Подражавай на вярата им

Той гледал и чакал

ИЛИЯ изпитвал силно желание да се помоли насаме на своя небесен Баща. Но множествата около него току–що били видели как този истински пророк извикал огън от небето, и много от хората искали да получат неговото одобрение. Преди да успее да се изкачи на ветровитите хълмове на планината Кармил и да се приближи до Йехова Бог в лична молитва, Илия трябвало да изпълни една неприятна задача — да говори с цар Ахаав.

Тези двама мъже били напълно различни един от друг. Ахаав носел красива царска одежда, но бил алчен и слабохарактерен отстъпник. Илия носел официална пророческа дреха — проста, груба мантия, вероятно направена от животинска кожа или от камилска или козя вълна, — но бил смел и лоялен и имал силна вяра. Денят, който вече преминавал, разкрил много относно характера на всеки един от тези двама мъже.a

Това бил лош ден за Ахаав и другите поклонници на Ваал. Езическата религия, която Ахаав и неговата съпруга, царица Йезавел, утвърдили в десетплеменното царство Израил, претърпяла силен удар. Било разкрито, че Ваал е една измама. Този безжизнен бог не могъл да запали дори един обикновен огън в отговор на енергичните молби, танци и кръвопролитни ритуали на своите пророци. Ваал не успял да защити онези 450 мъже, които съвсем заслужено били избити. Този фалшив бог обаче не успял да направи и нещо друго, заради което съвсем скоро щял да претърпи пълен провал. В продължение на повече от три години Вааловите пророци умолявали своя бог да сложи край на сушата, която опустошавала земята, но Ваал не могъл да направи това. Скоро самият Йехова щял да докаже своето превъзходство, като сложи край на сушата. (3 Царе 16:30 — 17:1; 18:1–40)

Кога обаче Йехова щял да действа? Какво щял да прави Илия дотогава? И какво можем да научим от примера на този верен мъж? Нека разберем, като изследваме разказа, записан в 3 Царе 18:41–46.

Молитвена нагласа

Илия отишъл при Ахаав и му казал: „Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.“ (41 стих) Дали този зъл цар си взел поука от случилото се през онзи ден? В повествованието не се казва нищо конкретно за това, но в него не намираме думи, показващи разкаяние, нито молба към пророка да му помогне да се обърне към Йехова и да поиска прошка. Да, Ахаав просто отишъл „да яде и да пие“. (42 стих) А какво направил Илия?

‘Илия се възкачил на връх Кармил, и като се навел до земята, турил лицето си между коленете си.’ Докато Ахаав отивал да яде и да пие, Илия имал възможност да се помоли на своя Баща. Обърни внимание на неговата смирена поза, описана тук — Илия се навел толкова ниско до земята, че лицето му било близо до коленете. За какво се молел той? Няма нужда да предполагаме. В Яков 5:18 Библията ни казва, че Илия се молел сушата да престане. Несъмнено той отправил тази молитва от върха на планината Кармил.

Преди време Йехова бил казал: „Ще дам дъжд на земята.“ (3 Царе 18:1) Така че Илия се молел да бъде изпълнена волята на небесния му Баща, което много наподобява онова, за което Исус учел последователите си да се молят около хиляда години по–късно. (Матей 6:9, 10)

От примера на Илия можем да научим много относно молитвата. Най–важното нещо за него било изпълнението на волята на небесния му Баща. Когато се молим, е добре да помним, че „каквото и да поискаме според волята [на Бога], той ни слуша“. (1 Йоан 5:14) Ясно е тогава, че за да бъдат чути молитвите ни, трябва да знаем каква е Божията воля — хубаво основание да направим изучаването на Библията част от своето ежедневие. Без съмнение друга причина, поради която Илия искал да бъде сложен край на сушата, били страданията, които тя причинявала на хората в неговата родна страна. Вероятно неговото сърце преливало от благодарност, когато видял чудото, което извършил Йехова през онзи ден. Нашите молитви също трябва да показват, че сме загрижени за добруването на другите, и трябва да включват изрази на благодарност. (2 Коринтяни 1:11; Филипяни 4:6)

Той бил уверен и бдителен

Илия бил сигурен, че Йехова ще сложи край на сушата, но не знаел кога щяло да стане това. Какво правел пророкът междувременно? Обърни внимание на думите от 43 стих (НС): „После каза на слугата си: ‘Отиди горе и погледни към морето.’ И той отиде горе, погледна и каза: ‘Нищо не се вижда.’ А той му каза ‘Отиди пак’, и така седем пъти.“ Примерът на Илия ни учи най–малко на две неща. Първо, че пророкът бил уверен в това, че Йехова ще действа. И второ, че бил бдителен.

