Как ще застанеш пред съдийския престол?

„А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.“ — МАТЕЙ 25:31.

1–3. Каква причина за оптимизъм имаме относно правосъдието?

‘ВИНОВЕН ИЛИ НЕВИНЕН?’ Много хора си задават този въпрос, когато чуят сведения за някой съдебен процес. Съдии и членове на съдийски журита може да се опитват да бъдат честни, но дали обикновено се възцарява правосъдието? Нима не си чувал за несправедливост и нередности по време на съдебни процеси? Такива несправедливости не са нещо ново, както се вижда от притчата на Исус в Лука 18:1–8.

² Какъвто и опит да имаш по отношение на човешката несправедливост, обърни внимание на заключението на Исус: „А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ . . . ? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?“

³ Да, Йехова ще се погрижи за това неговите служители в крайна сметка да получат справедливост. Исус също участвува в това, особено сега, защото живеем в „последните дни“ на настоящата зла система. Скоро Йехова ще използува своя могъщ Син, за да изчисти злото от земята. (2 Тимотей 3:1; 2 Солунци 1:7, 8; Откровение 19:11–16) Ние можем да придобием прозрение относно Исусовата роля от една от последните притчи, които той разказал, наричана често притчата за овцете и козите.

4. Как разбирахме за кое време се отнася притчата за овцете и козите, но защо ще обърнем внимание на тази притча сега? (Притчи 4:18)

⁴ Дълго време смятахме, че притчата изобразява как Исус сяда като Цар през 1914 г. и оттогава произнася присъди — вечен живот за хората, които се оказват подобни на овце, постоянна смърт за козите. Но едно преразглеждане на притчата показва променено разбиране на времето, за което се отнася тя, и на онова, което тя онагледява. Това уточняване подкрепя важността на нашата проповедна дейност и значението на отклика на хората. За да видим основанията за това по–дълбоко разбиране на притчата, нека разгледаме какво показва Библията за Йехова и Исус и като царе, и като съдии.

Йехова като върховен Съдия

5, 6. Защо е уместно да се гледа на Йехова и като на цар, и като на съдия?

⁵ Йехова управлява вселената с власт над всичко. Тъй като няма начало или край, той е ‘вечният Цар’. (1 Тимотей 1:17; Псалм 90:2, 4; Откровение 15:3) Той има власт да прави закони и да ги налага. Но неговата власт включва и това да бъде съдия. Исаия 33:22 казва: „Господ [Йехова — NW] е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.“

⁶ Божиите служители отдавна признават Йехова като съдия на случаи и спорни въпроси. Например, след като „Съдията на цялата земя“ преценил доказателствата за порочността на Содом и Гомор, той и отсъдил, че жителите заслужавали унищожение, и привел в изпълнение тази праведна присъда. (Битие 18:20–33; Йов 34:10–12) Безспорно познанието, че Йехова е праведен съдия, който винаги изпълнява присъдите си, трябва да ни вдъхне голяма увереност!

7. Как Йехова действувал като съдия в отношенията си с Израил?

⁷ В древен Израил Йехова понякога раздавал правосъдие директно. Нима ако живееше по онова време, за теб не би било утеха да знаеш, че въпросът се решава от съвършен съдия? (Левит 24:10–16; Числа 15:32–36; 27:1–11) Бог осигурил също и „съдби [съдебни решения — NW]“, които като цяло служели за стандарти в съденето. (Левит 25:18, 19; Неемия 9:13; Псалм 19:9, 10; 119:7, 75, 164; 147:19, 20) Той е „Съдията на цялата земя“, така че всички ние сме засегнати от това. — Евреи 12:23.

8. Какво свързано с този въпрос видение имал Даниил?

⁸ Ние имаме свидетелството на „очевидци“ в това отношение. Пророк Даниил получил видение на хищни зверове, които представяли правителства или империи. (Даниил 7:1–8, 17) Той добавил: „Положиха [се] престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг.“ (Даниил 7:9) Обърни внимание, че Даниил видял престоли ‘и Старият по дни [Йехова] седнал’. Запитай се: ‘Дали тук Даниил бил свидетел на това как Бог става Цар?’

