„Време за обичане и време за мразене“

„БОГ е любов.“ В някои страни хората слагат тези думи в рамка и ги поставят на видно място в дома си. Този красив израз по ярък начин описва личността на Бога, който е олицетворение на любовта.

Мнозина обаче не знаят, че тези думи са взети от Библията. Всъщност апостол Йоан бил този, който написал: „Който не проявява любов, не познава Бога, защото Бог е любов.“ (1 Йоан 4:8) Йоан също писал за любовта, която Бог изпитва към човечеството: „Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)

Затова някои може да мислят, че Бог винаги ще извинява лошите им постъпки. Те смятат, че той никога няма да им потърси сметка за поведението им. Но вярно ли е това? Дали Бог обича както добрите, така и злите? Дали за Бога има „време за мразене“?

Любовта на Бога и неговата омраза

Мъдрият цар Соломон казал: „За всяко нещо си има време, има време за всяко дело под небесата ... време за обичане и време за мразене.“ (Еклисиаст 3:1, 8) Макар че Бог е много любещ и милостив, от този принцип става ясно, че понякога той изпитва омраза.

Но нека най–напред разберем какво означава глаголът „мразя“ в Библията. В един справочник се казва: „В Писанието глаголът ‘мразя’ има няколко нюанса в значението. Той може да означава силна враждебност и продължителна неприязън, често съчетана със злонамереност. Някой може да бъде дотолкова обсебен от подобна омраза, че да навреди на онзи, когото мрази.“ Това е значението, което ни е най–известно. Днес навсякъде около нас виждаме последствията от този вид омраза. Но в същия справочник се казва още: „‘Да мразиш’ може да означава да не харесваш някого, но без желание да му навредиш.“

От интерес за нас е именно второто значение на глагола. То изразява силно отвращение и презрение, а не злонамереност или желание да бъде причинена вреда на някого. Възможно ли е Бог да изпитва подобна омраза? Да обърнем внимание на записаното в Притчи 6:16–19: „Шест неща мрази Йехова, даже седем са отвратителни за душата му: горделиви очи, лъжлив език и ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои зли замисли, крака, които тичат бързо към злото, лъжлив свидетел, който бълва лъжи, и всеки, който сее раздори между братя.“

Както разбираме, Бог мрази определени дела. Но той не мрази непременно човека, който постъпва така. Той взема предвид някои оневиняващи обстоятелства, като например слабостите на плътта, обкръжението, възпитанието и липсата на познание на даден човек. (Битие 8:21; Римляни 5:12) Писателят на Притчи обяснява това със следния хубав пример: „Йехова порицава онзи, когото обича, така както баща порицава сина, който му е мил.“ (Притчи 3:12) Родителите може да не одобряват някоя постъпка на своето дете, но въпреки това го обичат и правят всичко, за да му помогнат да се промени, като го дисциплинират. Подбуждан от любов, Йехова предприема подобни действия, когато има надежда един грешен човек да бъде спасен.

Когато омразата е основателна

Как гледа Бог на някого, който знае каква е неговата воля, но отказва да я върши? Такъв човек не може да очаква Бог да прояви любовта си към него. Ако съзнателно върши дела, които Йехова мрази, той си навлича Божието неодобрение. Например в Библията се казва: „Йехова изследва както праведния, така и неправедния, и душата му мрази този, който обича насилието.“ (Псалм 11:5) Ако човек не се разкайва, няма да получи прошка, както ясно казва апостол Павел в писмото си към евреите: „Ако след като сме получили точно познание за истината, ние умишлено вършим грях, вече няма жертва за греховете ни, но е налице едно изпълнено със страх очакване на съда, а също и едно огнено негодувание, което ще погълне противниците.“ (Евреи 10:26, 27) Защо един Бог на любовта би имал подобен възглед?

