Как е оцеляла тази книга?

Древните писания имали естествени врагове — огън, влага, плесен. Библията не била застрахована против такива опасности. Хрониката за това как тя е устояла на атаките на времето, за да стане най–достъпната книга в света, изпъква по изключителен начин сред писанията от древността. Тази история заслужава повече от повърхностен интерес.

БИБЛЕЙСКИТЕ писатели не издълбавали своите думи върху камък; нито пък ги изписвали върху трайни глинени плочки. Както сочат доказателствата, те записвали своите думи върху нетрайни материали — папирус (изработван от египетското растение със същото име) и пергамент (изработван от животински кожи).

Какво се случило с оригиналните писания? Вероятно те отдавна са се разпаднали, повечето от тях в древния Израил. Ученият Оскар Парет обяснява: „И двата материала, използувани за писане [папирус и кожа], в еднаква степен са застрашени от влагата, плесента и различните червеи. От опита в ежедневието знаем колко бързо се повреждат на открито или във влажна стая хартията, и дори устойчивата кожа.“¹

Но ако оригиналите вече не съществуват, тогава как думите на библейските писатели са оцелели до наши дни?

Съхранена от старателни преписвачи

Скоро след като били записани оригиналите, започнали да се правят преписи на ръка. Преписването на Писанията всъщност се превърнало в професия в древния Израил. (Ездра 7:6, NW; Псалм 45:1, NW) Но преписите също били правени на нетрайни материали. В крайна сметка и те трябвало да бъдат замествани от други преписи, правени на ръка. Когато оригиналите престанали да съществуват, тези преписи станали основата за бъдещи ръкописи. Преписването на преписите било процес, който продължил много векове. Дали грешките на преписвачите през вековете са променили драстично текста на Библията? Доказателствата сочат, че не са.

Професионалните преписвачи били много предани. Те имали дълбока почит към думите, които преписвали. Те били и много старателни. Еврейската дума, предавана като „преписвач“, е софѐр, което се отнася за броене и записване. За да придобиеш представа за точността на преписвачите, виж масоретитеa. Относно тях ученият Томас Хартуел Хорн обяснява: „Те . . . пресмятали коя е средната буква в Петокнижието [първите пет книги от Библията], кое е средното изречение на всяка книга и колко пъти всяка буква от [еврейската] азбука се среща в Еврейските писания.“³

Така вещите преписвачи си служели с редица средства за многопосочни проверки. За да не пропуснат дори и една буква от библейския текст, те стигнали дотам, че броели не само преписаните думи, но също и буквите. Ето какви старателни усилия включвало това — според сведенията те проследявали 815 140 отделни букви в Еврейските писания!⁴ Тези прилежни усилия осигурявали голяма точност.

И все пак преписвачите не били безгрешни. Дали съществуват някакви доказателства, че въпреки дългите векове на преписване текстът на Библията е оцелял в достоверна форма?

Солидна основа за доверие

Налице са сериозни основания да вярваме, че Библията е била предадена в точна форма до наши дни. Доказателството се съдържа в съществуващите ръкописи — приблизително 6000 на брой на целите Еврейски писания или на части от тях, и около 5000 ръкописа на Християнските писания на гръцки език. Сред тях е и един ръкопис от Еврейските писания, открит през 1947 г., който е пример за това колко точно е било преписването на Писанията. Оттогава за него казват, че е „най–великото откритие на ръкопис в наше време“.⁵

Докато пасял своето стадо в началото на споменатата година, един млад пастир бедуин открил една пещера близо до Мъртво море. В нея той намерил доста глинени делви, повечето от които били празни. Но в една от делвите, която била здраво запечатана, той намерил свитък от кожа, който бил грижливо завит в ленено платно и съдържал цялата библейска книга Исаия. Този добре запазен свитък бил износен и известни белези показвали, че е бил заздравяван. Младият пастир едва ли осъзнавал, че древният свитък, който държал в ръцете си, в крайна сметка ще привлече вниманието на света.

Какво било толкова забележително относно този конкретен ръкопис? През 1947 г. най–старият пълен ръкопис на Еврейските писания, който бил на разположение, бил от около десети век от н.е. Този свитък обаче бил датиран от втори век пр.н.е.b — над хиляда години преди това.c За учените било много интересно да сравнят този свитък с ръкописи, направени много по–късно.