9. Какво може да означава ‘да седнеш’ на престол? Дай примери.

⁹ Когато четем, че някой ‘седнал’ на престол, можем да мислим, че той става цар, защото Библията понякога използува такива изрази. Например: „Щом [Зимрий] се възцари и седна на престола си, веднага . . .“ (3 Царе 16:11; 4 Царе 10:30; 15:12; Йеремия 33:17) Едно месианско пророчество казва: „Ще седне на престола Си и ще бъде владетел.“ Затова ‘да седнеш на престол’ може да означава да станеш цар. (Захария 6:12, 13, „Синодално издание“, 1993 г.) Йехова е описван като цар, който седи на престол. (3 Царе 22:19; Исаия 6:1; Откровение 4:1–3) Той е ‘вечният Цар’. И все пак, когато въвеждал нов аспект на върховенството, за него би могло да се каже, че става цар, сякаш сяда на своя престол отново. — 1 Летописи 16:1, 31, NW; Исаия 52:7, СИ–93; Откровение 11:15–17; 15:3; 19:1, 2, 6, СИ–93.

10. Каква била една основна функция на израилските царе? Онагледи с пример.

¹⁰ Тук обаче се намира един ключов момент: основна функция на древните царе било това да изслушват съдебни дела и да издават присъди. (Притчи 29:14) Да си припомним мъдрото решение на Соломон, когато всяка една от онези две жени твърдяла за бебето, че е нейно. (3 Царе 3:16–28; 2 Летописи 9:8) Една от неговите правителствени сгради бил „престолния трем, гдето щеше да съди“, наречен още „съдилищния трем“. (3 Царе 7:7) Йерусалим бил описван като място, където „са поставени престоли за съд“. (Псалм 122:5) Ясно е, че ‘да седнеш на престол’ може да означава и да упражняваш съдебна власт. — Изход 18:13; Притчи 20:8.

11, 12. (а) Какво било значението на сядането на Йехова, споменато в Даниил, глава 7? (б) Как други текстове потвърждават, че Йехова сяда, за да съди?

¹¹ Да се върнем сега към сцената, когато Даниил видял ‘Старият по дни да сяда’. Даниил 7:10 добавя: „Съдилището се откри, и книгите се отвориха.“ Да, Старият по дни седнал, за да отсъди относно световното господство и да отсъди Човешкия син като достоен да управлява. (Даниил 7:13, 14) След това четем, че „дойде Старият по дни, и се извърши съд за светиите“, онези, за които е отсъдено, че са годни да управляват заедно с Човешкия син. (Даниил 7:22) И накрая ‘съдилището заседавало’ и издало неблагоприятна присъда за последната световна сила. — Даниил 7:26.a

¹² Следователно, това, че Даниил видял Бога ‘да сяда на престол’, означавало, че Той идва, за да съди. По–рано Давид пял: „Ти [Йехова] си защитил правото и делото ми; седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.“ (Псалм 9:4, 7) А Йоил писал: „Нека станат народите и дойдат в Йосафатовата долина; защото там ще седна [аз, Йехова] да съдя всичките околни народи.“ (Йоил 3:12; сравни Исаия 16:5.) Както Исус, така и Павел били в положение, при което даден човек сядал да изслуша съдебно дело и да издаде присъда.b — Йоан 19:12–16; Деяния 23:3; 25:6.

Позицията на Исус

13, 14. (а) Какво уверение имали хората на Бога, че Исус щял да стане цар? (б) Кога Исус седнал на престола си, и в какъв смисъл управлявал той от 33 г. от н.е. нататък?

¹³ Йехова е както цар, така и съдия. А Исус? Ангелът, който съобщил за раждането му, казал: „Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. . . . И царството Му не ще има край.“ (Лука 1:32, 33) Исус щял да бъде постоянен наследник на Давидовото царство. (2 Царе 7:12–16) Той щял да управлява от небето, тъй като Давид казал: „Йехова рече на моя Господ [Исус]: Седи отдясно Ми, докле положа враговете ти за твое подножие. Господ [Йехова — NW] ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; владей всред враговете си.“ — Псалм 110:1–4.

