13 Мъченически стълб
На гръцки: σταυρός („ставро̀с“), на латински: crux („крукс“)
Изразът „мъченически стълб“ в Мт 27:40 е използван във връзка с екзекутирането на Исус на Голгота, или Мястото на черепа. Няма доказателства, че гръцката дума „ставро̀с“ тук означава кръст като този, който бил религиозен символ за езичниците векове наред преди Христос.
Думата „ставро̀с“ в класическия гръцки език означавала просто отвесен стълб, кол или греда като тези, които се използват за основа. Глаголът „ставро̀о“ означавал „ограждам с колове, издигам ограда или укрепление“. Мъжете, които били вдъхновени от Бога да напишат Християнските гръцки писания, използвали думата „ставро̀с“ от общогръцкия език (койнѐ) със същото значение като в класическия гръцки, а именно един обикновен кол, или стълб, без каквато и да било напречна греда под някакъв ъгъл. Нищо не доказва противното. Апостолите Петър и Павел използвали също думата „ксѝлон“, когато говорели за мъченическия стълб, върху който бил прикован Исус, и това показва, че той представлявал изправен кол без напречна греда, тъй като в този специален контекст „ксѝлон“ означава именно това. (Де 5:30; 10:39; 13:29; Га 3:13; 1Пе 2:24) В LXX „ксѝлон“ се намира в Езд 6:11 (2 Ездра 6:11), където има смисъла на греда, на която трябвало да бъде провесен нарушителят на закона, също както в Де 5:30; 10:39.
У. Е. Вайн в своя труд „Тълковен речник на думите на Новия завет“ (An Expository Dictionary of New Testament Words) (1966 г., ново издание), т. I стр. 256, казва следното относно значението на думата „ставро̀с“: „СТАВРОС (σταυρός) преди всичко означава кол или стълб. На такива били приковавани престъпниците, получили смъртна присъда. Според своя произход както съществителното, така и глаголът ‘ставро̀о’ — завързвам, прикрепвам за стълб или кол, не бива да бъдат смесвани с църковния кръст, състоящ се от две греди. Кръстът произхожда от древна Халдея и бил използван, за да обозначава бог Тамуз (тъй като кръстът имал формата на тайнственото ‘тау’, първата буква на името му) в тази страна и съседните, включително и в Египет. До средата на трети век църквите вече били изоставили или изопачили определени учения на християнската вяра. За да се засили влиянието на отстъпническата църковна система, езичниците били приемани в църквите, без от тях да се изисква обновление чрез вяра, и великодушно им било позволявано да запазят езическите си знаци и символи. Така буквата ‘тау’ или Т, в най–често срещаната форма с понижена хоризонтална част, била приета като символ на Христовия кръст.“
В латинския речник от Луис и Шорт се дава основното значение на думата „крукс“ — „дърво, бесилка или друг дървен инструмент за екзекуция, на който престъпниците били приковавани или провесвани“. Едва след време думата „крукс“ придобила значението на „кръст“. Отделният стълб, на който провесвали престъпника, бил наричан на латински crux simplex („крукс сѝмплекс“). Илюстрация на един такъв стълб, показана тук, направил Юст Липсий (1547–1606) в книгата си „Де круце либри трес“ (De cruce libri tres), Антверпен, 1629 г., стр. 19.
В книгата „Кръстът и разпъването на кръст“ (Das Kreuz und die Kreuzigung) от Херман Фулда, Вроцлав, 1878 г., стр. 109, се казва: „Не на всички места, които били избирани за публична екзекуция, растели дървета. Затова в земята бил забиван един обикновен кол. На него били връзвани или приковавани нарушителите на закона с вдигнати нагоре ръце, а често пъти им били връзвани или приковавани и краката.“ След като посочва много доказателства за това, Фулда стига до следното заключение на стр. 219 и 220: „Исус умрял на един обикновен позорен стълб. Това се потвърждава (а) от обичайното по онова време използване на това средство за екзекуция в Ориента, (б) косвено от самия разказ за Исусовите страдания и (в) от многобройни изказвания на отците на ранната църква.“
Паул Вилхелм Шмит, който бил професор в Базелския университет, направил подробно изследване на гръцката дума „ставро̀с“ в своя труд „Разказ за живота на Исус“ (Die Geschichte Jesu), т. 2, Тюбинген и Лайпциг, 1904 г., стр. 386–394. На стр. 386 от своята книга той казал: „Думата σταυρός [‘ставро̀с’] означава всеки прав, стоящ отвесно стълб или ствол на дърво.“ Относно наложеното наказание над Исус на стр. 387–389 П. В. Шмит писал: „Според повествованието в евангелията, при изпълнението на наказанието върху Исус освен бичуването може да се има предвид още най–простата форма на разпъване, характерна за римляните — провесването на голото тяло на стълб, който, между другото, в добавка към позорното наказание Исус трябвало да носи или да влачи до мястото на екзекуцията. ... Често пъти тази екзекуция била извършвана масово и това изключва всичко друго освен простото провесване: 2000 убити наведнъж от Вар (Флавий, „Юдейски древности“ XVII 10. 10), от Квадрат („Юдейските войни“ II 12. 6), от управителя Феликс („Юдейските войни“ II 15. 2 [13. 2]), от Тит („Юдейските войни“ VII. 1 [V 11. 1]).“
Следователно няма никакви доказателства, че Исус Христос бил разпънат на кръст от две греди, сложени под прав ъгъл. Ние не искаме да добавяме нищо към писаното Слово на Бога, като вмъкваме езическата представа за кръста във вдъхновеното Писание, но предаваме по най–обикновения възможен начин значението на думите „ставро̀с“ и „ксѝлон“. Понеже Исус използвал „ставро̀с“, за да представи страданията, позора и мъченията на своите последователи (Мт 16:24), преведохме думата „ставро̀с“ като „мъченически стълб“, за да се различава от „ксѝлон“, която преведохме като „стълб“.
[Снимка на страница 1758]
Изображение на „крукс сѝмплекс“