През живота си Давид се сблъскал с много ситуации, които го карали да плаче. Имало много хора, които го мразели, и дори някои от приятелите и роднините му го предали. (1 Царе 19:10, 11; 2 Царе 15:10-14, 30) Веднъж той писал: „Изтощих се от въздишките си, цяла нощ плачът ми се излива над леглото ми, обливам своята постеля със сълзи“. (Пс. 6:6) Въпреки всички трудности Давид бил убеден, че Йехова много го обича. Той писал: „Йехова ще чуе плача ми“. (Пс. 6:8) Думите от днешния текст прекрасно описват колко ни обича Йехова и колко е загрижен за нас. Давид казал, че Йехова сякаш събира сълзите му в мях или ги записва в книга. Той знаел, че Йехова вижда и помни болката му. Освен това бил убеден, че Йехова не само е наясно какво му се случва, но също и как му се отразява това. w24.12 22, абз. 11-12

Трябва да полагаме усилия не само за да станем духовно зрели, но и за да останем такива. Затова не бива да сме самоуверени. (1 Кор. 10:12) Трябва постоянно да проверяваме дали продължаваме да напредваме. В писмото си до колосяните апостол Павел подчертал колко е важно да останат духовно зрели. Въпреки че вече били зрели християни, той ги предупредил да се пазят да не бъдат впримчени от светското мислене. (Кол. 2:6-10) Освен това Епафрас, който явно познавал добре братята и сестрите в сбора, постоянно се молел те „да стоят зрели“. (Кол. 4:12) Какво научаваме от това? И Павел, и Епафрас разбирали, че за да остане зрял, човек трябва да полага усилия и да разчита на Йехова за помощ. Те искали колосяните да запазят духовната си зрялост независимо от трудностите. w24.04 6-7, абз. 16-17

Да имаме подходящ страх от Йехова, означава толкова да го обичаме, че да не искаме да направим нещо, с което да го нараним. За нас е важно да имаме неговото одобрение, затова искаме да се научим да различаваме правилното от погрешното и истината от лъжата. (Пр. 2:3-6; Евр. 5:14) Ако се страхуваме повече от хората, отколкото от Йехова, може да се отклоним от истината. Да помислим за 12-те съгледвачи, които отишли да огледат земята, която Йехова бил обещал да даде на израилтяните. За 10 от тях страхът от ханаанците надделял над любовта им към Йехова. Те казали на народа: „Не можем да тръгнем срещу онези хора, защото те са по-силни от нас“. (Чис. 13:27-31) От човешка гледна точка ханаанците наистина били по-силни. Но с изказването, че няма да успеят да победят враговете си, тези мъже показали, че не мислят за Йехова. w24.07 9, абз. 5-6