¹⁴ Кога щяло да стане това? Исус не управлявал като цар, докато бил човек. (Йоан 18:33–37) През 33 г. от н.е. той умрял, бил възкресен и се възнесъл на небето. Евреи 10:12 казва: „Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога.“ Каква власт имал Исус? „[Бог] Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, далече по–горе от всяко началство и власт, сила и господство, . . . и постави Го да бъде глава над всичко за църквата [сбора — NW].“ (Ефесяни 1:20–22) Тъй като тогава Исус имал царска власт над християните, Павел могъл да напише, че Йехова „ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син“. — Колосяни 1:13; 3:1.

15, 16. (а) Защо казваме, че Исус не станал цар на божието Царство през 33 г. от н.е.? (б) Кога Исус започнал царуването си в божието Царство?

¹⁵ По това време обаче Исус не действувал като цар и съдия над народите. Той бил поставен да седне до Бога, очаквайки времето, когато ще действува като Цар на божието Царство. Павел писал за него: „А кому от ангелите е рекъл някога: ‘Седи отдясно Ми докле положа враговете ти за твое подножие’?“ — Евреи 1:13.

¹⁶ Свидетелите на Йехова са публикували вече много доказателства, че времето на Исусовото чакане свърши през 1914 г., когато той стана владетел на божието Царство в невидимите небеса. Откровение 11:15, 18 казва: „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.“ „Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв.“ Да, народите се разгневиха едни на други по време на Първата световна война. (Лука 21:24) Войните, земетресенията, епидемиите, недостигът на храна и другите такива неща, които видяхме от 1914 г. насам, потвърждават, че Исус сега управлява божието Царство и окончателният край на света е близо. — Матей 24:3–14.

17. До какви ключови мисли стигнахме дотук?

¹⁷ Да обобщим накратко: за Бога може да се каже, че седи на престол като цар, но в друг смисъл той може да седи на престола си, за да съди. През 33 г. от н.е. Исус седнал до дясната ръка на Бога и сега е Цар на Царството. Но дали Исус, който сега управлява като цар, е също така и съдия? И защо това ще представлява интерес за нас, особено днес, в това време?

18. Какви доказателства имаме, че Исус ще бъде също и съдия?

¹⁸ Йехова, който има правото да назначава съдии, избрал Исус като съдия, отговарящ на Неговите стандарти. Исус показал това, когато говорел за хората, оживяващи в духовно отношение: „Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички.“ (Йоан 5:22) Но ролята на Исус относно съденето надхвърля този вид съдене, защото той е съдия на живите и на мъртвите. (Деяния 10:42; 2 Тимотей 4:1) Веднъж Павел казал: „[Бог] е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека [Исус], Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.“ — Деяния 17:31; Псалм 72:2–7.

19. Защо е правилно да се каже, че Исус сяда като съдия?

¹⁹ Тогава дали имаме основание да направим извода, че Исус сяда на славния Си престол в конкретната роля на съдия? Да. Исус казал на апостолите: „Във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.“ (Матей 19:28) Въпреки че Исус е сега Цар на Царството, неговата бъдеща дейност, спомената в Матей 19:28, ще включва сядане на престол за съд по време на Хилядолетието. По това време той ще съди цялото човечество, праведните и неправедните. (Деяния 24:15) Ще е от полза да запомним това сега, насочвайки вниманието си към една от Исусовите притчи, която е свързана с нашето време и с нашия живот.

Какво казва притчата?

20, 21. Какво попитали Исусовите апостоли, което се отнасяло за нашето време, и което води до какъв въпрос?

²⁰ Малко преди Исус да умре, апостолите му го попитали: „Кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?“ (Матей 24:3) Исус предсказал знаменателни събития на земята, преди ‘да дойде свършекът’. Малко преди този свършек, народите ще „видят Човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава“. — Матей 24:14, 29, 30.

²¹ Но каква ще бъде участта на хората от тези народи, когато Човешкият син пристигне в славата си? Да видим това в притчата за овцете и козите, която започва с думите: „А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи.“ — Матей 25:31, 32.