Илия с нетърпение очаквал потвърждение за това, че Йехова ще действа, и изпратил служителя си на едно високо място, за да види дали няма някакви признаци за дъжд. Когато се върнал, служителят дал следния не чак толкова насърчителен отговор: „Нищо не се вижда.“ Хоризонтът бил чист и очевидно на небето нямало никакви облаци. Забеляза ли нещо необичайно в тази ситуация? Припомни си думите, които Илия току–що бил казал на цар Ахаав: „Чува се глас на изобилен дъжд.“ Как пророкът могъл да каже подобно нещо, след като не се виждали никакви дъждовни облаци?

Илия знаел за обещанието на Йехова. Като пророк и представител на Йехова, той бил сигурен, че неговият Бог ще изпълни думата си. Илия бил толкова уверен, че това ще стане, че вече сякаш чувал проливния дъжд. Това ни напомня за описанието на Моисей, което дава Библията: „Беше непоколебим, сякаш виждаше Невидимия.“ Дали Бог е толкова реален и за тебе? Той ни дава изобилни причини да проявяваме такава вяра в него и в неговите обещания. (Евреи 11:1, 27)

Обърни внимание и на това колко бдителен бил Илия. Той изпратил служителя си отново и то не веднъж или два пъти, а седем пъти! Можем да си представим колко уморен е бил служителят от тази повтаряща се задача, но Илия продължавал да очаква знак, без да се отказва. Накрая, след като отишъл за седми път, служителят съобщил: „Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето.“ (44 стих) Можеш ли да си представиш как този служител е протегнал ръка и показва дланта си, за да опише колко голям е облакът, който идва на хоризонта над Голямото мореb? Вероятно това не направило голямо впечатление на служителя. За Илия обаче този облак означавал много. Пророкът дал на служителя си неотложните напътствия: „Иди, кажи на Ахаава: Впрегни колесницата си, та слез, за да те не спре дъждът.“

Илия отново ни оставил забележителен пример. Ние също живеем във време, когато Бог скоро ще действа, за да изпълни своята заявена цел. Илия очаквал края на сушата, Божиите служители днес очакват края на тази покварена световна система. (1 Йоан 2:17) Докато Йехова Бог не предприеме действия, ние трябва да бъдем бдителни, точно както бил Илия. Божият син, Исус, казал на своите последователи: „Затова стойте будни, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господар.“ (Матей 24:42) Дали Исус имал предвид, че последователите му изобщо нямало да знаят кога ще дойде краят? Не, защото той подробно описал какъв ще бъде светът в дните непосредствено преди края. Всеки един от нас може да научи за този многосъставен знак за „завършека на тази система“. (Матей 24:3–7)c

Всяка една част на този знак осигурява силни, убедителни доказателства. Дали тези доказателства ще ни подтикнат да действаме с чувство за неотложност? Един малък облак, издигащ се на хоризонта, бил достатъчен, за да убеди Илия, че Йехова щял да предприеме действия. Дали верният пророк останал разочарован?

Йехова дава облекчение и благословии

Разказът продължава: „А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Йезраел.“ (45 стих) Събитията започнали да се развиват със забележителна скорост. Докато служителят на Илия отивал да съобщи на Ахаав казаното от пророка, малкият облак прераснал в много облаци, които покрили небето и то притъмняло. Задухал силен вятър. Най–после, след три години и половинаd, върху почвата на Израил паднал дъжд. Пресъхналата земя жадно поемала дъждовните капки. Когато дъждът се превърнал в порой, реката Кисон придошла и несъмнено отмила кръвта на избитите Ваалови пророци. На своенравните израилтяни също била дадена възможност да премахнат позорното петно, с което поклонението на Ваал омърсило земята.