Когато някой съзнателно върши сериозен грях, порочността може да се вкорени толкова дълбоко в него, че той да стане непоправим. Библията сравнява такъв човек с леопарда, който не може да промени петната си. (Йеремия 13:23) Ако този човек не се разкайва, според Библията върши „вечен грях“, за който няма прошка. (Марко 3:29)

Такъв бил случаят с Адам и Ева, както и с Юда Искариот. Тъй като Адам и Ева били създадени съвършени, а заповедта на Бога била ясна и разбрана от двамата, грехът им бил напълно съзнателен и не можело да бъде извинен. Освен това Бог не ги подканил да се разкаят, както личи от думите му към тях. (Битие 3:16–24) Юда Искариот, който от своя страна бил несъвършен човек, общувал отблизо с Божия Син и въпреки това станал предател. Самият Исус го нарекъл „сина на унищожението“. (Йоан 17:12) Библията също разкрива, че Дяволът е неразкайващ се грешник, който ще бъде унищожен. (1 Йоан 3:8; Откровение 12:12) Тези личности си навлекли Божията омраза.

Утешително е да знаем, че не всеки, който е извършил грях, е непоправим. Йехова е много търпелив и не се радва да наказва онези, които грешат поради незнание. (Езекиил 33:11) Той ги насърчава да се разкаят и да получат прошка. В Библията четем: „Нека неправедният остави пътя си и злонамереният — мислите си, и нека се върне при Йехова, който ще се смили над него, при нашия Бог, защото той ще му прости щедро!“ (Исаия 55:7)

Уравновесен възглед за любовта и омразата

Ясно е, че като подражатели на Бога истинските християни трябва да знаят кога е „време за обичане“ и кога е „време за мразене“. Ако се ръководим главно от чувствата си, може да развием неуравновесен възглед за любовта и милостта. Но следните думи на ученика Юда може да ни помогнат да бъдем уравновесени относно проявите на милост и изпитването на омраза към греха: „Бъдете милостиви и към другите, и то със страх, като мразите дори дрехата, омърсена от плътта.“ (Юда 22, 23) Следователно трябва да мразим злото, а не човека, който го върши.

На християните им е наредено да обичат дори враговете си и да се отнасят добре към тях. Исус казал: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват.“ (Матей 5:44) Затова Свидетелите на Йехова не престават да проповядват добрата новина за Божието Царство на своите ближни, макар че някои не откликват на това послание. (Матей 24:14) Тъй като се стремят да живеят според библейските принципи, Свидетелите гледат на всеки човек като на достоен да получи любовта и милостта на Йехова. Когато другите ги отхвърлят и дори ги преследват, те се вслушват в съвета на апостол Павел: „Благославяйте онези, които ви преследват. ... Благославяйте, а не проклинайте. На никого не връщайте зло за зло.“ (Римляни 12:14, 17) Те помнят, че Йехова ще реши кой заслужава любовта му и кой — омразата му. Той е Съдията, който в крайна сметка ще отсъди живот за едни и смърт за други. (Евреи 10:30)

Наистина, „Бог е любов“. Ние от своя страна трябва да сме признателни за любовта му и да положим усилия да разберем каква е волята му, след което да я вършим. Свидетелите на Йехова с радост ще ти помогнат да научиш от своята Библия каква е Божията воля и как да приведеш живота си в съгласие с нея. Така несъмнено ще изпиташ любовта на Бога!

[Текст в блока на страница 23]

„Шест неща мрази Йехова, даже седем са отвратителни за душата му: горделиви очи, лъжлив език и ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои зли замисли, крака, които тичат бързо към злото, лъжлив свидетел, който бълва лъжи, и всеки, който сее раздори между братя.“ (ПРИТЧИ 6:16–19)

[Текст в блока на страница 24]

„Ако след като сме получили точно познание за истината, ние умишлено вършим грях, вече няма жертва за греховете ни, но е налице едно изпълнено със страх очакване на съда, а също и едно огнено негодувание, което ще погълне противниците.“ (ЕВРЕИ 10:26, 27)

[Текст в блока на страница 25]

„Нека неправедният остави пътя си и злонамереният — мислите си, и нека се върне при Йехова, който ще се смили над него ... [и] ще му прости щедро!“ (ИСАИЯ 55:7)

[Снимка на страница 24]

Любещите родители дисциплинират детето си, за да му помогнат

[Снимка на страница 25]

Много затворници извличат полза от любовта и милостта на Бога