22, 23. Кои моменти посочват, че изпълнението на притчата за овцете и козите не започнало през 1914 г.?

²² Дали тази притча се отнася за тогава, когато Исус седна в царска власт през 1914 г., както смятахме дълго време? Матей 25:34 говори за него като за цар, следователно е логично притчата да се отнася за времето, откакто Исус стана цар през 1914 г. Но какво съдене предприе той скоро след това? Не съдене на „всичките народи“. По–скоро той насочи вниманието си към онези, които твърдяха, че представят „Божието домочадие“. (1 Петър 4:17) В съгласие с Малахия 3:1–3, Исус като пратеник на Йехова, чрез правосъдие провери помазаните християни, оставащи на земята. Беше време и за присъда върху псевдохристиянството, което лъжливо твърдеше, че е „Божието домочадие“.c (Откровение 17:1, 2; 18:4–8) Но нищо не показва, че по това време или по–късно Исус е седнал да съди окончателно хората от всичките народи като ‘овце’ и ‘кози’.

²³ Ако анализираме дейността на Исус в притчата, ще го видим да съди окончателно всичките народи. Притчата не показва, че това съдене ще продължава за дълъг период от много години, сякаш всеки човек, умрял през тези последни десетилетия, е бил съден като заслужаващ вечна смърт или вечен живот. Изглежда, мнозинството от онези, които са умрели през последните десетилетия, са отишли в общия гроб на човечеството. (Откровение 6:8; 20:13) Притчата обаче изобразява времето, когато Исус съди хората „от всичките народи“, които са живи по това време и са изправени пред изпълнението на неговата присъда.

24. Кога ще бъде изпълнена притчата за овцете и козите?

²⁴ С други думи, притчата сочи към бъдещето, когато Човешкият син ще дойде в славата си. Той ще седне да съди хората, живеещи тогава. Неговата присъда ще бъде основана на онова, което те показват, че са. По това време разликата „между праведен и нечестив“ ще бъде ясно установена. (Малахия 3:18) Същинското произнасяне и изпълнение на присъдата ще бъде извършено в рамките на малко време. Исус ще произнесе справедливи решения, основани на онова, което се е проявило за отделните хора. — Виж също 2 Коринтяни 5:10.

25. Какво изобразява Матей 25:31, когато говори за Човешкия син, сядащ на славен престол?

²⁵ Следователно това означава, че Исусовото ‘сядане на славния престол’ за съд, споменато в Матей 25:31, се отнася за онова бъдеще време, когато този могъщ цар ще седне да произнесе и изпълни присъда върху народите. Да, сцената на съда в Матей 25:31–33, 46, включваща Исус, може да се сравни със сцената в Даниил, глава 7, където управляващият цар, Старият по дни, сяда, за да изпълни ролята си на съдия.

26. Какво ново обяснение на притчата става явно?

²⁶ Разбирането на притчата за овцете и козите по този начин показва, че съдът над „овцете“ и „козите“ е в бъдещето. Той ще се осъществи след като „скръбта“, спомената в Матей 24:29, 30, започне и Човешкият син ‘дойде в славата си’. (Сравни Марко 13:24–26.) Тогава, в края на цялата зла система, Исус ще направи съд и ще произнесе и изпълни присъда. — Йоан 5:30; 2 Солунци 1:7–10.

27. Какво ще бъде от интерес за нас да знаем за последната притча на Исус?

²⁷ Това изяснява нашето разбиране относно времето, за което се отнася Исусовата притча, показващо кога ще бъдат съдени „овцете“ и „козите“. Но как то засяга нас, които пламенно проповядваме добрата новина? (Матей 24:14) Дали то прави нашата работа по–малко значима, или донася по–тежка отговорност? Нека да видим в следващата статия как ни засяга това.

Какво ще е бъдещето на „овцете“ и на „козите“?

„Ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите.“ — МАТЕЙ 25:32.

1, 2. Защо притчата за овцете и козите трябва да ни интересува?

