Пета глава

Какво стои зад творенията?

КАКТО беше отбелязано в предишните глави, съвременните научни открития предлагат изобилие от убедителни доказателства, че както вселената, така и животът на земята са имали начало. Какво е причинило тяхното начало?

След изследването на наличните доказателства много хора са стигнали до извода, че трябва да е налице първопричина. И въпреки това те може да избягват да свързват тази причина с една личност. Това нежелание да се говори за Създател отразява нагласата на някои учени.

Например Алберт Айнщайн бил убеден, че вселената има начало, и изразявал желание „да узнае как Бог е създал света“. Но Айнщайн не изповядвал вяра в един Бог, който е личност; той говорел за едно космично „религиозно чувство, което не признава догма или бог, създаден по човешко подобие“. Подобно на това носителят на Нобелова награда, химикът Кеничи Фукуи изразил вярата си в една грандиозна структурираност, налична във вселената. Той казал, че „тази грандиозна свързаност и структурираност може да бъде изразена с думи като ‘абсолютно’ или ‘Бог’“. Но той самият я нарекъл „особеност на природата“.

Дали си наясно, че едно такова вярване в безлична причина представлява паралел на голяма част от източното религиозно мислене? Много хора от Изтока вярват, че природата е възникнала от само себе си. Тази идея дори е залегнала в китайските йероглифи за природа, които буквално означават „възниква от само себе си“ или „съществуващ от само себе си“. Айнщайн смятал, че неговото космично религиозно чувство било добре изразено в будизма. Буда твърдял, че не е важно дали един Създател е участвувал във възникването на вселената и хората. Подобно на това и шинтоизмът не дава обяснение как е възникнала природата и шинтоистите смятат, че боговете са духовете на мъртвите, които може да се сливат с природата.

Интересно е да се отбележи, че такова мислене не е много различно от възгледите, които били широко разпространени в древна Гърция. За философа Епикур (341–270 г. пр.н.е.) се казва, че вярвал, че ‘боговете са твърде далеч, за да могат да ти причинят добро или лошо’. Той твърдял, че човекът е продукт на природата, вероятно възникнал чрез самозараждане и чрез естествен подбор на най–силния индивид. От тук можеш да видиш, че сходните с това днешни идеи съвсем не са нови.

Едновременно с епикурейците живели гръцките стоици, които дали на природата позицията на Бога. Те предполагали, че когато хората умрат, неличната енергия от тях бива поглъщана обратно от океана от енергия, образуващ Бога. Те смятали, че постъпването в хармония с природните закони е най–висшето добро. Дали си чувал подобни възгледи и днес?

Спорът относно Бог, който е личност

Но въпреки това не бива да отхвърляме цялата информация от древна Гърция като остаряла история. В контекста на тези вярвания един виден учител от първи век произнесъл една от най–забележителните речи в историята. Лука, лекар и историк, записал тази реч и ние я намираме в 17 глава на книгата Деяния на апостолите. Тя ни помага да установим своя възглед относно първопричината и да видим какво е нашето място в цялата тази история. Но как една реч, произнесена преди 1900 години, може да влияе върху живота на искрените хора днес, търсещи смисъла на живота?

Този виден учител, Павел, бил поканен пред един висш съд в Атина. Там той се изправил срещу епикурейците и стоиците, които не вярвали в Бог, който е личност. В своите встъпителни думи Павел споменал, че видял в града им жертвеник с надпис ‘На непознатия Бог’ (на гръцки агно̀сти теѝ). Интересно е да се отбележи мнението на някои хора, че биологът Томас Х. Хъксли (1825–1895 г.) се позовал на този израз, когато създал термина „агностик“. Хъксли използувал тази дума за хора, които казват, че „върховната причина (Бог) и същностната природа на нещата са непознати или непознаваеми“. Но дали Създателят наистина е „непознаваем“, както твърдят мнозина?

