Те не се поклонили

СПОМНЯШ ли си тези трима младежи? Да, това са тримата другари на Даниил, дето отказали да ядат нещата, които не били добри за тях. Вавилонците ги нарекли Седрах, Мисах и Авденаго. Но я ги виж сега. Защо те не са паднали по очи пред това огромно изображение, както всички останали? Нека разберем.

Спомняш ли си законите, които Йехова собственоръчно написал, наречени Десетте Божи заповеди? Първият от тях гласял: „Не бива да се покланяш на никакви други богове, освен на мене.“ Младежите тук се подчинили на този закон, макар че не било лесно да направят това.

Навуходоносор, царят на Вавилон, свикал много знатни първенци да почетат изображението, което той издигнал. Той тъкмо бил казал на всички: „Като чуете звука на роговете, арфите и другите музикални инструменти, трябва да паднете ничком и да се поклоните на златното изображение. Който не се поклони, ще бъде хвърлен веднага в нажежена огнена пещ.“

Когато Навуходоносор научил, че Седрах, Мисах и Авденаго не се поклонили, много се разгневил. Той наредил да ги доведат пред него. Дал им още една възможност да се поклонят. Но младите хора се надявали на Йехова. „Нашият Бог, на когото служим, може да ни спаси — казали те на Навуходоносор. — Но дори и да не ни спаси, ние няма да се поклоним на твоето изображение от злато.“

Като чул това Навуходоносор се разгневил още повече. Наблизо имало пещ и той заповядал: „Нажежете пещта седем пъти повече, отколкото обикновено!“ След това наредил на най–силните мъже от своята войска да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пещта. Пещта била толкова гореща, че силните мъже били убити от пламъците. Но какво станало с тримата младежи, които те хвърлили вътре?

Царят погледнал в пещта и много се уплашил. „Не вързахме ли ние трима души и не ги ли хвърлихме в разпалената нажежена пещ?“ — попитал той.

„Да, така направихме“ — отговорили слугите му.

„Но сега аз виждам четирима мъже да ходят насам–натам из огъня — казал той. — Те не са вързани и огънят не им прави нищо. И четвъртият прилича на бог!“ Царят се приближил повече към вратата на пещта и извикал: „Седрах! Мисах! Авденаго! Излезте навън, вие, служители на всевишния Бог!“

Когато те излезли навън, всеки можал да види, че им нямало нищо. Тогава царят казал: „Да бъде прославен Богът на Седрах, Мисах и Авденаго! Той изпрати своя ангел и ги спаси, защото те не се поклониха на никой друг бог, освен на своя.“

Не е ли това добър пример на вярност към Йехова, който да следваме?