ИСУС ХРИСТОС безспорно бил най–великият учител на земята. (Йоан 7:46) Един от неговите методи на поучаване било използуването на притчи, или словесни илюстрации. (Матей 13:34, 35) Те били прости, но по силно въздействуващ начин предавали дълбоки духовни и пророчески истини.

² В притчата за овцете и козите Исус посочил едно време, когато той щял да действува на специална длъжност: „А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и . . .“ (Матей 25:31) Това трябва да ни интересува, защото именно с тази притча Исус завършва отговора си на въпроса: „Какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?“ (Матей 24:3) Но какво означава това за нас?

3. За какво казал Исус преди това в своите обяснения, че ще стане веднага след като започне голямата скръб?

³ Исус предсказал поразителни събития, които щели да дойдат „веднага“ след началото на голямата скръб, събития, които ние очакваме. Той казал, че тогава ще се яви „знамението на Човешкия Син“. Това ще засегне дълбоко „всички земни племена“, които ще „видят Човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава“. Човешкият син ще бъде придружен от „Своите ангели“. (Матей 24:21, 29–31)a А притчата за овцете и козите? Съвременните Библии я поставят в глава 25, но тя е част от отговора на Исус и представя допълнителни детайли относно неговото идване в слава, насочвайки вниманието към неговото съдене на „всичките народи“. — Матей 25:32.

Персонажи в притчата

4. Какво се казва за Исус в началото на притчата за овцете и козите, и кой друг се споменава там?

⁴ Исус започва притчата с думите: „Когато дойде Човешкият Син“. Вероятно знаеш кой е „Човешкият Син“. Писателите на евангелията често използуват този израз за Исус. Дори и самият Исус правел това, като несъмнено имал предвид видението на Даниил за „един като човешки син“, отиващ към Стария по дни, за да получи „владичество, слава и царство“. (Даниил 7:13, 14; Матей 26:63, 64; Марко 14:61, 62) Макар че Исус е главният персонаж в тази притча, той не е сам. По–рано в тези обяснения, както е цитирано в Матей 24:30, 31, той казал, че когато Човешкият син дойде „със сила и голяма слава“, ангелите му ще играят важна роля. Подобно на това притчата за овцете и козите показва, че с Исус ще има ангели, когато той „седне на славния Си престол“, за да съди. (Сравни Матей 16:27.) Но съдията и неговите ангели са в небето, тогава дали в притчата се говори за хора?

5. Как можем да идентифицираме ‘братята’ на Исус?

⁵ Един поглед върху притчата разкрива три групи, които трябва да определим. Освен „овцете“ и „козите“, Човешкият син споменава и трета група, чието определяне е изключително важно за разпознаването на „овцете“ и „козите“. Исус нарича членовете на тази трета група свои духовни братя. (Матей 25:40, 45) Те трябва да са истински поклонници, защото Исус казва: „Който върши волята на Отца Ми, . . . той Ми е брат и сестра и майка.“ (Матей 12:50; Йоан 20:17) Добавяйки още подробности, апостол Павел писал за християни, които са част от „Авраамовото потомство“ и които са синове на Бога. Той ги нарекъл Исусови „братя“ и „участници на небесното звание“. — Евреи 2:9–3:1; Галатяни 3:26, 29.

6. Кои са „най–скромните“ от Исусовите братя?

⁶ Защо Исус споменал ‘най–скромния’ от своите братя? Тези думи са отглас на онова, което апостолите го чули да казва преди това. Когато противопоставял Йоан Кръстител, който умрял преди Исус и поради това имал земна надежда, на онези, които щели да получат небесен живот, Исус казал: „Не се е въздигнал по–голям от Йоана Кръстителя; обаче, най–малкият в небесното царство, е по–голям от него.“ (Матей 11:11) Някои от отиващите на небето може да са имали важни постове в сбора, като например апостолите, други може би не — но всички те са духовни братя на Исус. (Лука 16:10; 1 Коринтяни 15:9; Ефесяни 3:8; Евреи 8:11) Затова, дори и някои да изглеждали незначителни на земята, те били негови братя и отношението към тях трябвало да бъде подобаващо.

Кои са „овцете“ и кои „козите“?

