медичите в Италия дори помогнало да се основе академия във Флоренция, за да се подпомага изучаването на Платоновата философия. През 16–и и 17–и век интересът към Аристотел преминал. И Реформацията от 16–и век също не въвела реформи в учението за душата. Макар че протестантските реформатори поставили под въпрос учението за чистилището, те приемали идеята за вечно наказание или възнаграждение.

¹⁸ Така учението за безсмъртието на душата днес господствува в повечето деноминации на т.нар. християнство. Отбелязвайки това, един американски учен пише: „Всъщност за огромното мнозинство от хора от нашата раса религията означава безсмъртие и нищо друго. Бог е производителят на безсмъртие.“

Безсмъртието и ислямът

19. Кога бил основан ислямът, и от кого?

¹⁹ Началото на исляма било призоваването на Мохамед за пророк, когато той бил около четиридесетгодишен. Общоприето сред мюсюлманите е вярването, че той получавал откровения през един период от 20 до 23 години, от около 610 г. от н.е. до смъртта му през 632 г. от н.е. Тези откровения са записани в Корана, свещената книга на мюсюлманите. По времето, когато ислямът започнал да съществува, юдаизмът и псевдохристиянството вече били проникнати от Платоновата идея за душата.

20, 21. Какво вярват мюсюлманите относно отвъдното?

²⁰ Мюсюлманите вярват, че тяхната вяра е връхната точка на откровенията, дадени на верните евреи и християни в древността. Коранът цитира както Еврейските, така и Гръцките писания. Но относно учението за безсмъртието на душата Коранът се отклонява от тези писания. Коранът учи, че човекът има душа, която продължава да живее след смъртта. Той говори също така и за възкресение на мъртвите, за ден на съда и за крайната участ на душата — или живот в една небесна райска градина, или наказание в един огнен ад.

²¹ Мюсюлманите твърдят, че душата на умрелия човек отива в барзах, или „раздяла“ — „мястото или състоянието, в което хората ще бъдат след смъртта и преди съда“. (Сура 23:99, 100, The Holy Qur-an [„Свещеният Коран“], бел. под линия) Душата е в съзнание, там изпитва онова, което е наречено „наказанието на гроба“, ако човек е бил лош, или се радва на щастие, ако той е бил верен. Но верните също трябва да изпитат някакво мъчение заради малкото грехове, които са извършили приживе. В деня на съда всеки е изправен пред вечната си участ, която слага край на това междинно състояние.

22. Какви различни теории относно съдбата на душата представили някои арабски философи?

²² В юдаизма и т.нар. християнство идеята за безсмъртието на душата се появила поради Платоновото влияние, но в исляма това схващане било вградено още от самото начало. Това не означава, че арабските учени не са се опитвали да съчетаят ислямските учения с гръцката философия. Всъщност арабският свят бил силно повлиян от делото на Аристотел. И бележити арабски учени като Авицена и Авероес разширили Аристотеловите идеи и градили върху тях. Но в усилията си да хармонизират гръцкото мислене с мюсюлманското учение те създали различни теории. Например Авицена заявил, че индивидуалната душа е безсмъртна. Авероес, от друга страна, се противопоставял на този възглед. Независимо от тези гледища безсмъртието на душата остава като вярване на мюсюлманите.

23. Каква е позицията на юдаизма, т.нар. християнство и исляма относно въпроса за безсмъртието на душата?

²³ Ясно е тогава, че и юдаизмът, и т.нар. християнство, и ислямът учат доктрината за безсмъртието на душата.