Откровено казано, това е неправилно прилагане на фразата на Павел; то не улавя смисъла на казаното от него. Вместо да твърди, че Създателят е непознаваем, Павел просто казвал, че Той бил непознат на онези атиняни. Павел не разполагал с толкова много научни доказателства за съществуването на Създателя, с колкото разполагаме ние днес. Но въпреки това изобщо не се съмнявал, че съществува интелигентен Конструктор, който е личност и чиито качества трябва да ни привличат към него. Обърни внимание какво казал по–нататък Павел:

„Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. Бог, Който е направил света и всичко, що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко; направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята.“ (Деяния 17:23–26) Нима не си съгласен, че това е една интересна линия на разсъждения?

Да, вместо да твърди, че Бог е непознаваем, Павел наблягал на това, че онези, които били издигнали атинския жертвеник, както и много други измежду слушателите му, все още не познавали Бога. След това Павел ги подканил — а заедно с тях и всички, които оттогава са прочели неговата реч, — да положат усилия да опознаят Създателя, защото ‘Той не е далеч от всеки един от нас’. (Деяния 17:27) Забележи как Павел тактично представил факта, че можем да видим доказателства за един Създател на всички неща, като наблюдаваме неговите творения. Като правим това, ние можем също да прозрем и някои от неговите качества.

Досега изследвахме различни линии на доказателства, които сочат към един Създател. Една от тях е огромната, организирана по разумен начин вселена, за която е ясно, че е имала начало. Втората е животът на земята, както и замисълът, който е явен в нашите клетки. А третата е нашият мозък, заедно със самосъзнанието ни и с нашия интерес спрямо бъдещето. Но нека първо да разгледаме два други примера от творенията на Създателя, които ни влияят всекидневно. Докато правим това, се запитай: ‘Какво ми показва това нещо за личността на Онзи, който го е замислил и осигурил?’

Да се поучим от неговите творения

Самото наблюдение на творенията казва много за Създателя. При друг случай Павел дал пример за това, когато казал следното на една насъбрала се тълпа в Мала Азия: „През миналите поколения [Създателят] е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.“ (Деяния 14:16, 17) Обърнете внимание на примера, който Павел дал относно това как, осигурявайки храна на човечеството, Създателят свидетелствувал за своята личност.

В някои страни днес хората може да приемат като нещо подразбиращо се наличието на храна. На други места мнозина полагат големи усилия да намерят достатъчно храна. Но и в двата случая самата възможност да се намери каквато и да било храна зависи от мъдростта и добротата на нашия Създател.

Храната на хората и на животните зависи от сложни цикли — кръговрата на водата, кръговрата на въглерода, кръговрата на фосфора и кръговрата на азота. Всеизвестно е, че в жизненоважния процес на фотосинтезата растенията използуват въглероден двуокис и вода като суровини, за да произведат захари с помощта на енергията от слънчевата светлина. Впрочем при фотосинтезата растенията отделят кислород. Дали той може да бъде наречен „отпадъчен продукт“? За нас този продукт едва ли е отпадъчен. Абсолютно необходимо е ние да вдишваме кислород и да го използуваме, за да може в нашето тяло да функционира обмяната на веществата, или изгарянето на веществата от храната. Ние издишваме отделяния при този процес въглероден двуокис, който растенията преработват като суровина за фотосинтезата. Може би сме изучавали този процес в първите часове по естествознание, но това не намалява неговото жизненоважно значение и чудесния му характер. И това е само началото.

В клетките на човека и в клетките на животните фосфорът е изключително необходим за пренасянето на енергия. Откъде вземаме този фосфор? Отново от растенията. Те поемат неорганични фосфати от почвата и ги превръщат в органични. Ние приемаме растения, съдържащи фосфор в органична форма, и го използуваме за жизнените функции на тялото. След това фосфорът се връща в почвата под формата на телесни „отпадъци“, които отново могат да бъдат поети от растенията.

Ние се нуждаем също и от азот, който е съставна част от всеки белтък и от всяка молекула на ДНК в тялото ни. Как се снабдяваме с този толкова необходим за живота елемент? Макар че 78 процента от въздуха край нас се състои от азот, нито растенията, нито животните могат да го поемат пряко. Затова азотът от въздуха трябва да бъде превърнат в други форми, за да може след това да бъде поет от растенията и по–късно използуван от хората и животните. Как се извършва това превръщане, или азотната фиксация? По различни начини. Един от начините е чрез въздействието на светкавиците.a Азотна фиксация също се извършва и от бактерии, които живеят в грудки по корените на бобовите растения от типа на граха, соята и люцерната. Тези бактерии превръщат азота от атмосферата в съединения, които могат да бъдат използувани от растенията. По този начин когато ядеш зелени зеленчуци, приемаш азот, от който твоето тяло се нуждае, за да образува белтъци. Смайващо е това, че бобови растения можем да намерим в тропическата джунгла, в пустините и дори в тундрата. А ако една област е унищожена от пожар, бобовите растения обикновено са първите, които се появяват отново там.