7, 8. Какво казал Исус за „овцете“, и затова какъв извод можем да направим за тях?

⁷ За съденето на „овцете“ четем: „[Исус] ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най–скромни Мои братя, на Мене сте го направили.“ — Матей 25:34–40.

⁸ Явно „овцете“, отсъдени като достойни да бъдат от Исусовата дясна страна на почит и благоволение, представят клас от хора. (Ефесяни 1:20; Евреи 1:3) Какво направили те и кога? Исус казва, че те любезно, почтително и щедро му давали храна, питие и дрехи, оказвайки му помощ, когато бил болен или в затвора. Когато „овцете“ казали, че не са направили такова нещо лично за Исус, той посочил, че те са го направили в подкрепа на неговите духовни братя, остатъка от помазаните християни, така че в този смисъл са го направили за него.

9. Защо притчата не се отнася за Хилядолетието?

⁹ Притчата не се отнася за времето през Хилядолетието, защото тогава помазаните няма да бъдат хора, страдащи от глад, жажда, болести или затвор. Много от тях обаче са изпитвали такива неща през времето на завършека на тази система на нещата. Откакто Сатан е изхвърлен долу на земята, той е превърнал членовете на остатъка в специален обект на своята ярост, трупайки върху тях присмех, мъчения и смърт. — Откровение 12:17.

10, 11. (а) Защо е нелогично да мислим, че в „овцете“ се включва всеки, който е направил нещо добро на братята на Исус? (б) Кого уместно представят „овцете“?

¹⁰ Дали Исус казва, че всеки, който окаже някаква дребна любезност на някой от неговите братя, като например да му даде къшей хляб или чаша вода, е подходящ да бъде от тези ‘овце’? Вярно е, че по такъв начин може да се прояви човешка любезност, но явно изглежда, че тук става дума за нещо много повече във връзка с овцете от тази притча. Исус едва ли говорел, например, за атеистите или духовниците, които случайно оказали някаква любезност на някой от братята му. Точно обратното, Исус два пъти нарекъл „овцете“ „праведните“. (Матей 25:37, 46) Така че „овцете“ трябва да са хора, които по–дълго време са помагали — оказвайки активна подкрепа — на Христовите братя и са проявявали такава вяра, заради която могат да получат праведна позиция пред Бога.

¹¹ През вековете много хора, като например Авраам, са се радвали на праведна позиция. (Яков 2:21–23) Ной, Авраам и други верни хора са включени сред ‘другите овце’, които ще наследят живот в рая под управлението на божието Царство. В по–ново време още милиони други поеха истинското поклонение като „други овце“ и станаха „едно стадо“ с помазаните. (Йоан 10:16; Откровение 7:9) Хората със земна надежда признават братята на Исус като посланици на Царството и затова им оказват помощ — буквална и духовна. Исус смята като направено за него всичко, което ‘другите овце’ правят за неговите братя на земята. Такива хора, които бъдат живи, когато той дойде да съди народите, ще бъдат отсъдени като ‘овце’.

12. Защо „овцете“ могат да питат как са правили добри неща на Исус?

¹² Ако ‘другите овце’ сега проповядват добрата новина заедно с помазаните и им помагат, тогава защо ще питат: „Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?“ (Матей 25:37) Би могло да има различни причини. Това е притча. Чрез нея Исус показва дълбоката си загриженост за своите духовни братя; той им съчувствува, страда заедно с тях. Преди това Исус казал: „Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.“ (Матей 10:40) В тази притча Исус разширява принципа, показвайки, че каквото и да е направено (добро или лошо) на неговите братя, достига дори до небето; сякаш е направено на него в небето. Освен това тук Исус набляга на стандарта на Йехова за съдене, ясно заявявайки, че божията присъда, била тя благоприятна или неблагоприятна, е валидна и справедлива. „Козите“ не могат да се извинят: ‘Ех, да бяхме те видели лично!’

13. Защо подобните на кози хора могат да нарекат Исус „Господарю“?

