18 ГЛАВА
Как се финансира дейността на Царството
1, 2. а) Как отговорил брат Ръсел на един пастор, който го попитал как се финансират Изследователите на Библията? б) Какво ще разгледаме в тази глава?
ВЕДНЪЖ един пастор от Реформаторската църква попитал брат Чарлс Тейз Ръсел как се финансира дейността на Изследователите на Библията.
— Не минаваме да събираме волни пожертвувания — обяснил брат Ръсел.
— Тогава откъде намирате пари? — казал пасторът.
— Ако ти кажа истината, няма да повярваш — отвърнал Ръсел. — Когато заинтересуваните дойдат на нашите събрания, не им пъхаме под носа панер за дарения. Те обаче виждат, че има разходи, и си казват „Тази зала струва нещо ... Как мога да подпомогна делото?“.
Пасторът погледнал с недоверие брат Ръсел.
— Казвам ти самата истина — продължил Ръсел. — Точно това ме питат: „Как да дам пари за вашата кауза?“ Когато някой е благословен и има средства, иска да ги използва за Господаря. Ако пък няма, защо трябва да го караме да дава?a
2 Брат Ръсел действително казвал „самата истина“. Открай време Божият народ прави доброволни дарения в подкрепа на истинското поклонение. В тази глава ще обърнем внимание на няколко примера от Библията и от съвременната ни история. Докато разглеждаме как се финансира дейността на Божието Царство днес, нека всеки от нас се запита: „Как и аз мога да подпомогна Царството?“
„Нека всеки, който проявява охотен дух, донесе ... дарове“
3, 4. а) Какво доверие има Йехова в поклонниците си? б) Как израилтяните подпомогнали изграждането на светия шатър?
3 Йехова има доверие в своите истински поклонници. Той знае, че когато им се предостави възможност, те с радост ще покажат предаността си към него, като направят дарение. Нека да видим два примера от историята на израилтяните.
4 След като ги извел от Египет, Йехова им казал да направят преносим шатър за поклонение. За конструкцията и принадлежностите му щели да са нужни значителни средства. Йехова наредил на Моисей да даде възможност на хората да участват, като им каже: „Нека всеки, който проявява охотен дух, донесе ... дарове за Йехова.“ (Из. 35:5) Как реагирали те, след като доскоро били жестоко принуждавани „да вършат всякакъв робски труд“? (Из. 1:14) Израилтяните оказали пълна подкрепа, като охотно дали злато, сребро и други скъпоценности, по–голямата част от които навярно били получили от предишните си господари, египтяните. (Из. 12:35, 36) Те донесли повече дарове, отколкото било необходимо, така че трябвало да им кажат да спрат да носят. (Из. 36:4–7)
5. Как реагирали израилтяните, когато Давид им дал възможност да подкрепят строежа на храма?
5 Около 475 години по–късно Давид дарил от „собственото си злато и сребро“, за да финансира строежа на храма — първия постоянен център на истинското поклонение на земята. След това предоставил и на другите израилтяни възможността да дадат нещо, като попитал: „Иска ли още някой доброволно да представи дар за Йехова днес?“ В отговор хората донесли „доброволни приноси ... за Йехова с цяло сърце“. (1 Лет. 29:3–9) Признавайки истинския източник на даренията, Давид казал в молитва към Бога: „Всичко е от тебе и каквото получим от твоята ръка, това даваме на тебе.“ (1 Лет. 29:14)
6. Защо за дейността на Царството са нужни пари и какви въпроси възникват?
6 Нито Моисей, нито Давид трябвало да принуждават Божия народ да дарява, а хората проявили охотен дух. Какво да кажем за днес? Ние знаем, че за дейността на Божието Царство са нужни пари. Необходими са доста средства за издаването и разпространението на Библии и библейска литература, за строежа и поддръжката на зали за събрания и сгради на клонове, както и за оказването на спешна помощ на братята ни при бедствия. Затова възникват следните важни въпроси: Как се набавят нужните средства? Трябва ли служителите на Царя да бъдат карани да даряват?
„Никога няма да проси, нито да моли хората за подкрепа“
7, 8. Защо служителите на Йехова не молят хората за пари?
