„Ще оживеете“

1–3. Защо настроението на юдеите във Вавилон се променя? (Виж илюстрацията в началото.)

НАСТРОЕНИЕТО на юдеите във Вавилон коренно се променя! В продължение на пет години Езекиил се е опитвал да ги убеди да не хранят празни надежди за Йерусалим, но без успех. Независимо какви знаци е разигравал, какви примери е давал и какви послания е известявал, изгнаниците са отказвали да повярват, че Йехова ще допусне градът да бъде унищожен. Дори когато са научили, че Йерусалим е обсаден от вавилонската войска, те пак са били уверени, че жителите му са вън от опасност.

² Сега обаче, две години след началото на обсадата, един бежанец от Йерусалим пристига във Вавилон с новината: „Градът падна!“ Изгнаниците са съсипани. Дори не могат да си представят какво означава това: обичният им град, светият храм, скъпата им родина... всичко е загубено! Надеждата, която са таели дълги години, се превръща в отчаяние. (Езек. 21:7; 33:21)

³ Но в този момент на отчаяние Езекиил получава въздействащо и обнадеждаващо видение. Какво послание съдържа то за падналите духом изгнаници? Каква е връзката му със съвременния Божи народ и каква полза можем да извлечем ние от него? За да отговорим на тези въпроси, нека да изследваме онова, което Йехова разкрива на Езекиил.

 4. Какво направило впечатление на Езекиил във видението, което получил?

⁴ Прочети Езекиил 37:1–10. Във видение Езекиил е поставен насред пълна с кости долина. Може би за да бъде напълно въздействащо видението, Йехова „развел“ пророка сред разпръснатите кости. Докато Езекиил обикалял долината, две неща му направили особено впечатление: количеството и състоянието на костите. Той отбелязал: „Броят им ... беше много голям и те бяха съвсем сухи.“

 5. Какви две заповеди дал Йехова на Езекиил и какво станало, когато той ги изпълнил?

⁵ След това Йехова дал на Езекиил две заповеди, които щели да задействат постепенно възстановяване. Първата била: „пророкувай над тези кости“, казвайки им да „оживеят“. (Езек. 37:4–6) Щом Езекиил пророкувал, се чул „звук“, „тракане“, и костите започнали „да се приближават“ една към друга, след което по тях се появили „сухожилия и плът“ и „отгоре се покрили с кожа“. (Езек. 37:7, 8) Втората заповед била: „пророкувай на вятъра“, нареждайки му да „духне върху“ телата. Езекиил описва какво станало, когато пророкувал: „Влезе дихание в тях, та оживяха и се изправиха на краката си — една изключително голяма войска.“ (Езек. 37:9, 10)

 6. Кои думи на Йехова помогнали на Езекиил да разбере видението?

⁶ После Йехова посочил на Езекиил как трябва да се разбира видението: „Тези кости са целият Израилев дом.“ Наистина, след като научили за унищожението на Йерусалим, изгнаниците се почувствали мъртви. Затова се вайкали: „Костите ни изсъхнаха и надеждата ни пропадна. Отделени сме от всички, останахме сами.“ (Езек. 37:11; Йер. 34:20) В отговор на оплакванията им Йехова разкрил, че това мрачно видение всъщност съдържа светло послание на надежда за Израил.

 7. Какво разкрил Йехова на Езекиил според записаното в Езекиил 37:12–14 и как въздействало това на изгнаниците?

⁷ Прочети Езекиил 37:12–14. Чрез това видение Йехова уверил изгнаниците, че ще ги съживи, ще ги върне в земята им и ще ги засели там. Освен това отново ги нарекъл „народе мой“. Колко насърчителни трябва да са били тези думи за отчаяните изгнаници! Защо те можели да са сигурни, че това обещание за възстановяване ще се изпълни? Защото самият Йехова стоял зад него. Той заявил: „Аз, Йехова, казах това и го извърших.“

 8. а) Как „целият Израилев дом“ се оказал в подобно на смърт състояние? б) Как Езекиил 37:9 показва причината за символичната смърт на Израил? (Виж бележката.)

⁸ Как мрачната част на това пророческо видение се изпълнила за древния израилски народ? Символичната смърт на Израил започнала още през 740 г. пр.н.е. с падането и изгнанието на десетплеменното царство. Около 130 години по–късно, когато юдейският народ също бил заточен, „целият Израилев дом“ се оказал в плен. (Езек. 37:11) Образно казано, тогава всички изгнаници били мъртви като костите, които видял Езекиил.a Спомни си също, че костите във видението били „съвсем сухи“, което показвало, че подобното на смърт състояние продължило дълго време. И наистина, за Израил и Юда, взети заедно, това били над 200 години — от 740 до 537 г. пр.н.е. (Йер. 50:33)

 9. Какви са приликите между случилото се с древния Израил и с „Божия Израил“?

⁹ Пророчествата за възстановяването на Израил, като тези, които изрекъл Езекиил, имат по–голямо изпълнение. (Деян. 3:21) Точно както древният израилски народ бил „убит“ и останал символично мъртъв много години, така и „Божият Израил“, сборът от помазани християни, бил символично убит и попаднал в подобен на смърт плен за дълго време. (Гал. 6:16) Всъщност пленът на помазания сбор продължил толкова дълго, че духовното му състояние можело да бъде сравнено със състоянието на „съвсем сухи“ кости. (Езек. 37:2) Както беше обяснено в предишната глава, този плен започнал през II в. и продължил много векове според посоченото от Исус в притчата за житото и плевелите. (Мат. 13:24–30)

10. а) Какво било предсказано относно Божия народ в Езекиил 37:7, 8? б) Кои фактори трябва да са съживили постепенно вярата на боящите се от Бога изгнаници?