¹³ Щом разберем кога присъдата, показана в притчата, е издадена, тогава ще разберем по–ясно кои са „козите“. Изпълнението настава, когато „се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия Син идещ . . . със сила и голяма слава“. (Матей 24:29, 30) Тогава преживелите скръбта, сполетяла Вавилон Велики, които са се отнасяли с омраза към братята на царя, отчаяно могат да се обръщат към Съдията с „Господи [Господарю — NW]“, надявайки се да спасят живота си. — Матей 7:22, 23; сравни Откровение 6:15–17.

14. Въз основа на какво ще съди Исус „овцете“ и „козите“?

¹⁴ Но присъдата на Исус няма да се основава на отчаяните твърдения на бивши църковни членове, атеисти или други. (2 Солунци 1:8) Вместо това Съдията ще прегледа състоянието на сърцата и миналите действия на хората спрямо „един от тия най–скромни [Христови] братя“. Вярно е, че броят на оставащите на земята помазани християни намалява. Но докато помазаните, образуващи ‘верния и разумен слуга’, продължават да осигуряват духовна храна и ръководство, вероятните ‘овце’ имат възможност да вършат добро за класа на слугата, точно както са направили членовете на ‘голямото множество от всичките племена, люде и езици’. — Откровение 7:9, 14.

15. (а) По какъв начин мнозина са показали, че са подобни на кози? (б) Защо трябва да избягваме да определяме дали някой е ‘овца’ или ‘коза’?

¹⁵ Какво е отношението към Христовите братя и милионите „други овце“, обединени с тях в едно стадо? Много хора може да не са нападали лично представителите на Христос, но не са се отнасяли и любещо към тях. Предпочитайки порочния свят, подобните на кози хора отхвърлят посланието за Царството, независимо от това дали са го чули директно, или не. (1 Йоан 2:15–17) Разбира се, в крайна сметка Исус е онзи, който е назначен да произнесе присъда. Не ние определяме кои са „овцете“ и кои са „козите“. — Марко 2:8; Лука 5:22; Йоан 2:24, 25; Римляни 14:10–12; 1 Коринтяни 4:5.

Какво ще е бъдещето на всяка група?

16, 17. Какво бъдеще ще имат „овцете“?

¹⁶ Исус изрекъл присъдата си за „овцете“: „Елате вие, благословени от Отца Ми, и наследете царството, приготвено за вас от създаването на света.“ Каква сърдечна покана — „елате“! Къде? Във вечния живот, както той се изразил в обобщението си: „Праведните [ще отидат] във вечен живот.“ — Матей 25:34 („Верен“), 46.

¹⁷ В притчата за талантите Исус показал какво се иска от онези, които ще управляват заедно с него в небето, в тази обаче той показва какво се очаква от поданиците на Царството. (Матей 25:14–23) Явно е, че поради всеотдайната си подкрепа на Исусовите братя, „овцете“ наследяват място в земната област на неговото Царство. Те ще се радват на живот в райска земя — перспектива, която Бог е приготвил за тях „от създаването на света“ на онези хора, които могат да бъдат изкупени. — Лука 11:50, 51.

18, 19. (а) Каква присъда ще отсъди Исус на „козите“? (б) Защо можем да бъдем сигурни, че „козите“ не ги очакват вечни мъки?

¹⁸ Колко различна е присъдата, изпълнена върху „козите“! „Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте. Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме? Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най–скромните, нито на Мене сте го направили.“ — Матей 25:41–45.

¹⁹ Изследователите на Библията знаят, че това не може да означава, че безсмъртните души на подобните на кози хора ще страдат в един вечен огън. Не може, защото хората са души; те не притежават безсмъртни души. (Битие 2:7; Еклисиаст 9:5, 10; Езекиил 18:4) Осъждайки „козите“ на ‘вечен огън’, Съдията има предвид унищожение без всякаква бъдеща надежда, което ще бъде и окончателният край на Дявола и неговите демони. (Откровение 20:10, 14) Затова Съдията на Йехова противопоставя присъдите. Той казва на „овцете“ „елате“; а на „козите“ — „идете си от Мене“. „Овцете“ ще наследят „вечен живот“. „Козите“ ще получат „вечно наказание“. — Матей 25:46.b

Какво означава това за нас?

