Трябва да полагаме усилия не само за да станем духовно зрели, но и за да останем такива. Затова не бива да сме самоуверени. (1 Кор. 10:12) Трябва постоянно да проверяваме дали продължаваме да напредваме. В писмото си до колосяните апостол Павел подчертал колко е важно да останат духовно зрели. Въпреки че вече били зрели християни, той ги предупредил да се пазят да не бъдат впримчени от светското мислене. (Кол. 2:6-10) Освен това Епафрас, който явно познавал добре братята и сестрите в сбора, постоянно се молел те „да стоят зрели“. (Кол. 4:12) Какво научаваме от това? И Павел, и Епафрас разбирали, че за да остане зрял, човек трябва да полага усилия и да разчита на Йехова за помощ. Те искали колосяните да запазят духовната си зрялост независимо от трудностите. w24.04 6-7, абз. 16-17

Да имаме подходящ страх от Йехова, означава толкова да го обичаме, че да не искаме да направим нещо, с което да го нараним. За нас е важно да имаме неговото одобрение, затова искаме да се научим да различаваме правилното от погрешното и истината от лъжата. (Пр. 2:3-6; Евр. 5:14) Ако се страхуваме повече от хората, отколкото от Йехова, може да се отклоним от истината. Да помислим за 12-те съгледвачи, които отишли да огледат земята, която Йехова бил обещал да даде на израилтяните. За 10 от тях страхът от ханаанците надделял над любовта им към Йехова. Те казали на народа: „Не можем да тръгнем срещу онези хора, защото те са по-силни от нас“. (Чис. 13:27-31) От човешка гледна точка ханаанците наистина били по-силни. Но с изказването, че няма да успеят да победят враговете си, тези мъже показали, че не мислят за Йехова. w24.07 9, абз. 5-6

Имаме ли основания да вярваме, че когато съди хората, Йехова винаги взема правилното решение? Да. Както и Авраам се убедил, Йехова е съвършеният, милостивият и най-мъдрият Съдия на цялата земя. Той е обучил Сина си и е поверил на него да съди всички. (Йоан 5:22) Както Бащата, така и Синът виждат какво е в сърцето. (Мат. 9:4) Всичките им решения ще бъдат справедливи. Нека имаме пълно доверие в Йехова, че той знае най-добре. Осъзнаваме, че Йехова има способността да съди, а не ние. (Иса. 55:8, 9) Затова спокойно оставяме съденето изцяло в неговите ръце и в ръцете на нашия Цар Исус, който съвършено подражава на справедливостта и милостта на Баща си. (Иса. 11:3, 4) w24.05 7, абз. 18-19