При едно изследване учените сравнили глава 53 от книгата на Исаия, съдържаща се в свитъка от Мъртво море, с масоретския текст, възникнал хиляда години по–късно. В книгата A General Introduction to the Bible [„Общо въведение в Библията“] са обяснени резултатите от това изследване: „От 166–те думи на Исаия, глава 53, има само седемнадесет букви, които са под въпрос. Десет от тези букви са просто въпрос на правопис, който не влияе на смисъла. Четири други букви са незначителни стилистични промени, отнасящи се до съюзи. Останалите три букви съставят думата ‘светлина’, която е добавена в стих 11 и не влияе значително върху смисъла. . . . Следователно в една глава, състояща се от 166 думи, има само една дума (три букви) под въпрос след хиляда години препредаване — и тази дума не променя много значението на откъса.“⁷

Професор Милър Бъроус, който години наред е работил над свитъците, анализирайки тяхното съдържание, е стигнал до подобно заключение: „Много от разликите между . . . свитъка на Исаия и масоретския текст могат да бъдат обяснени като грешки при преписването. Като изключим тях, като цяло е налице забележително съответствие с текста, намиращ се в средновековните ръкописи. Такова съответствие с ръкопис, който е толкова по–стар, дава вдъхващо увереност свидетелство за общата точност на традиционния текст.“⁸

„Вдъхващо увереност свидетелство“ може да бъде дадено и за преписването на Християнските гръцки писания. Например откриването през 19–и век на Синайския кодекс, който представлява ръкопис върху тънък пергамент и датира от четвърти век от н.е., помогна да се потвърди точността на ръкописите на Християнските гръцки писания, които били направени векове по–късно. За един фрагмент от Евангелието на Йоан върху папирус, който бил открит в областта Файум (Египет), е определено, че датира от първата половина на втори век от н.е., по–малко от 50 години след като бил написан оригиналът. В продължение на векове той се е запазил в сухия пясък. Текстът съответствува на онзи, който се намира в много по–късни ръкописи.⁹

Следователно доказателствата потвърждават, че преписвачите всъщност са били много прецизни. И все пак те правели грешки. Нито един отделен ръкопис не е безупречен — включително и свитъкът на Исаия от Мъртво море. Въпреки това обаче учените са успели да открият и да поправят отклоненията от оригинала.

Поправяне на грешките на преписвачите

Да предположим, че 100 човека са били помолени да направят на ръка препис на доста дълъг документ. Несъмнено поне някои от преписвачите ще допуснат грешки. Но не всички ще направят същите грешки. Ако вземеш всичките 100 преписа и много внимателно ги сравниш, ще можеш да откриеш грешките и да определиш точния текст на оригиналния документ, дори и никога да не си го виждал.

Подобно на това и преписвачите на Библията не са правили едни и същи грешки. С помощта на буквално хиляди ръкописи на Библията, които днес са на разположение за сравнителен анализ, учените–текстолози са могли да намерят грешките, да определят какво гласи оригиналният текст и да отбележат необходимите поправки. В резултат на това старателно изследване текстолозите са създали текст–образец на езиците на оригинала. Тези изчистени от грешки издания на еврейския и гръцкия текст съдържат думите, за които всеобщо е прието, че са оригиналните, като често в бележка под линия се посочват варианти или алтернативна форма на думата, които може да съществуват в някои ръкописи. Изчистените от текстолозите издания са онова, което преводачите на Библията използуват, за да превеждат Библията на съвременните езици.

Така че когато вземеш един съвременен превод на Библията, можеш да си напълно уверен, че еврейските и гръцките текстове, въз основа на които той е направен, със забележителна точност представят оригиналните думи на писателите на Библията.d Разказът за това как Библията е оцеляла през хилядите години, през които е била преписвана на ръка, е наистина изключителен. Затова сър Фредрик Кениън, дългогодишен директор на Британския музей, могъл да заяви: „Няма да бъде прекалено силно да се твърди, че в същината си текстът на Библията е точен . . . Това не може да се каже за никоя друга древна книга в света.“¹⁰

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 8]

Библията била съхранена от умели преписвачи

[Снимка на страница 9]

Свитъкът на Исаия от Мъртво море (показаното факсимиле) съответствува напълно на масоретския текст, възникнал хиляда години по–късно