Какви прекрасни кръговрати! Всеки един от тях използува максимално добре отпадъците от другите цикли. Необходимата за това енергия идва главно от нашето слънце — чист, неизчерпаем и постоянен източник. В какъв контраст се намира това с човешките усилия суровините да се използват вторично! Дори и направени от човека продукти, за които се твърди, че не вредят на околната среда, не могат да помогнат планетата да стане по–чиста поради сложните човешки системи на вторична преработка. Във връзка с това в изданието US News & World Report [„Сведения от САЩ и света“] се посочва, че продуктите трябва да бъдат проектирани така, че техните ценни съставки да могат лесно да се извличат чрез вторична преработка. Нима не виждаме точно това в тези природни кръговрати? Тогава какво ни разкриват те относно предвидливостта и мъдростта на Създателя?

Непредубеден и справедлив

За да можем да прозрем някои други качества на Създателя, нека разгледаме още една система — имунната система на човешкото тяло. В нея също участвуват бактерии.

„Макар че интересът на хората към бактериите често се свежда до вредното им въздействие — се казва в „Нова енциклопедия Британика“, — повечето бактерии са безвредни за човешките същества и много от тях всъщност са полезни.“ Да, те са от жизненоважно значение. Бактериите играят съществена роля в току–що разгледания азотен кръговрат, както и в кръговратите, включващи въглеродния двуокис и някои химични елементи. Бактериите са ни необходими също така и в храносмилателната система. Само в дебелото черво на човека има около 400 вида бактерии и те помагат на синтезирането на витамин К и на обработката на отпадъците. Освен това други полезни за нас бактерии помагат на кравите да превърнат тревата в мляко. Други бактерии са необходими при процеса на ферментация — при правенето на сирене, кисело мляко, трушии, кисело зеле и на корейското кимчи. Но какво става, ако в тялото бактериите попаднат там, където не им е мястото?

Тогава близо две хиляди милиарда бели кръвни клетки воюват с бактериите, които могат да ни навредят. Даниъл Е. Кошлънд–младши, редактор на списание „Сайънс“, обяснява: „Имунната система е конструирана така, че да разпознава чуждите нашественици. За да прави това, тя създава приблизително 10¹¹ [100 000 000 000] различни видове имунологични рецептори, така че независимо от формата или вида на чуждия нашественик, ще е налице някакъв допълнителен рецептор, който да го разпознае и да причини премахването му.“

Един вид клетка, която нашето тяло използува, за да се пребори с нашествениците, е макрофагът; името му означава „големият ядач“ и е напълно подходящо за него, защото той поглъща чуждите вещества в кръвта ни. Например, след като изяде един вирус–нашественик, макрофагът го разделя на малки частички. След това той изважда на повърхността си известно количество белтък от вируса. Тази частичка от мострен белтък служи като предупредителен сигнал за имунната система, като бие тревога, че в тялото ни се разхождат чужди организми. Ако една друга клетка от имунната система — помощната Т–клетка — разпознае вирусния белтък, тя разменя химически сигнали с макрофага. Самите тези химикали са забележителни белтъци, които притежават смайващо разнообразие от функции, като регулират и стимулират отклика на нашата имунна система спрямо нашествието. Този процес води до енергичен отпор срещу конкретния тип вирус. Така ние обикновено успяваме да надвием инфекциите.