7 Брат Ръсел и сътрудниците му отказали да използват начините за набиране на средства, които са широко разпространени в християнските църкви. Под заглавието „Искате ли „Сионска стражева кула“?“ във втория брой на списанието Ръсел писал: „Вярваме, че този, който подкрепя „Сионска стражева кула“, е ЙЕХОВА, и докато това е така, списанието никога няма да проси, нито да моли хората за подкрепа. Когато Онзи, който казва ‘Всичкото злато и сребро в планините е мое’, не осигури необходимите средства, тогава ще знаем, че е време да прекратим издаването му.“ (Аг. 2:7–9) Над 130 години по–късно списание „Стражева кула“ и организацията, която го издава, все още са непоклатими!
8 Служителите на Йехова не молят за пари. Те не обикалят с поднос за волни пожертвувания по време на събранията си и не организират кампании за набиране на средства, нито благотворителни концерти и базари с такава цел. Те се придържат към казаното в „Стражева кула“ преди десетилетия: „Никога не сме смятали за уместно да молим за пари за делото на Господаря, както правят другите църкви ... Според нас парите, изпросени по различни начини в името на Господаря, са обидни, неприемливи за него и не носят неговата благословия нито върху дарителя, нито върху извършеното с тях.“b
„Нека всеки постъпи така, както е решил в сърцето си“
9, 10. Коя е една от причините да правим доброволни дарения?
9 Като поданици на Царството, ние днес не даряваме по принуда. Точно обратното, с радост използваме своите пари и други притежания в подкрепа на дейността му. Защо имаме такъв охотен дух? Поради три причини.
10 Първо, правим доброволни дарения, защото обичаме Йехова и искаме да вършим „онова, което е угодно в неговите очи“. (1 Йоан 3:22) Този, който дава от сърце, наистина е угоден в Божиите очи. Да разгледаме думите на апостол Павел за християнските дарения. (Прочети 2 Коринтяни 9:7.) Истинският християнин не дава неохотно или насила, а защото „е решилc в сърцето си“. Тоест той дава, след като е обмислил каква е нуждата и как може да я удовлетвори. Такъв човек е много скъп за Бога, понеже „Бог обича онзи, който дава с радост“, или, както казва друг превод, „на драго сърце“.
11. Какво ни подбужда да даваме възможно най–доброто на Йехова?
11 Второ, като даряваме в материално отношение, благодарим на Йехова за множеството благословии, които имаме. Да обърнем внимание на един изпитващ сърцето принцип от Моисеевия закон. (Прочети Второзаконие 16:16, 17.) Когато посещавал трите годишни празника, всеки израилтянин от мъжки пол трябвало да „донесе дар според благословията“, която му е дал Йехова. Затова, преди да отиде на празника, израилтянинът трябвало да помисли какви благословии е получил и да изследва сърцето си, за да реши кой е най–добрият дар, който може да даде. Подобно на това, като размишляваме за многобройните начини, по които ни е благословил Йехова, ние сме подбудени да му дадем възможно най–доброто. Когато от сърце даваме на Йехова, включително в материално отношение, показваме доколко сме признателни за благословиите, които той излива върху нас. (2 Кор. 8:12–15)
12, 13. Как чрез доброволните си дарения показваме любовта си към Царя и колко трябва да дава всеки от нас?
12 Трето, чрез доброволните си дарения проявяваме любовта си към Царя Исус Христос. Как? Забележи какво казал Исус на учениците си през последната вечер от земния си живот. (Прочети Йоан 14:23.) „Който ме обича — посочил той, — ще спазва словото ми.“ „Словото“ на Исус включва заповедта му добрата новина за Царството да бъде проповядвана по целия свят. (Мат. 24:14; 28:19, 20) Ние спазваме това „слово“, като правим всичко по силите си — даваме от времето, енергията и материалните си притежания, — за да подкрепяме проповедната дейност. Така показваме любовта си към месианския Цар.
13 Наистина, като лоялни поданици на Царството, искаме да го подкрепяме от все сърце с паричните си дарения. Колко трябва да даваме? Това е лично решение. Всеки дава според възможностите си. Доста от нашите братя не разполагат с много материални блага. (Мат. 19:23, 24; Як. 2:5) Но за тях е утеха да знаят, че Йехова и Синът му ценят дори малките дарения, направени с охотен дух. (Мар. 12:41–44)
Откъде получаваме средства?