¹⁰ В древността Йехова предсказал, че народът му постепенно ще бъде върнат към живот. (Езек. 37:7, 8) Кои били някои от факторите, които съживили вярата на боящите се от Бога изгнаници, че ще се приберат в родината си? Едно основание за надежда трябва да са били думите на пророците в миналото. Например Исаия бил предсказал, че един остатък, „свято потомство“, ще се върне в земята. (Иса. 6:13; Йов 14:7–9) Освен това многобройните пророчества за възстановяване, написани от Езекиил, несъмнено поддържали надеждата им. В допълнение фактът, че във Вавилония се намирали верни мъже като пророк Даниил, както и забележителното падане на град Вавилон през 539 г. пр.н.е., навярно засилили надеждата на изгнаниците за завръщане.

11, 12. а) Как „Божият Израил“ бил постепенно възстановен? (Виж също блока „Чистото поклонение постепенно е възстановено“.) б) Какъв въпрос пораждат думите в Езекиил 37:10?

¹¹ Как „Божият Израил“, сборът от помазани християни, също бил постепенно възстановен? След много векове на подобен на смърт плен се чуло „тракане“, когато боящи се от Бога хора се надигнали в защита на истинското поклонение. Например през ХVI в. Уилям Тиндъл превел Библията на английски език. Католическата църква се разгневила, че обикновените хора вече могат да четат Библията. Тиндъл бил убит. Въпреки това други смели личности продължили да превеждат Божието Слово на още езици и така в мрачния свят постепенно проникнала духовна светлина.

¹² По–късно, когато Чарлс Ръсел и неговите сътрудници се заели с всички сили да възстановят библейските истини, сякаш по костите се появили „сухожилия и плът“. „Сионска стражева кула“ и други издания помогнали на много искрени хора да открият духовните истини и да се присъединят към помазаните служители на Бога. В началото на ХХ в. Божият народ се оживил още повече благодарение на издания като „Фотодрамата за сътворението“ и книгата „Разкритата тайна“. Не след дълго дошло времето Йехова да изправи служителите си „на крака“. (Езек. 37:10) Кога и как станало това? Събитията в древния Вавилон ни помагат да си отговорим на този въпрос.

13. а) Как през 537 г. пр.н.е. започнали да се изпълняват думите от Езекиил 37:10, 14? б) Кои стихове показват, че в Израил се завърнали хора и от десетплеменното царство?

¹³ През 537 г. пр.н.е. юдеите във Вавилон започнали да виждат изпълнението на видението. Как? Йехова ги съживил и ги изправил „на крака“, като ги освободил от плен и им позволил да се завърнат в Израил. Множество от 42 360 юдеи и около 7000 души от други народи напуснали Вавилон, за да построят отново Йерусалим и храма му и да се заселят в израилската земя. (Езд. 1:1–4; 2:64, 65; Езек. 37:14) Към 70 години по–късно около 1750 изгнаници се върнали в Йерусалим заедно с Ездра. (Езд. 8:1–20) Така се завърнали общо над 44 000 юдеи — наистина „голяма войска“! (Езек. 37:10) Освен това Божието Слово посочва, че хора от десетплеменното царство, чиито предци били взети в плен от асирийците през VIII в. пр.н.е., също се завърнали в Израил, за да помогнат храмът да бъде възстановен. (1 Лет. 9:3; Езд. 6:17; Йер. 33:7; Езек. 36:10)

14. а) Как Езекиил 37:24 ни помага да определим кога е главното изпълнение на пророчеството? б) Какво станало през 1919 г.? (Виж също блока „Сухите кости“ и „двамата свидетели“ — каква е връзката между тях?“.)

¹⁴ Как тази част от Езекииловото пророчество имала по–голямо изпълнение? Както Йехова разкрил на Езекиил в друго пророчество, главното изпълнение щяло да бъде малко след възцаряването на по–великия Давид, Исус Христос.b (Езек. 37:24) И наистина, през 1919 г. Бог „вдъхнал своя дух“ в служителите си. В резултат на това те „оживели“ и били освободени от плена на Вавилон Велики. (Иса. 66:8) Тогава Йехова им позволил да се заселят в „земята“ си, тоест в духовния рай. Как обаче съвременните Божии служители станали „голяма войска“?

15, 16. а) Как съвременните служители на Йехова са станали „голяма войска“? б) Как това пророчество на Езекиил ни помага да се справяме с проблемите в живота? (Виж блока „Помощ да се изправим отново на крака“.)

¹⁵ Скоро след като Христос назначил верния роб през 1919 г., Божиите служители започнали да виждат изпълнението на предсказаното от пророк Захария, който бил сред завърналите се изгнаници: „Ще дойдат много племена и могъщи народи, за да потърсят Йехова.“ Пророкът описал тези търсещи Йехова хора като „десет души от всички езици, които говорят народите“. Те щели да се хванат за „един юдей“, духовния Израил, и да кажат: „Ще дойдем с вас, защото чухме, че Бог е с вас.“ (Зах. 8:20–23)

¹⁶ Днес членовете на духовния Израил (помазания остатък) и в по–широк смисъл „десетте души“ (другите овце) заедно съставят „изключително голяма войска“, наброяваща милиони. (Езек. 37:10) Като Христови войници в тази постоянно растяща войска, ние следваме отблизо нашия Цар Исус напред към благословиите, които ни очакват. (Пс. 37:29; Езек. 37:24; Флп. 2:25; 1 Сол. 4:16, 17)

17. Какво ще разгледаме в следващата глава?

¹⁷ Възстановяването на чистото поклонение щяло да донесе на Божия народ важна отговорност. Каква е тя? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме едно назначение, което Езекиил получил от Йехова още преди унищожението на Йерусалим. Ще направим това в следващата глава.