Всъщност в този процес участвуват много повече неща, но дори и краткото му описание разкрива сложността на нашата имунна система. Как сме се сдобили с този сложен механизъм? Получили сме го безплатно, независимо от финансовото или социалното положение на семейството, в което сме се родили. Сравни това с несправедливостта в здравеопазването, на която са подложени повечето хора. „За СЗО [Световната здравна организация] растящата несправедливост е буквално въпрос на живот и смърт, тъй като бедните плащат цената на социалното неравенство със своето здраве“ — писа генералният директор на СЗО д–р Хироши Накаджима. Разбираемо е следното оплакване, изречено от една от обитателките на бедняшките квартали в Сан Паулу: „За нас доброто здравеопазване е като стока във витрина в луксозен търговски комплекс. Можем да го гледаме, но е недостижимо за нас.“ Милиони хора по света изпитват същите чувства.

Именно тези несправедливости подтикнаха Алберт Швайцер да отиде в Африка и да осигури медицински грижи за онеправданите, и неговите усилия му донесоха Нобелова награда. Какви качества смяташ, че притежават мъжете и жените, които са извършили подобни добри дела? Вероятно съзнаваш, че те са проявили любов към човечеството и чувство за справедливост, вярвайки, че хората в развиващите се страни също имат право на здравни грижи. Тогава какво можем да кажем за Онзи, който ни е осигурил чудесната имунна система, вградена в нас независимо от нашето финансово или социално положение? Нима тя не говори още по–красноречиво за чувството на любов, непредубеденост и справедливост, които притежава нашият Създател?

Да опознаем Създателя

Споменатите по–горе системи са само основни примери за творенията на Създателя, но нима те не го разкриват като истинска и интелигентна личност, чиито качества и пътища ни привличат към него? Биха могли да бъдат разгледани многобройни други примери. Вероятно обаче сме установили в ежедневието, че само наблюдението на делата на една личност всъщност няма да бъде достатъчно, за да го опознаем добре. Дори е възможно да не го разберем правилно, ако не си създадем цялостна представа за него. А ако той е бил представен в погрешна светлина или е бил оклеветен, дали тогава не би било добре да се срещнем с него и да изслушаме и неговата страна? Ние можем да разговаряме с него, за да разберем как реагира в различни обстоятелства и какви качества проявява.

Разбира се, ние не можем да имаме персонален разговор с могъщия Създател на вселената. Но той е разкрил много неща за себе си като действителна личност в една книга, която е на разположение — изцяло или отчасти — на над 2000 езика, сред които е и твоят език. Тази книга — Библията — те кани да се запознаеш със Създателя и да развиеш лични взаимоотношения с него: „Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас.“ Тя показва също как е възможно да станеш негов приятел. (Яков 2:23; 4:8) Нима ти не би искал това?

За тази цел те каним да разгледаш точния от фактическа гледна точка и интригуващ разказ на Създателя за неговите дела на сътворение.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 79]

Логично заключение

Между учените съществува съгласие относно това, че вселената е имала начало. Повечето също така са съгласни, че преди това начало трябва да е съществувало нещо действително. Някои учени говорят за една вечно съществуваща енергия. Други твърдят, че преди това е имало един първичен хаос. Каквито и термини да бъдат използувани, повечето учени предполагат съществуването на нещо — нещо, което е без начало, — което е съществувало безкрайно в миналото.

Следователно въпросът опира до това дали ние предполагаме нещо вечно или някой вечен. След като разгледа онова, което науката е установила относно произхода и същността на вселената и живота в нея, коя от тези две алтернативи ти изглежда по–разумна?

[Блок на страница 80]

„Всеки един от основните за живота химични елементи — въглерод, азот, сяра — бива превърнат от бактерии от неорганично, газообразно съединение във форма, която може да бъде използувана от растенията и животните.“ — „Нова енциклопедия Британика“.

[Диаграма/Снимка на страница 78]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

КАКЪВ Е ТВОЯТ ИЗВОД?

Нашата вселена

↓ ↓

не е имала е имала

начало начало

↓ ↓

без причина било е причинено

↓ ↓

от НЕЩО вечно от НЯКОЙ вечен

[Снимка на страница 75]

Много хора от Изтока вярват, че природата е възникнала от само себе си

[Снимка на страница 76]

Павел произнесъл една предизвикваща размисъл реч за Бога, докато стоял на този хълм, зад който се вижда Акрополът

[Снимка на страница 83]

Бог е дал на всеки един от нас имунна система, надхвърляща всичко, което съвременната медицина може да осигури