20, 21. (а) Каква важна работа имат да вършат християните? (б) Какво разделяне се извършва сега? (в) Какво ще бъде положението на хората, когато притчата за овцете и козите започне да се изпълнява?

²⁰ Четиримата апостоли, които чули отговора на Исус за знака на неговото присъствие и за завършека на системата на нещата, трябвало да обмислят много неща. Те трябвало да бъдат нащрек и да бдят. (Матей 24:42) Освен това те трябвало да вършат свидетелската дейност, спомената в Марко 13:10. Свидетелите на Йехова енергично участвуват в тази работа днес.

²¹ Но какво означава за нас това ново разбиране на притчата за овцете и козите? Хората вече заемат страна. Някои са на ‘пространния път, който води в погибел’, докато други се стремят да останат на ‘стеснения път, който води в живот’. (Матей 7:13, 14) Но времето, когато Исус ще произнесе своята окончателна присъда върху овцете и козите, изобразени в притчата, е все още в бъдещето. Когато Човешкият син дойде в ролята на Съдия, той ще установи, че много истински християни — всъщност едно „голямо множество“ от отдадени ‘овце’ — ще отговарят на изискванията и ще преминат през последната част на ‘голямата скръб’ в новия свят. Тази перспектива трябва още сега да бъде източник на радост. (Откровение 7:9, 14) От друга страна, много хора от „всичките народи“ ще са показали, че са като упорити ‘кози’. Те „ще отидат във вечно наказание“. Какво облекчение за земята!

22, 23. Тъй като осъществяването на притчата е все още в бъдещето, защо нашата проповедна работа днес е жизненоважна?

²² Макар че съденето, обрисувано в притчата, е в близко бъдеще, дори и днес става нещо жизненоважно. Ние, християните, участвуваме в една животоспасяваща дейност на прогласяване на послание, причиняващо разделение между хората. (Матей 10:32–39) Павел писал: „Защото ‘всеки, който призове Господното име, ще се спаси’. Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?“ (Римляни 10:13, 14) Нашата публична служба достига с името на Бога и неговото послание за спасение до хората в над 230 страни. Помазаните братя на Христос продължават да са начело на тази работа. Около пет милиона „други овце“ се присъединиха към тях. И хората по цялото земно кълбо откликват на посланието, прогласявано от братята на Исус.

²³ Много хора се срещат с посланието, когато проповядваме от къща на къща или неофициално. Други могат да научат за Свидетелите на Йехова и за това какво представяме ние по начини, неизвестни за нас. До каква степен Исус ще има предвид обществената отговорност и заслугите на семейството, когато дойде времето на съда? Не можем да кажем, а и няма смисъл да се гадае. (Сравни 1 Коринтяни 7:14.) Днес много хора не искат да слушат, подиграват се или участвуват в отявлено преследване на божия народ. Следователно, това е решаващо време; такива хора могат да станат част от онези, които Исус ще осъди като ‘кози’. — Матей 10:22; Йоан 15:20; 16:2, 3; Римляни 2:5, 6.

24. (а) Защо е важно за отделните хора да откликнат благоприятно на нашето проповядване? (б) Каква нагласа спрямо твоята служба ти помогна да придобиеш това изучаване?

²⁴ За щастие обаче, много хора откликват благоприятно, изучават божието Слово и стават Свидетели на Йехова. Някои, които понастоящем изглеждат подобни на кози, могат да се променят и да станат като овце. Става дума за това, че онези, които откликват и активно подкрепят остатъка от Христовите братя, по този начин сега дават доказателства, които ще осигурят основание те да бъдат поставени до дясната ръка на Исус, когато в близко бъдеще той седне на престола си, за да съди. Тези хора са благословени днес и ще продължават да бъдат благославяни в бъдеще. Така че тази притча трябва да ни подтикне към по–пламенна дейност в християнската служба. Преди да стане много късно, ние искаме да направим всичко, което можем, за да прогласим добрата новина на Царството и по този начин да дадем на другите възможност да откликнат. Тогава ще остане на Исус да издаде присъда — неблагоприятна или благоприятна. — Матей 25:46.