14. На какъв принцип Свидетелите на Йехова предлагаха литературата си години наред?
14 Години наред Свидетелите на Йехова предлагаха библейска литература срещу определено дарение. Сумата беше възможно най–ниска, така че дори по–бедните да могат да получат нашите издания. Разбира се, когато някой домакин проявеше интерес, но не можеше да си позволи да плати за литературата, вестителите на Царството бяха готови все пак да му я дадат. Желанието им беше тя да стигне до искрените хора, които ще я прочетат и ще имат полза от нея.
15, 16. а) Каква промяна относно предлагането на литературата въведе Ръководното тяло през 1990 г.? б) Как се правят доброволни дарения? (Виж и блока „Къде отиват даренията ни?“.)
15 През 1990 г. Ръководното тяло започна да променя начина, по който предлагаме нашата литература. От тази година в САЩ всички издания започнаха да се разпространяват изцяло на принципа на доброволните дарения. В писмо до сборовете в страната се обясняваше: „Списанията и другата литература ще се предоставят на вестителите и на заинтересуваните, без да се изисква или дори посочва конкретна сума като условие за получаването им. ... Всеки, който иска, може да направи дарение за покриване на разноските по образователната ни дейност, но ще получи литературата независимо дали е дарил, или не.“ Тази уредба изясни доброволното и религиозното естество на нашата дейност и подчерта, че „не търгуваме със словото на Бога“. (2 Кор. 2:17) С времето уредбата за доброволните дарения беше въведена във всички клонове по света.
16 Как се правят доброволни дарения? За целта в Залите на Царството на Свидетелите на Йехова са поставени кутии, които не привличат излишно внимание. Хората може да ги използват или да изпратят дарение директно на някое от юридическите лица, с които си служат Свидетелите. Всяка година в „Стражева кула“ излиза статия, която обяснява как могат да бъдат направени такива дарения.
Как се използват средствата?
17–19. Обясни как се използват даренията за: а) световната дейност; б) строежите на Зали на Царството по целия свят; в) разходите на сбора.
17 Световна дейност: Парите се използват за покриване на разходите във връзка със световната проповедна дейност. Към тях спадат разноските за производството и разпространението на литература по света, за строежа и поддръжката на клонове и за функционирането на различните теократични училища. Освен това с тези средства се подпомагат мисионерите, пътуващите надзорници и специалните пионери. Нашите дарения се употребяват и за осигуряване на спешна помощ на събратята ни при бедствия.d
18 Строежи на Зали на Царството по целия свят: Парите се използват, за да се помага на сборовете да строят или ремонтират Зали на Царството. С получаването на дарения се осигуряват допълнителни средства, с които да се подпомагат други сборове.e
19 Разходи на сбора: Парите се употребяват за покриване на разходите по използването и поддръжката на Залата на Царството. Старейшините може да препоръчат известна сума да бъде изпратена до клона в подкрепа на световната дейност. В такива случаи те представят на сбора резолюция и ако тя бъде приета, препоръчаните средства се изпращат. Всеки месец братът, водещ счетоводството, изготвя финансов отчет, който се съобщава на сбора.
20. Как можеш да почиташ Йехова „с ценните си притежания“?
20 Когато помислим за всичко, което се включва в извършването на проповедната дейност за Царството и правенето на ученици по света, сме подбудени да почитаме Йехова „с ценните си притежания“. (Пр. 3:9, 10) Към тях спадат нашите физически, умствени и духовни способности. Несъмнено искаме да ги използваме максимално в дейността на Царството. Трябва да помним обаче, че ценните ни притежания включват и материалните неща. Нека бъдем решени да даваме каквото можем и когато можем. С доброволните си дарения ние почитаме Йехова и подкрепяме месианското Царство.
a „Стражева кула“ от 15 юли 1915 г. (англ.), стр. 218, 219.
b „Стражева кула“ от 1 август 1899 г. (англ.), стр. 201.
c Според един учен гръцката дума, преведена като „решил“, „съдържа идеята за предварително обмислено решение“. Той добавя: „Макар че носи спонтанна радост, даването все пак трябва да е планирано и систематично.“ (1 Кор. 16:2)