Сигурно Илия се надявал това да стане. Дали Ахаав щял да се разкае и да престане да се покланя на фалшивия бог Ваал? Случилото се през онзи ден дало основателни причини за предприемането на подобни мерки. Разбира се, ние не знаем за какво си мислел Ахаав в този момент. В повествованието се казва само, че царят, ‘возейки се, отишъл в Йезраел’. Дали той си взел поука? Дали бил решен да промени пътищата си? Последвалите събития показват, че това не се случило. Въпреки това, денят още не бил свършил — нито за Ахаав, нито за Илия.

Пророкът на Йехова тръгнал по същия път, по който бил поел Ахаав. Очаквало го дълго пътуване по тъмен и мокър път. Но след това станало нещо необичайно.

‘Ръката на Йехова била върху Илия, и той се препасал през хълбоците и бягал пред Ахав чак до Йезраел.’ (46 стих, НС) Очевидно „ръката на Йехова“ действала по свръхестествен начин върху Илия. До Йезраел имало около 30 километра, а Илия не бил млад.e Представи си само как този пророк препасва дългите си дрехи, как ги връзва на кръста си, така че краката му да могат да се движат свободно, и как се втурва по подгизналия път, бягайки толкова бързо, че настига, задминава и оставя зад гърба си царската колесница!

Само каква благословия трябва да е било това за Илия! Да усеща такава сила, жизненост и издръжливост — може би дори повече, отколкото имал някога през младостта си — трябва да е било вълнуващо преживяване за него. Това сигурно ни напомня за пророчествата, според които верните хора ще се радват на съвършено здраве и жизненост в наближаващия земен рай. (Исаия 35:6; Лука 23:43) Докато тичал по мокрия път, Илия несъмнено знаел, че има одобрението на своя Баща, единственият истински Бог, Йехова!

Йехова копнее да излива благословии върху нас. Всички усилия, които е необходимо да направим, за да ги получим, си заслужават. Подобно на Илия и ние трябва да бъдем бдителни и внимателно да анализираме силните доказателства, които показват, че Йехова ще предприеме действия в тези опасни и неотложни времена. Както Илия, така и ние имаме сериозни основания да разчитаме изцяло на обещанията на Йехова, ‘Богът на истината’. (Псалм 31:5)

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 19]

Колко време продължила сушата в дните на Илия?

Пророкът на Йехова Илия казал на цар Ахаав, че продължителната суша скоро щяла да свърши. Това станало „в третата година“ — явно смятано от деня, в който Илия за първи път съобщил за сушата. (3 Царе 18:1) Йехова дал дъжд скоро след като Илия казал, че това ще стане. Така някой може да стигне до извода, че сушата престанала по време на третата година и следователно е продължила по–малко от три години. Както Исус, така и Яков обаче казват, че сушата продължила „три години и шест месеца“. (Лука 4:25; Яков 5:17) Дали това е противоречие?

В никакъв случай. Сигурно знаеш, че сухият сезон в древния Израил бил доста дълъг и продължавал около шест месеца. Несъмнено Илия отишъл при Ахаав и му казал за сушата, когато сухият сезон продължавал вече необичайно дълго време и положението ставало изключително трудно. Така че всъщност сушата била започнала около половин година по–рано. Следователно, когато „в третата година“ след предишния си разговор с Ахаав Илия известил, че сушата ще бъде прекратена, тя вече била продължила почти три години и половина. Пълните „три години и шест месеца“ изминали, когато всички хора били събрани, за да станат очевидци на голямото изпитание при планината Кармил.

Помисли за времето, когато Илия за първи път отишъл при Ахаав. Хората вярвали, че Ваал е „ездачът на облаците“ — богът, който щял да даде дъжд и да сложи край на сухия сезон. Тъй като сухият сезон продължил необичайно дълго време, хората навярно се питали: „Къде е Ваал? Кога ще изпрати дъжд?“ Навярно думите на Илия, че няма да вали дъжд, нито ще пада роса, докато той не каже да стане това, съкрушили напълно тези поклонници на Ваал. (3 Царе 17:1)

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Снимка на страница 18]

Молитвите на Илия отразявали силното му желание да бъде изпълнена Божията воля