Да имаме подходящ страх от Йехова, означава толкова да го обичаме, че да не искаме да направим нещо, с което да го нараним. За нас е важно да имаме неговото одобрение, затова искаме да се научим да различаваме правилното от погрешното и истината от лъжата. (Пр. 2:3-6; Евр. 5:14) Ако се страхуваме повече от хората, отколкото от Йехова, може да се отклоним от истината. Да помислим за 12-те съгледвачи, които отишли да огледат земята, която Йехова бил обещал да даде на израилтяните. За 10 от тях страхът от ханаанците надделял над любовта им към Йехова. Те казали на народа: „Не можем да тръгнем срещу онези хора, защото те са по-силни от нас“. (Чис. 13:27-31) От човешка гледна точка ханаанците наистина били по-силни. Но с изказването, че няма да успеят да победят враговете си, тези мъже показали, че не мислят за Йехова. w24.07 9, абз. 5-6

Имаме ли основания да вярваме, че когато съди хората, Йехова винаги взема правилното решение? Да. Както и Авраам се убедил, Йехова е съвършеният, милостивият и най-мъдрият Съдия на цялата земя. Той е обучил Сина си и е поверил на него да съди всички. (Йоан 5:22) Както Бащата, така и Синът виждат какво е в сърцето. (Мат. 9:4) Всичките им решения ще бъдат справедливи. Нека имаме пълно доверие в Йехова, че той знае най-добре. Осъзнаваме, че Йехова има способността да съди, а не ние. (Иса. 55:8, 9) Затова спокойно оставяме съденето изцяло в неговите ръце и в ръцете на нашия Цар Исус, който съвършено подражава на справедливостта и милостта на Баща си. (Иса. 11:3, 4) w24.05 7, абз. 18-19

Научаваме колко е важно да имаме искрено сърце от първата среща на Исус с Натанаил. Когато Филип завел приятеля си Натанаил при Исус, се случило нещо забележително. Макар че виждал Натанаил за първи път, Исус казал: „Ето един истински израилтянин, в когото няма никаква измама“. (Йоан 1:47) Исус видял, че Натанаил е изключително честен. Той бил несъвършен, но в него нямало нищо престорено. Исус оценил това и похвалил Натанаил. Повечето изисквания, за да бъдем одобрени от Йехова, записани в 15 псалм, са свързани с отношението ни към другите. В трети стих за госта в шатъра на Йехова се казва, че „не клевети никого с езика си, не прави зло на ближния си и не злослови срещу своя приятел“. Ако злоупотребяваме с речта си по такъв начин, можем да навредим сериозно на някого. (Як. 1:26) w24.06 10, абз. 7, 9; 11, абз. 10